Протокол за изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури

МФ

Държавен вестник брой: 19

Година: 2006

Орган на издаване: МФ

Дата на обнародване: 15.03.2006

Договарящите страни по Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури (съставена в Киото на 18 май 1973 г. и влязла в сила на 25 септември 1974 г.), наричана по-нататък "конвенцията", създадена под егидата на Съвета за митническо сътрудничество, наричан по-нататък "Съветът",
имайки предвид, че за да бъдат постигнати целите за:
- премахване на различията между митническите процедури и практики на договарящите страни, които могат да възпрепятстват международната търговия и други видове международни обмени;
- отговаряне на потребностите на международната търговия и на митниците за улесняване, опростяване и уеднаквяване на митническите процедури и практики
; - осигуряване на подходящи стандарти на митнически контрол; и
- даване възможност на митниците да реагират на основните промени в бизнеса и в административните методи и техники,
конвенцията трябва да се измени,
имайки предвид също, че изменената конвенция:
- трябва да предвиди основните принципи за такова опростяване и уеднаквяване да са задължителни за договарящите страни по изменената конвенция;
- трябва да осигури за митниците ефективни процедури, подкрепени с подходящи и ефективни методи за контрол; и
- ще направи възможно постигането на висока степен на опростяване и уеднаквяване на митническите процедури и практики, което е основна цел на Съвета, и така ще даде основен принос за улесняване на международната търговия,
се договориха, както следва:

Член 1

Преамбюлът и членовете на конвенцията са изменени, както е изложено в текста, съдържащ се в приложение I към този протокол.

Член 2

Анексите на конвенцията са заменени от Общия анекс, съдържащ се в приложение II, и от Специфичните анекси, съдържащи се в приложение III към този протокол.

Член 3

1. Всяка договаряща страна по конвенцията може да изрази своето съгласие да бъде обвързана с този протокол, включително приложение I и II, като:
а) го подпише без резерва за ратифициране;
b) депозира ратификационен инструмент, след подписване на протокола, при условие за ратифициране; или
c) се присъедини към него.
2. Този протокол е открит за подписване от договарящите страни по конвенцията до 30 юни 2000 г. в седалището на Съвета в Брюксел. След изтичането на този срок протоколът ще бъде отворен за присъединяване.
3. Този протокол, включително приложения I и II, влиза в сила три месеца след като четиридесет договарящи страни са подписали протокола без резерва за ратифициране или са депозирали техния инструмент за ратифициране или присъединяване.
4. След като четиридесет договарящи страни са изразили съгласието си да бъдат обвързани с този протокол в съответствие с алинея (1), договаряща страна по конвенцията приема измененията на конвенцията само ако стане страна по този протокол. За такава договаряща страна този протокол влиза в сила три месеца след като тя подпише протокола без резерва за ратифициране или депозира документ за ратифициране или присъединяване.

Член 4

Всяка договаряща страна по конвенцията може, когато изразява съгласието си да бъде обвързана с този протокол, да приеме някои от Специфичните анекси или глави към тях, съдържащи се в приложение III към този протокол, и да уведоми Генералния секретар на Съвета за това приемане и за Препоръчаните практики, по отношение на които тя формулира резерви.

Член 5

След влизането в сила на този протокол Генералният секретар на Съвета няма да приема документи за ратифициране или присъединяване към конвенцията.

Член 6

В отношенията между страните по този протокол той заедно с приложенията към него ще замести конвенцията.

Член 7

Генералният секретар на Съвета е депозитар на този протокол и изпълнява функциите, предвидени в чл.19, съдържащ се в приложение I към протокола.

Член 8

Този протокол е открит за подписване от договарящите страни по конвенцията в седалището на Съвета в Брюксел от 26 юни 1999 г.

Член 9

В съответствие с чл.102 на Хартата на Организацията на обединените нации този протокол и приложенията към него се регистрират в Секретариата на Организацията на обединените нации по молба на Генералния секретар на Съвета. В уверение на това долуподписаните, бидейки надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен в Брюксел на двадесет и шестия ден на месец юни хиляда деветстотин деветдесет и девета година на английски и френски език, и двата текста с еднаква сила, в един оригинален екземпляр, който се депозира при Генералния секретар на Съвета, който предоставя заверени копия на всички единици, посочени в алинея (1) на чл.8, съдържащ се в приложение I към този протокол.

