1. Сравнителен анализ на социално-икономическото развитие на районите за планиране

Фиг. 1. Административно-териториална структура на страната

Таблица 1. Райони за планиране (2003 г.)

1.1. Население и демографска ситуация

Фиг. 1. Динамика на естествения прираст, НСИ

Естественият прираст за периода 1997-2003 г. е отрицателен във всички райони за планиране. Най-високи отрицателни стойности се поддържат в Северозападния район (-11,8 ‰), които са почти два пъти по-високи от средните за страната (-5,7‰), следван от Северния централен район (-8,6 ‰). Останалите райони имат по-ниски стойности на отрицателен естествен прираст от средния за страната. Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, като последните до голяма степен се дължат на ниския жизнен стандарт. Интензитетът на вътрешната миграция за 1997-2003 г. е около 22,5 ‰ (418 хил. д.), но е налице тенденция към намаление (19,5 ‰ през 2003 г.). Около 2/3 от мигрантите са във възрастовия диапазон 10 – 39 години. Като цяло при повечето райони отрицателните стойности на вътрешната миграция нарастват или се запазват, а само в Югозападния район нетната миграция е положителна и непрекъснато увеличава своя интензитет (от 2,4 ‰ през 1997 г. до 7,6 ‰ – през 2003 г.) Последният район привлича вътрешномиграционните потоци главно поради наличието на по-големите възможности в столицата за диверсифицирана заетост и гъстата мрежа на образователна инфраструктура (особено за висше образование).

Фиг. 2. Прираст на населението, 1997-2003 г., НСИ

Тенденциите в развитието на миграциите на населението са: продължаваща концентрация на население в развитите центрове – поради по-добрите (или считани за по-добри) възможности за работа, нарастване на относителния дял на миграциите в градовете с посока "град-град" и "град-село", преразпределение на населението между градовете и продължаваща концентрация в големите градове за сметка на малките и средните. По отношение на гъстотата на населението най-слабо населени са Северозападният район (49,8 д./км2) и Югоизточният район (53,4). Близки са стойностите в Северния централен район (63,6) и Североизточния район (64,5), както и в Южния централен район (70,7). С най-висока гъстота на населението се отличава Югозападният район (103,9). Във всеки от районите за планиране са налице обширни територии с ниска гъстота на населението (предимно планински и селски райони), като с висока гъстота на населението се отличават големите градове и областните центрове. По индикатора гъстота на населението различията в България са умерени (съотношението между най-високото и най-ниското ниво през 2003 г. е 2,1) и най-ниски в сравнение с европейските региони. Структурата по пол на населението се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 106 жени (в ЕС – 105) и това ниво се запазва в продължение на няколко десетилетия. В регионален план съотношенията са същите. Възрастовата структура на населението във всички райони за планиране е от регресивен тип: нарастват броят и делът на възрастното население и намаляват тези на младите генерации.

Фиг. 3. Възрастова структура на населението по райони за планиране – 2003 г.

Между районите за планиране съществуват определени различия във възрастовата структура (фиг. 4). Тя е най-неблагоприятна в Северозападния и Северния централен район, където са най-високи относителните дялове на населението над 65 г., а най-малки – тези под 15 г. Ниският дял на населението под 15 г. в Югозападния район се дължи на концентрация на население във възрастовата група 15 – 64 г. – в резултат от натрупването на работна сила в град София. Останалите райони имат параметри на възрастовата структура, близки до средните за страната. Относителният дял на населението над 65 г. нараства във всички райони, а този под 15 г. намалява. С изключение на Югозападния район в останалите райони намаляват абсолютните стойности на населението във възрастовия интервал 15 – 64 г. Вътрешните различия в отделните райони са много по-големи.

Фиг. 4. Коефициенти на възрастова зависимост

Негативното изменение на възрастовата структура води до икономическото натоварване на населението от възрастовата група 15 – 64 г. За периода 1997-2003 г. коефициентът на зависимост на възрастното население1 има тенденция на увеличаване. Особено критично тази тенденция се проявява в Северозападния (34,0%) и Северния централен район (28,9) (фиг. 5). Нарастването и високите стойности на този коефициент показват, че разходите за издръжката на старите хора за здравни и социални услуги стават по-големи. Сравненията в европейски план очертават, че по стойностите на този коефициент районите за планиране в България са близки до тези на страните – членки от ЕС15, и с влошени стойности в сравнение с новоприсъединилите се страни и Румъния, с изключение на Унгария (с която те са сходни). Според преброяването на населението от 2001 г. българската етническа група обхваща 83,9% от общото население на България, турската етническа група – 9,4%, ромската – 4,7%, други – 0,9%. Регионалните различия в етническия състав на населението се изразяват в по-висок дял на население от турската етническа група в Североизточния район (22,5%) и на ромската – в Северозападния район (8,5%). Най-нисък е делът на населението от турския етнос в Северозападния район (0,4%) и Югозападния (1,8%), а на ромския – в Северния централен и Югозападния район (2,8%). Вътрешнорегионалните различия се характеризират с по-висок дял на население от ромската етническа група в областите Монтана и Сливен (12%) и Добрич, а с най-нисък – в Смолян и Кърджали (под 1%). Анализът на демографското развитие на районите за планиране в България показва следните характеристики:

______________________
1 С оглед съпоставимост на данните с тези за ЕС коефициентът на зависимост на възрастното население се изчислява като брой на хората над 65 г., отнесен към броя на населението в трудоспособна възраст (15 – 64 г.).

1.2. Икономическо развитие и сближаване

1.2.1. Растеж и равнище на развитие През последните шест години икономическият растеж в България е положителен, като от 2000 г. насам той се характеризира с устойчив темп от около 4% годишно. 2 Наблюдаваният ръст на БВП у нас е по-висок от средния ръст на ЕС15, който през 2003 г. за трета поредна година е под 1%.

Таблица 2. БВП по райони за планиране в текущи цени, 1997-2003 г. (млн.лв.), НСИ

Преобладаващата част от районите за планиране също отчитат нарастване на БВП. С най-висок ръст на БВП за периода са Югозападният и Южният централен район. Югоизточният район, който през 90-те години беше един от най-динамично развиващите се райони, през 2000 – 2002 г. отбелязва по-ниски темпове на развитие, за разлика от 2003 г., когато той има най-висок темп на прираст на БВП. Неравномерен е приносът на районите за планиране в БВП на страната. През 2003 г. 38% от него се създава в Югозападния район и 20,3% в Южния централен район. Северозападният район остава на последно място с 5,8%. Останалите три района участват с около 9 – 14% в създаването на националния БВП (фиг. 5).

Фиг. 5. Принос на районите за планиране в БВП на страната,%, 1997-2003г., НСИ

Фиг. 6. Относителен дял на БВП на човек по райони за планиране, 1997 – 2003 (РБ=100 %), НСИ

Равнището на икономическо развитие, измерено с показателя БВП на човек, показва значителни различия между Югозападния район (6200 лв. – 2003 г.), който е с трайна тенденция на нарастване на равнището на развитие, и останалите пет района, в които не се отчитат съществени разлики (между 3600 и 4000 лв. БВП на човек). С най-нисък показател, трайно след 1999 г., се очертава Южният централен район (фиг. 6). В Северозападния и в част от Югозападния район показателят е в силна зависимост от състоянието на големите предприятия и миграцията на населението. Например, ако в Северозападния район се изключи добавената стойност от АЕЦ "Козлодуй", БВП на човек от населението ще бъде много нисък. С евентуалното закриване на част от мощностите на АЕЦ "Козлодуй" Северозападният район ще изостане драстично от останалите райони за планиране, ако не се вземат мерки за повишаване на неговата икономическа активност. Въпреки системния растеж на БВП в страната българските райони са икономически най-слабите региони спрямо ЕС 3. През 2002 г. стойността на БВП на човек в най-силноразвития район на България – Югозападния район, е съответно 36,3% от средното за ЕС15 и 40% от ЕС 25. Останалите райони за планиране са със стойности между 23,7% (Северозападният район) и 21,7% (Южният централен) спрямо средното за ЕС15, и съответно 26% и 24,3% – при ЕС25. Сравнени с регионите на новоприсъединилите се страни, тяхното равнище е между 57% и 65%, а със слабо развитите от тях – между 62% и 71%. Между самите райони в България обаче не съществуват фундаментални различия по отношение на БВП на човек от населението: с изключение на Югозападния район (40% от ЕС25) останалите пет района са на ниво около 25% от средното за ЕС25. Никоя друга страна не демонстрира такова сближаване на ниво NUTS 2, което би било определено предимство на регионалното развитие на страната, при едно по-високо ниво на развитие.

______________________
2 България в края на 2006 г.: социално-икономически анализ, АИАП, април 2004.
3 Ново партньорство за сближаване, конвергенция, конкурентност, сътрудничество, ЕК, 2004, с.11.

1.2.2. Секторна структура Структурата на създадената брутна добавена стойност по райони за планиране през периода 1997 – 2003 г. се характеризира с разнопосочни тенденции в участието на секторите, от което може да се направи изводът, че икономическото преструктуриране в тях продължава и те все още търсят своята устойчива икономическа структура (фиг.7). Индустрията произвежда 30% от брутната добавена стойност и е най-динамично развиващият се сектор в страната през 2003 г. (7,1% реално увеличение на брутната добавена стойност). В номинално изражение секторът има най-високо участие в брутната добавена стойност на Югозападния район (36,1%), където единствено се наблюдава трайна тенденция за увеличаване на нейния относителен дял, следван от Северозападния (34,7%) и Южния централен (34,3%) район. В Североизточния и Северния централен район секторът показва променливо участие, близко до това на селското стопанство, като за 2003 г. нейният дял в тези райони е по-нисък от дела на селското стопанство (фиг. 7). С най-висок принос в брутната добавена стойност от индустрията в страната е Югозападният район (38,1% – 2003 г.), който почти два пъти надвишава приноса на следващия по участие район – Южен централен (20,3%), а с най-нисък – Северозападен (5,8%). Нисък е и делът на Северния централен (12,7%) и Североизточния район (14,1%), като се имат предвид потенциалите на тези райони.

Фиг. 7. Тенденции в структурата на брутната добавена стойност по текущи цени, по райони за планиране за периода 1997 – 2003 г., НСИ

Изоставането на индустриалния сектор в Северозападния (особено ако се изключи приносът на АЕЦ "Козлодуй"), в Североизточния и в Северния централен район налага в тях да се приложат мерки за стабилизиране и ново индустриално развитие с по-висока добавена стойност. Селското стопанство през 2003 г. произведе 11,4 % от брутната добавена стойност в страната. С най-високо участие на този сектор са Североизточният (22,2%), Северният централен (21,2 %) и Югоизточният (18,8 %) райони за планиране. Този сектор се характеризира със свръхзаетост, фрагментация на земеделските стопанства, ниска ефективност и ниско ниво на комерсиализирано производство. Най-голям брой индивидуални фермери/арендатори има в посочените райони с най-висок дял на отрасъла.

Фиг. 8. Обработваема земя и поливни площи, 2002 г., Агенция по кадастър

Към 2003 г. делът на обработваемата земя от общата площ във всички северни райони и в Югоизточния район е по-голям от средния за страната (44,8%). С най-висока стойност е показателят в Североизточния район – 59,5%, а с най-ниска в Югозападния район – 25,9% (фиг. 8). Всичко това в голяма степен корелира с размера на получената добавена стойност от отрасъла в тези райони. Селското стопанство във всички райони за планиране е изправено пред редица ограничители: разпокъсана собственост, намаляване на поливните площи; остарели съоръжения, недостатъчни инвестиции и нови технологии, недостатъчно интегриране с хранително-вкусовата промишленост и др. Структурата на икономиката във всички райони на страната се характеризира с най-голям относителен дял и тенденция на нарастване на услугите (фиг. 7). Изключение от тази тенденция прави Югозападният район, където този дял намалява след 1999 г. (поради по-динамичното развитие на индустриалния сектор), но независимо от това районът е с най-висок дял на брутна добавена стойност от услуги (60,4%) след Североизточния (62,2%). Най-динамичните отрасли в този сектор през последните години са съобщенията (в резултат на бързото развитие на пазара на мобилните комуникации) и финансовите услуги. След 1998 г. с темпове, близки до средните за страната, секторът на услугите се развива в Северен централен, Североизточен район и Югоизточен район, с по-ниски темпове от средните – в Северозападен и Южен централен район, и с най-високи – в Югозападен район. Туризмът4 като отделен дял от сектор услуги бележи непрекъсната тенденция на увеличаване на своите приходи. България е страна с богат и разнообразен потенциал за развитие на туризма. Наличните рекреационно-туристически ресурси позволяват развитието на разнообразни видове туризъм и комбинации от тях и целогодишно или най-малкото двусезонно използване. Природното и културното наследство на България дава възможности за развитие на нови и перспективни видове туризъм и туристически продукти, като културен, екологичен, селски и приключенски туризъм. Важно конкурентно предимство е и сравнително ниската степен на туристическа и техническа усвоеност на атрактивни за туризъм ареали, по-специално във вътрешността на страната и особено в планинските райони. Наред с това България е разположена сравнително близо до големите пазари на международния туризъм в Западна, Северна, Централна и Източна Европа. От гледна точка на териториалното развитие на туризма наличните оценки очертават две важни констатации: 1. Около половината от територията на страната притежава голям ресурсен потенциал за туристическо развитие. 2. На практика няма по-значителна територия, която да не разполага с повече или по-малко благоприятни рекреационни ресурси. Това означава, че никой ареал не бива да бъде напълно изключен от туристическото развитие и всяка община има ресурсни възможности да развива някакъв вид отдих и туризъм (ако не дълготраен, то поне краткотраен) 5. Въпреки големия териториален обхват на районите за планиране и свързаните с това рискове за "нивелиране" на различията анализът на развитието на туризма на това ниво очертава доста ясно съществуващите диспропорции. По основните данни за развитие на туризма, респ. по техния принос в националния туризъм, районите за планиране се разделят ясно на три групи: 1) Североизточен и Югоизточен район – определящи за туристическото развитие с общо 70% от легловата база, 58% от реалния леглови капацитет и 73% от реализираните нощувки. Те са от решаващо значение за международния туризъм (85% от нощувките). Решаващ фактор за техния принос е морското крайбрежие. От друга страна, е характерно, че двата района концентрират в себе си почти всички области с най-ниска оценка на условията за туризъм. 2) Югозападен и Южен централен район – важни за туристическото развитие на България, но със значително по-малка тежест. На тях се падат 25% от леглата, но с 34% от реалния леглови капацитет, 23% от реализираните нощувки и 12% от нощувките на чужденци. Това са районите, в които са най-високите планини в България и най-големите компактни планински масиви, както и районите с най-големите градски центрове. Характерно е, че в тях са концентрирани всички области, оценени като такива с най-благоприятни условия за развитие на туризма, с изключение на Бургас и Варна.

