Върховният административен съд в състав: председател: Светлана Йонкова, и членове: Елена Златинова, Галя Костова, Надежда Джелепова, Марияна Дечева, при участието на секретар-протоколиста Милка Ангелова разгледа административно дело № 8574 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2006 г., докладвано от съдията Марияна Дечева.
Производството е образувано на основание чл.5, т. 1 във връзка с чл.23 от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалба на Софийския университет "Св. Климент Охридски" чрез ректора проф. дфн Боян Биолчев против чл.3, т. 2 на Постановление № 215 на Министерския съвет от 12 октомври 2005 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на държавната администрация и административната реформа. В жалбата се излагат доводи, че атакуваният текст е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните норми на чл.5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и § 5 от ПЗР на ЗЛЗ. По изложените съображения моли Върховния административен съд да отмени обжалваната норма.
Ответникът - Министерският съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Милошева оспорва жалбата, като в съдебно заседание и в писмена защита пледира за законосъобразност на обжалвания акт и отхвърляне на жалбата. Излагат се доводи, че атакуваната правна норма е издадена в съответствие със Закона за устройство на държавния бюджет (ЗУДБ) и по-точно чл.6, ал. 2 от същия, при съобразяване на процесуалните и материалноправните разпоредби, поради което не са налице отменителни основания за същата.
Върховният административен съд - петчленен състав на II колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, защото по отношение на жалбоподателя е налице конституционно установеното в чл.120, ал. 2 и чл.125, ал. 2 от Конституцията на Република България основание за съдебно обжалване на подзаконови нормативни актове, жалби срещу които се подават без ограничение във времето съгласно разпоредбата на чл.13, ал. 1 ЗВАС. Тези актове имат нормативен характер, уреждащ широк обем обществени отношения с неограничен кръг адресати, поради което не е необходимо жалбоподателят да установява пряк, непосредствен и личен интерес от отмяната му, ако счита, че те противоречат на закона като нормативен акт от по-висока степен.
Разгледана жалбата по същество съобразно изискванията на чл.12 ЗВАС, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - II колегия, след като прецени доводите на страните и доказателствата по административната преписка и извърши служебна проверка на обжалвания акт, намира същата за основателна по следните съображения:
Обжалваното Постановление № 215 на Министерския съвет от 12 октомври 2005 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на държавната администрация и административната реформа е прието при съществени процесуални нарушения, които обосновават незаконосъобразността му само на това основание. Съгласно разпоредбата на чл.59 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА) въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят с придружително писмо, подписано от съответния главен секретар, а съгласно т. 2 на същия член се представя проект на акт, парафиран от главния секретар и определен от министъра юрист от съответната администрация. Последните не се съдържат в административната преписка, а те са едни от процесуалните основания, свързани с процедурата по подготовката за приемане на акта. Безспорно е установено, че последният е приет на основание чл.83 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, който е изключение от общия ред за провеждане на заседания на Министерския съвет, регламентиран в раздел I до раздел IV (чл. 51 - 82). Съгласно нормата на чл.83, ал. 1, изр. 1 от УПМСНА по предложение на министър-председателя след консултации с членовете на правителството акт на Министерския съвет може да се приеме и неприсъствено, какъвто е настоящият случай. Към административната преписка не са представени доказателства, от които да е видно, че процедурата за неприсъствено приемане на атакуваното постановление е изпълнена. Липсва предложение на министър-председателя, което да е изготвено след съгласуване, от което да се изведе изводът, че оспорваният акт следва да се приеме по този ред - неприсъствено, който, както се отрази по-горе, е изключение от общия ред за приемане на актове на Министерския съвет. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че изпълнението на процедурата по чл.83, ал. 1, изр. 1 от УПМСНА в настоящия казус е абсолютно задължително, защото безспорно е установено, че при представяне на проекта за съгласуване са депозирани становища за несъответствие на последния с разпоредбата на чл.5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и § 5 от ПЗР на същия, които не са взети предвид при изготвяне на обжалваното постановление. Горното се налага и от обстоятелството, че актът е подписан с особено мнение от трима от членовете на Министерския съвет. Не е изпълнена и процедурата на чл.83, ал. 3, изр. последно от УПМСНА, съгласно който актът се вписва в протокола от първото след неговото приемане заседание на Министерския съвет, какъвто протокол не е представен.
Обжалваното постановление е прието и при нарушение на материалния закон.
С Постановление № 215 от 12 октомври 2005 г. Министерският съвет на Република България е приел Устройствения правилник на Министерството на държавната администрация и административната реформа. По силата на чл.2 от цитираното постановление министърът на държавната администрация и административната реформа е определен за първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. За второстепенни разпоредители към министъра на държавната администрация и административната реформа са определени областните управители, директорът на болница "Лозенец", изпълнителният директор на Института по публична администрация и европейска интеграция и директорът на Центъра за преводи и редакции (чл.3 от постановлението).