Приложение II

ОБЩ АНЕКС

Глава 1
ОБЩИ ПРИНЦИПИ

1.1. Норма
Определенията, нормите и преходните норми в този анекс се прилагат за митническите процедури и практики, определени в този анекс, и, доколкото е приложимо, към процедурите и практиките в Специфичните анекси.
1.2. Норма
Условията, които трябва да бъдат изпълнени, и митническите формалности, които трябва да бъдат извършени за процедурите и практиките от този и Специфичните анекси, се определят в националното законодателство и са възможно най-опростени.
1.3. Норма
Митницата установява и поддържа официални отношения от консултативен характер с търговския сектор с цел подобряване на сътрудничеството и оказване на съдействие за участието му в създаване на най-ефективните методи на работа, съответстващи на националните разпоредби и международните споразумения.

Глава 2
ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на анексите към тази конвенция:
Е1.) "обжалване" означава действието, с което лице, пряко засегнато от решение или пропуск на митницата и което счита, че с това му е нанесена вреда, търси обезщетение пред компетентните органи;
Е2.) "определяне на митните сборове и данъци" означава изчисляването на размера на дължимите митни сборове и данъци;
Е3.) "одиторски контрол" означава мерките, които митницата предприема, за да се увери в прецизността и достоверността на декларациите посредством проверка на съответните книжа, регистри, бизнессистеми и търговски данни, намиращи се у съответните лица;
Е4.) "проверка на декларацията за стоките" означава предприетите от митницата действия, за да се увери, че декларацията за стоките е правилно попълнена и придружаващите документи, които се изискват, отговарят на определените условия;
Е5.) "оформяне" означава извършването на митническите формалности, необходими, за да се разреши вносът на стоките, изнасянето им или поставянето им под друга митническа процедура;
Е6.) "митница" означава държавното ведомство, отговорно за администрирането на митническото законодателство и за събирането на митните сборове и данъци и което също така носи отговорността за прилагането на други закони и подзаконови актове, отнасящи се до внасянето, изнасянето, движението или складирането на стоки;
Е7.) "митнически контрол" означава мерките, прилагани от митницата за осигуряване спазването на митническото законодателство;
Е8.) "мита" означава предвидените в митническата тарифа ставки на митата, с които се облагат стоките при тяхното въвеждане или напускане на митническата територия;
Е9.) "митнически формалности" означава всички операции, които трябва да се извършат от заинтересуваните лица и от митницата, за да се осигури спазването на митническото законодателство;
Е10.) "митническо законодателство" означава установените със закон или с подзаконов акт норми относно внасянето, изнасянето, движението или складирането на стоки, администрирането и прилагането на които са специално вменени на митницата, както и всякакви правила, издадени от митницата в рамките на нейната компетентност;
Е11.) "митническо учреждение" означава митническа административна единица, компетентна да извършва митнически формалности, както и помещенията или другите площи, одобрени за тази цел от компетентните органи;
Е12.) "митническа територия" означава територията, на която митническото законодателство на договарящата страна се прилага;
Е13.) "решение" означава индивидуален акт, с който митницата взема решение по въпрос, отнасящ се до митническото законодателство;
Е14.) "декларатор" означава всяко лице, което извършва декларирането на стоките или от чието име се извършва декларирането;
Е15.) "дата на падеж" означава датата, когато плащането на митните сборове и данъци става дължимо;
Е16.) "митни сборове и данъци" означава вносните и/или износните митни сборове и данъци;
Е17.) "проверка на стоки" означава физическата инспекция на стоките, извършвана от митницата, за да се увери, че естеството, произходът, състоянието, количеството и стойността на стоките са в съответствие с данните, описани в декларацията за стоките;
Е18.) "износни митни сборове и данъци" означава митата и всички други данъци, такси или вземания, събирани при или във връзка с изнасянето на стоки, без в тях да се включват каквито и да било вземания, ограничени по размер до приблизителната стойност на услугите, предоставяни от митницата, или събирани от нея от името на други национални органи;
Е19.) "декларация за стоките" означава изявление, направено по установен от митницата начин, чрез което заинтересуваните лица посочват митническата процедура, която следва да бъде приложена спрямо стоките, и предоставя сведенията, които митницата изисква за нейното прилагане;
Е20.) "вносни митни сборове и данъци" означава митата и всички други данъци, такси или вземания, събирани при или във връзка с внасянето на стоки, без в тях да се включват каквито и да било вземания, ограничени по размер до приблизителната стойност на услугите, предоставяни от митницата, или събирани от нея от името на други национални органи;
Е21.) "административна взаимопомощ" означава действията на митническата администрация от името на или в сътрудничество с друга митническа администрация за точното прилагане на митническото законодателство и с цел предотвратяване, разследване и ограничаване на митническите нарушения;
Е22.) "пропуск" означава бездействие или неиздаване на решение, изисквано от митницата по силата на митническото законодателство, в разумен срок по въпроси, които изцяло са предоставени в нейната компетентност;
Е23.) "лице" означава както физическо, така и юридическо лице, освен ако не следва друго от контекста;
Е24.) "вдигане на стоки" означава предприетото от митницата действие за разрешаване оформените стоки да бъдат предоставени на разположение на заинтересуваните лица;
Е25.) "възстановяване и опрощаване" означава възстановяването, пълно или частично, на платените за стоките митни сборове и данъци и опрощаването, напълно или частично, на митните сборове и данъците, когато плащане не е извършвано;
Е26.) "обезпечение" означава това, което осигурява на митницата, до степен, която тя счита за достатъчна, изпълнението на поето спрямо нея задължение; обезпечението се определя като "общо", когато чрез него се осигурява изпълнението на задължения, произтичащи от няколко операции;
Е27.) "трето лице" означава всяко лице, което влиза в отношение директно с митницата вместо и като представител на друго лице във връзка с внасянето, изнасянето, движението или складирането на стоки.

Глава 3
ОФОРМЯНЕ И ДРУГИ МИТНИЧЕСКИ ФОРМАЛНОСТИ

Компетентни митнически учреждения

3.1. Норма
Митницата определя митническите учреждения, в които стоките могат да бъдат представяни или оформяни. При определяне компетенциите и териториалното разположение на тези учреждения, както и тяхното работно време факторите, които трябва да бъдат взети под внимание, включват по специално изискванията на търговския сектор.
3.2. Норма
По искане на заинтересуваното лице и по причини, които митницата счита за основателни, последната при отчитане на наличните ресурси изпълнява функциите, определени за целите на митническите процедури и практики, извън установеното работно време или извън митническите учреждения. Разходите, които митницата събира, се ограничават до приблизителната стойност на предоставените услуги.
3.3. Норма
Когато митническите учреждения са разположени на общ граничен преход, съответните митнически администрации определят съгласувано работното време на митническите учреждения и тяхната компетентност.
3.4. Преходна норма
На общи гранични преходи съответните митнически администрации извършват във всички случаи, когато това е възможно, общ контрол.
3.5. Преходна норма
Когато митницата възнамерява да създаде ново или да преустрои вече съществуващо митническо учреждение на общ граничен преход, тя, доколкото е възможно, си сътрудничи със съседната митница за създаване на съвместно митническо учреждение с цел улесняване на общия контрол.

Деклараторът

(а) Лица, имащи право да действат като декларатор
3.6. Норма
Националното законодателство определя условията, при които едно лице има право да действа като декларатор.
3.7. Норма
Всяко лице, което има право да се разпорежда със стоките, има право да действа като декларатор.
(b) Отговорности на декларатора
3.8. Норма
Деклараторът е отговорен пред митницата за верността на данните, вписани в декларацията, за стоките и за плащането на митните сборове и данъците.
(c) Права на декларатора
3.9. Норма
Преди подаването на декларацията за стоките и съгласно определените от митницата условия на декларатора се разрешава:
(а) да провери стоките; и
(b) да вземе мостри.
3.10. Норма
Митницата не изисква отделна декларация за стоките относно мострите, за които е разрешено да се вземат под контрола на митницата, при условие че тези мостри са включени в декларацията за стоките за съответната пратка.

Декларация за стоките

(а) Формат и съдържание на декларацията за стоките
3.11. Норма
Съдържанието на декларацията за стоките се определя от митницата. Хартиеният формат трябва да бъде в съответствие с модела на Обединените нации. При автоматизирана процедура за оформяне на стоките формата на декларацията за стоките, подадена по електронен път, трябва да бъде базирана на международните стандарти за обмен на електронна информация, както е определено в препоръките на Съвета за митническо сътрудничество относно информационните технологии.
3.12. Норма
Митницата трябва да ограничи данните, изисквани в декларацията за стоките, само до тези, които се считат за необходими за определянето и събирането на митните сборове и данъци, събирането на статистически данни и прилагането на митническото законодателство.
3.13. Норма
Когато по причини, считани за основателни от митницата, деклараторът не разполага с всички данни, необходими за изготвянето на декларацията за стоките, се разрешава подаването на временна или непълна декларация за стоките, при условие че тя съдържа данните, определени за необходими от митницата, и че деклараторът се задължи да я допълни в рамките на определен срок.
3.14. Норма
Ако митницата регистрира временна или непълна декларация за стоките, предоставеното на стоките тарифно третиране не трябва да е различно от това, което би било предоставено, ако в този момент беше подадена пълна и точна декларация за стоките. Вдигането на стоките няма да се забавя, при условие че всякакво обезпечение, което може да бъде изискано, е било представено с цел да осигури събирането на всички дължими митни сборове и данъци.
3.15. Норма
Митницата изисква подаването на оригинална декларация за стоките и само на необходимия минимален брой екземпляри.
(b) Документи, придружаващи декларацията за стоките
3.16. Норма
Митницата изисква към декларацията за стоките да бъдат приложени само тези документи, необходими за извършването на контрол върху операцията и за гарантиране спазването на всички изисквания, свързани с прилагането на митническото законодателство.
3.17. Норма
В случаите, когато някои придружаващи документи не могат да бъдат подадени заедно с декларацията за стоките по причини, считани от митницата за основателни, тя разрешава тези документи да бъдат представени в рамките на определен срок.
3.18. Преходна норма
Митницата разрешава подаването на придружаващите документи по електронен път.
3.19. Норма
Митницата не изисква превод на данните в придружаващите документи, освен когато е необходим за разрешаване на обработването на декларацията за стоките.