Таблица 3. Основни показатели за туризма в районите за планиране, 2003 г., НСИ

3) Северен централен и Северозападен район – те са с минимален принос за туризма в България, като Северозападният район е практически с маргинално значение. По основни показатели двата района, взети заедно, са съпоставими или с по-ниски стойности от отделно взета развита туристическа община по Черноморието (Несебър, Варна, Балчик). Общо на двата района се падат 5% от леглата, 4,5% от нощувките, 0,9% от нощувките на чужденци. Значително е повишен делът им единствено във вътрешния туризъм (около 14% от нощувките и 18% от посетителите). Всички области в тези два района са оценени като такива със средноблагоприятни условия за развитие на туризма. Посоченото групиране е валидно и за показателите за ефективност на туристическото развитие и натиск на туризма върху средата.

____________
4 Вж. "Концепция за териториално развитие на туризма", НЦТР, 2003.
5 Това се потвърждава косвено и от факта, че практически няма стратегически документи на съответните нива, които да не разглеждат туризма като един (често водещ) от приоритетите за развитие въз основа на наличието на туристически ресурси в тяхната територия.

1.2.3. Заетост В резултат на структурната реформа равнището на заетостта6 спадна във всички райони със значими различия между тях. През последните три години се наблюдава тенденция на плавно нарастване на равнището на заетост в страната, която се проявява с леки колебания във всички райони за планиране. За първите шест месеца на 2004 г. само Северозападният район показва намаление с 0,5 пункта спрямо същия период на миналата година. През 2003 г. равнището на заетост варира между 47,5% за Северозападния район и 57,6% за Югозападния район за планиране, при средно за страната – 52,5%. Ако равнището на заетост се разглежда като обективен критерий за състоянието на икономическото развитие, то Северозападният район за планиране се очертава като най-проблемен регион, особено като се отчете очакваното затваряне на част от мощностите на АЕЦ "Козлодуй" и освобождаване на работната сила, заета в централата.

Фиг. 9. Динамика на равнището на заетост по райони за планиране, 1997 – 2003 г., НСИ

Секторният състав на заетостта е с относително близко разпределение в отделните сектори, с изключение на Югозападния район, който значително се отличава по ниския дял на заетите в селското стопанство (4,3%) и най-висок – в услугите (65%) (главно благодарение на столицата). Делът на заетите в индустрията е сравнително равномерно разпределен в районите. Вероятно това до голяма степен е свързано с наличието на равномерно разпределени опорни центрове на селищната мрежа по райони за планиране, които имат изграден индустриален потенциал и започват успешно да го преструктурират. Възможно е различията по този критерий да нараснат в полза на големите градове и областните центрове.

Фиг. 10. Заетост по сектори (%), 2003 г.

През периода 1998 – 2003 г. е налице слабо изразена тенденция на увеличаване дела на заетите жени. Въпреки това равнището на заетост на жените във всички райони за планиране остава трайно по-ниско от това на мъжете. По райони за планиране равнищата на женската заетост варират от 55% за Югозападния район и 50% – за Южния централен район до около 44% – за останалите райони за планиране. Подобни различия се отбелязват между районите и по отношение на мъжката заетост (от 60% за Югозападния до 49% за Северозападния район). В останалите четири района равнището на мъжката заетост е близко до 55%. Продължава тенденцията на увеличаване на заетостта в частния сектор. През 2003 г. структурата на заетите лица в частния сектор е близо два пъти по-висока във всички райони за планиране, с изключение на Северозападния, където 49% от заетостта е в обществения сектор. Сравненията с показателите, характеризиращи заетостта в регионите на ЕС, дават основание за следните оценки: 1) Почти всички европейски региони имат по-високо равнище на заетост от българските райони за планиране. Единствено Югозападният район има сходни стойности по този показател с някои райони от по-изостаналите райони на страните членки. 2) Секторната структура на заетостта на българските райони, за която е характерна висока заетост в селското стопанство и относително ниска заетост в услугите, значително се различава от тази на регионите на ЕС15 (дори в сравнение с регионите по Цел 1). Особено изразено е изоставането в заетостта по отношение на бизнес и финансовите услуги, информационните услуги, здравеопазването и социални услуги. Постигането на целите от Стратегията от Лисабон, която предвижда равнище на заетост 70% за мъжете и 60% за жените, поставя определени предизвикателства пред България и политиката й за регионално развитие.

___________
6 С оглед извършване на съпоставки с тези показатели за ЕС равнището на заетост е изчислено, като броят на заетите лица 15 – 64 г. се съотнася към населението на възраст 15 – 64 г. (в %). В резултат на това се явявят различия между изчислените показатели и коефициента на заетост, които публикува НСИ.

1.2.4. Производителност на труда Производителността на труда е сравнително хомогенна във всички райони, като стойностите не се различават значително от средната за страната – 10 800 лв. Второто място по този показател на Северозападния район се дължи на ниския брой заети, въпреки относително постоянната му продукция (най-вече в сектора на индустрията). Югозападният район се отличава с най-висока производителност на труда. Най-ниска е производителността в Южния централен район, за който този параметър се очертава да бъде важна краткосрочна цел (това се засилва и от факта, че районът има най-ниска стойност на БВП на човек от населението).

Фиг. 11. Брутна добавена стойност на 1 зает, 2003 г., НСИ

По данни на Евростат през 2003 г. производителността на труда на заето лице в страната е 30,2% от средната за ЕС15 – последна сред страните членки и страните кандидатки. Този извод е валиден и за районите за планиране, които са на последно място в сравненията с европейските региони.

1.3. Социално развитие и сближаване

1.3.1. Безработица България е с високо равнище на безработица, въпреки че от 2000 г. насам се забелязва тенденция на непрекъснато намаление (табл. 4). С изключение на Югозападния район, равнището на безработица в останалите райони за планиране се задържа над средните стойности за страната. През 2003 г. най-високо е равнището на безработица в Северозападния район (23,4%). Традиционно ниската безработица в Югозападния район се дължи на влиянието на област София-град, където безработицата е около 4 – 5%. Делът на безработните жени няма съществени различия по райони за планиране. Най-нисък е показателят за Северозападния – 49,52%, а най-висок в Югоизточния район – близо 57%. Коефициентът на безработица при жените за 2003 г. (13,2%) е по-нисък от този при мъжете (14,1%)7. Много висок е делът на регистрираните безработни младежи до 29 години (около 30% от всички регистрирани), което е една от предпоставките за засилената емиграция сред младото поколение. Силно тревожни са процесите на младежка безработица в Югоизточния район (табл. 4). През 2003 г. коефициентът на младежка безработица (до 29 години) е 37,7% и е по-висок при мъжете в сравнение с жените8. Проблемът с дълготрайно безработните е особено тежък за разрешаване, основно поради липсата на квалификация и ниското им образование. Почти 50% от продължително безработните лица и 70% от продължително безработните младежи са с основно или по-ниско образование. Техният дял непрекъснато нараства и през 2003 г. е около 1,7 пъти по-висок от този през 1999 г. Най-висок е техният дял в Северозападния и Северния централен район – съответно 61,6% и 56,2%. Продължителното запазване на високото равнище на дълготрайна безработица в Северозападния район се превръща в остър социален проблем. Като се има предвид ситуацията със заетостта и растежа в този район може да се смята, че той се нуждае в най-голяма степен от интервенции за постигане на устойчиво дългосрочно развитие. Очертаните съществени различия по отношение на младежката и дълготрайната безработица в отделните райони следва да насочат политиката на пазара на труда към съответните мерки в тези райони.

Таблица 4. Равнище на безработица и относителен дял на регистрираните жени, младежи и продължително безработни за периода 1999 - 2003 г.

Регионалните различия в заетостта и безработицата имат дългосрочен негативен ефект не само по отношение на възпроизводството на работната сила, но и обуславят засилването на процесите на обезлюдяване, неизползване на ресурсите, миграционни процеси, свърхнаселеност на ограничен брой градове. Сравненията с европейските региони определят българските райони, с изключение на Югозападния, като региони с най-неблагоприятни показатели за обща, дълготрайна, женска и младежка безработица.

___________
7 Заетост и безработица, 4/2003, НСИ, София 2004, с.95.
8 Данни на Агенцията по заетостта.

1.3.2. Доходи Тенденцията към сближаване на доходите по райони за планиране се потвърждава и през 2003 г. (фиг. 12). Разликата между най-високия и най-ниския среден доход на човек е само 223 лв., или 11,1% от средния за страната годишен доход.

Фиг. 12. Регионални различия в размера и структурата на доходите на ЧОВЕК - 2003 г. (2244 лв.), НСИ. Регионална статистика, 2003 г.

С най-високи доходи се очертава Северозападният район поради високия дял на доходи от домашно стопанство – 29,6% от общите доходи, което е значително повече от средното за страната (18%). Най-нисък е средният доход в Южен централен район, независимо че там доходите от работна заплата са сравнително високи. Във всички райони за планиране доходът от работна заплата има най-голям относителен дял в общите доходи, като най-много той е в Югозападния район с 45,5%, а най-малко в Северозападния с 28,4%. Най-високата средна работна заплата в Югозападния район отразява най-вече по-високото търсене на квалифицирана работна ръка (особено в сектора на услугите).

1.3.3. Здравни услуги Основно място в здравната система и нейната инфраструктура заема болничната помощ. С проведената реформа в здравеопазването доболничната помощ вече е основно в частния сектор и се поема от личните (семейни) лекари.

Таблица 5. Динамика в броя на болничните заведения и на болничните легла в районите за планиране за периода 1999 – 2003 г., НСИ

Наблюдава се тенденция на намаляване на броя на болничните легла с 23% (от 61 535 бр. през 1999 г. на 49 170 бр. през 2002 г.). Причината за това е намаляващият брой на населението и по-високата обращаемост в ползването на болничните легла (по-кратък престой в болница). Регионалните диспропорции в осигуреността на населението с болнични легла не са високи и през последните години намаляват успоредно с намаляване на броя на леглата на 1000 души. За преодоляване на регионалните различия допринася и премахването на районирането за болничен прием. Подобни са регионалните диспропорции в осигуреността на населението с лекари и стоматолози на 1000 д. от населението. Тя е по-висока за Югозападния и Южния централен, а по-ниска в Югоизточния и Северозападния район.

1.4. Фактори, определящи растежа, заетостта и конкурентоспособността

1.4.1. Човешки ресурси Уменията на работната сила са основното сравнително предимство на регионите в глобалната конкуренция. Високото ниво на образование и предоставянето на качествено обучение на хората по време на целия им трудов живот са ключът към укрепване на иновационния капацитет9.

Фиг. 13. Образователна структура (не равнище) на заетите лица, 2003 г., НСИ

Налице е тенденция за повишаване образователното равнище на населението в България, която се изразява в увеличаване дела на населението със средно и по-високо образование. Отбелязаната тенденция присъства във всички райони за планиране, като и тук се проявява характерната за повечето показатели поляризация между Югозападния район (29,5% от населението са висшисти през 2003 г.) и Северозападния район (16,5%). Останалите райони имат сходни характеристики (над 17%), значително под средното за страната. Във всички райони бележат увеличение и лицата със средно образование. Образователното равнище на селското население е по-ниско от това на градското. По тази причина районите и областите с по-висок дял на селско население имат и по-голям дял на по-ниско образованите групи. Сравненията с ЕС показват, че делът на населението със средно и по-високо образование в България е 71,7%, което е над средното равнище за ЕС (68), а делът на населението в трудоспособна възраст с висше образование е равен на средния показател за ЕС (21,8%) и по-висок от този на новоприсъединилите се страни, който се оценява като изключително нисък (14,8%). В същото време столичните региони на страни като Англия, Белгия, Финландия, Франция и др. имат по-високо натрупване на население с висше образование (около и над 35%) от Югозападния район. Останалите български райони имат по-добри показатели от редица региони на Гърция, Италия, Австрия и Португалия и от регионите на почти всички новоприсъединили се страни, но в същото време изостават значително от равнището на образование от развитите региони в ЕС. Съществуват и редица въпросителни как образователните институции в България подготвят младите хора за нуждите на пазара на труда. Независимо от относително високото образование на населението в трудоспособна възраст във всички райони качеството на работната сила е недостатъчно, за да отговори на предизвикателствата на икономиката, основана на знанието и на глобализационните процеси. По отношение на участието на населението в образователния процес през 2003 г. от цялото население на възраст от 5 – 14 г. се обучават 98,0 %, във възрастовата група 15 – 19 г. – 70,5%, а от 20 до 29 г. – 15,2%. Тези показатели, съпоставени със съответните за ЕС, са съизмерими само за възрастовата група 5 – 14 г. (99,2%) и по-ниски за останалите две (съответно – 81,3% и 22,2%). Сравненията с ЕС по степента на отпадане от образователната система са неблагоприятни за България. Делът на лицата на възраст от 18 до 24 г. с основно образование и вече напуснали училище (около 20 %) е доста по-висок, отколкото в ЕС. В различни форми на обучение през целия живот са обхванати 19,9 % от населението на 15 и повече навършени години10 (около половината от дела им в ЕС (40 %).

