Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Славка Найденова, Милка Панчева, Панайот Генков, Юлия Ковачева, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 9588 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2003 г., докладвано от съдията Панайот Генков.
Съдебното производство по чл.5, т. 1, чл.13, ал. 1 и чл.23 ЗВАС е образувано по жалба от управителя на "Мари" - ООД, София, против т. 3 на § 6 от Постановление № 94 на Министерския съвет от 22.IV.2003 г., обнародвано в "Държавен вестник", бр. 41 от 2003 г., с която е отменена т. 4 от досегашната ал. 2 на чл.12 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, наричан по-долу за краткост ППЗЛОД, с молба да се отмени като незаконосъобразна поради противоречието є с материалноправни разпоредби и несъответствието є с целта на закона - отменителни основания по чл.12, т. 4 и 5 ЗВАС.
Като основен аргумент в подкрепа на искането си жалбоподателят сочи противоречието на обжалваната правна норма с разпоредбите и целите на чл.19, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл.15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, чл.1, ал. 2 и чл.2, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на конкуренцията, съгласно които следва да се създават условия за еднакво и равнопоставено положение на стопанските субекти, независимо дали те са държавни или частни, да упражняват незабранена от закона стопанска дейност и да се конкурират помежду си с оглед повишаване качеството на предлаганите стоки и услуги и защита на потребителя.
Ответникът - Министерският съвет, чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Приетите с обжалвания нормативен акт изменения и допълнения на ППЗЛОД не противоречат на закона, тъй като при досегашния режим на подготовка на ловци се допускало неограничен брой лица да организират курсове за обучение и е имало случаи на корупция, което с измененията ще се премахне.
Заинтересуваната страна - министърът на земеделието и горите, не изпраща представител, но в подробна писмена защита моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Върховният административен съд - петчленен състав, като извърши проверка и анализ на представените по делото писмени доказателства и съобрази направените искания, намира, че жалбата е допустима и основателна.
С обжалвания текст на ПМС № 94 от 22.IV.2003 г. Министерският съвет е отменил разпоредбата на т. 4 от предишната ал. 2 на чл.12 ППЗЛОД, с която се дава право на юридически лица извън ловните сдружения по чл.30, ал. 1 ЗЛОД], висшите и средните учебни заведения, в които се изучава дисциплината "ловно стопанство", и държавните дивечовъдни станции да организират и провеждат курсове за придобиване на право на лов.
Правилникът за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча е издаден от Министерския съвет на основание § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за лова и опазване на дивеча, наричан за краткост ЗЛОД, и като подзаконов нормативен акт следва да уреди материята, за която е предвидено да бъде издаден, и да съответства на Конституцията и законите - чл.12 и чл.15, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
Правото на лов, което е едно от обществените отношения, уредени със ЗЛОД, е регламентирано в глава трета на този закон, която в своите текстове предвижда специализиран държавен контрол върху лицата, които искат да придобият това право, чрез създаването на комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието и горите, която да проведе с тях теоретичен и практически изпит по теми от няколко области, свързани с лова, опазването на дивеча и боравенето с оръжие. Тази комисия е независим държавен орган, който има за цел да приложи еднакви критерии спрямо всички кандидат-ловци, независимо къде са били подготвяни, и да предложи да бъде издаден билет за лов само на тези от тях, които успешно са издържали изпитите.
Законът за лова и опазване на дивеча е бил изменен за последен път с "Държавен вестник", бр. 79 от 2002 г., като по-детайлно е било регламентирано придобиването на право на лов и е била въведена препоръчителна норма от 75 хектара ловна площ за един ловец. С разпоредбата на чл.28, ал. 1 ЗЛОД законодателят е овластил Министерския съвет с правилника за прилагане на закона да определи реда и начина за придобиване на право на лов, на подборно ловуване и на ловни водачи, като никъде в глава трета не е поставил ограничение относно лицата, които имат право да провеждат курсове за подготовка на ловци, нито е въвел разрешителен режим или критерии, на които те трябва задължително да отговарят, за да извършват тази дейност.
