При преместване на работник или служител на работа в друго населено място работодателят дължи еднократно обезщетение, което има за цел да компенсира разходите, които прави работникът или служителят във връзка с промяната на работното му място.

Преместването на работник или служител на работа в друго населено място е свързано с прекратяване или с изменение на трудовото правоотношение и представлява основание за заплащане на компенсационни разходи по преместването.

Преместването на работа в друго населено място може да бъде извършено със съгласието на работника или служителя, като в този случай могат да се заплатят освен разноски за пътуването и възнаграждение за дните на преместване. При преместване на работник или служител на друга работа вследствие на прекратяване на трудово правоотношение, работодателят може да заплати разходите само по преместването, след постигане на споразумение между него и работника или служителя. Преместването е възможно да бъде извършено и по ред, посочен в закон без съгласие на работника или служителя. В тези случаи компенсационните плащания, които дължи работодателят включват трудово възнаграждение и възнаграждения за членовете на семейството, предназначени за тяхната издръжка.

А. Страни в процедурата

Лицата, по отношение на които възникват права и задължения във връзка с изплащането на обезщетение при преместване на работа в друго населено място са работодателят и работникът или служителят.

1. Преместване на работник или служител с негово съгласие при същия работодател или при друг работодател

Преместването на работа в друго населено място със съгласието на работника или служителя е основание за изменение на трудовото правоотношение, когато преместването е при същия работодател, и основание за сключване на споразумение между страните, с което да се договарят разходите по преместването. Споразумението се сключва в писмена форма, такава е разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда (КТ).

Със споразумението могат да се постигнат договорености във връзка със заплащане на обезщетение за разходите, посочени в чл. 216, ал. 1 КТ, а именно:

- пътните разноски за работника или служителя и за членовете на семейството му;

- разноските по пренасянето на покъщнината;

- възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни – това е дневното трудово възнаграждение за тези дни.

При преместване на работника или служителя в друго населено място при друг работодател и със съгласието на работника или служителя, може да се договаря изплащане на обезщетение за същите разходи и за възнаграждение. Обезщетението може да бъде заплатено от новия или от стария работодател.

2. Преместване на работник или служител вследствие прекратяване на трудовото му правоотношение

Преместването в друго населено място може да бъде извършено, когато трудовото правоотношение с работника или служителя е прекратено не по негова вина или не по негово заявление с предизвестие и поради това се налага завръщането му в мястото на постоянното му местоживеене. Това са случаите на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, 327 и 328 от Кодекса на труда. В тези случаи се заплаща обезщетение само за част от компенсационните плащания или за:

- пътните разноски за работника или служителя и за членовете на семейството му;

- разноските по пренасянето на покъщнината.

3. Преместване на работник или служител на работа в друго населено място без негово съгласие или по ред, предвиден в закон

Ако работник или служител се премества по ред, предвиден в специален закон, или е преместен на постоянна работа в друго населено място не по негова молба, тогава той има право на обезщетение по чл. 216, ал. 1 от КТ.

Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 километра и преместването е за време над 1 година, на работника или служителя се заплаща още и:

- уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа и

- възнаграждение в размер на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, който работникът или служителят издържа.

Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят се премества на работа.

Определянето на размера на обезщетенията по чл. 216 от КТ се извършва въз основа на полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото не е предвидено друго (чл. 228 КТ).

При наличие на спор относно неизпълнението на споразумението за заплащане на компенсационните суми от страна на работодателя, работникът или служителят има възможност да отнесе спора за разглеждане по съдебен ред съгласно чл. 357 от КТ.