___________
9 Ново партньорство за сближаване, конвергенция, конкурентност, сътрудничество, ЕК, 2004.
10 Обучение през целия живот, НСИ 2003 г.

1.4.2. Изследвания, технологии и иновации Знанията и достъпът до изследвания, иновации и технологии се превърнаха в движеща сила на растежа в модерните икономики, като тази на ЕС. Технологиите и интелектуалният капитал станаха главни детерминанти на икономическата конкурентоспособност, много повече, отколкото природните ресурси или способността за експлоатиране на изобилие от евтин труд11. Съществуващите показатели в България, които да послужат за оценка на количествените и качествените характеристики на регионалните различия в развитието на изследванията и технологиите, и иновационният капацитет почти липсват. По-надолу са представени някои показатели. Картината, която те показват, потвърждава степента на относително неизгодното положение на България и българските райони. Традиционните изследователски центрове в България са университетите, научните институти и звена на БАН, аграрните институти, както и малкото останали ведомствени изследователски структури. Мрежата от изследователски центрове в страната обхваща голям брой за мащабите й университети (42) и самостоятелни колежи (9), в които през учебната 2002/2003 г. се обучават съответно 211 272 и 14 801 студенти. Югозападният, Северният централен, Южният централен и Североизточният район за планиране се открояват с по-високата си концентрация на университети и колежи в сравнение с Югоизточния и Северозападния район за планиране. Без университетски център е Северозападният район за планиране, а в Югоизточния район такъв е само един. Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове няма качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса във всички райони за планиране от дълго време е прекъсната, което е една от причините за ниската добавена стойност и ниската конкурентоспособност на производството в отделните райони в сравнение с европейските и световните показатели. Това се потвърждава и от факта, че все още на територията на нито един район не е реализирана идеята за технопаркове и други структури от този вид. Показателят за бюджетните разходи, направени за научноизследователска и развойна дейност, като процент от БВП на страната е нисък (0,4%) в сравнение с другите европейски страни (0,65% за ЕС25) и тази тенденция е постоянна през последните години (при поставена в Лисабонската стратегия цел от 3%), но ако се отчете нивото на производителност на българските фирми, ще се установи, че България отделя значителен ресурс от националния бюджет. По-точно много е нисък делът на частните инвеститори в научноизследователската и развойна дейност, като техният дял представлява 0,09% от БВП (2002 г.). По този показател България се намира на едно от последните места. Стойността на ЕС 25 е 1,27%. Всичко това означава, че мерките за увеличаване на средствата за НИРД трябва да бъдат към стимулиране на бизнеса да инвестира в наука. Наблюдава се ясна тенденция, както и в ЕС, разходите за НИРД да се извършват непропорционално в най-силно развитите райони. Така например 80% от всички разходи са извършени в Югозападния район (и основно в столицата). В същото време тази относителна концентрация на разходите за И&P се дължи в много голяма степен на разходите на правителството и заведенията за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията. Телекомуникационното покритие на територията е един от елементите на тази среда. Плътността на телефонните постове на 100 човека през 2003 г. е 37, като степента на цифровизация е все още ниска – 19,7% от всички телефонни постове. Броят на мобилните телефони е по-нисък от този в ЕС и редица от новоприсъединилите се страни.

Фиг. 14. Плътност на телефонните постове на 100 човека, НСИ

Фиг. 15. Главни цифрови телефонни постове, НСИ

Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) предлагат нови възможности за фирмите и регионите и са важен фактор за регионална конкурентоспособност, влияещ върху скоростта на промените в регионите и териториалното разпределение на икономическата активност. От гледна точка на сближаването ИКТ предлагат важна възможност за намаляване на "препятствията от разстоянието" и проблемите на отдалечеността, характерни за много периферни райони. Съществуват обаче опасения, че териториалните въздействия на т.нар. "дигитално разделяне", вместо да намалят, ще задълбочат регионалните различия поради различните възможности на фирмите и домакинствата да имат достъп до ИКТ и да използват новите технологии12. Интернет пазарът в България бележи стабилен ръст през периода 1997-2003 г. По данни на Министерството на транспорта и съобщенията стойността на услугите по линия на интернет е нараснал от 5,2 млн. USD (1997 г.) до 56,8 млн.USD, или над 10 пъти. Този процес е съпроводен с ръст на компютрите, падащи се на 100 д. от населението. Броят на сървърите също нараства с тенденциите на броя на компютрите, а именно – от 6800 бр. (1997 г.) на 28 700 бр. (2003 г.).

Фиг. 16. Домашни компютри (% от страната), НСИ

През 2000 г. по данни на БТК 4,8% от населението на страната е имало възможност да ползва интернет, което е доста по-ниско от това в ЕС (27,5%).

Фиг. 17. Активно потребление на Интернет, % от страната, НСИ

Основният извод, който може да се направи, е че всички райони в страната значително изостават по технологичен потенциал за растеж, по подготвеност за използване и по използване на ИКТ13. Преодоляването на изостаналостта по отношение на технологичното развитие, икономиката на знанието и информационното общество е от решаващо значение за развитието на националната и регионалните икономики и реализиране на интензивен догонващ растеж през следващите 10 години. Като най-привлекателни от гледна точка на условия и възможности за провеждане на научни изследвания и създаване на нови технологии, както и по отношение на създадена инфраструктура и наситеност със средства за развитие на информационното общество, са Югозападният, Южният централен, Северният централен и Североизточният район за планиране. В Югозападния и Южния централен район на планиране съществуват потенциали и ресурси за развитие на производствени дейности, базирани на знанието, по широк комплекс от съвременни научно-технологични направления – от биотехнологии, информационни технологии и приложен софтуер до генното инженерство и генно модифицираните храни, технологиите на управление и т.н.

___________
11 Ново партньорство за сближаване, конвергенция, конкурентност, сътрудничество, ЕК, 2004.
12 Ново партньорство за сближаване, конвергенция, конкурентност, сътрудничество, ЕК, 2004.
13 Според последното издание на Глобалния доклад за информационни технологии, публикуван през последните години от Световния икономически форум, България е на последно място сред страните членки и кандидати за ЕС по макро- и микросреда за развитие на ИТ, на предпоследно място (пред Турция) по подготвеност да използва ИТ и на 68-о място по използване на ИТ. Тревожи слабата подготвеност на бизнеса.

1.4.3. Предприемачество Развитието на предприемачеството е основна цел на Лисабонската стратегия. Ако по отношение на САЩ Европа продължава да страда от "предприемаческа празнота", подобни са сравненията на България спрямо Европа. Страната не само се нуждае от повече предприемачи, но се нуждае също от условия, които подкрепят растежа на предприятията. Липсата на финансова подкрепа, сложните административни процедури и липсата на квалифицирана работна ръка все още се идентифицират като ключови бариери за започване и разширяване на бизнеса.

Фиг. 18. Относителен дял на предприемачи (работодатели и самонаети лица) от общо заети, %, 2003, НСИ

Най-ниско ниво на развитие на предприемачеството е отбелязано в Северозападен район, а най-високо – в Южен централен. Прави впечатление, че в най-силно развития район на страната – Югозападния, равнището на предприемачество е около средното за страната. Това може да се обясни със структурата на икономиката в този район, която се характеризира с концентрация на административни и образователни услуги. Равнищата на женската самозаетост в индустрията с около 5% от женската работна сила и в услугите с около 9% е сигнал, че този потенциал не е достатъчно използван. Гъстотата на локализация на малки и средни предприятия е също и индикатор за предприемачество, както и за перспективите за провеждане на икономическа дейност. Пространственото разпределение на МСП показва концентрация в големите градски агломерации и в регионите с добре развита и диверсифицирана индустрия.

Фиг. 19. Разпределение на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката по големина (по райони), 2002 г., НСИ

1.4.4. Развитие на услугите, подкрепящи бизнеса Икономическото преструктуриране допринесе за интензивно развитие на институциите за подпомагане развитието на бизнеса, т.е. фирми и организации, предлагащи финансови, застрахователни, консултативни, информационни услуги и услуги за търговия с недвижими имоти. Наетите лица в този тип дейности на 10 000 жители от населението имат тенденция на нарастване в общия брой на наетите – от 117 154 д. (2000 г.) до 132 771 д. (2003 г.), и показателят показва определена регионална хомогенност.

Фиг. 20. Брой на наетите в отрасли, подкрепящи бизнеса, на 10 000 жители от населението – по райони за планиране, 2003 г., НСИ

Агенциите за регионално развитие и бизнес центровете, създадени да подкрепят бизнеса в регионите, са регистрирани във всички региони на страната. По различни проекти са изградени 37 бизнес центъра и 10 бизнес инкубатора в цялата страна. Най-голям е броят на бизнес центровете във: Югоизточния район (10 бизнес центъра в градовете Айтос, Карнобат, Котел, Елхово, М. Търново, Руен, Стралджа и др.), Югозападния (8 бизнес центъра – Гоце Делчев, Разлог, Самоков, Благоевград, Перник и др.), Североизточния (7 бизнес центъра – Добрич, Дулово, Исперих, Нови пазар, Търговище и др.), Южния централен и др. Развитието на бизнес услугите е решаващо за конкурентоспособността и съживяването на икономиките в регионите, което определено остава предизвикателство пред регионалната политика на страната.

1.4.5. Инвестиции Изключително неравномерно са разпределени инвестициите в дълготрайни материални активи по райони (фиг. 21). През целия анализиран период Югозападният район се отличава с най-високите инвестиционни разходи – почти половината от тези за цялата страна, което до известна степен се обуславя от факта, че в столицата са съсредоточени множество фирми от икономическите сектори – индустрия и услуги. Следва обаче да се направи изводът, че в останалите райони те са относително ниски и не създават необходимите условия за растеж и заетост.

Фиг. 21. ПЧИ с натрупване и ДМА по райони за планиране, 2003 г., НСИ

Преките чуждестранни инвестиции в България за 2003 г. възлизат на 1525 млн. USD, като нарастват с 55% спрямо 2002 г. Най-голям дял ПЧИ през 2003 г. има привлеченият дялов капитал – около 50%, като възлиза на над 750 млн. USD. Пространствената локализация на чуждестранните инвестиции в България следва стабилно през годините модел, изразяващ предпочитанията на чуждестранните инвеститори да избират региони, които са силно урбанизирани, с добре развита инфраструктура, квалифицирани човешки ресурси и с лесен достъп до пространството за обслужване и производство. Около 63% от чуждестранните инвестиции в страната са концентрирани в Югозападния район за планиране, в т.ч. около 50 % – в столицата. В останалите райони делът на чуждестранния капитал не превишава 10% от общите за страната, с изключение на Североизточния (12%). Изключително нисък е техният размер в Северозападния район – 2,6%. Това показва, че системата от стимули (данъчни преференции) е твърде малък стимул за инвестиране в тези райони и липсата на предпоставки, формиращи привлекателност за чуждестранните инвеститори, и регионалната политика следва да създаде условия за преодоляване на тази непропорционалност. Подобно пространствено разпределение на относително висока степен на концентрация на ПЧИ в столиците и около тях се отбелязва и в новоприсъединилите се страни и в страните бенефициенти по Кохезионния фонд.

1.4.6. Енергетика Развитието на конкурентна енергетика пряко води до конкурентна икономика и в това отношение потенциалът на България е голям. Енергийната инфраструктура в страната е добре развита и не може да се твърди, че един или друг от районите за планиране се нуждаят от специална подкрепа. По-скоро възможностите се крият в целенасочена енергийна политика, ориентирана към тази на ЕС. Определен проблем за заетостта и икономическото развитие на Северозападен район за планиране ще породи затварянето на някои блокове на АЕЦ "Козлодуй". Необходимо е своевременно да се потърсят алтернативи за част от освободената работна сила в района, които да се подкрепят с изпреварващи действия от страна на регионалната политика за стимулиране на предприемачество, преквалификация на работната сила и приобщаването й към пазара на труда. Достъпът до чисти и надеждни енергийни източници на конкурентни цени е важен фактор за конкурентоспособността на регионите. Първичното производство на енергия обаче не може да задоволи потреблението на повечето страни членки и още повече на кохезионните страни, които внасят повече от 80% от потребяваното количество енергия. България е енергийно силно зависима, защото внася повече от 70 % от първичните си енергийни ресурси. Единственият значим местен енергиен ресурс са нискокачествени лигнитни въглища, при това с високо съдържание на сяра. Разчита се предимно на вносни руски горива – петрол, природен газ, качествени въглища и ядрено гориво. Тази структура на енергийния баланс буди тревога както от гледна точка на сигурността на енергоснабдяването, така и за замърсяването на околната среда. Освен това не би могло да се очаква българската икономика да бъде конкурентоспособна, след като изразходва 10 пъти повече енергия за единица БВП, отколкото западноевропейската и два до три пъти повече от средноевропейските. Още по-тревожно е, че докато при всички други страни е налице устойчива тенденция към намаляване, българската икономика, в т.ч. икономиката на районите, продължава да се колебае около достигнатите най-високи стойности. Значителен потенциал за подобряване сигурността на енергоснабдяването представлява използване на възловото географско положение на България за все по-голям транзит на руски и азиатски ресурси (природен газ, петрол и електроенергия) към запад и юг, както и на възможността за разнообразяване на източниците и доставчиците на енергоресурси. Ако в бъдеще се изградят газопроводи от Централна Азия до България и по-нататък за Централна Европа, страната ни може се превърне в алтернативен коридор Изток – Запад, който да диверсифицира зависимостта на Западна Европа от вносен природен газ. Увеличаване дела на енергийното производство от възобновяеми енергийни източници в националния енергиен баланс с прилагане на преференциална политика за тяхното развитие интегрира усилията за подобряване състоянието на околната среда и енергийната ефективност като цяло. Възможности за използване на възобновяеми енергийни източници съществуват във всички райони за планиране, като най-благоприятни са в Североизточен, Южен централен, Югозападен район за планиране.

