Върховният административен съд в състав: председател - Светла Петкова, и членове: Лилян Цачев, Веселина Тенева, Елена Златинова, Юлия Ковачева, при участието на секретар-протоколиста Магдалена Михайлова разгледа административно дело № 1149 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2004 г., докладвано от съдията Светла Петкова.

Производството пред Върховния административен съд - петчленен състав, е на основание чл.5, т. 1 във връзка с чл.23 ЗВАС.

Образувано е по жалба на "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" - Пловдив, сдружение с нестопанска цел, представлявано от адвокат Емилия Недева, с искане за отмяна на разпоредби от Инструкция № 1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред (обн., ДВ, бр. 58 от 1981 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1991 г.). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваните текстове поради противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяна по чл.12, т. 4 ЗВАС.

Жалбоподателят твърди, че разпоредбите на чл.2, ал. 2, т. 2, чл.4, ал. 2, чл.5, ал. 3 и 4, чл.8, ал. 1 и 3 и чл.15, ал. 1 от Инструкция № 1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред противоречат на чл.155, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), на чл.36 от Закона за народното здраве (ЗНЗ) и на чл.5 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Счита, че обжалваните текстове предоставят на прокурора правомощия във връзка с принудителното настаняване на лице в психиатрично заведение, които не са предвидени от закона. Поддържа, че НПК и ЗНЗ посочват единствено съда като орган, овластен да постанови задържането на лице в психиатрично заведение против волята му, независимо дали това задържане цели лечение или извършване на експертиза.

Ответникът по делото - министърът на здравеопазването, редовно призован, не се е явил на проведеното на 26.III.2004 г. съдебно заседание и не е представил писмени бележки.

Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата и взе предвид доказателствата по делото, приема следното:

По допустимостта на жалбата

Жалбоподателят - "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", е юридическо лице, вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Пловдивския окръжен съд. Съобразно чл.120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Всяко противоречие на подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по-висока степен води до накърняване на конституционния принцип за законност на държавното управление, уреден в чл.4, ал. 1 КРБ, и създава опасност от засягане на конкретни права и задължения на гражданите или юридическите лица. Ето защо при обжалването на подзаконови нормативни актове не е необходимо жалбоподателят да доказва пряк и личен интерес от отмяната на атакувания акт. По силата на чл.13 ЗВАС жалба срещу нормативен акт може да се подава без ограничение във времето. По изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима.

По основателността

Обжалваната Инструкция № 1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред е издадена от министъра на народното здраве въз основа на законова делегация, уредена в Закона за народното здраве (ЗНЗ). Съгласно § 11 (предишен § 2 - ДВ, бр. 64 от 1993 г., предишен § 3 - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) от ЗНЗ за прилагането на този закон Министерският съвет одобрява правилник, а министърът на здравеопазването издава наредби и инструкции.

Оспорените разпоредби от инструкцията се отнасят до правомощиeто на прокурора да разпореди принудително настаняване на лица в психиатрични стационари за извършване на съдебно-психиатрична експертиза. Разпоредбата на чл.2, ал. 2, т. 2 от инструкцията изрично допуска възможността за принудително приемане и настаняване в психиатрични стационари на лица, за които има писмено разпореждане или постановление на прокурора. Това принципно положение е намерило израз и в текстовете на чл.4, ал. 4 и чл.5, ал. 3 и 4 от инструкцията. Тези разпоредби овластяват прокурора да разпореди принудително настаняване на лице в психиатричен диспансер, както и да продължи съответно престоя на лицето в заведението. Същите правомощия на прокурора са заложени и в текста на чл.8, ал. 1 и 3 от инструкцията във връзка с прилагането на принудителни медицински мерки. По силата на чл.15, ал. 1 от инструкцията в определени случаи на подобрение в състоянието на психично болния главният лекар на здравното заведение, в което е разкрит психиатричният стационар, изпраща незабавно до районния прокурор в района на съда, в който се намира здравното заведение, предложение за прекратяване на лечението, придружено със съответна съдебно-психиатрична експертиза.

С изменението на чл.155 НПК (ДВ, бр. 70 от 1999 г.) законодателят е установил правилото, че настаняването за изследване на лице в психиатрично заведение се извършва единствено с акт на съда. Разпоредбата на НПК има приложение в рамките на вече образувано наказателно производство. Настаняването на обвиняемия в психиатрично заведение по смисъла на чл.155, ал. 1 НПК представлява мярка на процесуална принуда, която може да бъде постановена както в досъдебната, така и в съдебната фаза на производството. В досъдебното производство обвиняемият може да бъде настанен в психиатрично заведение по искане на прокурора с акт на съответния първоинстанционен съд в състав от съдия и двама съдебни заседатели. В съдебното производство съдът, който разглежда делото, може да се произнесе по настаняването на обвиняемия в психиатрично заведение съответно по искане на страните или по свой почин.

Разпоредбата на чл.36, ал. 3 ЗНЗ предвижда, че настаняването за задължително лечение в лечебни заведения на определени психично болни лица се извършва по съдебен ред. Текстът се отнася до тези психично болни лица, които поради заболяването си могат да извършат престъпления от значителна обществена опасност или представляват опасност за близките си или за околните, или застрашават сериозно здравето си. Видно е, че разпоредбата визира лица, срещу които не е образувано наказателно производство, но чието поведение създава потенциална опасност за обществото, близките им или за самите тях. Текстът на чл.36, ал. 4 ЗНЗ уточнява, че настаняването в държавно или общинско лечебно заведение за задължително лечение на психично болни по ал. 3 се извършва от районния съд по реда на чл.59, 61, 62 и 63 ЗНЗ.

