Върховният административен съд в състав: председател: Светлана Йонкова, и членове: Дима Йорданова, Веселина Тенева, Славка Найденова, Елена Златинова, при участието на секретар-протоколиста Милка Ангелова разгледа административно дело № 3254 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2006 г., докладвано от председателя Светлана Йонкова.

Марина Давидова Мусова обжалва чл.113, ал. 2 от Инструкция № 1 от 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр. 30 от 2004 г.; попр., бр. 37 от 2004 г.).

Жалбоподателката моли посочената разпоредба да бъде отменена поради противоречието й с Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и чл.56 от Конституцията на Република България.

Ответниците по жалбата - главният прокурор на Република България и директорът на Националната следствена служба, са на становище,че жалбата е процесуално недопустима и молят същата да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на производството по делото.

Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, не е взел становище.

Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди доказателствата по делото и доводите на страните и прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Инструкция № 1 от 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване е издадена от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба на основание чл.111, ал. 3, чл.122, ал. 5, т. 4 и 8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл.23, т. 2 и 11 от Закона за МВР (ЗМВР) и чл.35, ал. 1, т. 26 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Посочените норми установяват правото на главния прокурор на Република България и на министъра на вътрешните работи да издават инструкции. Директорът на Националната следствена служба няма такива правомощия. Той осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите на Националната следствена служба и окръжните следствени служби.

Инструкцията е подзаконов нормативен акт съгласно чл.7, ал. 3 от Закона за нормативните актове. С нея висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагането на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение следва да обезпечи.

Инструкция № 1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване е подзаконов нормативен акт, издаден съвместно от органи на изпълнителната и съдебната власт - главния прокурор на Република България и министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.5, т. 1 във връзка с чл.23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) Върховният административен съд разглежда подзаконови нормативни актове на министри. Не са изключени от съдебен контрол подзаконовите актове, които министър е издал съвместно с друг орган. На това основание жалбата срещу Инструкция № 1 от 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване е допустима.

Подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт, не са посочени изрично в чл.5 ЗВАС, но това не означава, че е недопустимо Върховният административен съд да разгледа жалбите срещу тях. След като Върховният административен съд разглежда жалби срещу подзаконовите нормативни актове на изпълнителната власт и на общинските съвети (чл.6 ЗВАС), следва да се приеме, че е налице непълнота в закона по отношение на жалбите срещу подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт. По силата на чл.46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативен акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредби, които се отнасят до подобни случаи. Разпоредбите на чл.5 и 23 ЗВАС следва да намерят приложение и по отношение на подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт.

Съобразно чл.120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Всяко противоречие на подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по-висока степен създава опасност от засягане на конкретни права и задължения на гражданите или юридическите лица. При обжалването на подзаконовите нормативни актове не е необходимо жалбоподателят да доказва пряк и личен интерес от отмяната на атакувания акт. По силата на чл.13 ЗВАС жалбата срещу нормативен акт може да се подава без ограничение във времето. По изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според чл.113, ал. 2 от Инструкция № 1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване свидетелят не може да иска даване на показания в присъствието на адвокат.

Правото на защита е едно от основните права на гражданите. Регламентирано е в чл.56 от Конституцията на Република България, според който всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява със защитник. Част от основното право на защита е и правото на гражданите на адвокатска защита пред органите на съдебната власт. Основните права на гражданите не могат да бъдат дерогирани по законодателен път. Те са неотменими съгласно чл.57, ал. 1 от Конституцията на Република България. Атакуваната разпоредба от Инструкция № 1 противоречи на посочените норми на основния закон на държавата, тъй като лишава гражданите от право на защита, когато участват в наказателното производство в качеството си на свидетели. Свидетелят в наказателния процес има определени права, които осигуряват защитата му срещу незаконосъобразна намеса в личната му сфера. Такива са правата му по чл.121 и 123 НПК. Ползването на адвокатска защита от свидетел пред органите на предварителното разследване е гаранция за спазване на конституционното право на защита на гражданите на Република България.

Член 113, ал. 2 от Инструкция № 1 противоречи на чл.122, ал. 2 НПК (ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.IV.2006 г.), според който свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако счете, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл.121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че следва да бъде отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл.113, ал. 2 от Инструкция № 1 от 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване.

По изложените съображения и на основание чл.12, т. 4 ЗВАС Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразна разпоредбата на чл.113, ал. 2 от Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. на главния прокурор на Република България, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр. 30 от 2004 г.; попр., бр. 37 от 2004 г.).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Константин Пенчев