Жалбоподателят обжалва цитираното постановление в частта по чл.3, т. 2, с която е определен директорът на болница "Лозенец" за второстепенен разпоредител към министъра на държавната администрация и административната реформа.
Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира обжалваната разпоредба за незаконосъобразна поради противоречия с материалноправни разпоредби. Правилникът за устройството и дейността на болница "Лозенец" е приет с Постановление № 147 на Министерския съвет от 27 юли 2000 г. (ДВ, бр. 63 от 2000 г.). Съгласно чл.2, ал. 1 и 4 от постановлението болница "Лозенец" е национално многопрофилно лечебно заведение към Министерския съвет, като директорът на болницата е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Министерския съвет. И в Постановление № 33 на Министерския съвет от 22 февруари 1999 г. за определяне на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Министерския съвет в раздел II, буква "в" е прието, че първостепенен разпоредител с бюджетни кредити е министър-председателят или определено от него лице, директорът на болница "Лозенец" е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към посочения първостепенен разпоредител.
Устройството и дейността на лечебните заведения в Република България се уреждат от специалния Закон за лечебните заведения (ЗЛЗ). С чл.5, ал. 1 от същия изчерпателно са изброени държавните органи, към които държавата може да създава лечебни заведения, а именно към: Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта. С § 5 от преходните и заключителните разпоредби на ЗЛЗ изрично е прогласено, че съществуващото към влизането в сила на този закон държавно здравно заведение Клинична болница "Лозенец" е лечебно заведение към Министерския съвет по смисъла на чл.5, ал. 1 от закона.
Въз основа на горното съдът приема, че статутът на болница "Лозенец" е на държавно лечебно заведение към Министерския съвет по силата на специален закон, уреждащ дейността на лечебните заведения в страната ни. На второ място, Министерството на държавната администрация и административната реформа не е в кръга на държавните органи по чл.5, ал. 1 ЗЛЗ, към което държавата може да създава лечебни заведения. Следователно, като е променил на практика статута на болница "Лозенец" от лечебно заведение към Министерския съвет в лечебно заведение към Министерството на държавната администрация и административната реформа, висшият орган на изпълнителната власт е нарушил нормата на чл.5, ал. 1 ЗЛЗ и § 5 от ПЗР на ЗЛЗ, което прави в атакуваната му част подзаконовия нормативен акт незаконосъобразен - налице е отменителното основание по чл.12, т. 4 ЗВАС.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира възражението на Министерския съвет, че обжалваният нормативен акт е издаден в съответствие с разпоредбите на Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) и по-точно с нормата на чл.6, ал. 2 от същия, за неотносимо към казуса. Няма спор, че министър-председателят и министърът на държавната администрация и административната реформа са първостепенни разпоредители с бюджетния кредит и директорът на болница "Лозенец" е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Законът за лечебните заведения е специален спрямо ЗУДБ, поради което при определяне на директора на болница "Лозенец" като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити следва да намери приложение Законът за лечебните заведения. Наведените с писменото становище аргументи, че е налице утвърдена административноправна практика, от която е видно, че урежданите отношения във връзка с определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити са от сферата на ЗУДБ, а не на ЗЛЗ, настоящият състав също намира за неоснователни. Последните подкрепят становището на петчленния състав на Върховния административен съд, че лечебните заведения към съответните държавни органи имат за първостепенен разпоредител с държавния кредит органа, към който държавата ги е създала. След като болница "Лозенец" е създадена към Министерския съвет, нейният първостепенен разпоредител трябва да бъде именно той, а не министърът на държавната администрация и административната реформа, който не е от кръга на органите по чл.5, ал. 1 ЗЛЗ.
Изхождайки от горното, Върховният административен съд - петчленен състав, приема, че атакуваното постановление в частта, в която се обжалва, е незаконосъобразно като противоречащо на императивната норма на чл.5, ал. 1 ЗЛЗ и § 5 от ПЗР на същия закон и прието при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да се постанови решение, с което да се отмени чл.3, т. 2 от Постановление № 215 на Министерския съвет от 12 октомври 2005 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Воден от горното и на основание чл.23 ЗВАС, Върховният административен съд - петчленен състав, II колегия,

РЕШИ:

Отменя чл.3, т. 2 от Постановление № 215 на Министерския съвет от 12 октомври 2005 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на държавната администрация и административната реформа (ДВ, бр. 83 от 2005 г.).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Константин Пенчев