Върховният административен съд в състав: председател: Венета Марковска, и членове: Бисерка Коцева, Дима Йорданова, Елена Златинова, Татяна Хинова, при участието на секретар-протоколиста Григоринка Любенова разгледа административно дело № 9355 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2004 г., докладвано от съдията Татяна Хинова.

Производството е по чл.23 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба, подадена от Владимир Иванов Георгиев, против разпоредбите на чл.4, ал. 5, чл.7, ал. 1, чл.8, ал. 4 и ал. 5, чл.10, ал. 2, чл.10, ал. 3, чл.20, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл.40, ал. 2, т. 3, 4 и 5, чл.40, ал. 3 по отношение на думата "незабавно", т. 5 и 6 от Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Ответникът, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Явор Стоянов, изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което прави искане за потвърждаване на оспорените текстове от Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (ДВ, бр. 74 от 2004 г.).

Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта на производството и законосъобразността на обжалваните текстове на нормативния акт, прие следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалба срещу нормативен акт на Министерския съвет, на министри и на ръководители на ведомства, пряко подчинени на Министерския съвет, може да бъде подадена без ограничение във времето от всеки адресат на формулираните с нормативния акт общи правила за поведение. Жалбоподателят е субект на обществените отношения, уредени с атакуваната наредба, предвид качеството му на потребител на електрическа енергия и участник в отношенията между производители, преносни и разпределителни предприятия и потребители на този вид енергия. Неговите права и интереси се засягат от нормативно уредените с наредбата обществени отношения, поради което за него е налице правен интерес да обжалва нормативния акт.

По основателността на жалбата:

Съгласно § 2 от ПЗР на Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (наредбата) тя е издадена на основание чл.116, ал. 7 от Закона за енергетиката, в който е предвидено, че условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси. С оглед на тази регламентация следва да се приеме, че е налице законова делегация за издаване на наредбата по смисъла на чл.7, ал. 2 от Закона за нормативните актове.

С разпоредбата на чл.4 от наредбата се урежда редът за извършване на проучване на условията за присъединяване на обект към електрическата мрежа, като в оспорената ал. 5 е предвидено, че проучването се заплаща по ценоразпис на услугите на преносното или съответното разпределително предприятие. В жалбата са развити доводи, че проучването на условията за присъединяване е публичноправно задължение на енергийното предприятие и като такова не следва да се заплаща от потребителите. Развитите доводи са мотивирани с разпоредбите на чл.90, т. 1 от Закона за енергетиката и § 1, т. 4 от ДР на Закона за енергетиката.

С разпоредбите на глава IХ, раздел IV от Закона за енергетиката са разписани публичните задължения на разпределителните предприятия по преноса на електрическата енергия през разпределителната мрежа като всеобщо предлагана услуга по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.90, т. 1 от Закона за енергетиката разпределителното предприятие проучва перспективите за икономическо развитие и изменението на електропотреблението на съответната територия. При тази законова регламентация не може да се приеме доводът за незаконосъобразност на оспорената разпоредба. Публично задължение за проучване на електроразпределително предприятие е само това, което се отнася до енергийните перспективи на територия, за която предприятието има лиценз, и това проучване не касае конкретния потребител, а се отнася до предоставяне на данни за енергийния баланс на страната.

По тези съображения настоящият състав счете, че оспорената разпоредба не противоречи на нормата на чл.90, ал. 1 от Закона за енергетиката.

