§ 3, т. 1, б. "е" от Постановление № 88 от 17.04.2007 г. на МС
Върховният административен съд в състав: председател: Панайот Генков, и членове: Йордан Константинов, Мариника Чернева, с участието на секретар-протоколиста Кармен Китова разгледа административно дело № 12621 по описа за 2007 г. на Върховния административен съд, първо А отделение, докладвано от съдията Йордан Константинов.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Светлин Иванов Иванов от Пловдив против § 3, т. 1, буква "е" от Постановление № 88 от 17.04.2007 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове (ДВ, бр. 35 от 2007 г.).
В жалбата се твърди, че жалбоподателят възнамерява да извършва брокерска дейност на стоковата борса, за което е необходимо да бъде извършена регистрация от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата при условията на чл. 40, ал. 3 от Закона за стоковите борси и тържищата, но е установил, че за да бъде извършена исканата от него регистрация, следва да заплати държавна такса, чийто размер от месец април 2007 г. е увеличен от 100 на 1000 лв. Твърди се още, че новият размер на таксата поражда ново, значително по размер задължение и по силата на чл. 186, ал. 1 АПК се поражда правният му интерес да оспори подзаконовия нормативен акт, в случая § 3 от Постановление № 88 от 17.04.2007 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове, с което са извършени изменения и допълнение на Тарифата за таксите, събирани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, одобрена с Постановление № 299 от 1997 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 60 от 1997 г.), като незаконосъобразен. Според жалбоподателя издаденият нормативен акт е незаконосъобразен по следните съображения:
1. Противоречи на нормата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, според която гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество, тъй като десетократно увеличеният размер на таксата не е съобразен с доходите и имуществото на българските граждани.
2. Противоречи на нормата на чл. 2, ал. 3 от Закона за държавните такси, според който простите държавни такси, каквато е таксата за регистрация на брокер на стокова борса, се определят в съответствие с необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, в случая за извършване на регистрацията. В тази насока се твърди, че увеличението от десет пъти не съответства на социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната.
3. Противоречи с нормата на чл. 40 от Закона за стоковите борси и тържищата. В жалбата се твърди, че със ЗИДЗСБТ (ДВ, бр. 85 от 2006 г.) е изменен чл. 40 ЗСБТ, като изменението предвижда съществуващият дотогава разрешителен режим за извършване на дейност като брокер на стокова борса да бъде заменен с регистрационен. Според жалбоподателя е налице правен и логически парадокс с оглед на това, че режимът се променя от разрешителен на регистрационен, административните разходи на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата по регистрационния режим стават по-ниски от тези при разрешителния, а размерът на таксата се увеличава от 100 лв. на 1000 лв.
4. Противоречи на чл. 59, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, който изисква обсъждане и одобряване на финансова обосновка на проекта, в т. ч. анализ на въздействието на проекта върху целевите групи или сектори на икономиката, върху които е насочен проектът на нормативен акт. Посочва се, че с Постановление № 88 от 17.04.2007 г. подобен анализ не е извършван.
По изложените съображения моли Върховният административен съд да отмени като незаконосъобразен § 3 от Постановление № 88 от 17.04.2007 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 35 от 2007 г.).
Министерският съвет на Република България чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо А отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези актове имат нормативен характер, с тях се създават права и задължения за неограничен кръг правни субекти, за които съществува правен интерес да ги обжалват пред ВАС, ако считат, че те противоречат на закона като нормативен акт от по-висока степен и накърняват правата и законните им интереси. Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
По делото няма представени доказателства, че жалбоподателят отговаря на условията на чл. 40, ал. 2 ЗСБТ за вписване като брокер, но доколкото нормата на чл. 186, ал. 1 АПК допуска оспорване и на актове, които могат да засегнат правата, свободите или законните интереси на засегнатите лица, то следва да бъде прието, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 38 от Закона за стоковите борси и тържищата брокерът е физическо лице, което сключва сделки на борсата от името на член на стоковата борса. Според чл. 40, ал. 1 от същия закон брокер може да бъде само лице, което е вписано в регистъра на брокерите, осъществяващи дейност на стокова борса. Вписването се извършва от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. С приложение № 2 към чл. 2 на ПМС № 299 от 1997 г. (ДВ, бр. 60 от 1997 г. , в сила от 29.07.1997 г.) е приета Тарифа за таксите, събирани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Точка 7 (предишна т. 3) от член единствен на Тарифата е изменена с § 3, т. 1, буква "е" от Постановление № 88 от 17.04.2007 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 35 от 2007 г.), като таксата за извършване на регистрация на брокер на стокова борса е променена от 100 лв. на 1000 лв.
Систематизирайки изложеното в жалбата, оспорванията на жалбоподателя се изразяват в следното:
1. Противоречие с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България за съответствие на данъците и таксите с имуществото и доходите на гражданите.
2. Нарушаване на законоустановения принцип за определяне размера на таксите в съответствие с материално-техническите и административните разходи по предоставяне на услугата.