1.4.7. Транспортна инфраструктура и транспортен достъп Транспортната инфраструктура е с определящо значение за регионалното развитие и основен фактор за конкурентоспособност и сближаване. Пътна мрежа Общата дължина на пътната мрежа в България е 37 295,7 км14, със средна гъстота 0,33 км/км2, което е по-малко от половината от равнището на този показател за ЕС15, и по-ниска от тази за регионите по Цел 1, която е около две трети от средната за ЕС15. Разпределението на пътната мрежа показва нисък относителен дял на автомагистралните мрежи и първокласните пътища в страната, което не стимулира нарастването на транзитния трафик и междурегионалните връзки.

Таблица 6. Изграденост на пътната мрежа

Пространствената организация на пътната мрежа в България показва различията в изградеността й по райони за планиране (табл. 6). Най-голямо е изоставането в развитието на пътната мрежа в Южен централен и в Северозападен район за планиране, където количествените и качествените характеристики на пътищата са по-ниски от средните за страната. По-добре развита е пътната мрежа в Югозападен, Югоизточен и Североизточен район за планиране.

Фиг. 22. Различия в изградеността на пътната мрежа по райони за планиране от средните стойности за страната, 2002 г.

Транспортен достъп Териториалното разпределение на пътищата от висок ранг е от решаващо значение за мобилността на населението и транспортната достъпност до услуги от високо качество. Преобладаващата част от тези пътища в страната са изградени на територията на Югозападен, Южен централен и Североизточен район за планиране (съответно 22,0%; 21,7% и 20,0% от общата им дължина). Това се обяснява с местоположението на особено важните центрове на селищната мрежа – София в Югозападен, Пловдив – в Южен централен, и Варна – в Североизточен район за планиране, предизвикали изпреварващото изграждане на АМ и I клас именно в тези райони. Най-малка част от първокласните пътища на страната са изградени на територията на Северозападен район (5,3%). Това териториално развитие на пътната мрежа определя и възможностите за транспортен достъп на населението до центровете, предлагащи определен тип услуги (здравни, образователни, културни и др.). В Южна България над 80% от населението има достъп до тези услуги в рамките на 90 минути, като за Югозападния район стойностите са над 90%, докато в Северна България достъпът е по-затруднен, като само 60 % от населението на Северозападния район за планиране има този достъп в рамките на 90 минути. Достъпността до транспортните мрежи на съседни страни (брой ГКПП – гранични контролно-пропускателни пунктове) е важен индикатор за възможностите за провеждане на транзитния трафик и развитие на трансграничното сътрудничество. Предвид статистическите данни за транспортно-икономическата натовареност на част от съществуващите ГКПП, както и изискванията на ЕС към контрола на външните му граници, трябва да се търсят възможности за увеличаване броя на преходите за вътрешните граници, а за ГКПП на външните граници – увеличаване на капацитета. Предстоящото обособяване на държавната граница на "външна" (западен, югоизточен и черноморски участък) и "вътрешна" (северен и южен участък) граница на ЕС ще наложи диференцирани процедури на митнически и гранично-полицейски контрол. По отношение на митническия контрол на стоките това разделение ще бъде факт още през 2007 г., а по отношение на гранично-полицейския контрол на лицата – около 2009 г. Пътната мрежа на България като цяло е от "затворен" тип. Малкото на брой ГКПП (17 ГКПП, като само 7 от тях са на първокласни пътища) затрудняват достъпа до страните от ЕС и предизвикват неравномерно натоварване на изградената пътна мрежа от транзитните потоци. От общо 17 ГКПП най-много са на западната граница – 10, като 4 от тях са на първокласни пътища. Покритието на националната територия с пътища от висок клас е неравномерно – направленията изток-запад са по-силно развити, отколкото направленията север-юг, като е влошено обслужването на периферните територии.

Сложността и високата цена при строежа на нови пътища, обусловено от планинския релеф на около 40%15 от територията на страната, продължават да са пречка за развитие на пътната мрежа в съответствие с европейските стандарти.

Железопътна мрежа Гъстотата на жп мрежата (39 км/1000 км2) е по-ниска от гъстотата на жп мрежите в страните от ЕС15, а и в някои от източноевропейските страни. В регионите по Цел 1 като цяло гъстотата на жп мрежата е около 75% от средната за ЕС15, където тенденцията е към известно намаляване на общата дължина поради затваряне на линии. Жп мрежата не обслужва равномерно територията на страната. При средна гъстота 39 км/1000 км2 в Рило-Родопския район тя е 16, в някои части на Югоизточна България е 7, а в североизточните части – 20 км/1000 км2. Обслужването по райони за планиране също е неравномерно (Таблица 7).

Таблица 7. Изграденост на жп мрежата

Най-слабо развита е жп мрежата в източната част на страната (Североизточния и особено в Югоизточния район за планиране), където гъстотата на жп мрежата е чувствително по-ниска от средната, но с най-добри показатели за модернизация. Най-изоставаща е модернизацията на жп мрежата в Южния централен район, където гъстотата е малко над средната за страната.

Фиг. 23. Различия в изградеността на железопътната мрежа по райони за планиране от средните стойности за страната, 2002 г.

Достъпност до жп транспорт Предвид спецификата на жп транспорта, наред с териториалното развитие на жп мрежата, определящо значение за транспортната достъпност има броят на жп гарите и спирки, обслужващи отделните райони за планиране. Териториалното разпределение по райони за планиране е различно. Най-добре обслужена е територията на Южен централен район, където е развита една четвърт от жп мрежата на страната, следвана от Югозападния и Северния централен район (съответно 21,1% и 18,7%). Периферни по отношение на жп инфраструктурата се явяват Югоизточният и Северозападният райони, където е развита съответно 9,2 % и 9,4% от жп мрежата в страната. Югоизточният район за планиране се явява очевидно периферен по отношение обслужването с жп транспорт поради отсъствието на ГКПП на неговата територия и затруднен достъп на населението (най-ниска гъстота на обслужващи гари и спирки). Най-облагодетелствен е Югозападният район за планиране, където достъпът на населението е най-улеснен поради високата гъстота на жп гарите и спирките и наличието на два ГКПП. Като цяло железопътната мрежа в страната може да се разглежда като затворена поради ниския брой гранични жп преходи (само 8) със съседните страни. Това от своя страна обуславя високия процент на крайни гари (около 30%)15, а параметрите на достигащата до тях инфраструктура са по-ниски в сравнение с тези на вътрешния централен гръбнак на жп мрежата.

Въздушен транспорт От изградените десет граждански летища в България пет имат статут на международни (София, Пловдив, Варна, Бургас и Горна Оряховица), като основната дейност е концентрирана в летищата София, Бургас и Варна, които обслужват предимно международни дестинации. Посредством редовни пътнически, чартърни и карго полети през 2001 г. в петте международни български летища са били обслужени 2 660 158 пътници и 13 228 тона стоки.

___________
14 В текста е използвана статистическа информация от Национална ИСПА стратегия "Транспорт", разработена от Министерството на транспорта и съобщенията през август 2003 г. 15 National Transport Plan, Inception Feasibility Report, ECORYS-NEI, March 2004.

1.5. Околна среда

1.5.1. Качество на атмосферния въздух (КАВ) Оценката на качеството на атмосферния въздух се извършва за основните контролирани показатели – прах, фини прахови частици (ФПЧ), серен диоксид, азотен диоксид, тежки метали, както и за други специфични замърсители, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух. През 2001 г., след извършване на подходяща предварителна оценка на нивата на замърсителите, МОСВ утвърди разпределението на територията на страната на райони и агломерации (население над 250 000 души) за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) и тяхната категоризация в зависимост от степента на замърсяване. Обособени бяха 119 РОУКАВ на територията на страната, 34 бяха определени като райони или агломерации с превишения на установените норми за КАВ, съгласно директивите на ЕС, за които трябва да бъдат разработени общински програми за намаляване нивата на замърсителите, достигане и поддържане на нормите по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Рамковата директива 96/62/ЕС. След края на 1999 г. са констатирани само няколко превишения на установените алармени прагове за серен и азотен диоксид, поради което все още не е налице необходимост от разработването на общински аварийни планове, както се изисква в чл. 7 на Директива 96/62/ЕС. Реализираните до този момент оздравителни мерки в енергетиката и промишлеността, с малки изключения, не осигуряват необходимото количествено и устойчиво намаление на емисиите на атмосферните замърсители от тези сектори. Наблюдаваното намаление на емисиите на отделни замърсители е преди всичко в резултат от ограничаването на производствените дейности. Северозападният район за планиране може да се определи като един от най-чистите по отношение КАВ. В него са установени три района за ОУКАВ, а именно: Видин, Враца и Монтана. Замърсяването е предимно от серни диоксиди и ФПЧ10, причинено от промишлени дейности и битово отопление. В Северен централен район са категоризирани осем района за ОУКАВ, в т.ч. Никопол, Свищов, Плевен, Габрово, Севлиево, Велико Търново, Горна Оряховица и Русе. Замърсяването на въздуха със серни и азотни диоксиди и ФПЧ10 е над горния оценъчен праг (ГОП) и се причинява от ТЕЦ, битово отопление, промишлени дейности и пътен транспорт. Свищов е един от районите, в които са емитирани най-големи количества серни диоксиди на 1000 души през 2003 г. Най-високи средногодишни концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици са измерени във Велико Търново. Всички източници на замърсяване са разположени в страната с изключение на Никопол, където замърсяването по показателя амоняк идва от Турну Магуреле. Нивата на замърсяване в Североизточен район със серни и азотни диоксиди и ФПЧ10 в РОУКАВ Силистра, Добрич, Варна и Провадия са над ГОП. Източниците на замърсяване са предимно промишлените производства и транспортът във Варна и Русе и промишлеността в Провадия. Варна е един от районите, в които са емитирани най-големи количества азотни диоксиди на 1000 души. В Югозападен район са установени четири РОУКАВ, а именно Столичен район и Елин Пелин, Пирдоп и Златица и Перник. В този район има голямо съсредоточие на промишлени дейности, които са основните замърсители на въздуха. Тук са разположени и едни от най-урбанизираните територии на страната, в които се генерира значително прахово замърсяване. МК "Кремиковци" е основен източник за превишаване на допустимата норма за оловни аерозоли. Перник е един от районите с най-големи количества серни диоксиди, емитирани на 1000 души, и най-високи концентрации на ФПЧ10. Наличие на олово, цинк, кадмий и арсен от 0,5 до 2 пъти ПДК и с мед 2 пъти ПДК е установено в поречието на река Тополница (вкл. общините Златица, Пирдоп, Чавдар, Челопеч, Мирково, Копривщица и Ихтиман). Южен централен район може да се определи като район с най-влошени качества на атмосферния въздух. В него са разположени 11 РОУКАВ. Това са една трета от районите, в които замърсяването на атмосферния въздух е на ниво, което изисква разработване на общински програми за намаляване нивата на замърсителите. Замърсяването на въздуха е предимно със серни и азотни диоксиди и ФПЧ10. Максимални еднократни стойности на серен диоксид са регистрирани в Пловдив, Полски Градец, Д.Воден, Асеновград и Куклен. Най-високи средногодишни концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици са измерени в Пловдив. В някои райони, като Пловдив и Кърджали, е установено замърсяване с олово, амоняк и кадмий над ГОП. Раднево и Гълъбово е също един от районите с най-големи количества серни и азотни диоксиди, емитирани на 1000 души. Основни източници на замърсяване са промишлените и добивните дейности в ТЕЦ "Марица-изток", Раднево, Гълъбово, "ОЦК" – АД, и "КЦМ" – АД. РОУКАВ в Югоизточен район са Сливен, Ямбол, Карнобат, Камено и Бургас. Пътният транспорт и битовото отопление са източници на замърсяване с прах, а промишлеността, в т.ч. "Лукойл" – АД, са източници на замърсяване със серни и азотни диоксиди и амоняк. Максимални еднократни стойности на серен диоксид са регистрирани в Камено. Най-високи средногодишни концентрации на азотен диоксид са измерени в Бургас.

