Върховният административен съд в състав: председател: Венета Марковска, и членове: Цветанка Табанджова, Бисерка Коцева, Ваня Пунева, Галина Матейска, при участието на секретар-протоколиста Мариана Калчева разгледа административно дело № 4971 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2005 г., докладвано от председателя Венета Марковска.

Производството е по чл.5, т. 1 ЗВАС.

Сдружение "Асоциация на производителите и търговците на захар и захарни изделия" - София, чрез председателя си Илия Иванов Иванов обжалват ПМС № 89 от 16.V.2005 г., като твърдят, че същото е незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено.

ВАС в настоящия 5-членен състав приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Постановление № 89/16.V.2005 г. е издадено от Министерския съвет на РБ и с него е въведена автономна мярка за внос на сурова захар от захарна тръстика по начин, посочен в самото постановление. Определен е в чл.2 от същото периодът на действие на автономната мярка - от 1.VII до 31.ХII.2005 г.

Постановлението е издадено, видно от параграф единствен, на основание чл.26, ал. 1 от Закона за митниците.

Съгласно чл.26, ал. 1, т. 6 ЗМ митническата тарифа включва автономни мерки, въвеждани от Министерския съвет, с които временно се намаляват или премахват действащите вносни митни сборове по отношение на определени стоки (автономни мерки за суспендиране), а условията и редът за въвеждане и прилагане на автономни мерки за суспендиране се определят с наредба от МС.

Съгласно чл.15, ал. 1 ЗНА нормативният акт, какъвто е безспорно обжалваното постановление, трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен и именно такава преценка за законосъобразност следва да осъществи съдът при решаване на спора, като се има предвид, че издателят на акта оспорва жалбата.

Основното възражение на сдружение "Асоциация на производителите и търговците на захар и захарни изделия" е в смисъл, че при издаване на обжалваното постановление Министерският съвет е нарушил разпоредбите на Наредбата за условията и реда за въвеждане и прилагане на автономни мерки за суспендиране на митата, приета с ПМС № 208 от 23.IХ.2003 г. Тази наредба е издадена по законова делегация, предвидена в чл.26, ал. 1, т. 6 ЗМ, и в нея са установени редът и процедурата за въвеждане на автономни мерки за суспендиране на митата. Съгласно чл.15 субектите по предходните алинеи могат да предявят искане за въвеждане на автономна мярка за суспендиране на митата до министъра на финансите, който ги предоставя за становище на Комитета по Интегрираната митническа тарифа, създаден с ПМС № 289/2001 г., като този комитет в сроковете по чл.15, ал. 2 от наредбата разглежда исканията за въвеждане на автономни мерки и представя на министъра на финансите мотивирано становище по въвеждане на мярката. Министърът на финансите съгласно чл.18 от наредбата внася за разглеждане от Министерския съвет проект на постановление за въвеждане на мярката.

Твърди се в жалбата, че липсата на положително становище от тази комисия, създадена като консултативен орган, е основание да се приеме, че Министерският съвет е издал незаконосъобразно постановление.

От данните по делото е видно, че не е спазена предвидената процедура в Наредбата за условията и реда за въвеждане и прилагане на автономни мерки за суспендиране на митата. Произнасяне от Комитета по Интегрираната митническа тарифа, което е безспорно между страните, е налице, и то в отрицателен смисъл по повод предявено искане по чл.11 от заинтересувани лица. Това е дало възможност на министъра на финансите в доклад до министъра на икономиката да изрази несъгласието си относно внасянето на предложение до Министерския съвет за въвеждане на автономна мярка за внос на сурова захар от захарна тръстика. Въз основа на становището на комитета по повдигнатия въпрос министърът на финансите не е упражнил възможността си да внесе такова предложение в Министерския съвет, като последният е бил сезиран от министъра на икономиката.

Ответникът по жалбата - Министерският съвет, прави възражение, че чл.18 от наредбата дава една възможност на министъра на финансите да изготви предложение до Министерския съвет, но тази норма не е с императивен характер, тъй като всеки министър може да сезира Министерския съвет със съответно предложение.

Поначало това възражение не е без основание, като се има предвид, че окончателният акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл.5 ЗВАС, е постановлението на МС , който се е произнесъл в кръга на компетентостта му по чл.114 от Конституцията на РБ, както и чл.6 ЗНА. Със специален нормативен акт обаче в тези случаи самият Министерски съвет е въвел специален ред за въвеждане и прилагане на автономни мерки за суспендиране на митата. Наредбата е издадена въз основа на законова делегация по чл.26, ал. 1, т. 6 от Закона за митниците именно за въвеждане и прилагане на такива мерки по ред, установен с подзаконов нормативен акт, за да се предаде задължителен характер на тази процедура и условия, поради което нарушаването им води до незаконосъобразност на окончателния акт. Всъщност при приемане на обжалваното постановление компетеният орган не е спазил установените от него със специален акт процедурни изисквания. Както обжалваното постановление, така и наредбата, утвърдена с ПМС № 208/23.IХ.2003 г., са подзаконови нормативни актове, но в последната са поставени по силата на законова делегация специални изисквания относно реда за въвеждане и прилагане на автономни мерки за суспендиране на митата, поради което само поради неспазване на установената процедура по глава трета от наредбата е опорочен и актът, предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

Не може да се приеме становището, че всъщност тази процедура е без значение за законосъобразността на обжалваното постановление. В закон, какъвто е Законът за митниците, е определено какво включва митническата тарифа, а тя включва и автономни мерки, въвеждани от МС, с които временно се намаляват или премахват действащите вносни митни сборове по отношение на определени стоки, т.е. касае се за норми, установени със закон, специалните разпоредби относно условията и реда за въвеждане на автономни мерки имат задължителен характер. В самото обжалвано постановление е посочено, че то се издава въз основа на чл.26, ал. 1 , т. 6 ЗМ и нарушаването на разпоредбите, свързани с приложението на закона, водят до отмяна на постановлението, с което е въведена автономна мярка за внос на захар. В настоящото производство ВАС не може да извърши с оглед разпоредбите на ЗВАС преценка за целесъобразността на обжалваното постановление, но в своята подзаконова дейност Министерският съвет е длъжен да спазва установените разпоредби с друг специален спрямо обжалвания също подзаконов нормативен акт, както и нормата на чл.26, ал. 1, т. 6 ЗМ.

С оглед на изложените съображения ВАС приема, че ПМС № 89/16.V.2005 г., обн. в ДВ, бр. 44/ 27.V.2005 г., е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като препис от решението се изпрати за обнародване в "Държавен вестник" съгласно чл.31 ЗВАС.

Водим от горното, ВАС, 5-членен състав,

РЕШИ:

отменя като незаконосъобразно ПМС № 89/16.V.2005 г. на Министерския съвет на Република България.

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник".