Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро по труда на своята осемдесет и четвърта сесия на 8 октомври 1996 г., и
имайки предвид разпоредбите на чл.2 от Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми) от 1976 г. (тук долу наричана "основната конвенция"), които съдържат следния текст:
"Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, се задължава да:
(а) има установени закони и други нормативни разпоредби за корабите, регистрирани на нейна територия, по отношение на:
(i) нормите за безопасност, включително и тези за компетентност, продължителност на работното време и обезпечаване с екипажи, с цел да се осигури безопасност на живота на борда на кораб;
(ii) съответната система на социално осигуряване, и
(iii) условията за наемане на работа и живот на борда на кораб, които по мнението на държавата членка не са обхванати от колективните договори или постановени от компетентните съдилища по начин, който да обвързва еднакво заинтересованите корабособственици и моряци;
и да се убеди, че тези закони и други нормативни разпоредби в значителна степен отговарят на конвенциите или на онези членове от конвенциите, към които се прави препратка в прилагане към тази конвенция, доколкото държавата членка не е задължена по друг начин да приведе в действие въпросните конвенции;" и припомняйки и разпоредбите на чл.4, ал. 1 от основната конвенция, който гласи, че
"Ако в държава членка, ратифицирала тази конвенция, се подаде жалба или се получи информация по отношение на кораб, посетил нейно пристанище в процеса на нормалната му експлоатация или по други оперативни причини, че този кораб не отговаря на нормите, установени с тази конвенция, която вече е в сила, тя може да изготви и изпрати доклад до правителството на държавата на регистрация на кораба с копие до генералния директор на Международното бюро по труда и може да предприеме необходимите мерки за коригиране на условията на борда, които представляват явна опасност за безопасността или здравето." И припомняйки Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г. (№ 111), чийто чл.1, ал. 1, гласи, че:
"За целите на тази конвенция терминът "дискриминация" включва:
a) всяко различие, изключване или предпочитание, основано на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален или социален произход, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите;
б) всяко друго различие, изключване или предпочитание, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите, определено от заинтересованата държава - членка на организацията, след консултация с представителните организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, и с други съответни органи"; и
припомняйки влизането в сила на 16 ноември 1994 г. на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г., и
припомняйки Международната конвенция на Международната морска организация по стандартите на обучение, атестирането и вахтата на моряците от 1978 г., изменена през 1995 г.,
като реши да одобри някои предложения с оглед частична промяна на основната конвенция, което е четвъртата точка от дневния ред на сесията, и
прие решението, че тези предложения следва да бъдат под формата на протокол към основната конвенция;
приема на двадесет и втори октомври хиляда деветстотин деветдесет и шеста година следния протокол, който може да бъде цитиран като Протокола от 1996 г. Към Конвенцията за търговското корабоплаване (минимални норми) от 1976 г.:

Член 1

1. Всяка държава членка, която ратифицира този протокол, следва да добави към списъка на конвенциите в приложението към основната конвенция онези конвенции, които фигурират в част А от допълнителното приложение, и онези конвенции, които фигурират в част Б на същото приложение, които приема, ако има такива, в съответствие с член 3 по-долу.
2. Списъкът, отразен в част А на допълнителното приложение, който не е в сила, ще започне да се прилага едва след като конвенцията влезе в сила.

Член 2

Всяка държава членка може да ратифицира този протокол по време на ратификацията на основната конвенция или по всяко друго време, след като я е ратифицирала, като изпрати ратификационните документи на генералния директор на Международното бюро по труда за регистрация.

Член 3

1. Всяка държава членка, която ратифицира този протокол, следва, където това е приложимо, в декларацията, придружаваща ратификационните документи, да уточни коя конвенция или конвенции от тези, които фигурират в част Б на допълнителното приложение, тя приема.
2. Държава членка, която не е приела всички конвенции, които фигурират в част Б от допълнителното приложение, може чрез последваща декларация, изпратена до генералния директор на Международното бюро по труда, да уточни коя конвенция или конвенции тя приема.

Член 4

1. За целите на чл.1, ал. 1 и чл.3 от този протокол компетентните органи следва да осъществяват предварителни консултации с представителните организации на корабособствениците и моряците.
2. Компетентните органи следва, колкото е възможно по-скоро, да предоставят на представителните организации на корабособствениците и моряците информация относно ратификациите, декларациите и отменените нормативни актове, съобщени от генералния директор на Международното бюро по труда в съответствие с чл.8, ал. 1 по-долу.

Член 5

За целите на този протокол Kонвенцията относно репатрирането на моряците, 1987 г., в случаите, когато държава членка я ратифицира, следва да бъде в сила вместо Конвенцията относно възвръщането на моряците в родината им, 1926 г.

Член 6

1. Този протокол има обвързващо действие само по отношение на онези държави - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са били регистрирани от генералния директор на Международното бюро по труда.
2. Този протокол ще влезе в сила 12 месеца след деня, в който бъдат регистрирани ратификациите на 5 държави членки, от които три да имат поне по 1 милион брутен тонаж на флота им.
3. Впоследствие този протокол ще влезе в сила за всяка една от държавите членки 12 месеца след деня, когато е регистрирана ратификацията му.

Член 7

Държава членка, която е ратифицирала този протокол, може да го денонсира по всяко време, когато би могла да бъде денонсирана и основната конвенция съгласно чл.7 чрез документ, изпратен до генералния директор на Международното бюро по труда за регистрация. Денонсирането на този протокол не може да влезе в сила преди изтичане на една година от датата на регистрацията му

Член 8

1. Генералният директор на Международното бюро по труда ще информира всички държави - членки на Международната организация на труда, за регистрирането на ратификациите, декларациите и актовете за денонсиране, изпращани до него от членовете на организацията.
2. Когато условията, предвидени в чл.6, ал. 1, са изпълнени, генералният директор ще предостави на вниманието на държавите членки информация относно деня, в който протоколът ще влезе в сила.

Член 9

Генералният директор на Международното бюро по труда съобщава за регистрация от генералния секретар на Обединените нации пълните подробности за всички актове на ратификация и денонсиране в съответствие с чл.102 от Устава на Организацията на обединените нации, които са били регистрирани от генералния директор в съответствие с предходните разпоредби.

Член 10

Всеки път, когато прецени за необходимо, Административният съвет на Международното бюро по труда представя на Генералната конференция доклад относно действието на този протокол и преценява дали е необходимо към дневния ред на конференцията да бъде добавен въпросът за ревизирането на протокола или части от него.

Член 11

За целите на ревизирането на протокола и подготовката му за ратификация разпоредбите на член 11 от основната конвенция ще се прилагат със съответните изменения.

Член 12

Английският и френският текст на този протокол имат еднаква сила.

АНЕКС
(Допълнително приложение)

Част А

Конвенция относно настаняването на екипажите (допълнителни разпоредби), 1970 г., (№ 133), и
Конвенция относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи, 1996 г., (№ 180).

Част Б

Конвенция за националните удостоверения за самоличност на моряците, 1958 г., (№ 108)
Конвенция относно представителите на работниците, 1971 г., (№ 135)
Конвенция относно опазване на здравето и медицинското обслужване на моряците, 1987 г., (№ 164)
Конвенция относно репатрирането на моряците, 1987 г., (№ 166).