Подаване, регистриране и проверка на декларацията за стоките

3.20. Норма
Митницата разрешава подаването на декларацията за стоките във всяко определено от нея митническо учреждение.
3.21. Преходна норма
Митницата разрешава подаването на декларацията за стоките по електронен път.
3.22. Норма
Декларацията за стоките се подава във времето, определено от митницата.
3.23. Норма
В случаите, когато националното законодателство предвижда определен срок за подаването на декларацията за стоките, разрешеното време трябва да е достатъчно, за да може деклараторът да попълни декларацията за стоките и да получи придружаващите документи, които се изискват.
3.24. Норма
По искане на декларатора и по причини, считани от митницата за основателни, последната продължава срока, определен за подаване на декларацията за стоките.
3.25. Норма
Националното законодателство определя условията за подаването и регистрирането или проверката на декларацията за стоките и придружаващите я документи преди пристигането на стоките.
3.26. Норма
Когато митницата не може да регистрира декларацията за стоките, тя посочва на декларатора причините за това.
3.27. Норма
Митницата разрешава на декларатора да промени декларацията за стоките, която вече е била подадена, при условие че към момента на получаване на искането проверката на декларацията или стоките не е започнала.
3.28. Преходна норма
Митницата разрешава на декларатора да промени декларацията за стоките, ако искането е получено след като е започнала проверката й, в случай че причините, посочени от декларатора, се считат за основателни от митницата.
3.29. Преходна норма
На декларатора се разрешава да оттегли подадената декларация за стоките и да поиска друга митническа процедура, при условие че искането за това е отправено към митницата, преди стоките да са били вдигнати, и че посочените причини се считат за основателни от митницата.
3.30. Норма
Проверката на декларацията за стоките се извършва едновременно с регистрирането й или възможно най-бързо след това.
3.31. Норма
За целите на проверката на декларацията за стоките митницата предприема само тези действия, които тя счита за съществени с оглед осигуряване прилагането на митническото законодателство.

Специални процедури за одобрени лица

3.32. Преходна норма
За одобрени лица, които изпълняват критериите, посочени от митницата, включително които имат подходяща репутация за съответствие с митническите изисквания и удовлетворителна система за управление на търговската си документация, митницата предвижда:
- вдигане на стоките при предоставяне на минимална информация, необходима за идентифициране на стоките и позволяваща последващо попълване на окончателна декларация за стоките;
- оформяне на стоките в помещенията на декларатора или на друго място, одобрено от митницата; и в допълнение до степента, до която е възможно, други специални процедури, като:
- разрешение за подаване на една-единствена декларация за стоките за целия внос или износ за определен период, когато тези дейности се извършват редовно от самото лице;
- използване на търговската документация на одобрените лица, за да определят сами своето задължение за митни сборове и данъци и когато е необходимо, да осигуряват съответствието с другите митнически изисквания;
- разрешаване подаването на декларация за стоките чрез вписване в документацията на одобреното лице, която по-късно се потвърждава чрез допълнителна декларация за стоките.