Текстът на чл.61 ЗНЗ гласи:

"Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1997 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1999 г.) Районният прокурор прави предложение за задължително лечение въз основа на проверка и съдебно-психиатрична експертиза. Сигнали и предложения до прокурора за задължително лечение могат да правят държавните и общинските органи, лечебните заведения, роднините и други заинтересовани граждани.
(2) Ако лицето без основателни причини откаже извършването на съдебно-психиатрична експертиза, прокурорът се разпорежда тя да се извърши принудително - амбулаторно или стационарно.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1999 г.) Престоят на лицето в специализирано лечебно заведение за стационарна съдебно- психиатрична експертиза не може да надхвърля 30 денонощия.
(4) По изключение срокът по ал. 3 може да се удължи само от органа, който е разпоредил настаняването, но не повече от три месеца.
(5) Съдът изпраща препис от предложението на лицето, чието задължително лечение се иска. То може в 7-дневен срок да направи възражение и да посочи доказателства."

Този текст не влиза в противоречие с правилото на чл.155, ал. 1 НПК, изключващо правомощието на прокурора да разпорежда принудително настаняване на лице за изследване в психиатричен стационар в наказателното производство. Разпоредбата на НПК има характер на специална правна норма, приложима само в хода на образувано наказателно производство. Същата не подлежи на разширително тълкуване, поради което приложението й не може да бъде пренесено в хипотезите на чл.61, ал. 2 и 4 във връзка с чл.36, ал. 4 ЗНЗ. В този смисъл, извън случаите на образувано наказателно производство, прокурорът може на основание чл.61, ал. 2 във връзка с чл.36, ал. 4 ЗНЗ да разпореди лично извършването на съдебно-психиатрична експертиза, ако съответното лице без основателни причини откаже това.

По отношение принудителното настаняване на лице за извършване на съдебно-психиатрична експертиза обжалваните разпоредби на чл.4, ал. 2 и чл.8, ал. 1 и 3 от инструкцията са съобразени с правомощието на прокурора по чл.61, ал. 2 във връзка с чл.36, ал. 4 ЗНЗ. Относно продължаването на срока на престоя на лицето в психиатричния стационар, респективно изписването му, атакуваните текстове на чл.5, ал. 3 и 4 от инструкцията съответстват на чл.61, ал. 4 във връзка с чл.36, ал. 4 ЗНЗ. Предсрочното прекратяване на задължителното лечение на лице в психиатричен стационар по смисъла на оспорения чл.15, ал. 1 от инструкцията не влиза в противоречие със законово регламентираните правомощия на прокурора, тъй като съгласно чл.36, ал. 8 ЗНЗ задължителното лечение в лечебното заведение се прекратява с решение на районния съд по местонахождение на заведението по предложение на районния прокурор въз основа на съдебно-психиатрична експертиза от болничното заведение.

Липсва противоречие и с нормата на чл.5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Конвенцията забранява лишаването от свобода, освен в изчерпателно изброените от нея случаи и само в съответствие със законово регламентирани процедури. Едно от допустимите изключения от забраната е посоченото в буква "е" на чл.5, т. 1 от конвенцията "законно лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници". Именно тази хипотеза е уредена в чл.36, ал. 3 ЗНЗ. Текстът на чл.36, ал. 4 ЗНЗ препраща съответно към чл.61 ЗНЗ. Настаняването на лице за изследване в психиатричен стационар по разпореждане на прокурора се извършва в съответствие със законово регламентирана процедура. Въз основа на изготвената съдебно-психиатрична експертиза и предложението на прокурора районният съд може да постанови задължително лечение на лицето в държавно или общинско болнично заведение. Законът предоставя възможност на лицето, чието задължително лечение се иска, да направи възражение и да посочи доказателства. Съобразно чл.62 и 63 ЗНЗ делото се разглежда в открито съдебно заседание, лицето има право на защита и може да обжалва постановеното съдебно решение.

Жалбата е частично основателна по отношение на атакувания чл.2, ал. 2, т. 2 от инструкцията. Съгласно обжалваната разпоредба в психиатричните стационари се приемат и настаняват по принудителен ред лица, за които има писмено разпореждане или постановление на прокурора - чл.155, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). След изменението на НПК (ДВ, бр. 70 от 1999 г.) прокурорът няма право да налага тази мярка на процесуална принуда в хода на наказателното производство. Той може да разпореди настаняване на лице за извършване на съдебно-психиатрична експертиза само при условията, предвидени в чл.61, ал. 2 във връзка с чл.36, ал. 4 ЗНЗ. С оглед на това обжалваната разпоредба е незаконосъобразна в частта й относно израза " - чл.155, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)".

Предвид изложените съображения съдът намира обжалваната разпоредба на чл.2, ал. 2, т. 2 от Инструкция № 1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред за незаконосъобразна в частта й относно израза " - чл.155, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)", тъй като противоречи на чл.155, ал. 1 НПК, поради което на основание чл.12, т. 4 ЗВАС същата следва да бъде отменена в тази й част.

Водим от горното и на основание чл.23 ЗВАС, Върховният административен съд - петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя частично като незаконосъобразна разпоредбата на чл.2, ал. 2, т. 2 от Инструкция № 1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред за незаконосъобразна в частта й относно израза " - чл.155, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)".

Отхвърля жалбата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване и в отменителната част влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Председател: Константин Пенчев