С жалбата е оспорена разпоредбата на чл.7, ал. 1 от наредбата, съгласно която преносното или съответното разпределително предприятие определя условия за присъединяване. Развити са доводи, че с тази разпоредба се допуска несъвместимо делегиране на енергийните предприятия на правото да определят условията за присъединяване при изричната законова разпоредба на чл.117, ал. 3 от Закона за енергетиката, съобразно която редът и условията за присъединяване се уреждат с наредба, приета от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Съобразно чл.1 от наредбата с нея се определят условията и редът за присъединяване на обекти на потребители на електрическа енергия и на електрически централи към преносната или разпределителните мрежи; присъединяване на обекти на разпределителните предприятия към преносната мрежа; промени в присъединяването на съществуващи присъединени към електрическите мрежи обекти и електрически централи; сключване на договорите за присъединяване; преустановяване присъединяването и снабдяването с електрическа енергия на обекти на потребители и присъединяването на обекти на разпределителни предприятия и на електрически централи. Така очертан, предметният обхват на наредбата е в съответствие с делегиращата норма на чл.116, ал. 7 от Закона за енергетиката, както и с разпоредбата на чл.117, ал. 3 от същия закон. С нормите на Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи са определени всички условия, на които следва да отговарят или които следва да са изпълнили страните във всеки отделен етап от процеса на присъединяване. С оспорената разпоредба на чл.7, ал. 1 от наредбата не се дава възможност на преносното, респ. на разпределителното предприятие, да определя условия за присъединяване, различни от нормативно регламентираните, а е предвидена възможност преносното или разпределителното предприятие да определя с договора техническите изисквания и условия за присъединяването с оглед конкретната характеристика на всеки обект на присъединяване. Този извод се налага при систематическото тълкуване на разпоредбата - нормата на чл.7, ал. 1 е в раздел II - Условия за присъединяване. Съобразно текста на чл.8, ал. 1 условията за присъединяване се определят съобразно изискванията на Закона за енергетиката, наредбите и правилата по чл.83, ал. 1 от Закона за енергетиката; предоставената информация в искането по чл.4, включително за географското (териториалното) разположение на обекта; резултатите от извършеното проучване за техническите възможности и начина на присъединяване към електрическата мрежа, а чл.9, ал. 1 от наредбата разпорежда, че условията за присъединяване съдържат техническите изисквания на преносното или съответното разпределително предприятие към съоръженията в присъединявания обект и информация за съоръженията за присъединяване относно техническите характеристики за всяко присъединяване, изчерпателно изброени в 14 точки. С оглед на тази нормативна уредба следва изводът, че с нормата на чл.7, ал. 1 от наредбата не се допуска делегиране на преносното, съответно на разпределителното предприятие, да определя условия за присъединяване, а единствено с оглед на конкретните технически характеристики на обекта за присъединяване да определи конкретните параметри на условията за присъединяване за този обект.

По тези доводи настоящият състав счете, че оспорената разпоредба не противоречи на нормата на чл.117, ал. 3 от Закона за енергетиката.

С жалбата са оспорени разпоредбите на чл.8, ал. 4 и 5 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Съобразно чл.8, ал. 4 от наредбата електроразпределителното предприятие може при условията на чл.117, ал. 7 от Закона за енергетиката да присъедини обект на потребител към уредба - собственост на трето лице, когато липсва възможност за присъединяването му в искания срок, и съобразно ал. 5 при присъединяване в случаите по ал. 4 електроразпределителното предприятие съгласува условията за присъединяване с третото лице. Доводите, развити от жалбоподателя, са, че в тази хипотеза подзаконовият нормативен акт излиза от прилагането на законовата норма на чл.117, ал. 7 от Закона за енергетиката, тъй като в хипотезата, към която препраща оспореният текст, е предвидена възможност за достъп до електрически уредби на трети лица само за нуждите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, и то при възмездност на предоставения достъп.

Съобразно т. 11 от допълнителната разпоредба на наредбата "съоръжения за присъединяване" са съвкупност от електропроводни линии, електрически уредби и друго електрическо оборудване, предназначени за пренос, преобразуване и доставка на електрическа енергия от електрическата мрежа до електрическите съоръжения на обект на потребител или на разпределително предприятие или от централа до електрическата мрежа. При това легално дефинирано понятие следва да се приеме, че във всички случаи задължително условие за осъществяване на преноса и преобразуването на електрическа енергия от електрическата мрежа към приемниците е да има физическа връзка между тях, която се осъществява от съоръженията за присъединяване. При това положение не може да се приеме, че с оспорения текст на подзаконовия нормативен акт е предвиден ред за присъединяване към уредба на трето лице, който не е законово регламентиран, тъй като във всички случаи задължително условие за осъществяване на преноса и преобразуването на електрическа енергия от електрическата мрежа до обектите на потребление е осъществяване на физическа връзка чрез присъединяването. Като необходим елемент при преноса и преобразуването на електрическа енергия и присъединяването е допустимо при условията на чл.117, ал. 7 от Закона за енергетиката, поради което настоящият състав счете, че оспорената разпоредба не противоречи на законовата норма.

Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразна разпоредбата на чл.10, ал. 2 от наредбата, съобразно която, когато при проучването се установи, че новият обект засяга съществуващи електрически съоръжения, изместването им се извършва от и за сметка на възложителя след одобряване по реда на Закона за устройство на територията на съгласуваните проекти с преносното или съответното разпределително предприятие. Развити са доводи, че оспореният текст противоречи на нормата на чл.64, ал. 3 от Закона за устройство на територията по аргумент от дефинираното в § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ понятие за техническа инфраструктура. Доводите на жалбоподателя не са съобразени с изменението на чл.37, ал. 1 от Закона за устройство на територията, прието с § 27 от ПЗР на Закона за енергетиката, съобразно което изместването на съществуващи електрически съоръжения се извършва от възложителя на новото строителство и за негова сметка. При това изменение на териториалноустройствения закон не е налице твърдяната незаконосъобразност на нормата на чл.10, ал. 2 от наредбата, поради което жалбата в тази част е неоснователна.

С разпоредбата на чл.67, ал. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа енергия. В съответствие със законовата разпоредба в оспорения чл.10, ал. 3 от наредбата е предвидено, че преносното или съответното разпределително предприятие може безвъзмездно да ползва части от присъединявания обект за монтиране, поддържане и експлоатация на средства за измерване, комутационни устройства и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа енергия, като тези части от обекта не могат да бъдат използвани за други цели от преносното или съответното разпределително предприятие. При това положение настоящият състав на Върховния административен съд счете, че обжалваната разпоредба съответства на законовата норма на чл.67, ал. 3 от Закона за енергетиката и в този смисъл е законосъобразна.

Жалбоподателят Георгиев е оспорил разпоредбите на чл.20, ал. 5, 6 и 7 от наредбата. Съобразно оспорените текстове лицето, с което се сключва договорът за присъединяване, може да поеме задължение за изпълнение на определен вид строителни и монтажни работи по присъединяването и изграждането на съоръженията за присъединяване със съгласието на преносното или съответното разпределително предприятие. В тези случаи преносното или съответното разпределително предприятие извършва контрол по изпълнението на строителните и монтажните работи в съответствие с проектите и техническите спецификации по ред, установен в договора за присъединяване, а изградените съоръжения за присъединяване се прехвърлят възмездно в собственост на преносното или съответното разпределително предприятие на база на взаимно признати разходи. Развити са доводи, че при липса на законово регламентирана възможност с нормите на подзаконовия нормативен акт в тежест на потребителя се вменява задължение за изграждане на съоръжения за присъединяване. Тези доводи не могат да бъдат споделени, тъй като с оспорените текстове не е предвидено задължение на потребителя да изгради съоръжение за присъединяване, а е уредена правна възможност по негово желание да договори и изпълни строителни и монтажни работи по присъединяването. Предвидената правна възможност страните по присъединяването в качеството си на равнопоставени правни субекти да договарят извършване на строителни и монтажни работи при условие на възмездност от страна на преносното или съответното разпределително предприятие съответства на разпоредбата на чл.9 от Закона за задълженията и договорите, съобразно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Предоставената правна възможност е изцяло в интерес на потребителя, тъй като изпълнение на присъединяване при условията на чл.20, ал. 5 от наредбата е допустимо единствено при изразена воля от потребителя, без да е предвиден механизъм за налагане на присъединяване по този ред без негово съгласие.

