Върховният административен съд в състав: председател: Светлана Йонкова, и членове: Галя Костова, Надежда Джелепова, Галина Солакова и Джузепе Роджери, при участието на секретар-протоколиста Милка Ангелова разгледа административно дело № 11118 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2006 г., докладвано от съдията Галина Солакова.

Производството е по чл.5, т. 2 във връзка с чл.23 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на Ивайло Петров Симеонов от Русе срещу разпоредбите на чл.24, ал. 1, чл.27, чл.28, ал. 1 и чл.28, ал. 3 от Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи (ДВ, бр. 61 от 2006 г.).

В жалбата се поддържа незаконосъобразност освен на атакуваните текстове на чл.24, ал. 1, чл.27, чл.28, ал. 1 и чл.28, ал. 3 поради противоречие с императивните изисквания по чл.12 и чл.15, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл.127г от Закона за съдебната власт и на Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет в цялост, поради противоречие с чл.133 от Конституцията на Република България. Излагат се доводи, че провеждането на конкурс е част от фактическия състав за назначаване на съдии, прокурори и следователи, поради което и с оглед изискването по чл.133 от Конституцията на Република България условията и редът за провеждане на конкурса следва да бъдат регламентирани със закон - Закона за съдебната власт, а не с подзаконов нормативен акт, какъвто е атакуваната наредба. Твърди се, че обжалваните конкретни разпоредби на чл.24, ал. 1, чл.27, чл.28, ал. 1 и чл.28, ал. 3 от наредбата касаят условията за провеждане на конкурса, а не реда на провеждане на същия, поради което попадат извън овластяването на Висшия съдебен съвет по чл.127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, касаещо издаване на подзаконов нормативен акт само досежно реда за провеждане на конкурса.

Ответникът Висшият съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрк. Митев излага становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата, с която е сезиран, и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, с оглед изтъкнатите отменителни основания по чл.12 от Закона за Върховния административен съд, приема следното:

По допустимостта на жалбата:
Съгласно прогласения в чл.4, ал. 1 от Конституцията на Република България основополагащ принцип за законност Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната. От този принцип произтича изискването за конституционосъобразност и законосъобразност на всички нормативни актове, изграждащи правната система на държавата. Гаранция за неговото спазване е регламентираната с чл.120, ал. 2 от Конституцията на Република България правна възможност на гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и индивидуални, които засягат права, освен изрично изключените със закон. Подзаконовите нормативни актове са с неограничен кръг адресати, поради което в интерес на цялото общество е всеки правен субект да може да ги атакува като незаконосъобразни, като противоречащи на правна норма от по-висок ранг. Това е достатъчно основание за наличие на процесуалноправния интерес, респ. допустимостта на жалбата, без да е необходимо обследване на обстоятелствата, сочещи на пряк и личен интерес от конкретно засегнати материални права на жалбоподателя. Съгласно чл.13, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд жалба срещу нормативен акт се подава без ограничение във времето. Предвид това жалбата се явява процесуално допустима.

По основателността на жалбата:
Предмет на жалбата е цялостната незаконосъобразност на Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи (ДВ, бр. 61 от 2006 г.), както и четири конкретни разпоредби от наредбата, а именно: чл.24, ал. 1, чл.27, чл.28, ал. 1 и чл.28, ал. 3.

Видно от § 1 от заключителните разпоредби на Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи (ДВ, бр. 61 от 2006 г.), същата е издадена на основание чл.127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, съгласно която разпоредба в приложимата й редакция след изм. с бр. 39 от 2006 г. на ДВ "редът за провеждане на конкурсите се определя с наредба на Висшия съдебен съвет". С § 34, 35, 36, 37 и 38 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, бр. 39 от 2006 г. на ДВ, е регламентирано конкурсното начало при назначаване на съдии, прокурори и следователи в съдебната система, като с § 36 до § 38 са създадени нови разпоредби - чл.127в, чл.127г и чл.127д, регламентиращи основните правила за обявяване и провеждане на конкурса, участие на кандидатите и класиране на същите. Разпоредбата на чл.127в, ал. 3 от Закона за съдебната власт изрично визира изискванията към кандидатите за участие в конкурса - да отговарят на визираните в чл.126 и 127 от Закона за съдебната власт изисквания, а това са именно условията, които следва да са налице, за да бъде назначен кандидат за съдия, прокурор или следовател - по ал. 1, т. 1 - 4 на чл.126.

С оглед изложеното се явява неоснователен първият довод по жалбата за незаконосъобразност на Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет като цяло поради противоречие с чл.133 от Конституцията на Република България, тъй като визираните в тази норма на Конституцията "условия и ред за назначаване" на съдии, прокурори и следователи са уредени в Закона за съдебната власт, т.е. този вид отношения са регулирани в унисон с изискването по чл.133 от Конституцията на Република България - "със закон". Разпоредбите на чл.126 и 127 от Закона за съдебната власт визират изискванията за назначаване на съдии, прокурори и следователи, като преценката за тяхното наличие е предоставена изцяло на Висшия съдебен съвет, който е и органът по назначаването. Освен това с цитираните по-горе § 34, 35, 36, 37 и 38 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (съответно чл.127а до чл.127д от Закона за съдебната власт) са регламентирани и изискванията за обявяване и провеждане на конкурса, който съставлява преюдициална част от процедурата по назначаване на съдии, прокурори и следователи в системата, провежда се от нарочно избрана от Висшия съдебен съвет конкурсна комисия и приключва със сезирането на Висшия съдебен съвет с предложение по ал. 4 на чл.127г от Закона за съдебната власт. Следователно "условията и редът за назначаването" на съдии, прокурори и следователи по смисъла на чл.133 от Конституцията на Република България в цялост, включително тези за конкурса, са уредени в Закона за съдебната власт и не е налице твърдяното в жалбата противоречие с Конституцията, поради което жалбата в тази си част се явява неоснователна.