Проверка на стоките

(а) Необходимо време за проверка на стоките
3.33. Норма
Когато митницата реши да провери декларираните стоки, тази проверка се извършва възможно най-бързо след регистрирането на декларацията за стоките.
3.34. Норма
При планиране на проверките на стоките приоритет се дава на проверката на живи животни и на бързоразвалящи се стоки и на други стоки, за които митницата приема, че се изисква спешност.
3.35. Преходна норма
Ако стоките подлежат на контрол от други компетентни органи и митницата също предвижда проверка, последната осигурява координиране на проверките и ако е възможно, извършването им по едно и също време.
(b) Присъствие на декларатора по време на проверката на стоките
3.36. Норма
Митницата разглежда молбите на декларатора да присъства или да бъде представляван по време на проверката на стоките. Тези молби се удовлетворяват освен ако не са налице изключителни обстоятелства.
3.37. Норма
Ако митницата счете това за полезно, тя изисква от декларатора да присъства или да бъде представляван по време на проверката на стоките, за да й окаже всякаква помощ, нужна за улесняване на проверката.
(c) Вземане на проби от митницата
3.38. Норма
Проби се вземат само когато митницата счете, че това е необходимо за установяване на тарифното описание и/или стойността на декларираните стоки или за осигуряване прилагането на други разпоредби от националното законодателство. Количеството взети проби трябва да бъде възможно най-малко.

Грешки

3.39. Норма
Митницата не налага съществени наказания за грешки, когато е уверена, че тези грешки са допуснати неволно, без намерение за измама или прекомерна небрежност. Когато тя счита за необходимо да попречи за повтарянето на такива грешки, може да се наложи наказание, което не трябва да бъде по-голямо от необходимото за тази цел.

Вдигане на стоките

3.40. Норма
Вдигането на декларираните стоки се разрешава веднага след като митницата ги е проверила или е взела решение да не ги подлага на проверка, при условие че:
- не е било констатирано нарушение;
- лицензът за внос или износ или всякакви други необходими документи са предоставени;
- всички разрешения, отнасящи се до съответната процедура, са получени; и
- всички митни сборове и данъци са били платени или са предприети необходимите мерки за осигуряване на тяхното събиране.
3.41. Норма
Ако митницата е уверена, че всички формалности по отношение на оформянето ще бъдат извършени впоследствие от декларатора, тя разрешава вдигането на стоките, при условие че деклараторът предостави приемлив за митницата търговски или официален документ, който съдържа основните данни за съответната пратка, и че обезпечението, ако такова се изисква, е било представено с оглед осигуряване събирането на всички дължими митни сборове и данъци.
3.42. Норма
Когато митницата реши да изиска лабораторен анализ на проби, подробна техническа документация или експертно становище, тя разрешава вдигане на стоките, преди да са получени резултатите от тази проверка, при условие че ако се изисква обезпечение, такова е било представено и при условие, че е ясно, че стоките не са предмет на забрани или ограничения.
3.43. Норма
При констатиране на нарушение митницата разрешава вдигане на стоките, без да изчаква приключването на административното или съдебното производство, при условие че стоките не подлежат на конфискуване или отнемане или няма да са нужни като доказателство на по-късен етап и че деклараторът заплати митните сборове и данъците и предостави обезпечение за осигуряване събирането на всички допълнителни митни сборове и данъци и на всички санкции, които могат да бъдат наложени.

Изоставяне или унищожаване на стоките

3.44. Норма
В случаите, когато стоките все още не са вдигнати за режим внос или когато са били поставени под друга митническа процедура и при условие че няма констатирано нарушение, заинтересуваното лице не е задължено да заплаща митните сборове и данъците или има право на възстановяване на същите:
- когато по негова молба и ако митницата разреши това, тези стоки са изоставени в полза на държавата или са унищожени, или са загубили всякаква търговска стойност под митнически контрол; всички свързани с това разходи са за сметка на заинтересуваното лице;
- когато тези стоки са унищожени или безвъзвратно загубени, вследствие на инцидент или форсмажорни обстоятелства, при условие че това унищожаване или загубване е надлежно доказано според изискванията на митницата;
- при загуба, поради естеството на стоките, когато тя е надлежно доказана според изискванията на митницата.
Всякакви отпадъци и остатъци, получени след разрушаването, независимо дали са за внос или за износ, подлежат на облагане с митни сборове и данъци, които биха били приложими към такива отпадъци или остатъци при внос или износ.
3.45. Преходна норма
Когато митницата продава стоки, които не са били декларирани в рамките на разрешения срок или които не биха могли да бъдат вдигнати, въпреки че не е било открито нарушение, постъпленията от продажбата след приспадането на дължимите митни сборове и данъци, както и на всички други такси и разходи, които са възникнали, се дават на лицата, имащи право да ги получат, или когато това не е възможно, се държат под тяхно разпореждане за определен период.

