Върховният административен съд в състав: председател: Стефка Стоева, и членове: Ваня Пунева, Румяна Папазова, Надежда Джелепова, Йордан Константинов, при участието на секретар-протоколиста Магдалена Михайлова разгледа административно дело № 2886 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2004 г., докладвано от съдията Надежда Джелепова.

Производството е по реда на чл.23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по жалба на Нелко Георгиев Начев от София чрез пълномощника му адв. Георги Събев с искане за отмяна на чл.14, ал. 4, чл.22, ал. 4 и чл.33, ал. 6 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с Постановление № 112 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2003 г.).

Поддържаните в жалбата оплаквания са за противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл.12, т. 4 и 5 ЗВАС.

Ответникът - Министерският съвет, представляван от юрк. Милошева, намира подадената жалба за неоснователна, необоснована и недоказана, а оспорените текстове от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала - законосъобразни.

Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени оплакванията в жалбата и доводите на страните, приема следното:

Правилникът за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (наричан по-нататък "правилника") е издаден от Министерския съвет на основание § 13, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ПЗР на ЗПСК), с който е овластен Министерският съвет да приеме правилник относно реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала.

В чл.14 от правилника е регламентиран редът за сключване на определени видове договори, по които страна са еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала. В първите три алинеи на посочения текст са определени методите за избор на съконтрахент - чрез търг или конкурс по реда на правилника, задължението за предварителна оценка на активите, предмет на сделките, и за съобразяване освен с изискванията на правилника и с тези, предвидени в съответния учредителен акт на дружеството. В ал. 4 на чл.14 от правилника, чиято отмяна се иска, е въведено изключение от правилата, посочени в първите три алинеи, като е определено, че при сключване на договори с други еднолични дружества с държавно участие в капитала не се прилага правилото за провеждане на търг или конкурс по реда на правилника.

С въвеждането на изключението от общото правило при сключването на договори, страна по които са еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, е нарушена разпоредбата на чл.19, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), която предвижда, че законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Без да са посочени основания за това, с атакуваната разпоредба на правилника е дадена възможност на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала да придобиват, респ. заменят, наемат и т.н. активи от други дружества с държавно имущество не по общите правила - чрез търг или конкурс, а свободно. Тази възможност е въведена общо - за всички еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала и по отношение на всички техни активи. По този начин е дадено право на контролираните от държавата търговски дружества да договарят пряко помежду си. Разпоредбата на чл.14, ал. 4 от правилника уврежда пряко интересите на всички търговци, които не са еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, тъй като ги поставя в неравноправни отношения с определен вид търговски дружества.

Съгласно легалното определение, дадено в чл.1, ал. 3 от Закона за държавните помощи (ЗДП), "държавна помощ" е всяка помощ, предоставена от държавата или общината, или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги. В текста на чл.7, ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) е регламентирано, че Комисията за защита на конкуренцията разрешава и контролира предоставянето на държавни помощи. От определението за държавна помощ следва, че предоставената с разпоредбата на чл.14, ал. 4 от правилника възможност представлява именно държавна помощ, тъй като с нея определени предприятия непряко се поставят в по-благоприятно положение. Тази възможност не е разрешена и контролирана от Комисията за защита на конкуренция, а е дадена общо за всички еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, при това предварително. По този начин е нарушен както цитираният по-горе чл.7, ал. 4 ЗЗК, така и целта на Закона за защита на конкуренцията, формулирана в чл.1, ал. 1 от закона.

Поради това обжалваната разпоредба на чл.14, ал. 4 от правилника ще следва да бъде отменена като незаконосъобразна - издадена в противоречие с посочените по-горе материалноправни разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона.

Подадената жалба е основателна и по отношение на чл.22, ал. 4 от правилника. С разпоредбата на чл.22 от правилника са посочени обстоятелствата, при които физически лица не могат да бъдат членове на съветите на директорите, на надзорните и на управителните съвети на едноличните акционерни дружества с държавно участие в капитала. С обжалваната ал. 4 на този текст е предвидено, че не могат да бъдат членове на надзорния съвет на едноличното акционерно дружество с държавно участие наетите лица в дружеството. В случая под "наети лица" следва да се разбират лицата, работещи по трудово правоотношение в дружеството. Посочената разпоредба на чл.22, ал. 4 от правилника е в противоречие с чл.6, ал. 2 КРБ, съгласно която всички граждани са равни пред закона, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В случая правата на лицата да участват в надзора върху управлението на дружеството са ограничени поради обстоятелството, че са наети в едноличното акционерно дружество с държавно участие.

В чл.33 от правилника е посочен редът за определяне възнаграждението на членовете на изпълнителните и контролните органи в еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, като в обжалваната ал. 6 е предвидено, че месечното възнаграждение на представителите на държавата като членове на съвети на директорите, на надзорни и управителни съвети на еднолични акционерни дружества с държавно участие в капитала се определя в размер две минимални месечни работни заплати, установени за страната за съответния месец, а месечното възнаграждение на представителите на държавата като контрольори на еднолични търговски дружества с ограничена отговорност с държавно участие в капитала се определя по реда на ал. 2 и 5, но не по-високо от двукратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. С тази разпоредба се допуска неравенство по отношение на категория граждани, определени като представители на държавата, по отношение на получаваното възнаграждение спрямо получаваното възнаграждение от другите членове на съветите за извършване на една и съща работа. В § 1 ДР на правилника е дадена дефиниция на понятието "представители на държавата в органите на управление и контрол в търговските дружества с държавно участие в капитала", според която това са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, които са избрани или определени в органите за управление и контрол на търговските дружества. От анализа на това определение се налага изводът, че с нормата на чл.33, ал. 6 от правилника е допусната дискриминация, основаваща се на служебно положение. Поради това обжалваната разпоредба противоречи на цитирания по-горе чл.6, ал. 2 КРБ. С нея се пренебрегва обстоятелството, че за една и съща работа се полага еднакво възнаграждение и се носи еднаква отговорност.

Обжалваният текст на чл.33, ал. 6 от правилника противоречи и на чл.237, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), според който членовете на съветите имат еднакви права и задължения независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях, а сред правата им е и това да получат възнаграждение за извършената работа.

Нормата на чл.33, ал. 6 от правилника противоречи и на чл.7, буква "а", т. "i" от Международния пакт за икономически, социални и културни права. Този пакт е ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23 юли 1970 г., издаден от МВнР (обн., ДВ, бр. 43 от 1976 г.) и съобразно разпоредбата на чл.5, ал. 4 КРБ е станал част от вътрешното право на страната, като се ползва с предимство пред вътрешните норми. Цитираната разпоредба от пакта гласи, че държавите - страни по пакта, признават правото на всяко лице да се ползва от справедливи и благоприятни условия на труд, които да му осигурят по-специално такова възнаграждение, което да обезпечи на всички работещи като минимум справедлива заплата и еднакво възнаграждение за равностойна работа.

С оглед посоченото налице са условията на чл.12, т. 4 и 5 ЗВАС, поради което жалбата на Нелко Георгиев Начев се явява основателна и следва да бъде изцяло уважена, като разпоредбите на чл.14, ал. 4, чл.22, ал. 4 и чл.33, ал. 6 от правилника бъдат отменени като незаконосъобразни.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразни чл.14, ал. 4, чл.22, ал. 4 и чл.33, ал. 6 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с Постановление № 112 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2003 г.).

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Председател: К. Пенчев