Върховният административен съд в състав: председател: Йордан Константинов, и членове: Бисерка Коцева, Анна Димитрова, Мариника Чернева, Румяна Монова, при участието на секретар-протоколиста Григоринка Любенова разгледа административно дело № 3173 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2006 г., докладвано от съдията Бисерка Коцева.

Производството е по чл.23, пр. първо ЗВАС.

Образувано е по жалба на "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" - Пловдив, подадена чрез пълномощника й Милена Богоева, срещу чл.2, ал. 2 от Наредба № I-139 от 2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (обн., ДВ, бр. 94 от 2002 г.; изм., бр. 66 от 2003 г. и бр. 24 и 96 от 2004 г.) като противоречаща на норми от по-висок юридически ранг - чл.157, ал. 1 и 3 от Законa за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл.7, ал. 2 и чл.15 от Закона за нормативните актове (ЗНА), чл.4 от Закона за защита срещу дискриминация (ЗЗСД) и чл.14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и чл.125, ал. 2 във връзка с чл.120, ал. 2 от Конституцията на Република България.

В жалбата подробно са развити съображения, че Наредба № I-139 от 2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи и обнародвана в ДВ, бр. 94 от 2002 г., с ал. 2 на чл.2 определя за водачите със стаж до две години друг по-малък максимален брой контролни точки - 27, докато ЗДвП не предвижда различен брой контролни точки, нито поставя разграничение между водачите в зависимост от стажа им.

С това административният орган е превишил делегираната му от закона компетентност и незаконосъобразно е определил различен брой контролни точки за лицата, които въпреки че имат правоспособност да управляват МПС за съответната категория, нямат две години стаж. Това представлява противоречие на тази разпоредба с чл.157, ал. 1 и 3 ЗДвП във връзка с чл.7, ал. 2 ЗНА, поради което моли да се отмени. Развити са съображения и за явно противоречие с изброените по-горе закони.

Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния представител юрк. Ситнилска, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Подробни съображения са развити в писмена защита по делото.

Петчленният състав на Върховния административен съд - първа колегия, като съобрази доводите в жалбата, намира, че същата е процесуално допустима, налице е правен интерес за подателя като регистрирана по ф.д. № 1437/1998 г. в Пловдив Фондация с обществено полезна дейност за сезиране на ВАС по реда на чл.23 ЗВАС.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С чл.2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 2002 г. е определен първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС - на 39.

С ал. 2 (нова - ДВ, бр. 66 от 2003 г.) "първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС със стаж до две години е 27. Стажът се отчита от датата на първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС в Р. България."

Самата Наредба № I-139 от 2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат е издадена от министъра на вътрешните работи и с нея се определя и списъкът на нарушенията на правилата за движение по пътищата, при извършването на които от наличните контролни точки на водач на МПС се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение - от нормата на чл.1 от наредбата във връзка с чл.3.

Наредбата е издадена на основание чл.157, ал. 3 ЗДвП и отменя Наредба № I-167 от 2001 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (ДВ, бр. 63 от 2001 г.) - § 2 от ПЗР на наредбата.

Същевременно ал. 3 на чл.157 от Закона за движение по пътищата гласи: "Министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от количеството контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение."

Буквалното граматическо тълкуване на цитираната разпоредба на закона дава основание да се направи извод, че тя делегира правото на МВР да издаде наредбата и с нея да определи първоначалния максимален размер на контролните точки на всички водачи на МПС, т.е. разпоредбата не дава основание за извод, че министърът може да определя друг различен брой първоначален максимален размер контролни точки в зависимост от стажа на водачите на МПС, който да е по-малък брой първоначален максимален размер контролни точки. Употребеният в законовата норма израз "на водача" не допуска друг вид тълкуване на вложения смисъл.

В случая с ал. 2 на чл.2 от наредбата са определени максимален размер първоначални контролни точки 27 за водачи на МПС със стаж до две години спрямо определения с ал. 1 на чл.2 от наредбата 39 първоначален максимален размер контролни точки за останалите водачи на МПС с шофьорски стаж над две години.

Характерът на разглежданата норма, съобразена със списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, при извършването на които от наличните контролни точки на водач на МПС се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, изчерпателно визирани в чл.3 от наредбата, сочи, че контролните точки служат, от една страна, за отчитане на извършените нарушения от водач, а, от друга страна, имат и санкционен характер, тъй като според чл.157, ал. 4 ЗДвП при отнемане на всички контролни точки водачът губи правоспособността си, при която хипотеза, за да придобие отново шофьорска правоспособност, той ще трябва да се яви и да положи успешен изпит за правоуправление.

Създадените чрез наредбата (двете алинеи) две категории правоспособни водачи на МПС - с шофьорски стаж до две години и над него, фактически създават различна фактическа санкция за тях.

Първите - по ал. 1 на чл.2 от наредбата, са поставени в по-благоприятно положение, докато вторите - по ал. 2, в по-неблагоприятно санкционно положение, предвид възможността за по-малък на брой нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.3 от наредбата, при "изгубване" на всички контролни точки да им се отнеме свидетелството за управление - санкцията за тях е по-тежка.

Това не отговаря на смисъла и съдържанието на нормата на чл.157, ал. 3 ЗДвП, която делегира права на министъра чрез наредбата да определи първоначален максимален размер на контролните точки без условности, т.е. за всички правоспособни водачи на МПС еднакъв брой.

Следователно ал. 2 на чл.2 от наредбата, издадена за прилагането на отделни разпоредби на нормативен акт от по-висока степен - закона (чл.7, ал. 2 ЗНА), противоречи на законовата норма на чл.157, ал. 3 ЗДвП, поради което разпоредбата се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.

Съдът намира за ненужно да се обсъжда противоречието на разпоредбата с изброените в жалбата други нормативни актове от по-висока степен спрямо наредбата, защото само противоречието й със ЗДвП, в изпълнение на който закон е издадена, е достатъчно основание за направения извод за незаконосъобразността на обжалвания текст.

При тези съображения на основание чл.23, пр.първо във връзка с чл.27 и 31 ЗВАС 5-членният състав на Върховния административен съд - първа колегия,

РЕШИ:

Отменя разпоредбата на ал. 2 на чл.2 от Наредба № I-139 от 2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 94 от 2002 г., като незаконосъобразна.

Диспозитивът на решението да се обнародва в "Държавен вестник".

Решението е окончателно.

Председател: К. Пенчев