Доводите по жалбата досежно незаконосъобразност на разпоредбите на чл.24, ал. 1, чл.27, чл.28, ал. 1 и чл.28, ал. 3 от Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи (ДВ, бр. 61 от 2006 г.) се свеждат до противоречие на същите с регламентацията по чл.127г и чл.127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт във връзка с чл.15 от Закона за нормативните актове.

Текстът на чл.24, ал. 1 от наредбата гласи: "До устен изпит се допускат кандидатите, издържали писмения изпит с оценка не по-малка от 4,50", а този на чл.28, ал. 3 гласи, че кандидатите, получили на устния изпит оценка, по-малка от среден 3,00, се счита, че не са издържали изпита, и се изключват от класирането. Първата от цитираните разпоредби визира регламент за продължаване на участието в конкурса - допускане до устен изпит, а втората - за участие в крайното класиране. Тези разпоредби действително са в противоречие с чл.127г и чл.127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, тъй като не касаят реда за провеждане на конкурса, а уреждат условия за допускане до устен изпит и участие в класирането, и то несъобразени със законовата регламентация на чл.127г от Закона за съдебната власт. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба "Конкурсът за младши съдии, младши прокурори, младши следователи, съдии в районен, окръжен и административен съд, прокурори в районна и окръжна прокуратура и следователи включва писмен и устен изпит", а съгласно разпоредбата на ал. 3 "Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите според резултатите от тяхното представяне, като балът на всеки кандидат е сбор от оценката от писмения и устния изпит", т.е. законът е обвързал провеждането на конкурса и неговото приключване с класиране на кандидатите по бал, който включва комплексна оценка от писмен и устен изпит, поради което елиминирането на кандидатите с оценка под 4,50 на писмения изпит от участие в устния, който се явява "втората фаза" на конкурса, е в противоречие с чл.127г, ал. 1 и 3 от Закона за съдебната власт. В този смисъл се явява незаконосъобразна и разпоредбата на чл.28, ал. 3 от наредбата, тъй като същата елиминира от участие в класирането кандидатите, издържали устния изпит с "оценка, по-малка от среден 3,00", и противоречи на визираното в ал. 3 на чл.127г от Закона за съдебната власт правило за извършване на класирането по бал, който съставлява сбор от оценката от писмения и устния изпит. Независимо, че изложеното е достатъчно основание за обявяване незаконосъобразността на чл.28, ал. 3 от наредбата, следва да се отбележи и това, че овластеният по чл.127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт орган за издаване на наредбата (Висшият съдебен съвет) с решение № 2 по протокол № 29 от 23.06.2006 г. е приел решения по спорни въпроси, които следва да се съобразят при изготвяне на окончателния проект на наредбата, между които под № 2 - "да не се допускат до класиране кандидати с оценка "слаб 2", което принципно решение не е съобразено при изготвяне на окончателния текст на наредбата, приета с решение № 1 по протокол № 30 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна в частта, с която се атакуват като незаконосъобразни разпоредбите на чл.24, ал. 1 и чл.28, ал. 3 от наредбата. Същите са в противоречие с цитираните по-горе законови текстове на чл.127г и чл.127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт във връзка с чл.12 и чл.15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, като уреждащи материя, извън визираната в Закона за съдебната власт и противоречаща на нормативен акт от по-висока степен, поради което подлежат на отмяна като незаконосъобразни.

Жалбата в останалата си част относно незаконосъобразността на разпоредбите на чл.27 и чл.28, ал. 1 от Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи (ДВ, бр. 61 от 2006 г.) е неоснователна. Конкретни доводи в тази насока не се сочат. Член 27 от наредбата регламентира оценяването на писмените работи от проверяващите по шестобалната система с точност до 0,50, а чл.28, ал. 1 - оценяването на устния изпит по същия критерий (шестобална система с точност до 0,50) и нанасяне на оценките в индивидуален протокол на всеки проверяващ. Така уреденото от наредбата оценяване както на писмените, така и на устните резултати на кандидатите не само че не противоречи на цитираните по-горе разпоредби на Закона за съдебната власт, но въвежда еднакъв критерий за оценка и гаранция за нейната истинност в полза на кандидата, т.е. гарантира безпристрастността на оценяването и като резултат - класирането на кандидатите. Освен това въведените с чл.27 и чл.28, ал. 1 от Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет правила за оценяване са в унисон с разпоредбата на чл.127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, тъй като касаят именно реда за провеждане на конкурса, по нормирането на който ред законодателят е предоставил правомощията изрично и изцяло на Висшия съдебен съвет.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, намира обжалваните разпоредби на чл.24, ал. 1 и чл.28, ал. 3 от Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи (ДВ, бр. 61 от 2006 г.) за незаконосъобразни, поради което същите следва да бъдат отменени, а жалбата - уважена, в тази част като основателна. В останалата си част досежно цялостна незаконосъобразност на Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи (ДВ, бр. 61 от 2006 г.) поради противоречие с разпоредбата на чл.133 от Конституцията на Република България, вкл. и разпоредбите на чл.27 и чл.28, ал. 1, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразни разпоредбите на чл.24, ал. 1 и чл.28, ал. 3 от Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи (ДВ, бр. 61 от 2006 г.).

Отхвърля жалбата на Ивайло Петров Симеонов от Русе в останалата й част срещу разпоредбите на чл.27 и чл.28, ал. 1 от Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи (ДВ, бр. 61 от 2006 г.) и досежно незаконосъобразността на наредбата с чл.133 от Конституцията на Република България като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване, а в отменителната част подлежи на обнародване в "Държавен вестник" и влиза в сила от датата на обнародването.