1) В ши­рок см.: вся­ка фор­ма на съз­на­тел­но въз­дейс­т­вие вър­ху ад­ре­са­та чрез сред­с­т­ва­та за ма­со­ва ко­му­ни­ка­ция за пос­ти­га­не на пред­ва­ри­тел­но пла­ни­ра­на цел. В та­къв см. се го­во­ри напр. за по­ли­ти­чес­ка рек­ла­ма.

2) В те­сен см. Р. е еле­мент от ко­му­ни­ка­ци­он­на­та под­сис­те­ма на мар­ке­тин­га, чи­я­то край­на цел е плас­мен­тът  на рек­ла­ми­ра­на­та сто­ка или ус­лу­га. Спо­ред Аме­ри­кан­с­ка­та асо­ци­а­ция по мар­ке­тинг Р. пред­с­тав­ля­ва фор­ма на нелично пред­с­та­вя­не и прид­виж­ва­не на търг. идеи, сто­ки и ус­лу­ги, зап­ла­ща­на от яс­но ус­та­но­вен рек­ла­мо­да­тел (1948). Сле­до­ва­тел­но от Р. се из­к­люч­ват та­ки­ва фор­ми ка­то ус­т­на­та рек­ла­ма. Р. мо­же да се раз­г­леж­да и ка­то стопан­с­ка ко­му­ни­ка­ция, про­веж­да­на от фир­ми, ко­и­то не осъ­щес­т­вя­ват мар­ке­тинг, т.е. ка­то ди­а­х­рон­на рек­ла­ма. Тога­ва спо­ред Ро­сър Рийвз Р. мо­же да се оп­ре­де­ли ка­то "из­кус­т­во за внед­ря­ва­не на един из­к­лю­чи­те­лен потребител­с­ки мо­тив в гла­ви­те на най-го­лям брой хо­ра при ми­ни­мал­ни раз­хо­ди" (1961). Въз­мож­ни са раз­лич­ни класи­фи­ка­ции на Р. спо­ред мно­жес­т­во приз­на­ци, по­ра­ди ко­е­то съ­щес­т­ву­ват над 200 тер­ми­на за раз­лич­ни ви­до­ве Р., най-важ­ни­те от ко­и­то са да­де­ни в нас­то­я­що­то из­да­ние.

3) В най-те­сен, праг­ма­ти­чен см. под Р. се раз­би­ра са­мо­то рекл. де­ло, по­мес­т­ва­не­то на рекл. пос­ла­ния в пе­ча­та или раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не­то им чрез др. ко­му­ни­ка­ци­он­ни ка­на­ли.

Реклама и насърчаване на продажбите; проф. Доганов, доц. Дуранкев; УИ Стопанство; 1995

ECON.BG