1.5.2. Качество на водите Недостиг на водни ресурси и проблеми в питейното водоснабдяване След 2000 г. се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането в България, което се дължи на закриване на водоемки и нерентабилни производства, постепенното нарастване на цените на водата, съчетано със засушаването. Пропорционално на намаленото изземване на ресурса намаляват и абсолютните обеми на ползваните води от 7 244 mln m3 през 1998 г. до 5,786 mln m3 за 2002 г. Основните потребители на вода са промишлените производства и електро- и топлоцентралите. Намалява и водоползването в селското стопанство, в т.ч. за напояване. Към 2002 г. близо 98,8 % от населението на страната е свързано с публичната система на централизирано водоснабдяване, като в СЗ и ЮЦ райони този процент е по-нисък (съответно 96,7 и 96,9). Въпреки че след 2000 г. са изградени и реконструирани 9 водоема, 190 селищни водопроводни мрежи и водоснабдителни системи, над 100 проекта за малки обекти за питейно водоснабдяване и 40 съоръжения за допълнително подаване за райони с критично състояние на питейното водоснабдяване, 88% от населението в област Габрово (Северен централен район), област Перник (Югозападен район) и област Смолян (Южен централен район) са на режимно водоснабдяване. Като цяло за страната относителният дял на населението с режим на водоснабдяване е 21,6%, като най-критично е състоянието в СЗ район, където около половината от населението (45,5%) не е с непрекъснато водоснабдяване. В СЦ район този проблем се отнася за една четвърт от населението, докато в ЮЦ и ЮЗ показателите са близки до средния за страната. Най-малко са проблемите в това отношение в източните части на страната (СИ и ЮИ район), където относителният дял на населението с нарушено водоснабдяване е доста по-нисък от средния за страната (14,4 и 13 %). Повърхностни води Управлението на водите на територията на Република България се осъществява на национално и басейново ниво. Речният басейн е основна единица за съвместно управление на повърхностните и подземните води по количество и качество за постигане на устойчиво водоползване и опазване на водите и водните екосистеми. Управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни и Национален водностопански план. Определени са следните райони за басейново управление на водите: 1. Дунавски район с център Плевен, 2. Черноморски район с център Варна, 3. Източнобеломорски район с център Пловдив, и 4. Западнобеломорски район с център Благоевград. През последните години се наблюдава тенденция на подобрение на общото екологично състояние на водите. Горните течения на реките се характеризират с незамърсени до слабо замърсени води. В някои райони се наблюдава намаляване на броя на участъците с нарушен статус и не са установени нови участъци с нарушен хидробиологичен статус. Независимо от горната положителна тенденция са регистрирани редица точки и участъци на реки, които са със сериозно влошени екологични качества. Северозападният район за планиране е в много добро състояние по отношение качеството на повърхностните води. Установен е само един участък с нарушен екологичен статус на р. Огоста при заустване в р. Дунав. Замърсяването идва от заустени непречистени битови и промишлени отпадъчни води. През Северен централен район за планиране протичат реките Вит и Янтра. В басейните на всяка една от тях е регистриран по един участък със стабилно нарушен екологичен статус. Причина за замърсяването са също заустени непречистени битови и промишлени отпадъчни води. В Североизточен район за планиране са установени шест участъка в басейна на р. Камчия със замърсена над ПДК вода. В басейна на р. Русенски Лом има два участъка с нарушен хидробиологичен статус. Заустването на градски канализации е основната причина за замърсяването. Югозападен район за планиране е с най-голям брой речни участъци с нарушен екологичен статус. В басейна на р. Марица са категоризирани четири участъка с нарушен екологичен статус, в басейна на р. Струма има шест замърсени участъка и в басейна на р. Искър те са четири. Замърсяването се причинява от заустените води от бита и различни производства, залпови замърсявания от ТЕЦ Бобов дол. Отпадъчни води с повишени концентрации на тежки метали се заустват в р. Златишка и Пирдопска. Южен централен район за планиране също се характеризира с голям брой замърсени речни участъци. Басейнът на р. Марица е най-замърсен и има дванадесет участъка, в които нивото на замърсителите е над допустимите концентрации. Малките реки Маданска, Върбица и Крумовица имат по един участък с наднормено замърсяване. Замърсени води се заустват от градски колектори за битови промишлени води, руднични води, отпадъчни води от свинекомплекс и токсични залпове от КЦМ – АД, и Агрия. Въпреки съществуващите проблеми има много съхранени, екологично чисти водоизточници, особено в планинските райони. Югоизточен район може да се определи като най-чистият по отношение качеството на повърхностните води. Установен е само един участък на р. Тунджа с нарушен екологичен статус. Канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води Заустването на непречистени битови и индустриални отпадъчни води е основен източник за замърсяването на водите в България. Лошото състояние на канализационните мрежи или липсата на такива е друг фактор за повсеместното замърсяване на водите. Към 2002 г. 66,5% от населението на страната е включено към канализационни системи. Броят на канализираните населени места е 272, от които 167 града и 105 села. Общата дължина на канализационната мрежа е 9013,2 км, от тях с диаметър до 400 мм – 5757,3 км, и над 400 мм – 3255,9 км. Северозападният район за планиране е с най-нисък дял на населението, обхванато от канализационни мрежи – 53,2%. Най-къса е и дължината на мрежата – 443,9 км, от които 279,8 км са с диаметър до 400 мм и 164,1 км над 400 мм. Дружества "В и К" с над 50% държавна собственост експлоатират 382,4 км от канализационната мрежа и дружества общинска собственост – 61,5 км. В канализационната мрежа на Северния централен район за планиране е обхванато 59,7% от населението. Мрежата е с обща дължина 1036,0 км, от тях 699,0 км са с диаметър до 400 мм и 337,0 км – над 400 мм. Дружества с над 50% държавна собственост експлоатират 943,9 км от мрежата, а дружества общинска собственост – 92,1 км. В Североизточния район са изградени 1416,6 км канализационна мрежа, която се експлоатира само от дружества с над 50% държавна собственост. От мрежата 1031,2 км са с диаметър до 400 мм, а 385,4 км – с диаметър над 400 мм. В канализационната мрежа е обхванато 63,3% от населението. В Югоизточния район за планиране канализационната мрежа също се експлоатира само от дружества с над 50% държавна собственост. Общата дължина на мрежата е 755,8 км, от която 530,6 км са с диаметър до 400 мм, а 225,2 км – над 400 мм. Обхванато е 65,5% от населението. Дължината на канализационната мрежа в Южния централен район за планиране е 2193,1 км. От тях 1308,7 км са с диаметър до 400 мм, а 884,4 км – над 400 мм. Дружества "В и К" с над 50% държавна собственост експлоатират 1957,8 км от канализационната мрежа и дружества общинска собственост – 235,3 км. В канализационната мрежа е обхванато 65,0% от населението. Югозападният район за планиране е с най-висок дял на населението, обхванато от канализационни мрежи – 84,5%, и с най-голяма дължина на мрежата – 3167,7 км. От тях 1908,0 км са с диаметър до 400 мм и 1259,7 км над 400 мм. Дружества "В и К" с над 50% държавна собственост експлоатират 1353,9 км от канализационната мрежа. По-висок е делът на канализационната мрежа, експлоатирана от дружества "В и К" общинска собственост – 1813,8 км, или 57,3% от цялата дължина. Определяща роля за този висок дял има столичната канализационна мрежа, която е изцяло общинска собственост. Броят на действащите градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ) е 55 към 2002 г. Те обслужват 67 населени места с 38,6% от населението на страната. Делът на третираните чрез ГПСОВ отпадни води е нараснал от 63% през 1999 г. до 78,5% през 2002 г. Запазва се ниската ефективност на ГПСОВ, които към 2002 г. работят с 55,8% от проектния си капацитет. Основната причина за това са незавършени/неизградени канализационни мрежи в селищата. От 81 населени места с над 10 000 жители едва 29 имат ГПСОВ. Тревожно е състоянието на градовете с над 50 000 жители, които са 21, а в 12 от тях има изградени ГПСОВ. Всичко това налага необходимостта от реализация на националните програми за доизграждане на водоснабдителните и канализационните системи в районите за планиране (пречиствателни станции за питейни води, пречиствателни станции за отпадъчни води, водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения). Най-много ГПСОВ в експлоатация има на територията на Североизточния район за планиране – 22. Следват Югозападен район с 13 действащи ГПСОВ, Югоизточен район – 10 бр., Южен централен район – 5 бр., Северен централен район – 3 бр., и Северозападен район за планиране – 2 бр. Най-висок е делът на обслужваното от ГПСОВ население в Югозападния район – 65,6%, в Югоизточния район – 43,9%, а най-нисък в Северозападния район – 14,3%.

1.5.3. Качество на почвите Общата площ на замърсените земеделски земи с тежки метали от промишлена дейност е около 43 660 ha, което е 0,9% от земеделските земи. Това са площи, замърсени преди 2000 г. Нови замърсявания след 2000 г. не са установени. Данните за съдържание на тежки метали в районите с трайни насаждения, третирани с препарати за растителна защита, показват, че 93% от териториите са под ПДК. Замърсяването на почвите с нефтопродукти е много ограничено. Няма площи, замърсени с РАН (полиароматни въглеводороди), в нива, оказващи вредни въздействия върху почвите. Всички измерени съдържания на РСВ (полихлориранибифенили) са значително под справочните фонови стойности и не съществува опасност за замърсяване на почвите. Проучването и картирането за съдържание на остатъчни количества пестициди в обработваемите почви, извършено през 1997 – 2000 г., установи единични локални случаи на остатъчни количества лесно разграждащи се пестициди. Идентифицирани са 6912 броя стари замърсявания извън горните. Това са: депа за битови, производствени и опасни отпадъци; площадки на промишлени и миннодобивни обекти; площадки, свързани с добив и съхранение на нефтопродукти, и площадки, на които се съхраняват негодни за употреба пестициди. Около 80% от обработваемите земи и 15% от горските са подложени на водна ерозия, а 37% на ветрова. От иригационна ерозия потенциално са застрашени около 50% от поливния фонд на страната. Средногодишните загуби от водна ерозия са приблизително около 136 млн. тона почви. Очакваното бързо развитие на селскостопанското производство в резултат на прилагане на програмите и политиките на ЕС в областта на селското стопанство може да доведе до силно интензифициране на производството и до увреждане на почвите. В Северозападен район замърсяване на земеделските земи с цинк, мед и кадмий от 0,5 до 2 пъти ПДК и с олово и арсен над 2 пъти ПДК е установено на територията на община Бойчиновци/Монтана и Мездра. В Северен централен и Североизточен район за планиране няма регистрирано замърсяване на почвите. В Югозападен район замърсяване на земеделските земи с цинк, мед и кадмий от 0,5 до 2 пъти ПДК и с олово и арсен над 2 пъти ПДК е установено на територията на община Столична. Наличие на олово, цинк, кадмий и арсен от 0,5 до 2 пъти ПДК и с мед 2 пъти ПДК е установено в поречието на река Тополница (на територията на общините Златица, Пирдоп, Чавдар, Челопеч, Мирково, Копривщица и Ихтиман). В Южен централен район замърсяване на земеделските земи с цинк, мед, кадмий и арсен от 0,5 до 2 пъти ПДК и олово над 2 пъти ПДК е измерено в общините Кърджали и Рудозем. В Мадан количеството на кадмия в някои почви е над 2 пъти ПДК. Между 1 и 2 пъти ПДК са замърсени участъци със земеделски земи в общини Пловдив, Асеновград и Тополовград. Наред с необходимостта от вземане на мерки за премахване на замърсяванията съществуват обширни екологично чисти територии. В Югоизточен район нивото на тежките метали в някои земеделски земи на общините Бургас и Малко Търново е от 0,5 до 1 път ПДК.

1.5.4. Отпадъци През периода 1998 – 2002 г. количеството на образуваните отпадъци в страната отбелязва тенденция към намаляване. Отпадъците през 2002 г. са 84,2 млн. т, което е 38% от количеството през 1998 г. Спрямо 2001 г. намалението е 7,8%. В общото количество на образуваните в страната отпадъци през периода 1998 – 2002 г. най-голям дял имат производствените неопасни отпадъци. От 174 709 хил. тона през 1999 г. обемът им е намалял значително – до 79 635 хил. тона през 2002 г. От общото количество на тези отпадъци 51,1% са образувани в Югозападния район и 45,4% в Южния централен район. Забелязва се увеличаване на количествата депонирани отпадъци за същия период от 0,6% до 1%. Тенденция към трайно намаляване на количествата се забелязва в Южния централен район (с около четири пъти) и по-слабо изразена в Северозападния, Югоизточния и Северния централен район за планиране. Значително повишаване на образуваните количества производствени неопасни отпадъци се наблюдава в Югозападния (с 38,8%) и в Североизточния (52,7%). Най-голям дял от неопасните производствени отпадъци (89,9%) имат отпадъците от добивната промишленост (от разкриването, добива и преработката на подземни природни богатства). Значителният спад на тези отпадъци след 1998 г. формира общата тенденция на намаляване на отпадъците в страната. На второ място е делът на отпадъците от производството и разпределението на газ, електро- и топлоенергия – 7%, следвани от преработващата промишленост – 3%. Количествата битови отпадъци, отнесени към обслужваното население, се запазват сравнително постоянни – около 500 кг/жител годишно. В края на 2002 г. организираното събиране на битови отпадъци обхваща 80% от населението на страната. Общото количество на събраните битови отпадъци е 3199358 т. От тях 29,5% са събрани в Югозападния район, 22,2% в Южния централен район, 17,9% в Северния централен район, 16,0% в Североизточния район, 9,4% в Югоизточния район и 5,0% в Северозападния район. Общото количество на събраните строителни отпадъци през 2002 г. е 299 944 куб.м. Половината от тях са събрани в Южния централен район за планиране. В приетата от Министерски съвет "Национална програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2003 – 2007 г." (11.12.2003 г.) са предвидени всички инвестиционни дейности за територията на страната с оглед изграждането на необходимата инфраструктура за третиране на отпадъците за постигане на европейски стандарти.