Глава 4
МИТНИ СБОРОВЕ И ДАНЪЦИ

А. Определяне, събиране и плащане на митните сборове и данъци

4.1. Норма
Националното законодателство определя обстоятелствата, при които възниква задължение за плащане на митни сборове и данъци.
4.2. Норма
Срокът, в рамките на който се определят приложимите митни сборове и данъци, се урежда в националното законодателство. Определянето става възможно най-скоро след подаването на декларацията за стоките или след възникването на задължението по друг начин.
4.3. Норма
Основанията, на които се базира определянето на митните сборове и данъците, и условията, при които те се определят, се установяват в националното законодателство.
4.4. Норма
Ставките на митата и данъците се публикуват в официални издания.
4.5. Норма
Националното законодателство постановява точния момент, който се взема предвид за определяне размера на митните сборове и данъците.
4.6. Норма
Националното законодателство посочва начините, които могат да бъдат използвани за плащането на митните сборове и данъците.
4.7. Норма
Националното законодателство определя лицето/та, отговорно/ни за плащането на митните сборове и данъците.
4.8. Норма
Националното законодателство определя датата на падежа и мястото, където плащането трябва да бъде извършено.
4.9. Норма
Когато националното законодателство определя, че датата на падежа може да бъде след вдигането на стоките, то тази дата следва да бъде най-малко десет дни след вдигането. За периода между датата на вдигането и датата на падежа не се дължат лихви.
4.10. Норма
Националното законодателство определя срока, в рамките на който митницата може да предприеме правни действия за събирането на митните сборове и данъците, които не са платени на датата на падежа.
4.11. Норма
Националното законодателство определя лихвения процент, който се начислява върху сумата на митните сборове, и данъците, които не са били платени на датата на падежа, и условията за прилагане на лихвата.
4.12. Норма
При плащане на митните сборове и данъците на платеца се издава документ, представляващ доказателство за плащането, освен ако няма друго свидетелство, представляващо такова доказателство.
4.13. Преходна норма
Националното законодателство фиксира минимална стойност и/или минимален размер на митните сборове и данъците, под които митни сборове и данъци не се събират.
4.14. Норма
Ако митницата констатира, че грешки в декларацията за стоките или в определянето на митните сборове и данъците ще причинят или са причинили събирането или възстановяването и опрощаването на сума на митните сборове и данъци, по-малка от законово дължимата, тя поправя грешките и събира неплатените суми. Във всеки случай, когато обаче сумата е по-ниска от минималната сума, предвидена от националното законодателство, митницата не събира или възстановява и опрощава тази сума.

В. Отсрочено плащане на митни сборове и данъци

4.15. Норма
Когато националното законодателство предвижда отсрочено плащане на митни сборове и данъци, то определя условията, при които това облекчение се разрешава.
4.16. Норма
Доколкото е възможно, отсроченото плащане се разрешава, без да се начисляват лихви.
4.17. Норма
Срокът за отсрочено плащане на митни сборове и данъци е поне четиринадесет дни.

С. Възстановяване и опрощаване на митни сборове и данъци

4.18. Норма
Възстановяване или опрощаване се допуска, когато е установено, че митните сборове и данъците са определени в по-голям размер в резултат от грешка.
4.19. Норма
Възстановяване или опрощаване се допуска по отношение на внесени или изнесени стоки, за които е установено, че са били дефектни или по друг начин не са били в съответствие с договорените спецификации към момента на внасянето или изнасянето и са върнати или на доставчика, или на друго лице, определено от него, при условие че:
- стоките не са изменяни, поправяни или използвани в страната на внасянето и са реекспортирани в рамките на приемлив срок;
- стоките не са изменяни, поправяни или използвани в страната, в която са изнесени, и са реимпортирани в рамките на приемлив срок.
Използването на стоките обаче не е пречка за възстановяване или опрощаване, ако без такова използване би било невъзможно да бъдат установени дефектите или други обстоятелства, явяващи се причина за реекспорта или реимпорта на стоките. Като алтернатива на реекспорта или реимпорта, при условие че митницата разреши, стоките могат да бъдат изоставени в полза на държавата или унищожени, или да загубят търговската си стойност под митнически контрол. Това изоставяне или унищожаване не трябва да довежда до никакви разходи за държавата.
4.20. Преходна норма
Когато от митницата е дадено разрешение стоки, които първоначално са декларирани за митническа процедура със заплащане на митни сборове и данъци, да бъдат поставени под друга митническа процедура, се извършва възстановяване или опрощаване на митните сборове и данъците, които са в по-голям размер по отношение на сумата, дължима в рамките на новата процедура.
4.21. Норма
По исканията за възстановяване или опрощаване се вземат решения и се съобщават в писмена форма на заинтересуваните лица без неоправдано забавяне и възстановяването или опрощаването на определените в повече суми се извършва възможно най-бързо след удовлетворяването на искането.
4.22. Норма
Когато се установи от митницата, че облагането в повече е в резултат на грешка, извършена от страна на митницата при определянето на митните сборове и данъците, възстановяването или опрощаването се извършва с приоритет.
4.23. Норма
Когато са определени давностни срокове, след които искания за възстановяване или опрощаване на митни сборове и данъци не се приемат, тези срокове трябва да бъдат достатъчни с оглед на различните обстоятелства, обуславящи различните случаи, в които се допуска възстановяване или опрощаване.
4.24. Норма
Възстановяване или опрощаване не се разрешава, когато въпросната сума е по-малка от минималната сума, определена в националното законодателство.

