Върховният административен съд в състав: председател: Бисерка Коцева, и членове: Йордан Константинов, Анна Димитрова, Мариника Чернева и Румяна Монова, при участието на секретар-протоколиста Милка Ангелова разгледа административно дело № 8780 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2006 г., докладвано от съдията Мариника Чернева.
Производството е по реда на чл.5, т. 1 във връзка с чл.23 от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалбата на Венета Димитрова Димитрова, Ботевград, срещу чл.17 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. на МЗГ за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.
Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на обжалваните разпоредби от наредбата, като твърди, че същите противоречат на чл.8 от Закона за арендата в земеделието и чл.26 от Закона за класифицираната информация. Моли съда да отмени чл.17 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. на МЗГ за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.
Ответникът - министърът на земеделието и горите, не взема становище по жалбата.
Върховният административен съд - петчленен състав, след като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически и юридически лица, които считат, че актът противоречи на норми от по-висок ранг, без да е необходимо да доказват наличието на пряк и личен интерес от конкретно засегнати материални права. Подаването на жалба срещу нормативен акт съгласно чл.13, ал. 1 ЗВАС не е ограничено със срок, с оглед на което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.23 ЗВАС Върховният административен съд е компетентен да разглежда жалби срещу незаконосъобразността на нормативните актове на Министерския съвет, на министри и ръководители на ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет. Упражняваният от петчленния състав на Върховния административен съд контрол се състои в установяване противоречие на обжалвания нормативен акт или отделни негови разпоредби с нормативен акт от по-висока степен. При наличие на противоречие между нормативни актове с различна степен, които уреждат едни и същи обществени отношения, съдът отменя разпоредбите на акта от по-ниска степен. В съответствие с чл.15 от Закона за нормативните актове (ЗНА) нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Върховният административен съд, за да упражни правомощията си по чл.23 ЗВАС, ограничава проверката само досежно законосъобразността на обжалваните норми и съответствието им с разпоредбите от по-висока степен, без да контролира целесъобразността на акта. По чл.23 ЗВАС петчленният състав упражнява правомощията си по проверка законосъобразността на обжалваните норми, но не може да извършва преценка по целесъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Предвид на ал. 2 размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента и наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи. Алинея 4 предвижда възможността арендното плащане да се договори в пари и/или в земеделски продукти.
Определението на понятието "рента", дадено с § 1, т. 12 ЗОДФЛ, прието по аналогия съгласно чл.46, ал. 2 ЗНА, съответства на общото тълкуване на понятието "рента", а именно доход, който не се основава на предприемачество (това е доход на физическо лице).
Позоваването на чл.8 от сега действащия Закон за арендата в земеделието е неоснователно - фактът, че размерът на арендното плащане се определя (договаря) въз основа на пазарната поземлена рента и наема, който включва годишните амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи, говори, че законът прави разлика между двете понятия.
Съгласно установената практика на Конституционния съд с редица конституционни решения "правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер". Законодателят има правомощието да очертае конкретни рамки при установяване на принципа на свободната стопанска инициатива в отделните сфери на икономическия и социалния живот. Налагането на едни или други ограничения не противоречи на Конституцията и закона, ако са въведени с цел защита на обществения интерес и ако отговарят на законодателната целесъобразност, какъвто безспорно е и настоящият случай.
Съгласно текста на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Следователно рамка на свободното договаряне в случая са повелителните норми на закона, каквато е нормата на чл.8 ЗАЗ.
Предвид на изложеното твърдението за противоречие между разпоредбите на чл.17 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. и чл.8 ЗАЗ е неоснователно.
Съгласно чл.26, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес. Предвид на ал. 2 информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон.
Със Закона за защита на класифицираната информация са уредени обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и редът за предоставяне на достъп до нея. Класифицирана информация по смисъла на закона е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация. Държавна тайна съгласно чл.25 е информацията, определена в списъка по приложение № 1, а служебна тайна съгласно чл.26 е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, но подлежи на класифициране по силата на закон. Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители е издадена преди влизане в сила на ЗЗКИ. Съгласно чл.26, ал. 2 ЗККИ информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон. Налице е противоречие между чл.17 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г., която е подзаконов нормативен акт, и чл.26, ал. 2 ЗККИ - от по-висш ранг, и тъй като наредбата противоречи на ЗЗКИ, може да се иска отмяната й като незаконосъобразна по реда на ЗВАС в частта и за разпоредбите, отнасящи се до служебна тайна.
Изложените съображения водят до правния извод, че с обжалваните разпоредби на чл.17 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа в нарушение на чл.7, ал. 2 от Закона за нормативните актове е уредило обществени отношения извън областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност и без да се съобрази с обществените отношения във връзка със сведенията, представляващи служебна тайна.
В чл.41 от Конституцията на Република България е прокламирано правото на достъп до обществена информация на гражданите. Ограничаването на правото на достъп до обществена информация е допустимо само с цел охраната на други, също конституционно защитими права. Със Закона за защита на класифицираната информация (ДВ, бр. 45 от 2002 г.) са уредени обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и редът за предоставяне на достъп до нея. ЗЗКИ е влязъл в сила след създаване на текста в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. Основен принцип в административното право е, че уреждането на дадена материя с административен акт става с действащите към момента на издаването му нормативни разпоредби. Касае се за възникнали и осъществени при друга материалноправна уредба правоотношения, поради което установената със ЗЗКИ нова правна уредба е преуредила обществените отношения.
По изложените съображения Върховният административен съд - 5-членен състав, намира, че по жалбата на Венета Димитрова Димитрова, Ботевград, като противоречаща на нормативен акт от по-висока степен следва да бъде отменена разпоредбата на чл.17 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. на МЗГ за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, поради което и на основание чл.23 ЗВАС

РЕШИ:

Отменя чл.17 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. на МЗГ за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".