1.5.5. Биологично разнообразие България се характеризира с богато биологично разнообразие. Условията в страната позволяват съществуването на 94 вида бозайници, 383 птици, 36 влечуги, 16 земноводни, 207 черноморски и сладководни риби, около 27 000 насекоми и други безгръбначни, между 3500 и 3750 вида висши растения и повече от 6500 низши растения и гъби. Като редки за флората и фауната са категоризирани повече от 700 висши растения, много от тях ендемични видове, 567 вида ненасекомни безгръбначни (около 23% от всички известни видове); над 1500 вида насекоми; 29 вида черноморски и сладководни риби; 2 вида змии; 78 птици и 10 вида едри бозайници. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Защитените територии са чувствителни към натоварване и тяхното стопанско използване е ограничено. Те представляват не само ограничител в стопанското развитие, но те са и източник на доходи на местното население в контекста на устойчивото развитие. Общата площ на защитените територии към 31.12.2003 г. е 545 004 ха, или 4,9% от общата територия на страната. От тях 543 238 ха са защитени територии по чл. 5 ЗЗТ и 1766 ха други защитени територии (народни паркове и исторически места). Северозападен район за планиране е с най-малко защитени територии. В него са разположени 3 резервата, един поддържан резерват, част от Природния парк "Врачански Балкан", природни забележителности и защитени местности. В Северен централен район са разположени 10 резервата, 3 поддържани резервата, част от Националния парк "Централен Балкан", природните паркове "Българка", "Русенски Лом" и "Персина", както и природни забележителности и защитени местности. Североизточен район също е със сравнително малко защитени територии. На територията му са разположени 3 резервата, 9 поддържани резервата, природните паркове "Златни пясъци" и "Шуменско плато", природни забележителности и защитени местности. Районите за планиране, разположени в Южна България, са по-богати на защитени територии. В Югоизточния район за планиране се намират най-големият природен парк в България – "Странджа", и природен парк "Сините камъни". Тук са разположени и 9 резервата, 7 поддържани резервата и много природни забележителности и защитени местности. На територията на Южен централен район за планиране са разположени 15 резервата, 9 поддържани резервата, части от националните паркове "Централен Балкан" и "Рила", много природни забележителности и защитени местности. Част от резерватите и защитените територии се намират в Родопите. Необходимо е отделянето на допълнителни усилия за тяхното опазване, популяризиране и включване в екологичния и познавателния туризъм. Най-много и най-разнообразни по вид защитени територии има в Югозападния район за планиране. В него са разположени Националният парк "Пирин", преобладаващата част от Националния парк "Рила" и малка част от Националния парк "Централен Балкан", природните паркове "Витоша", "Рилски манастир", част от Природния парк "Врачански Балкан", 15 резервата, 6 поддържани резервата и много природни забележителности и защитени местности. Приоритетни райони по отношение създаването на нови защитени територии в бъдеще са Родопите, Източна Стара планина, Черноморското крайбрежие, Странджа, долината на р. Струма и по-малките територии, разположени около и свързващи съществуващите национални паркове и природни паркове в Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и др.

1.6. Териториално развитие и сближаване

1.6.1. Развитие на селищната мрежа и териториално-урбанистичната структура Състоянието на селищната мрежа и урбанистичното развитие е огледало на състоянието на регионалното развитие и на провежданите регионални политики. Много от изводите и оценките на регионалното развитие могат да се представят чрез развитието на селищната мрежа. Характерно за развитието на процеса урбанизация в България през втората половина на двадесети век е, че той протича много бурно до осемдесетте години и по-забавено след осемдесетте години. През целия период във втората половина на двадесети век броят на населението в селата прогресивно намалява за сметка на броя на населението в градовете. Но в периода след 1980 г. започва да намалява населението и в някои от градовете, предимно малките. А от 1992 г. вече намалява населението на повечето от градовете, в това число и на големите градове.

Таблица 8. Урбанизационни процеси в България 1956 – 2003 г., НСИ

В резултат на бурно протичащите урбанизационни процеси през втората половина на двадесети век започва да се нарушава исторически обусловената дисперсна точкова структура на мрежата от населени места. Големите градове проявяват стремеж към териториално нарастване и разрушаване на старата компактна форма. Засилва се процесът на създаване на нов тип селищни образувания – агломерационните. В същото време успоредно с формирането на градски агломерации и натрупването на проблеми в тях на другия полюс се изострят проблемите на т.нар. периферни райони с незначителна концентрация на население и слаборазвити населени места. В тях особено остро се проявяват ефектите от неовладяната урбанизация на страната. Проблемите на населените места в тези части от територията прерастват в общи регионални проблеми на териториалното развитие – икономически, социални, екологически, културни. Опитите за провеждане на регионална политика в 80-те години поради централизирания административен подход не довеждат до резултатни последици за населените места в периферните и граничните райони на България. В картината на съвременното селищно развитие в страната на фона на общо взето равномерното разположение на малките градове и селата се откроява неравномерното разположение на големите градове. Това означава и неравномерно разпределение на населението върху територията, известна дебалансираност на селищната мрежа по отношение на разположението на големите градове и съответно неравномерно социално-икономическо развитие. В резултат на това големи части от територията остават отдалечени от големите градски обслужващи центрове и в националната територия се проявява проблемът за център и периферия. Неравномерното развитие на мрежата от големи градове е причина да се наблюдават различия в социално-икономическото развитие в рамките на националната територия, които се изразяват отчасти като различия между районите за планиране, но най-вече като различия вътре в районите. Степента на развитие на териториите и на районите зависи силно от наличието на големи градове, в които са концентрирани производството, услугите, образованието, науката и културният живот. Териториите и районите с наличие на голям град са с добро общо развитие. Такива са териториите около София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, т.е. около големите градове с над 100 хил. жители, които стоят в първия ред на йерархията на селищната мрежа. Неслучайно в силно развитите Югозападен и Южен централен райони са двата най-големи града на България – София и Пловдив. Големите градове са и ще продължат да се развиват като мощни центрове с разнообразни регионални функции: университетски, научни, научно-технологични и производствени, здравни, търговски, бизнес-делови, банкови, туристически, културни и духовни функции16. Териториите и районите без присъствие на голям град са изостанали в своето развитие. Такива територии са разположени в северозападната, югозападната, южната, югоизточната и североизточната част от националната територия. Именно отсъствието на големи градове дава облика на изоставащия Северозападен район и на южните части от територията на Югозападен, Южен централен и Югоизточен район, както и на северната част на Североизточен район. Тези територии имат подчертано характер на периферия. Наличието на някои средни градове в тези територии не е в състояние да компенсира отсъствието на голям организиращ територията център. Средните градове от 30 до 100 хил.д. (24 на брой през 2000 г.) имат само допълващи функции и в условията на икономическата криза през последното десетилетие тези функции са затихнали до известна степен. В тази категория градове, както и в категорията на много малките градове (157 на брой през 2000 г.) се наблюдава най-висока степен на средногодишно намаляване на населението – 0,73%.

Фиг. 24. Неравномерно разпределение на големи градове. Равномерно разпределение на малки градове

Характеристики на урбанистичното развитие на районите в България:

Някои градове от категорията на малките градове (от 10 до 30 хил.д.) показват тенденции за стабилизиране и дори леко увеличение на населението – Свищов, Петрич, Сандански, които се приближават до категорията средни градове с 30 хил.д., Гоце Делчев, Пещера, Свиленград, които се доближават до население от 20 хил.д., Раковски, Козлодуй, Балчик, Ихтиман, които клонят към 15 хил.д. Причините са от различен характер – крайгранично положение, силен икономически фактор, туристическа функция, близост до милионния град на столицата. Общото е, че тези фактори не са провокирани от държавна намеса и целенасочено въздействие в резултат на държавната регионална политика. Но това явление е с положително въздействие върху регионалното развитие, особено когато се отнася до отдалечени от големите градове периферни територии, какъвто е случаят с Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Свиленград, Свищов, Балчик. Тук действието на спонтанните фактори може спокойно да се подкрепи от допълнително държавно стимулиране чрез регионалната политика. Разбира се, държавната регионална политика следва да разпростре своето стимулиращо въздействие и върху други периферни територии – най-вече в Северозападен район (Видин, Монтана, Лом), в южните части на Южен централен район (Смолян, Кърджали, Харманли) и на Югоизточен район (Царево, Малко Търново, Елхово), в северните части на Североизточен район (Силистра, Ген. Тошево, Каварна).

Териториално-урбанистична структура Като особеност на територията на България следва да се посочи фактът, че освен териториите от класически европейски тип – централни и периферни или градски и селски, в България има и още един характерен тип – територии без населени места. Това са територии без чувствителна човешка намеса, надарени с красива природа, еталон на биоразнообразието и природното равновесие. Така на основата на природните дадености и в резултат на многовековното човешко присъствие и особено на съвременните фактори на територията на България отчетливо се наблюдават три основни типа територии, които формират едрата териториална структура: – природни неурбанизирани територии, без населени места; – периферни слабоурбанизирани територии, с малки населени места, отдалечени от големите градски центрове; – централни силноурбанизирани територии, с големи градове и агломерационни образувания към тях. Всеки от тези три типа територии има своите силни и слаби страни и натрупани проблеми за разрешаване. Природните територии без населени места отговарят на защитените природни територии съгласно Закона за защитените територии. Те заемат 5% от територията на страната с възможности за нарастване до 10% – 15%. Въпреки своите чудесни качества като еталон на природно биологическо равновесие те не са достатъчно добре защитени и са обект на агресия от страна на несвойствени дейности, които могат да компрометират техните качества, като например: несъобразно хидротехническо строителство, дърводобив, добив на руди, ски спорт и др.

Слабоурбанизираните периферни територии обикновено са изостаналите селски, планински и крайгранични райони. Заемат от 70% до 80% от територията на страната. Това са територии с ниска гъстота на населението и дисперсно точково разположение на села и малки градове, главно със селскостопанска насоченост, отдалечени от големите градове. По-голямата част от тези територии и населените места в тях са с характеристиките на периферни – изостанали с ниско ниво на качеството на живота и с непрекъснато намаляващо население и функции през целия период на следвоенното индустриално развитие. Това са териториите, изсмуквани от урбанизационния процес и натрупали множество негативни проблеми при наличието може би само на едно-единствено позитивно качество – сравнително добре запазена природна среда. Силноурбанизираните територии са териториите в близост до големите градове и формираните около тях агломерационни образувания. Те отговарят до известна степен на районите за растеж съгласно Закона за регионално развитие. Заемат 15% – 20% от територията на страната. Характеризират се с голяма гъстота на населението, силно развити промишлени и обслужващи функции и комуникации и много проблеми, създадени от непрекъснато увеличаващото се население през следвоенния период и невъзможността да се отговори адекватно на неговите потребности от жилища, обслужване, транспорт, благоустройство, здравословна и чиста околна среда. Анализът на селищната мрежа и териториално-урбанистичното развитие в страната позволява да се направят следните обобщени изводи:

___________
16 В проекта ESPON на Nodregio и партньори от 2003 г. за мрежата от функциониращи урбанистични ареали (FUA) в Европа е оценено, че България има един такъв ареал – град с европейско значение (MEGA) (София), три ареала – градове с междунационално/национално значение (Пловдив, Варна и Бургас), и 27 ареала – градове с регионално/локално значение. Нашата оценка е, че бройката от 27 града е завишена и е по-скоро 12 града, тъй като доста от средните ни градове, между които и някои областни центрове, са загубили своята активна организираща роля и качества на центрове за растеж.

1.6.2. Вътрешнорегионални неравновесия Оценката на социално-икономическото развитие определя българските райони за планиране като относително балансирани регионални структури. Отчетените териториални различия нямат остър и критичен характер, те са по-скоро количествени, отколкото качествени. Проблемите на регионалното развитие намират своите екстремни характеристики на местно ниво. В тях параметрите на националната и регионалната среда се модифицират чрез специфичния местен потенциал за развитие, административния и човешкия капацитет. В демографското развитие вътрешнорегионалните неравновесия се наблюдават по всички демографски показатели. Характерно е натрупване на общини с неблагоприятни структури и процеси в Северозападния, Северния централен и части от Югозападния район. Натрупване на общини с относително благоприятна демографска ситуация се наблюдава в южните части на Югозападния и Южния централен район, както и в части от Североизточния и Югоизточния район (виж фиг. 25). Средната продължителност на живота в общините се различава от стойността на показателя за страната (72 г.). Със средна продължителност на живота, по-висока от тази за страната, са 51 общини17, характеризиращи се с благоприятна възрастова структура по отношение на възпроизводството на населението. Те са разположени главно на територията на Южния централен и Югозападния район, вкл. Столична община. Общините с по-ниска от средната продължителност на живота са съсредоточени предимно в селските райони. Във всички райони за планиране се наблюдава наличие на общини с различна средна продължителност на живота. Причината за различията е комплексна, но в същото време тя е синтезиран показател за стандарта на живот и равнището на развитие.

Фиг. 25. Демографска характеристика

Образователната структура на населението показва значителни вътрешнорегионални различия, които корелират с равнището на икономическо развитие. В Югозападния район регионалните диспропорции в дела на високообразованото население са най-силно подчертани. Характерно за селското население е по-ниското образователно равнище. Същевременно общините с центрове – областни градове, концентрират население с по-високо образователно равнище. В общините с центрове – големи и много големи градове, населението с високо образователно равнище е над средното за страната и градското население.

Равнището на безработица отбелязва тенденция на съществени вътрешнорегионални различия и е важен критерий при определянето на стимули за развитие на производствената дейност и пазара на труда в определени общини и региони, включително за определяне на районите за целенасочено въздействие. С критично натрупване на общини с много високо равнище на безработица се очертават Северозападен, Североизточен и Югоизточен район за планиране. Сравнително по-ограничени локализации на огнища на безработица се оформят в Северен централен, Южен централен и Югозападен район. Най-благоприятни характеристики на пазара на труда има Югозападен район за планиране. Икономическото развитие на общините, измерено с показателя "Нетни приходи от продажби на човек", показва силна диференциация по общини. Разликите в измерените равнища на показателя в рамките на страната са около 10 пъти. Значителни натрупвания на общини с ниско икономическо развитие има във всички райони за планиране. Северозападният район се очертава като най-проблемен, където с изключение на Козлодуй всички общини са с по-нисък показател от средния за страната. Сравнително най-балансиран в икономическото си развитие е единствено Северен централен район. Очертаните различия и вътрешнорегионална поляризация следва да бъдат обект на бъдещите действия на регионалната политика, като тя се насочи към повишаване на общото икономическо развитие на общините чрез подобряване и експониране на техния потенциал и отчитане на местните интереси.

