Върховният административен съд в състав: председател: Константин Пенчев, и членове: Светлана Йонкова, Георги Ангелов, Надежда Джелепова, Галина Солакова, при участието на секретар-протоколиста Григоринка Любенова разгледа административно дело № 8356 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2005 г., докладвано от съдията Надежда Джелепова.

Производството е по реда на чл.23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по жалба на Антон Гочев Чакъров от Стара Загора с искане за отмяна на чл.16, ал. 2 в частта "които могат да възложат тази дейност на други лица"; чл.17, ал. 1 в частта "в размер на две минимални заплати за страната"; чл.19, ал. 4 и глава четвърта "Застраховане" от Наредба № 3 от 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, издадена от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите (ДВ, бр. 64 от 2005 г.).

В жалбата се поддържат оплаквания за противоречие на атакуваните части от наредбата с материалноправни разпоредби и за несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл.12, т. 4 и 5 ЗВАС.

Ответниците - министърът на правосъдието, представляван от юрисконсулта Йорданка Шуманова, министърът на икономиката и енергетиката, представляван от юрисконсулта Вяра Димчева, и министърът на финансите, представляван от юрисконсулта Силвия Пеева-Русанова, изразяват становища за неоснователност на подадената жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени оплакванията в жалбата и доводите на страните, приема следното:

Наредбата за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците (наричана по-нататък наредбата) е издадена от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите на основание чл.655а, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) и § 100 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ТЗ (ЗИДТЗ), с които са овластени да издадат съвместно наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците.

В чл.16 от наредбата е регламентирано, че квалификацията на синдиците е задължителна за тях и е насочена към усвояване и повишаване на теоретичните знания и практическите им умения. В ал. 2 на същия текст е предвидено, че квалификацията на синдиците се организира, провежда, координира и контролира от министъра на правосъдието съвместно с министъра на икономиката, които могат да възложат тази дейност на други лица. Тази възможност - за възлагане квалификацията на синдиците на други лица, е предмет на обжалване в това производство.

Разпоредбата на чл.655а, ал. 3 ТЗ предвижда, че министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката са длъжни да организират ежегодно курсове за квалификация на синдиците. В закона не е предвидена възможност това задължение на двамата министри да бъде възлагано на други лица.

Изложеното налага извода, че установената с наредбата възможност министрите на правосъдието и на икономиката да възлагат дейността, свързана с квалификацията на синдиците, на други лица, е в противоречие с Търговския закон. Задължението да организират, провеждат, координират и контролират квалификацията на синдиците е възложено на посочените министри със закон и това задължение не може да бъде прехвърляно на други лица. Съгласно чл.15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) всеки нормативен акт - какъвто безспорно е атакуваната наредба, трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая това не е така, поради което чл.16, ал. 2 в частта "които могат да възложат тази дейност на други лица" от наредбата ще следва да бъде отменен като издаден в противоречие с посочената по-горе материалноправна разпоредба.

Текстът на чл.17, ал. 1 от наредбата задължава синдиците в срок до 31 януари на всяка календарна година да правят вноска за професионална квалификация в размер на две минимални работни заплати за страната. С жалбата се оспорва цитираната разпоредба в частта й, с която е определен размерът на вноската, с твърдението, че по своята същност определената вноска е такса, поради което и на основание чл.60, ал. 1 от Конституцията на Република България следва да бъде определена съобразно доходите. Това твърдение е неоснователно. Липсват основания за квалифицирането на дължимата от всеки синдик сума като такса. В текста на чл.655а, ал. 1 ТЗ е предвидено заплащането на задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, чийто размер се определя в наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. Същата терминология е използвана и в издадената от опровомощените за това административни органи. Такса се дължи за конкретна услуга, която лицето, което я заплаща, търси, докато в случая с оспорената разпоредба от наредбата се финансира професионалната квалификация на синдика. Това следва от текста на чл.17, ал. 3 от наредбата. Тук следва да се отбележи също така, че ежегодно вноската се заплаща независимо от избраната форма на квалификация. Определянето на конкретния размер на вноската е делегирано на издателите на наредбата с текста на чл.655а, ал. 1 ТЗ и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Неоснователна е и жалбата и по отношение разпоредбата на чл.19, ал. 4 от наредбата, която задължава синдика да участва най-малко в една от организираните през годината форми на квалификация, а по избор - и в повече. Основание за обжалване на цитираната норма жалбоподателят намира в обстоятелството, че в Търговския закон няма посочено такова задължение за синдиците. Това действително е така, но поначало законът определя само общите условия и рамката на урежданите с него обществени отношения, докато подзаконовият нормативен акт урежда конкретните детайли и доразвива определените със закона условия. Поради това не може да бъде отречена възможността с наредбата да бъде по-подробно уредена материята относно квалификацията на синдиците, още повече, че за неизпълнението на предвиденото в чл.19, ал. 4 от наредбата задължение не са предвидени никакви санкции.

В глава четвърта от наредбата е уредена материята за застраховането на синдика за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. По отношение на тази глава жалбоподателят също твърди, че в Търговския закон не е предвидено застраховане. Това твърдение е неоснователно. В чл.663а ТЗ е предвидено, че синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Предвидено е също така, че минималният размер на застрахователната сума следва да бъде определен с наредбата по чл.655а, ал. 1 ТЗ, както и срокът, в който задължението за застраховане следва да бъде изпълнено. Именно въз основа и в пълно съответствие с цитираната разпоредба и предоставената с нея делегация относно определянето на минималния размер на застрахователната сума е издадена оспорената глава от наредбата.

Обстоятелството, посочено в жалбата, че наредбата е издадена след изтичането на срока, визиран в § 100 ПЗРЗИДТЗ, не води до незаконосъобразност на обжалваните текстове.

С оглед посоченото жалбата относно отмяната на чл.17, ал. 1 в частта "в размер на две минимални работни заплати за страната", на чл.19, ал. 4 и на глава четвърта от наредбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл.23 ЗВАС Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразна разпоредбата на чл.16, ал. 2 в частта "които могат да възложат тази дейност на други лица" от Наредба № 3 от 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, издадена от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите (ДВ, бр. 64 от 2005 г.).

Отхвърля жалбата на Антон Гочев Чакъров от Стара Загора срещу чл.17, ал. 1 в частта "в размер на две минимални заплати за страната"; чл.19, ал. 4 и глава четвърта "Застраховане" от Наредба № 3 от 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, издадена от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите (ДВ, бр. 64 от 2005 г.).

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Председател: Константин Пенчев