Глава 5
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ

5.1. Норма
Националното законодателство изброява случаите, в които се изисква обезпечение, и определя формите, в които то се представя.
5.2. Норма
Митницата определя размера на обезпечението.
5.3. Норма
На всяко лице, от което се изисква да представи обезпечение, се разрешава да избере която и да е възможна форма на същото, при условие че е приемлива за митницата.
5.4. Норма
Ако националното законодателство предвижда това, митницата не изисква обезпечение, когато е сигурно, че задължението към нея ще бъде изпълнено.
5.5. Норма
Когато се изисква обезпечение като гаранция, че задълженията, произтичащи от митническа процедура, ще бъдат изпълнени, митницата приема общо обезпечение по-специално от декларатори, които регулярно декларират стоки в различни учреждения на митническата територия.
5.6. Норма
Когато се изисква обезпечение, размерът на обезпечението, което се представя, е възможно най-малък, а по отношение плащането на митните сборове и данъците не превишава евентуално дължимата сума.
5.7. Норма
Когато е било учредено обезпечение, същото се освобождава възможно най-бързо, след като митницата се увери, че задълженията, спрямо които е било изискано, са надлежно изпълнени.

Глава 6
МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ

6.1. Норма
Всички стоки, включително и транспортни средства, които влизат на или напускат митническата територия независимо дали подлежат на облагане с митни сборове и данъци, са предмет на митнически контрол.
6.2. Норма
Митническият контрол се ограничава до необходимия за осигуряване съответствие с митническото законодателство.
6.3. Норма
При прилагането на митническия контрол митницата използва управление на риска.
6.4. Норма
Митницата използва анализ на риска, за да определи кои лица и стоки, включително превозни средства, трябва да бъдат проверявани, както и обхвата на проверката.
6.5. Норма
Митницата приема стратегия за измерване на съответствието за подпомагане управлението на риска.
6.6. Норма
Системите за митнически контрол включват и одиторски контрол.
6.7. Норма
Митническите органи се стремят към сътрудничество с други митнически администрации, както и към сключване на спогодби за взаимна административна помощ за засилване на митническия контрол.
6.8. Норма
Митницата се стреми към сътрудничество с търговския сектор и към сключване на меморандуми за разбирателство за засилване на митническия контрол.
6.9. Норма
Митницата използва информационните технологии и електронната търговия до възможно най-голяма степен за засилване на митническия контрол.
6.10. Норма
Митницата оценява търговските системи на икономическите оператори, когато тези системи имат отношение към митническите операции, за да осигури изпълнението на изискванията й.

Глава 7
ПРИЛАГАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

7.1. Норма
Митницата прилага информационните технологии за подпомагане на митническите операции, когато това е финансово оправдано и ефикасно както за нея, така и за търговския сектор. Митницата определя условията за тяхното прилагане.
7.2. Норма
При въвеждане на компютърни приложения митницата използва съответните международно приети стандарти.
7.3. Норма
Въвеждането на информационните технологии се извършва по пътя на възможно най-широки консултации с всички пряко заинтересувани страни.
7.4. Норма
Новото или ревизирано национално законодателство следва да предвижда:
- методи за електронна търговия като алтернатива на изискванията към документацията на хартиен носител;
- електронни, както и основани на хартиен носител методи за удостоверяване;
- правото на митницата да съхранява информация за собствена употреба и, където е подходящо, да обменя такава с други митнически администрации, както и с всякакви други правно регламентирани страни, чрез техниките за електронна търговия.

Глава 8
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ МИТНИЦАТА И ТРЕТИ ЛИЦА

8.1. Норма
Заинтересуваните лица имат право на избор да оперират с митницата пряко или чрез определяне на трето лице, което да действа като техен представител.
8.2. Норма
В националното законодателство се съдържат условията, при които едно лице може да действа вместо и като представител на друго лице при отношенията си с митницата, и се определя отговорността на трети лица пред митницата за митните сборове и данъци и за нередностите.
8.3. Норма
Митническите операции, за които заинтересуваното лице избира да действа за своя собствена сметка, не се третират по-малко благоприятно или не са предмет на по-високи изисквания от страна на митницата в сравнение с тези митнически операции, които се извършват от трето лице от името на заинтересуваното лице.
8.4. Норма
Лицето, определено като трето лице, има същите права като лицето, което го е определило, относно въпросите, свързани с отношенията с митницата.
8.5. Норма
Митницата прави необходимото трети лица да вземат участие при провеждането на официални консултации с търговския сектор.
8.6. Норма
Митницата определя обстоятелствата, при които тя няма да влиза в отношения с трети лица.
8.7. Норма
Митницата уведомява писмено третите лица за решението си да не влиза в отношения с тях.