Територии с натрупване на екологични проблеми Териториите с натрупани екологични проблеми са обособени от наслагването на територии със стабилни, в някои случаи непоправими нарушения на компонентите на околната среда – въздуха, водите и почвите. В някои територии се натрупват нарушения на два, а в други случаи на три компонента на околната среда. Замърсяването на въздуха или водата, при повече от случаите, причинява екологичните проблеми на почвите. Възможен е обратният случай на влошаване качествата на водата в резултат на воден отток от почви с наднормено съдържание на тежки метали и органични отпадъци. В Северозападен район няма територии с натрупване на екологични проблеми. Закриването на редица производства в района подобри екологичната обстановка в сравнение с останалите райони. В Северен централен район с увредени територии са общините Плевен и Долна Митрополия. В отделни участъци е регистрирано натрупване на екологични проблеми, включително замърсяването на въздуха, водата и почвите над допустимите норми. Замърсяването на въздуха се причинява от битовото отопление, транспорта и промишлените дейности. Водите са замърсени от заустени непречистени отпадни води. Замърсяването на почвите с тежки метали е в долните наднормени граници. В общините Велико Търново и Горна Оряховица са установени територии с наднормено замърсяване едновременно на въздуха и водите. Трансграничното замърсяване (Русе, Никопол) от съседна Румъния и свлачищните процеси по Дунавския бряг. В Североизточен район само община Варна е с високо ниво на замърсяване на въздуха и почвите. Промишлените дейности в района, включително в Девня и Провадия, са потенциални източници на замърсяване на въздуха, а оттам и на почвите. Югозападен район се класифицира на второ място по размера на територии с натрупване на екологични проблеми. Екологичните проблеми са свързани с концентрацията на индустриални предприятия на добивната, енергийната и металургичната промишленост в зоната на Кремиковци, Пирдоп – Златица – Антон – Етрополе, Перник – Батановци, Елин Пелин, Своге и др. Южен централен район е идентифициран като най-замърсен район по отношение на въздуха, водите и почвите. В този район са разположени и най-голям брой територии с натрупване на екологични проблеми. В община Кърджали са установени територии със замърсяване на въздуха, водата и почвите. Въздухът и почвите на територии в общините Пловдив, Асеновград, Гълъбово, Раднево и Димитровград са с високи нива на замърсители, причинени от металургията, енергетиката, добивната дейност, транспорта и бита в тези райони. Необходимо е обаче да се отбележи наличието на съхранени екологично чисти територии в планините на района. Екологичните проблеми в Югоизточен район са локализирани в Бургас и Бургаския залив. Промишлените дейности и дейностите в урбанизираните територии са причина за наднормените нива на регистрираните замърсители. Наблюдават се замърсявания с нефтопродукти и отпадъчни води на плажните ивици, повърхностните и морските води.

_________
17 Индекс на човешкото развитие, 2002 г.

1.6.3. Райони за целенасочено въздействие Посочените вътрешнорегионални различия и изявените проблемни територии по отделните параметри на развитието формират определени ареали, които често се припокриват поради взаимозависимостта на факторите, които ги определят. Необходимостта да се адресират сходни проблеми на по-ниски териториални равнища е в основата на определяне на районите за целенасочено въздействие. В Закона за регионалното развитие са регламентирани 6 вида райони за целенасочено въздействие:
1. Райони за икономически растеж
Характеризират се със силно развити икономически и обслужващи функции по отношение на общото развитие на страната, добри комуникации, образователни центрове, висока концентрация на население, положителен икономически растеж. Това са региони, които имат значителен вътрешен потенциал за ускорено развитие на икономика, базирана на знанието, и постигането на висок икономически растеж, който последователно да се разпростре върху съседните територии чрез тяхното териториално интегриране по линия на взаимосвързани производства, бизнес мрежи и клъстери, обслужващи функции от висок клас. Подкрепата на тяхното развитие е свързана с висока и бърза възвръщаемост на направените разходи. Ефектът, който се очаква да се реализира, от една страна, е общонационален чрез приноса им към общонационалния растеж и качеството на растежа, от друга страна, териториален – чрез дифузия на растежа в околната територия и разпростиране на тяхното положително въздействие върху съседните територии. Това са региони, които следва да бъдат подкрепени основно в доизграждане на конкурентоспособна инфраструктура, развитие на техния иновационен потенциал и технологично развитие.
2. Райони в индустриален упадък
Обхващат територия, в която се извършва или е извършено преструктуриране на индустриални структуроопределящи предприятия, което води или е довело до спад в производството, увеличение на безработицата, ниско ниво на доходи и изселвания. Районите в индустриален упадък са типичен обект на целенасочено въздействие в рамките на политиката за регионално развитие в редица страни. Те са обект и на една от регионалните цели на Структурните фондове на Европейския съюз (цел 2) за периода до 2007 г. (ареали, преминаващи през социално-икономически промени в секторите на промишлеността или услугите). От гледна точка на провеждане на целенасочена и селективна политика на регионално развитие особен интерес представлява идентифицирането на тези от тях, които се отличават с особено остри проблеми и рискове и които имат вътрешен потенциал за индустриално развитие. За да бъдат успешно подкрепени социално-икономическите промени в секторите на промишлеността в тези райони, специфичните цели на политиката за регионално развитие са: постигане на диверсификация на икономиката; създаване на условия за оползотворяване на съществуващия потенциал (физически, човешки и др.) за икономическо развитие; осигуряване на достъп до и внедряване на нови технологии и производства; подобряване на образователната структура и преквалификация на работната сила; подпомагане на развитието на малки и средни предприятия като алтернатива за заетост и "заместване" на закриващите се или свиващи се производства.
3. Изостанали гранични райони
Тези райони се характеризират с гранично местоположение, ниско ниво на социално-икономическо развитие, изселвания, слабо изградена "тупикова" техническа инфраструктура. Тяхното развитие ще бъде стимулирано чрез подобряване на транспортната достъпност, икономическо активизиране и повишаване на заетостта. Основен инструмент на регионалната политика в тях е развитието на трансгранично сътрудничество, чрез което ще се реализират ползи за общото им развитие по линия на транспортната и социалната инфраструктура, икономическото развитие, в т.ч. развитие на туризъм, подобряването на уменията на работната сила и нейното интегриране към пазара на труда, повишаването на привлекателността на районите за нови инвестиции и качеството на живот в тях.
4. Изостанали селски райони
Това са региони, в които по-голямата част от трудоспособното население е заето в селското и горското стопанство, характеризират се с ниска степен на развитие на транспортната, техническата и социалната инфраструктура, ниско образователно равнище и квалификация на населението в трудоспособна възраст, ограничени възможности за трудова заетост, високо равнище на безработицата, ниски доходи на населението и обезлюдяване. Специфичните цели на политиката на регионално развитие по отношение на селските райони са: развитие на жизнен селскостопански сектор, диверсификация на структурата на икономиката, съобразена с местния потенциал, създаване на алтернативни източници на заетост и доходи; стабилизиране на демографското и селищното развитие; опазване (съхраняване) на специфичното природно и културно наследство.
5. Изостанали планински райони
Обхващат територия в планините на България с надморска височина над 500 м или под 500 м, но със средна за територията дълбочина на разчленение на релефа над 150 м разлика между най-ниската и най-високата точка на един квадратен километър, със средна за територията гъстота на разчленение на релефа над 1,5 км на кв. км и среден наклон на релефа над 7 градуса. Характеризират се с ниска степен на изграденост на техническата и социалната инфраструктура, ограничени природни условия за развитие на селското стопанство, малобройно и застаряло население, безработица и ниски доходи. Специфичните цели на регионалната политика за изостаналите райони са: създаване на производствена заетост, развитие на устойчива стопанска дейност и постигане на икономически растеж; изграждане на основната (главно техническата) инфраструктура за нуждите на икономическото развитие; развитие и/или подобрен достъп до инфраструктурата на образованието и здравеопазването; професионална квалификация на работната сила и осигуряване на услуги за развитие на икономиката; стабилизиране на малките градове в селска местност. Осигуряването на финансова схема за развитие на инфраструктурата, МСП, селско стопанство, преработване на продукцията до краен продукт, използване на екологичния потенциал на планината и др. в изостаналите планински и гранични райони и в районите в индустриален упадък чрез данъчни облекчения, преференции и стимули ще стимулира тяхното развитие.
6. Столична община
Поради значимостта на столицата за цялостното социално-икономическо и обществено-историческо развитие на страната Столичната община се включва към районите за целенасочено въздействие. София е община с висок потенциал за развитие, но е необходимо насочване на нейното развитие с оглед ново високотехнологично развитие и качество на обслужващите функции за превръщането й във важен европейски център със субрегионално значение като модерен европейски център във всички измерения на това определение. Териториалният обхват на районите за целенасочено въздействие се определя според определените критерии18 в регионалните планове за развитие.

________
18 Наредба за определяне на районите за целенасочено въздействие, 2004 г.

1.6.4. Трансгранично сътрудничество Трансграничното сътрудничество е важен приоритет на осъществяваната регионална политика на България. За периода до 2004 г. тази политика разшири своя обхват, като включи регионите по всички граници на страната и обогати своето съдържание. Тя допринесе граничните райони да се почувстват действително като част от европейското пространство и реални участници в реализацията на еврорегионално сътрудничество, да използват своето гранично положение като ключов ресурс за развитие. По този начин много региони в страната се ориентираха към замяна на визията за провинциална периферия с визия за региони с трансгранично значение и потенциал за интегрирано сътрудничество и растеж.

Важна подкрепа на процесите на трансгранично сътрудничество е програмата ФАР–ТГС, която понастоящем покрива всички гранични райони на страната – Гърция, Румъния, Сърбия, Македония и Турция. За периода до 2006 г. програмите ще финансират различни мерки, свързани с развитие на инфраструктурата – пътища, жп транспорт, пречиствателни съоръжения, телекомуникации, енергетика и мерки за социално-икономическо подпомагане, културно и медийно сътрудничество, образование и квалификация, създаване на заетост, отразяващи нуждите на съответния район, както и проекти, насочени към опознаване и сближаване на хората от съседните граници. Развитието на процеса на трансгранично сътрудничество е подкрепено и от изграждането на институционални структури като еврорегионите, които вече плътно покриват граничните райони на страната и нейните съседи.

1.7. Оценка на капацитета за усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС на местно и регионално равнище19

_________
19 Оценка на общинския и областния капацитет за усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, ПРООН, 2004 г.

1.8. Основни изводи

1.9. SWOT анализ

Силни страни

Слаби страни

Възможности

Заплахи

2. Концепция за устройство на националната територия

___________
1 "Европейска харта за устройство на територията", приета от Конференцията на министрите, отговарящи за устройството на територията в Торемолинос, Испания, 1983 г.; "Ръководни принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент", приети от Конференцията на министрите, отговарящи за устройството на територията, през 2000 г. в Хановер; Трети доклад за икономическо и социално сближаване на Европейската комисия, 2004 г.

2.1. Развитие на мрежата от населени места и териториално-урбанистичната структура в дългосрочен план

Фиг. 1. Териториално-урбанистична структура на Република България

Прилагането на подхода на обвързване на политиката на регионално развитие с политиката на пространствено планиране следва да се базира на териториално-урбанистичните модели за територията на страната и за територията на отделните райони за планиране в България. За територията на страната като цяло териториално-урбанистичният модел показва необходимостта от балансиране на прекомерното доминиране на столицата София чрез стабилизирането на няколко големи градове – центрове с национално и европейско значение: Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен и Стара Загора. Развитието на общоевропейската транспортна мрежа на територията на Р България и допълването й с националната транспортна мрежа следва да се организира по такъв начин, че да даде възможности за подобряване на достъпа на населението от малките градове и селата до опорните регионални центрове (големи и средни градове), където ще могат да имат достъп до качествени услуги най-вече в сферата на здравеопазването, образованието и културата и до други публични услуги. В най-голяма степен това има значение за териториите в Северозападния район, в Южния централен район и в Югоизточния район. За територията на отделните райони за планиране според териториално-урбанистичния модел могат да се направят следните предложения: Северозападен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение следва да се развиват градовете Видин, Монтана и Враца с Мездра, като се даде приоритет на Видин с оглед на местоположението му. Като градове – центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Кула, Белоградчик, Чипровци, Берковица, Бяла Слатина, Оряхово, Козлодуй и Лом. Северен централен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете Русе, Плевен, Велико Търново с Горна Оряховица следва да се развиват и Ловеч, Габрово и Свищов. Като градове – центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Никопол, Червен бряг, Левски, Луковит, Тетевен, Троян, Севлиево, Дряново, Трявна, Елена и Бяла. Североизточен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете Варна и Шумен следва да се развиват и териториите на градовете Добрич, Силистра, Разград и Търговище. Като градове – центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Балчик, Каварна, Дулово, Тутракан, Исперих, Попово, Омуртаг, Велики Преслав, Нови пазар и Провадия. Югоизточен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен Бургас следва да се развиват и териториите на градовете Сливен и Ямбол. Като градове – центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Нова Загора, Елхово, Котел, Карнобат, Айтос, Несебър, Царево и Малко Търново. Южен централен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете Пловдив, Стара Загора и Пазарджик следва да се развиват и териториите на градовете Карлово, Казанлък, Кърджали, Смолян, Хасково и Димитровград. Като градове – центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Панагюрище, Велинград, Девин, Чепеларе, Рудозем, Ардино, Крумовград, Ивайловград, Джебел, Неделино, Златоград, Свиленград, Харманли, Раднево, Чирпан и Асеновград. Югозападен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете София, Перник и Благоевград следва да се стремим да се развиват и териториите на градовете Кюстендил, Дупница, Петрич. Като градове – центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Ботевград, Етрополе, Пирдоп, Ихтиман, Самоков, Костинброд, Елин Пелин, Своге, Радомир, Разлог, Гоце Делчев, Сандански.

__________
2 Това е в унисон с общоевропейската политика за устойчиво развитие и устройство на Европейския континент, в която се обръща особено внимание на малките градове в селска местност и на засилване на връзките на селските ареали с градските центрове. Но трябва да се има предвид, че има голямо разнообразие на регионални ситуации, което зависи от специфичната фаза на цикъла на урбанизация в дадена страна, а също и от много други фактори и местни особености. Следователно политиките, насочени към връзките между града и селото, трябва да бъдат различни и индивидуални.

