Върховният административен съд в състав: председател: Андрей Икономов, и членове: Марина Михайлова, Милка Панчева, Жанета Петрова, Захаринка Тодорова, при участието на секретар-протоколиста Григоринка Любенова разгледа административно дело № 11527 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2005 г., докладвано от председателя Андрей Икономов.

Производството е по реда на чл.23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по жалба на "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", Пловдив, за обявяване изцяло на противозаконността и отмяна на Инструкция № 1 от 2002 г. на Националния осигурителен институт (НОИ) за условията и реда за разходване на средствата от бюджета на държавното обществено осигуряване, определени като парични помощи за профилактика и рехабилитация, издадена от председателя на НОИ (обн., ДВ, бр. 13 от 2002 г.; изм., бр. 118 от 2002 г., бр. 71 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 4 от 2004 г. и бр. 111 от 2004 г.), поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й. Алтернативно се иска отмяната на чл.2, ал. 1, т. 4, букви "а", "б" и "г" от инструкцията поради противоречието му с разпоредбите на чл.3, т. 3, чл.11, т. 2, буква "б" и чл.101, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл.7, ал. 3 във връзка с чл.12 и 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА), чл.4 от Закона за защита срещу дискриминацията (ЗЗД), чл.3 във връзка с чл.15 от Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) и чл.14 във връзка с чл.1 от Протокол № 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС).

Ответната страна - НОИ, София, в представените съпроводително писмо и писмена защита считат жалбата за недопустима предвид наличието на влязло в сила съдебно решение № 8063 от 31.VII.2003 г. по адм. д. № 2654/2003 на Върховния административен съд (ВАС) със същия предмет. Алтернативно се развиват доводи за неоснователност на жалбата.

С жалбата се иска обявяването на противозаконност и отмяната на подзаконов нормативен акт, поради което подаването й не е ограничено със срок. Като цяло тя е процесуално допустима. Доводът за недопустимостта й поради съществуването на съдебно решение, влязло в сила, със същия предмет на спора е частично основателен и ще бъде разгледан в хода на излагането на мотивите на съда.

За да се произнесе, ВАС прие за установено следното:

Инструкцията е издадена на основание чл.17 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), съгласно който "Паричните помощи за профилактика и рехабилитация се разходват по ред, определен с инструкция на надзорния съвет на Националния осигурителен институт". Инструкцията се обнародва в "Държавен вестник". За нейния характер на подзаконов нормативен акт, издаден от орган с делегирана му от закона компетентност и задължение, както и за общественото осигуряване като конституционно закрепено право на индивида и държавна дейност са изложени съображения от петчленен състав на ВАС в решение № 8063 от 31.III.2003 г., постановено по адм. д. № 2654/2003. Те се споделят от настоящия състав, който не счита за необходимо да ги преповтаря.

Доводът за незаконосъобразност на инструкцията изцяло се основава на противоречие с чл.3, ал. 3 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ЗЗРСИИ - отм.), действал към момента на приемане и обнародване на инструкцията. Той изисква всички нормативни актове за инвалидите да се приемат след предварително становище по тях от Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция. Такова становище липсва, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до противоречие на подзаконовия нормативен акт с посочения текст от нормативен акт от по-висока категория. Посоченото изискване е възпроизведено и в текста на чл.6, ал. 3 от сега действащия ЗИХУ, което сочи, че нарушението продължава. Този довод е неоснователен. По въпроса за допускането или не на съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед твърдяното неизпълнение на чл.3, ал. 3 ЗЗРСИИ (отм.) има произнасяне на ВАС във вече цитираното негово решение. Съгласно чл.224 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) спор, разрешен с влязло в сила решение (на съда), не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Дали са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения и дали те водят до незаконосъобразност на инструкцията е именно такъв въпрос, вече решен с влязло в сила решение на ВАС и пререшаването на въпроса е процесуално недопустимо.

Настоящият съдебен състав счита, че текстовете на чл.2, ал. 1, т. 4, букви "а" и "г" от инструкцията противоречат на разпоредбата на чл.6, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България и чл.3, т. 3 КСО. С последния се прогласява принципът на равнопоставеност на осигурените лица, а той от своя страна е израз на равенството на българските граждани и недопустимост на ограничаване на правата и свободите им на база на посочените в чл.6, ал. 2 от Конституцията различия между тях. Въпреки понятните съображения за реализиране на икономии и ефективно разходване на фондовете за обществено осигуряване и в частност средствата за профилактика и рехабилитация, недопустимо е от подобни съображения да се стигне до нарушаване на конституционно закрепени права.