Дейността по обучение и подготовка на кандидати за придобиване на право на лов безспорно е стопанска дейност и ако нейното упражняване не е ограничено от Конституцията или закона, не би трябвало с подзаконов нормативен акт да се ограничава кръгът на лицата, които могат да я упражняват, както и да се дава право само на определен кръг субекти да я извършват. Това произтича от разпоредбата на чл.19, ал. 2 от Конституцията на Република България, според която законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Разпоредбата на чл.12, ал. 2 ППЗЛОД преди изменението му с обжалвания текст от ПМС № 94 от 22.IV.2003 г. е давала право на ловните сдружения по чл.30, ал. 1 ЗЛОД, на висшите и средните учебни заведения, в които се изучава дисциплината "ловно стопанство", на държавните дивечовъдни станции и на други юридически лица да организират и провеждат курсове за обучение и подготовка на кандидати за придобиване на право на лов. Без каквато и да е икономическа или правна обосновка, позовавайки се само на изменението на ЗЛОД с "Държавен вестник", бр. 79 от 2002 г., където, както се изтъкна, не са въведени ограничения по отношение на лицата, които имат право да организират курсове за подготовка на кандидати за ловци, министърът на земеделието и горите е предложил да се приеме постановление за изменение и допълнение на ППЗЛОД, като се забрани на други лица освен на ловните сдружения по чл.30, ал. 1 ЗЛОД и на държавните дивечовъдни станции да организират такива курсове.
При съгласуването на това предложение областният управител на Софийска област е изразил становище, че предлаганото изменение е незаконосъобразно, тъй като се извършва в тясноведомствен интерес за връщане на съществуващия допреди две години монополизъм в тази дейност и като опит за премахване на конкуренцията по административен път, което е недопустимо в условията на действащата пазарна икономика.
От изложеното дотук следва да се направи изводът, че нормата на т. 3 на § 6 от ПМС № 94 от 22.IV.2003 г. в частта му, с която се отменя т. 4 на предишната ал. 2 на чл.12 ППЗЛОД, е незаконосъобразна, тъй като тя противоречи на чл.19, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл.12 и чл.15, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Освен това тази правна норма противоречи и на целите на Закона за защита на конкуренцията, съгласно който се забраняват всякакви действия, които изрично или дори мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната.
Неоснователно е твърдението на представителя на ответника и на заинтересуваната страна, че с ограничаването на кръга субекти, имащи право да организират курсове за подготовка на кандидат-ловци, и възлагането на тази дейност само на тези организации, които имат пряко отношение към отглеждането и опазването на дивеча, ще се повиши качеството на обучението, тъй като разширяването на конкуренцията предполага стимулиране на стремеж към предлагане на по-качествена услуга, а не обратното, а освен това придобиването на право на лов е свързано с полагане на изпит пред единна държавна комисия, която ще отсее некачествено подготвените кандидати, и организациите, които подготвят такива, сами ще фалират.
Неоснователно е и твърдението, че с предоставянето на право предимно на държавни предприятия да организират курсове за подготовка на кандидати за ловци ще се намали корупцията, тъй като такова явление може да има еднакво както в частни, така и в държавни предприятия.
Неоснователно е и твърдението, че с въвеждането на ловна площ 75 хектара на един ловец и изискването за задължително членство на лицата, придобили право на лов, в ловни дружини, реално се е ограничила възможността им за ловуване, поради което следва да се намали и броят им, тъй като придобиването на право на лов не е задължително свързано с упражняването на това право, така примерно както и придобиването на право за управление на моторно превозно средство не е свързано задължително с притежаването на такова средство и възможността за упражняването му.
Следователно налице е основание по чл.12, т. 4 и 5 от Закона за Върховния административен съд, поради което обжалваният нормативен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
По изложените съображения и на основание чл.23 ЗВАС Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
Отменя като незаконосъобразна т. 3 на § 6 от Постановление № 94 на Министерския съвет от 22.IV.2003 г. (ДВ, бр. 41 от 2003 г.) в частта, с която се отменя текстът "други юридически лица" от т. 4 на предишната ал. 2 на чл.12 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча.
Рeшението не подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".
И. д. председател: Светла Петкова