2.2. Развитие на инфраструктурните коридори

Фиг. 2. Трансевропейски коридори

Преминаването на пет от десетте общоевропейски транспортни коридора (ОЕТК) – ІV, VІІ, VІІІ, ІХ и Х, през територията на България е колкото положително, толкова и задължаващо обстоятелство, тъй като изисква огромни инвестиции за физическото интегриране на националната инфраструктура в европейската, резултат от което ще са по-добрите връзки и повишената кохезия между България и страните от ЕС.

На българска територия някои от съставните елементи (пътища, жп линии, пристанища, летища и ГКПП) на тези ОЕТК все още не отговарят на международните стандарти за пренос на пътници и товари било като параметри, било като състояние на инфраструктурата, формираща съответния коридор. Отсъствието на ГКПП по някои от коридорите пречи на функционирането им като международни, т.е. явява се "прекъсване" на ОЕТК.

Фиг. 3. Трансевропейски коридори, преминаващи през България

Общоевропейският транспортен коридор № 4 (Дрезден/Нюрнберг – Прага – Виена/Братислава – Гьор – Будапеща – Арад – Констанца/Крайова – София – Солун/Пловдив – Истанбул) провежда международните потоци между Румъния, България и Гърция посредством българския участък Видин – София – ГКПП Кулата, а транзитните потоци към Турция се провеждат по направлението София – Пловдив – Свиленград – ГКПП Капитан Андреево. На северната граница (границата с Румъния) в момента ОЕТК № 4 функционира посредством ГКПП ферибот Видин – Калафат, като построяването на моста Видин – Калафат и доизграждането и модернизирането на съставната пътна и жп инфраструктура ще привлече повече транзитни потоци и направлението през България ще се използва по-интензивно като най-къса връзка между река Дунав и Бяло море и удобна връзка между Европа и Азия. Развитието на ОЕТК № 4 на българска територия ще повлияе и на вътрешнорегионалните процеси на развитие в районите за планиране, особено тези, през чиято територия преминава. В най-голяма степен това влияние ще се отрази в Северозападния район за планиране, тъй като ще осигури интегрирането му в националната транспортна мрежа, респ. в общия процес на регионално развитие. Югозападният и Южният централен район на планиране също ще бъдат благоприятно повлияни в това отношение. Общоевропейският транспортен коридор № 10 (Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – София) провежда международните потоци между Европа, България и Турция в комбинация с ОЕТК № 4 посредством българския участък ГКПП Калотина – София – Пловдив – Свиленград – ГКПП Капитан Андреево, като осигурява връзка между Европа и Азия. Направлението на ОЕТК № 10 през българската територия е едно от най-интензивните и отдавна утвърдено в международния транзит, в най-голяма степен отговарящо на международните стандарти, но също се нуждае от доизграждане и модернизация на съставната инфраструктура, особено в участъка София – западна граница, където се очаква и най-прякото му въздействие на територията на ЮЗ район за планиране. Общоевропейският транспортен коридор № 8 (Дурас – Тирана – Скопие – София – Пловдив – Бургас – Варна) очертава ново трансконтинентално транспортно направление изток-запад, което ще възстанови известния от древността "път на коприната", свързвал Европа и Азия. Международните потоци от и за Балканите до и от Централна и Западна Европа ще се провеждат посредством участъка на българска територия ГКПП Гюешево – Кюстендил – София – Пловдив – Бургас – Варна. Пристанищните комплекси Бургас и Варна и в момента изпълняват функциите си на комплексни ГКПП, докато в западната част на страната направлението София – Гюешево е само пътна връзка. Отсъствието на подходяща инфраструктура на запад от българската граница поставя под въпрос функционирането на ОЕТК № 8 в близка перспектива, въпреки че по направлението Пловдив – Бургас пътната инфраструктура се модернизира ускорено. Това е най-дългото трасе на ОЕТК на българска територия и функционирането му ще повлияе на всички райони за планиране в южната част на страната (Югозападен, Южен централен и Югоизточен район за планиране). Общоевропейският транспортен коридор № 9 Хелзинки – Санкт Петербург – Москва/Псков – Киев – Любашевка – Кишинев – Букурещ – Русе – Димитровград – проход Маказа – Александруполис провежда международните потоци между Румъния, България и Гърция посредством българския участък Русе – Велико Търново – Стара Загора – Димитровград – Свиленград – ГКПП Ново село, като участъкът Хасково – Кърджали – Подкова – проход Маказа все още не функционира поради отсъствие на ГКПП Маказа. Мостът над р. Дунав при Русе отдавна изпълнява утвърдените си международни функции, докато на южната граница ОЕТК № 9 фактически е прекъснат. Изграждането на ГКПП Маказа и реконструкцията и модернизацията на съставната инфраструктура на ОЕТК № 9 ще утвърди това направление в посока север-юг като конкурентно трасе през българската територия за връзка между Балтийско и Средиземно море. Провеждането на ОЕТК № 9 през южната ни граница в най-голяма степен ще повлияе на регионалното развитие в Южния централен район за планиране, но също така и в Северния централен район за планиране. Общоевропейският транспортен коридор № 7, формиран от р. Дунав като вътрешноконтинентална връзка между Западна, Централна и Източна Европа, свързва Европа и Азия, като през Черно море се осъществява директна връзка с вътрешноканалната мрежа на Русия и страните от Каспийския басейн. ОЕТК № 7 (р. Дунав) обхваща почти цялата северна граница на България (границата с Румъния), като посредством изградените пристанищни комплекси дава възможност за интензивно включване на страната в международния превоз на товари по вода, а също така и допълнителен тласък за вътрешнорегионалните процеси в Северозападния, Северния централен и Североизточния район за планиране. Развитието на националната транспортна мрежа като интегрална, неделима част от Общоевропейската транспортна мрежа в пространствен аспект, както и реконструкцията и модернизацията на съществуващата инфраструктура в съответствие с европейските стандарти, е свързано с конкретни проекти по трасетата на международните коридори, заложени в Програмата за развитие на транспортната инфраструктура в България. Осигуряването на балансирано развитие на националната територия и районите за планиране чрез създаване на подходяща инфраструктура е едно от условията за успешна регионална политика.

Фиг. 4. Пътна и жп мрежа в България. Гранични контролно-пропускателни пунктове

Регионалната конкурентоспособност и териториалното сближаване са възможни след постигане на определено достатъчно равнище на физическа инфраструктура. В тази връзка е необходимо преодоляване на периферното положение на Северозападния и Южния централен район за планиране по отношение на националната жп мрежа, автомагистралната мрежа (АМ) и първокласните пътища, което не способства за тяхното икономическо развитие и за интегрирането им с останалите райони в страната. Изграждането на трансгранични пътища с нови ГКПП и подобряването на съществуващите помага за прогресивното намаляване на "ефекта на границата", възпрепятстващ развитието на търговията и общия процес на трансгранично сътрудничество. Отпадането на границите неминуемо ще доведе и до засилен пътнически трафик между страните – членки на ЕС, като цяло и между балканските държави, особено в крайграничните райони, превръщайки го от международен във вътрешен за ЕС трафик. В това отношение определен потенциал има във всички райони на Южна България. Характерните за България различия вътре в районите и обособяването на периферии се дължат до голяма степен на териториалното развитие на транспортната система, защото периферността има комплексен характер – географска и транспортна изолираност поради недоизградена инфраструктура и силно ограничен обществен транспорт, липса на развити ефективни икономически дейности, висока безработица, процес на обезлюдяване на част от населените места, затруднен достъп до информация, контакти и пазари, ниска обезпеченост с публични услуги. Подобряването на транспортния достъп в рамките на районите за планиране до главните транспортни направления чрез реконструкция и модернизация на второкласните и третокласните пътища ще позволи значително намаляване на времето за придвижване, като ще разшири полето на действие на регионалните центрове, предлагащи услуги с определено качество. Ще се подобри достъпът на периферните и изостаналите в икономическо отношение територии до регионалните пазари на стоки и суровини, както и до големите индустриални икономически центрове. В по-голяма степен това се отнася за районите от северната част на страната и особено за Северозападния и Североизточен район, където на около 40% (от които 35% за Североизточния) от населението са необходими повече от 90 минути за достъп до такъв център. Забележка. Достъпът е пресмятан като време за придвижване по националната пътна мрежа със статистически средна скорост на придвижване за съответен клас път.

Фиг. 5. Транспортен достъп

Подходящото развитие на инфраструктурата е сигурен лост за заздравяване на икономическия и социалния потенциал на районите за планиране и тяхното сближаване, тъй като намалява различията между отделните територии и осигурява балансираното им развитие. Постигането на инфраструктурно обслужване в съответствие с европейските стандарти е задължително условие за постигане на конкурентоспособност и сближаването на България със страните от ЕС. Единият аспект на транспортно обслужване с европейски стандарти включва предлагане на интегрирани транспортни услуги с възможност за допълване и взаимозаменяемост на различни видове транспорт. Модернизирането на пътната и жп инфраструктура в България, както и развитието на системата за комбиниран превоз на товари чрез мултимодална интеграция е съществен елемент на политиката за постигане на европейски стандарти в транспортното обслужване. Другият аспект е подобряване на достъпността и намаляване на регионалните различия, като за България този проблем се изявява не толкова между отделните райони за планиране, колкото вътре в тях. Подобряването на достъпността на най-отдалечените райони и техните връзки с вътрешността на страната, което не е част от приоритетите за интегриране с европейската транспортна мрежа, е сигурна стъпка за преодоляване на вътрешните различия. Състоянието на пътната мрежа е един от съществените ограничителни фактори, който затруднява интегрирането на районите помежду им и в европейското пространство, ограничава мобилността на работната сила, понижава достъпа до различни видове услуги и задълбочава различията между различните територии, резултат от което са изоставащият Северозападен район, северната част на Североизточния район и южните части на районите в Южна България. В този смисъл подобряването на транспортната достъпност като елемент на качеството на обслужване включва:

2.3. Подобряване на екологичното състояние на територии с натрупване на екологични проблеми

Устройствени мерки

Програмни мерки

Технически и технологични мерки

Институционални мерки

Партньорство с бизнеса и развитие на гражданско общество Целесъобразното устройство и развитието на териториите с екологични проблеми и особено тези, в които е установено натрупване на няколко проблема, може да се осъществи единствено в сътрудничество между държавната и общинските администрации, бизнеса и гражданите. За изграждане на успешно партньорство е необходимо да се предвидят информационни кампании, обучение, организиране на семинари и др. за:

_______
3 Посочените по-долу програмни и технически мерки са в съответствие със Стратегията за околната среда (2005 – 2014 г.) и при тях регионалната политика следва да съдейства за тяхното прилагане.

3. Визия, цели и приоритети за регионално развитие

_______
1 Отчетени са сега действащите цели на Структурните фондове, както и предложенията на Комисията за нови цели през следващия програмен период 2007 – 2013 г.

3.1. Визия

3.2. Стратегически цели

__________________
2 https://europa.eu.int/comm/eurostat/
3 През 2003 г. 65 общини са с равнище на безработица над два пъти от средното за страната.

3.3. Приоритетите за регионално развитие

___________
4 Ново партньорство за развитие.

4. Изпълнение на НСРР

4.1. Институционална организация на изпълнението на НСРР

Провеждането на държавната политика в областта на регионалното развитие се основава на следните принципи5:

_______
5 Формулирани в чл. 5 от Закона за регионално развитие, 2004.
6 Както и консултативни органи към министерствата, в т.ч. Междуведомственият съвет по въпросите на граничния контрол.

4.2. Икономически и финансови механизми за подпомагане на регионалното развитие

Основните механизми за подпомагане на регионалното развитие включват:

_________
7 Съгласно процедурите, регламентирани във финансовите меморандуми по програми ФАР и ИСПА и в годишното финансово споразумение по програма САПАРД, изплащането на средствата по предприсъединителните фондове и съответно използването им ще продължи и в периода след присъединяването на Р. България към ЕС, както следва: по програма ФАР – до 2009 г., по програма ИСПА – до 2011 г. и по програма САПАРД – до 2008 г.
8 Напр. в областта на благоустройството – сектори на водоснабдяване и канализация, топлоснабдяване и газификация, пътна инфраструктура, събиране и преработка на битови отпадъци и т.н.
9 Съгласно ПМС № 317 от 24.11.2004 г.

5. Наблюдение, оценка и актуализация на НСРР

_____________
10 В процеса на подготовка на Националната стратегия беше извършена предварителна оценка, с препоръките от която беше съобразен настоящият проект на Стратегията.

Приложение 1

Цели на Структурните фондове на ЕС

Цели на Структурните фондове, 2000 – 2006 г.

Цел 1 (териториална): Насърчава развитието и структурното приспособяване на регионите, изоставащи в развитието си. Това са районите, чийто брутен вътрешен продукт не надвишава 75% от средното за ЕС. Целта е насочена към инвестиции в производството, инфраструктурата, дейности, свързани с опазване на околната среда, туризма, МСП.
Цел 2 (териториална): Подкрепя икономическата и социалната конверсия на региони, изпитващи затруднения от структурен характер: Икономическо преструктуриране в случай на загуба на традиционни дейности в индустриални, градски, селски и зависещи от рибарството райони, главно в следните области: търговия, туризъм, услуги и др.
Цел 3 (тематична): Подпомага приспособяването и модернизацията на политиките и системите за образование, обучение и заетост: Адаптиране и модернизиране на системите на образованието, обучението и заетостта: системи за образование и обучение през целия живот; активна политика на пазара на труда за борба с дългосрочната безработица; насърчаване на социалната интеграция и равните възможности между мъжете и жените, етнически групи, хора с увреждания и др.

Цели на Структурните фондове, 2007 – 2013 г.

Приложение 2

Основни цели, направления и приоритети на Стратегията от Лисабон

Приложение 3

Основни цели и приоритети на НПР и секторните стратегии за развитие в периода до 2013 г.

Приложение 4

ОСНОВНИ ИНДИКАТОРИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