3. Неизпълнение на процедурата по чл. 59, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет.
Направените оплаквания са основателни.
Първото основно оплакване е за противоречие на атакуваната разпоредба с нормата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Последната определя, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съгласно техните доходи и имущество. В жалбата се твърди, че увеличеният размер на таксата не е съобразен с доходите и имуществото на лицата, упражняващи дейност като брокери. Оплакването е основателно. При обосновката на проекта на постановлението са изложени мотиви, че по този начин се съобразяват новите изменения в ЗСБТ, но не са изложени никакви аргументи от вносителя за това, какво налага подобен род увеличение на размера на процесната такса. Аргументи не са изложени и след като в становищата на някои от министрите е изрично посочено, че липсва обосновка и че определената такса е твърде висока и необоснована.
Не са представени каквито и да са доказателства относно увеличение на доходите и имуществото на гражданите, които да обосновават увеличение на таксата в подобен размер.
Второто основно оплакване на жалбоподателя е за нарушаване на принципа за съответствие на държавните такси с направените разходи, установен с нормата на чл. 2 от Закона за държавните такси (ЗДТ). В тази насока са наведени аргументи, че десетократното увеличение не съответства на социално-икономическите условия, доходите на гражданите и на инфлационните процеси. Аргументи се излагат и на база на тълкуване на двете редакции на нормата на чл. 40 ЗСБТ, което обуславя, че при сега установения регистрационен режим разходите на администрацията са значително по-малки, отколкото при стария разрешителен режим, което прави нелогично увеличаване на размера на таксата за вписване като брокер.
Оплакването е основателно.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДТ определя държавните такси на прости и пропорционални, като простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, а пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата - чл. 2, ал. 2 от същия закон. Според жалбоподателя при издаване на атакуваната разпоредба Министерският съвет е нарушил законовия принцип за съответствие на държавните такси с направените разходи, тъй като липсва икономическа обоснованост на увеличението. Изложените аргументи в тази насока се споделят напълно от съдебната инстанция.
Първоначалната редакция на чл. 40 ЗСБТ определя, че брокер може да бъде лице, което: 1) е дееспособно и не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; 2) притежава разрешение за извършване на брокерска дейност, издадено от комисията, и 3) е вписано в регистъра на стоковите борси и брокерите, осъществяващи дейност на стоковата борса. Със ЗИДЗСБТ (ДВ, бр. 85 от 2006 г.) е създадена изцяло нова редакция на чл. 40 със седем алинеи, като според алинея първа брокер може да е лице, което е вписано в регистъра на брокерите, осъществяващи дейност на стокова борса. Съпоставката на двете редакция на правната норма налага извода, че при първоначалната редакция на нормата режимът за вписване като брокер е бил разрешителен, а след изменението, извършено през 2006 г., режимът на вписване вече е регистрационен, като за целта само се подава заявление за вписване до Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, към което се прилагат удостоверение за съдимост, документ за завършено средно или висше образование и документ за завършен курс на обучение за брокерска дейност на стокова борса. Двата вида режима предполагат различни разходи на административния орган, като нормалното е при разрешителния режим тези разходи да са по-големи. В същото време размерът на дължимата държавна такса за издаване на разрешение за извършване на дейност като брокер е била 100 лв., а дължимата държавна такса за вписване като брокер по регистрационния режим е 1000 лв., или е налице десетократно увеличение. Във финансовата обосновка на проекта на постановление не са изложени никакви мотиви по какъв начин промяната на режима на вписване като брокер води до увеличение на разходите на администрацията, което да обоснове увеличение на дължимата държавна такса в десетократен размер.
Последното оплакване в жалбата е за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет. В тази насока се твърди, че приложение № 1 към последната разпоредба изисква финансовата обосновка на проекта да съдържа анализ на въздействието на проекта на постановлението върху целевите групи или сектори на икономиката, към които е насочен проектът на нормативен акт. Направеното оплакване е неоснователно, доколкото допуснатото нарушение не е от такова съществено значение, което да обуславя отмяната на обжалваната разпоредба само на това основание.
Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че като противоречаща с нормите на чл. 60 от Конституцията на Република България и чл. 2 ЗДТ разпоредбата на § 3, т. 1, буква "е" от Постановление № 88 от 17.04.2007 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове (ДВ, бр. 35 от 2007 г.) следва да бъде отменена.
В случай на неподаване на касационни жалби или протест или ако те са отхвърлени от второинстанционния съд, решението да се обнародва в "Държавен вестник".
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо А отделение,
РЕШИ:
Отменя § 3, т. 1, буква "е" от Постановление № 88 от 17.04.2007 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове (ДВ, бр. 35 от 2007 г.).
При неподаване на касационни жалби или протест или ако те са отхвърлени от второинстанционния съд, решението да се обнародва в "Държавен вестник".
Решението е оставено в сила с Решение № 9442 от 17.09.2008 г., постановено по адм. дело № 7548 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, I колегия.