По тези доводи настоящият състав счете, че оспореният ред за присъединяване, предвиден с разпоредбите на чл.20, ал. 5, 6 и 7, не противоречи на императивни норми на Закона за енергетиката, поради което жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С мотива, че министърът на енергетиката и енергийните ресурси е излязъл извън определената му нормативна компетентност, като е уредил хипотези за преустановяване на присъединяването, непредвидени в закона, жалбоподателят е оспорил разпоредбите на чл.40, ал. 2, т. 3, 4 и 5 и чл.40, ал. 3 - думата "незабавно", и т. 5 и 6 от наредбата. Съобразно оспорените текстове на чл.40, ал. 2 от наредбата преносното или съответното разпределително предприятие може да преустанови временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа към потребители с предварително писмено предизвестие при отказ за осигуряване на достъп за отчитане и контрол на средствата за търговско измерване (т. 3), други планови технически и оперативни мероприятия (т. 4) и издадено разпореждане на други органи в съответствие с тяхната компетентност (т. 5). Разпоредбата на чл.122, ал. 1 от Закона за енергетиката предвижда, че преносното или разпределителните предприятия имат право да преустановят временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа с предварително писмено предизвестие в случаите на планови ремонти, реконструкция или прегледи на съоръжения на електроенергийното предприятие, изискващи обезопасяване чрез изключването им. Съответни на законово уредените хипотези са предвидените условия за временно преустановяване на преноса на електрическа енергия с предварително писмено съгласие, визирани в чл.40, ал. 2, т. 1 и 2 от наредбата. С оспорени текстове са предвидени хипотези, които не са законово регламентирани. С разпоредбата на чл.40, ал. 3 от наредбата е предвидено, че преносното или съответното разпределително предприятие може незабавно да преустанови присъединяването при констатирано повреждане от страна на потребителя върху средствата за търговско измерване или други електрически съоръжения - собственост на преносното или съответното разпределително предприятие, ако нанесените щети върху средствата за търговско измерване или електрическите съоръжения не са своевременно компенсирани в предписания срок (т. 5) и при издадено разпореждане на други органи в съответствие с тяхната компетентност (т. 6). И в този случай подзаконовата нормативна уредба не е съответна на нормата на чл.122, ал. 3 от Закона за енергетиката, съобразно която преносното предприятие или разпределителните предприятия имат право да преустановят присъединяването на лица, които са се присъединили към съответната мрежа, без да имат право на това, на потребители, допуснали присъединяването на трето лице до собствените им електрически уредби без изричното съгласие на енергийното предприятие, при неизпълнение в срок на предписание на контролен орган за отстраняване на нарушение, на потребители, които със собствената си мрежа внасят смущения в електроенергийната система.

Съгласно чл.3, ал. 1 от Закона за нормативните актове в материята, до която се отнася, законът трябва да уреди пълно всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, а за другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов нормативен акт. Наредба по смисъла на чл.7, ал. 2 от Закона за нормативните актове се издава от компетентен по чл.2 орган, при наличие на законова делегация, за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на закона, в рамките и границите на неговата уредба и в съответствие с целта, която преследва. С оглед законовата делегация на чл.116, ал. 7 от Закона за енергетиката министърът на енергетиката и енергийните ресурси е издал Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Въпреки че с разпоредбата на чл.1, ал. 1, т. 5 от наредбата е предвидено, че с нея се уреждат и условията, и редът за преустановяване на присъединяването, при изрично и изчерпателно изброени в Закона за енергетиката хипотези, при които се преустановява присъединяването, недопустимо с оспорените текстове, са уредени и други непредвидени в Закона за енергетиката основания за преустановяване на присъединяването.

При тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счете, че текстовете на чл.40, ал. 2, т. 3, 4 и 5, както и на чл.40, ал. 3, думата "незабавно", т. 5 и 6 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи противоречат на разпоредбите на чл.122, ал. 1 и чл.122, ал. 3 от Закона за енергетиката във връзка с чл.7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, поради което следва да бъдат отменени.

По изложените съображения и на основание чл.23 ЗВАС Върховният административен съд - петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразни разпоредбите на чл.40, ал. 2, т. 3, 4 и 5, чл.40, ал. 3 относно думата "незабавно", т. 5 и 6 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 74 от 24 август 2004 г.

Отхвърля жалбата на Владимир Иванов Георгиев за отмяна като незаконосъобразни на разпоредбите на чл.4, ал. 5, чл.7, ал. 1, чл.8, ал. 4 и 5, чл.10, ал. 2, чл.10, ал. 3, чл.20, ал. 5, ал. 6, 7 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн., бр. 74 от 2004 г.).

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Председател: Константин Пенчев