Член 2, ал. 1, т. 4, буква "а" от инструкцията не позволява предоставянето на средства за профилактика и рехабилитация на получаващите лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, които са навършили възрастта по чл.68, ал. 1 - 3 КСО. Тези лица не са "неосигурени" по смисъла на КСО, както се твърди в писмените бележки на процесуалния представител на НОИ. За да се стигне до отпускането на лична пенсия от посочената категория, е необходимо лицето да е отговаряло на минималните изисквания за наличие на осигурителен стаж съгласно чл.74 КСО. Подобно разделение на лицата ще противоречи на принципите на държавното обществено осигуряване въобще (чл.3 КСО) и на целите на провежданата профилактика и рехабилитация, посочени в чл.1, ал. 2 от инструкцията.

Член 2, ал. 1, т. 4, буква "г" от инстукцията не позволява предоставянето на средства за профилактика и рехабилитация на посочените в горния абзац лица, които получават социални инвалидни пенсии по чл.90 КСО. В случая, въпреки че те действително не са осигурени по смисъла на кодекса, очевидна е социалната функция, осъществявана от държавата на основание казаното в преамбюла и в чл.51 и 52 от Конституцията и чл.93 КСО. Първи посочен в Конституцията източник на средства за осъществяването от държавата на здравеопазването, към които дейности безспорно следва да причислим профилактиката и рехабилитацията, е държавният бюджет. Едва след него се изреждат "... работодателите, лични и колективни осигурителни вноски и други източници при условия и по ред, определени със закон".

Посочените две групи членове на обществото ни - инвалиди, навършили възрастта по чл.68, ал. 1 - 3 КСО, и получателите на социални инвалидни пенсии, са най-близко до категориите, посочени в чл.51, ал. 3 от Конституцията, към които държавата и обществото имат особени задължения.

В тази й част жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Следва да бъдат отменени посочените разпоредби от инструкцията.

В частта относно законосъобразността на чл.2, ал. 1, т. 4, буква "б" от инструкцията жалбата е частично основателна. Тази разпоредба, недаваща право на парична помощ за профилактика и рехабилитация на получаващите лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, заедно с пенсия за осигурителен стаж и възраст фактически преповтаря в една своя част от забраната на чл.101, ал. 1, т. 2 КСО. Съгласно последната не може да се вземат едновременно лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Повтарянето на законова разпоредба не съставлява само по себе си противозаконност на повторно употребения текст. Следва да се има предвид обаче, че инвалидната пенсия поради трудова злополука или професионална болест (чл.78 КСО) е различна от тази, получавана поради общо заболяване (чл.74 от с.к.). Член 101, ал. 1, т. 2 не отнема възможността лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да получават едновременно с нея и пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако са налице условията за това. С цитираната разпоредба на инструкцията в частта, с която се забранява правото на парична помощ за профилактика и рехабилитация на получаващите лични пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест и пенсия за осигурителен стаж и възраст, се въвежда едно ограничение, несъобразено с изложените по-горе принципи и противоречащо на разпоредбата на чл.3, ал. 3 КСО и чл.6 от Конституцията.

По изложените съображения разпоредбите на чл.2, ал. 1, т. 4, букви "а" и "г" изцяло и буква "б" само в частта, забраняваща правото на парична помощ за профилактика и рехабилитация на лицата, получаващи едновременно лични пенсии за осигурителен стаж и възраст и инвалидна такава поради трудова злополука или професионална болест, са несъобразени с посочените норми от нормативни актове от по-висок ранг - Конституцията и КСО, поради което следва да бъдат отменени. За постигане на посочената цел в разпоредбата на чл.2, ал. 1, т. 4 с оглед постановеното с решение № 8063 от 31.III.2003 г., постановено по адм. д. № 2654/2003 г., и гореизложеното, следва да се заличат като незаконосъобразни думите "... трудова злополука или професионална болест, ...". Оставащият текст ще отговаря на забраната на чл.101, ал. 1, т. 2 КСО. За законосъобразността му няма значение обстоятелството, изтъкнато в жалбата, че "... с нормата е предвидена хипотеза, която е неприложима по силата на нормативен акт от по-висока степен, поради което следва да бъде отменена".

По изложените съображения и на основание чл.23 ЗВАС Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Оставя без разглеждане жалбата на "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", Пловдив, за обявяване изцяло на противозаконността и отмяна на Инструкция № 1 от 2002 г. на Националния осигурителен институт (НОИ) за условията и реда за разходване на средствата от бюджета на държавното обществено осигуряване, определени като парични помощи за профилактика и рехабилитация, издадена от председателя на НОИ (обн., ДВ, бр. 13 от 2002 г.; изм., бр. 118 от 2002 г., бр. 71 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 4 и 111 от 2004 г.), поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й и прекратява производството по жалбата в тази му част.

Отменя изцяло като незаконосъобразни разпоредбите на чл.2, ал. 1, т. 4, букви "а" и "г" от Инструкция № 1 от 2002 г.

Отменя частично като незаконосъобразна разпоредбата на чл.2, ал. 1, т. 4 от същата инструкция, като заличава думите "трудова злополука или професионална болест" от нея.

Отхвърля като неоснователна жалбата на асоциацията в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: Константин Пенчев