Върховният административен съд в състав: председател: Пенка Иванова; членове: Марина Михайлова, Ангел Калинов, Мина Атанасова и Здравка Шуменска, при участието на секретар-протоколиста Григоринка Любенова, разгледа административно дело № 10023 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2004 г., докладвано от съдията Ангел Калинов.

Производството е по чл.23 ЗВАС и е образувано по жалба на Министерството на вътрешните работи против чл.6 от Наредба № 1 от 5.V.2004 г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица, издадена от председателя на Висшия съдебен съвет, като се иска отмяната му поради противоречие с материалноправната разпоредба на чл.154, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Ответникът по жалбата не взема становище.

Върховният административен съд - петчленен състав, приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като жалба срещу нормативен акт може да бъде подадена без ограничение във времето от всеки, който като правен субект се явява адресат на формулираните с нормативния акт общи правила за поведение, а в случая жалбоподателят е и пряко засегнат.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Основното оплакване в жалбата е, че в противоречие с чл.154, ал. 2 ЗМВР, който се явява нормативен акт от по-висока степен спрямо наредбата, посредством чл.6 от наредбата Висшият съдебен съвет е изключил прилагането на нормата на чл.4, ал. 1, т. 5 в случаите, в които експертизата е извършена от вещо лице - държавен служител или работещ по трудов договор в специализиран орган или институт в системата на Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, като е регламентирано, че в тези случаи възнаграждението се изплаща еднократно. Обжалваната разпоредба е незаконосъобразна, като противоречаща на нормативен акт от по-висока степен и подлежи на отмяна.

Съгласно чл.154, ал. 2 ЗМВР, когато за извършването на експертиза е определен експерт от институтите по чл.153 (научноизследователските и научноприложните институти като специализирани звена на МВР), ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски. А съгласно чл.6 от Наредба № 1 от 5.V.2004 г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица разпоредбата на чл.4, т. 5 не се прилага в случаите, в които експертизата е извършена от вещо лице, което е държавен служител или работи по трудов договор в специализиран орган или институт в системата на Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието. В тези случаи възнаграждението се определя еднократно. По чл.4, ал. 1, т. 5 при определяне възнагражденията органът, възложил експертизата, съобразява и преценява необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и други, което се покрива със съдържанието на понятието консумативи в чл.154, ал. 2 ЗМВР. В такъв случай обжалваният текст по отношение на Министерството на вътрешните работи е незаконосъобразен, тъй като не съответства на нормативен акт от по-висока степен, както изисква чл.15, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Несъответствието е и относно начина на определяне на възнаграждението на вещите лица от специализираните звена на МВР, като в наредбата е предвидено еднократно, а в закона е предвидено да се заплащат направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски. Ето защо чл.6 от Наредба № 1 от 5.V.2004 г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица, издадена от председателя на Висшия съдебен съвет, следва да се отмени, но само относно вещите лица от системата на Министерството на вътрешните работи. В останалата част жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Текстът на чл.6 от наредбата се отнася не само за вещи лица от системата на МВР, но и за тези от системата на Министерството на правосъдието. За тях в жалбата не е казано нищо за противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а и съдът не констатира такова несъответствие, поради което обжалваният текст следва да остане в сила за определяне на възнаграждението на вещите лица от системата на Министерството на правосъдието.

По изложените съображения и на основание чл.23 ЗВАС Върховният административен съд - петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя чл.6 от Наредба № 1 от 5.V.2004 г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица, издадена от председателя на Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 51 от 15.VI.2004 г., в сила от 15.VI.2004 г., само относно вещите лица, които работят по трудов договор в специализиран орган или институт в системата на Министерството на вътрешните работи.

Отхвърля жалбата на Министерството на вътрешните работи в останалата част.

Решението е окончателно и влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Председател: Константин Пенчев