Глава 9
ИНФОРМАЦИЯ, РЕШЕНИЯ И ПРАВИЛА, ИЗДАВАНИ ОТ МИТНИЦАТА

А. Информация за общо ползване

9.1. Норма
Митницата осигурява лесен достъп на всяко заинтересувано лице до съответната информация за общо ползване, отнасяща се до митническото законодателство.
9.2. Норма
Когато наличната информация се налага да бъде променена поради изменения в митническото законодателство, в административните разпоредби или изисквания, митницата следва да предостави ревизираната информация на разположение на заинтересуваните лица за запознаване в задоволителен срок преди влизането й в сила, освен ако предварителното уведомяване е недопустимо.
9.3. Преходна норма
Митницата използва информационните технологии за подобряване предоставянето на информацията.

B. Информация от специфичен характер

9.4. Норма
По искане на заинтересуваното лице митницата предоставя възможно най-бързо и най-точно информацията относно специфичните въпроси, повдигнати от него и отнасящи се до митническото законодателство.
9.5. Норма
Митницата предоставя не само информацията, която е специално поискана, но също и всякаква друга свързана с нея информация, с която според митницата заинтересуваното лице би трябвало да е запознато.
9.6. Норма
Когато митницата предоставя информация, тя е длъжна да гарантира неразгласяването на сведения от частен или поверителен характер, засягащи митницата или трети лица, освен ако това разгласяване се изисква или се разрешава от националното законодателство.
9.7. Норма
Когато митницата не може да предоставя безплатна информация, то всяка такса се ограничава до приблизителната стойност на предоставените услуги.

C. Решения и правила

9.8. Норма
По писмено искане на заинтересуваното лице митницата съобщава решението си в писмена форма и в срока, определен в националното законодателство. Когато решението е неблагоприятно за заинтересуваното лице, се излагат причините, поради които то е такова, като лицето се уведомява за правото му на обжалване.
9.9. Норма
По молба на заинтересуваното лице митницата издава обвързващи правила, при условие че тя разполага с цялата необходима информация.

Глава 10
ОБЖАЛВАНЕ

А. Право на обжалване

10.1. Норма
Националното законодателство предвижда право на обжалване.
10.2. Норма
Всяко лице, непосредствено засегнато от решение или пропуск на митницата, има право на обжалване.
10.3. Норма
На лицата, непосредствено засегнати от решение или пропуск на митническите органи, след отправена молба до митницата се излагат мотивите, довели до това решение или пропуск, в рамките на срока, определен в националното законодателство. Това може или не може да доведе до жалба.
10.4. Норма
Националното законодателство гарантира правото на първоначално обжалване пред митницата.
10.5. Норма
Когато жалбата, отправена до митницата, е отхвърлена, жалбоподателят има право на последващо обжалване пред орган, независим от митническата администрация.
10.6. Норма
Като последна възможност жалбоподателят има право на обжалване пред орган на съдебната власт.

B. Форма и мотиви на жалбата

10.7. Норма
Жалбата се подава в писмена форма и съдържа мотивите, поради които е подадена.
10.8. Норма
За подаване на жалбата срещу постановеното от митницата решение се определя срок, чиято продължителност е такава, че да даде възможност на жалбоподателя да се запознае с оспорваното решение и да подготви жалба.
10.9. Норма
Когато жалбата е отправена до митницата, последната естествено не изисква да се подават каквито и да е придружаващи доказателства едновременно с жалбата, но при определени обстоятелства допуска предоставянето на такива доказателства в един разумен срок.

C. Разглеждане на жалбата

10.10. Норма
Митницата се произнася по жалбата и уведомява за това жалбоподателя писмено възможно най-бързо.
10.11. Норма
Когато жалбата до митницата е отхвърлена, митницата излага причините за това писмено и уведомява жалбоподателя за неговото право на последващо обжалване пред административен или независим орган, както също и за срока за обжалване.
10.12. Норма
Когато жалбата е уважена, митницата трябва да изпълни предписаното от независимия или съдебен орган възможно най-бързо, освен ако тя не обжалва така постановеното решение.
Предложи
корпоративна публикация
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Резултати | Архив