Върховният административен съд в състав: председател: Стефка Стоева, и членове: Боян Магдалинчев, Марина Михайлова, Елена Златинова, Аделина Ковачева, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 1988 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2004 г., докладвано от съдията Боян Магдалинчев. Производството е по чл. 23 ЗВАС във връзка с чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Образувано е по жалба на Иван Василев Георгиев от Дупница за отмяната на изречение второ от т. 7 на приложение № 6 към чл. 12, ал. 3 от Наредба № 37 от 2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение на министъра на транспорта и съобщенията (ДВ, бр. 82 от 27.VIII.2002 г.), като прието в нарушение на чл. 14, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове и в несъответствие с целта на чл. 152, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата.
Министърът на транспорта и съобщенията чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на жалбата поради липса на нарушение с норма от по-висока степен.
Министърът на образованието и науката изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Съображенията са, че с атакуваната разпоредба на приложение № 6 не се въвежда ограничение с обратно действие по отношение на лицата, имащи изискуемото се от нея образование и притежаващи свидетелство за правоуправление, а се урежда занапред правото на същите да бъдат преподаватели и да провеждат обучение на водачи на МПС от категорията на посочената в свидетелството им за правоуправление и се спазват законовите изисквания по Закона за народната просвета за назначаване на учители в средните професионални училища. С нея се възпроизвежда съдържанието на изречение второ на т. 7 от обяснителните бележки в приложение № 7 към чл. 15, ал. 3 на отменената Наредба № 31 от 1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на МПС - обн., ДВ, бр. 69 от 1999 г.
Жалбата е основателна.
Наредба № 37 от 2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение на министъра на транспорта и съобщенията, наричана за краткост наредбата, е издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата след изменението в "Държавен вестник", бр. 43 от 26.IV.2002 г., в сила от същата дата. Тя определя условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категориите и подкатегориите по чл. 150а ЗДП и условията и реда за издаване на разрешения за тяхното обучение.
Член 12, ал. 1 и 2 от наредбата регламентира изискванията за професионалната квалификация на преподавателя или учителя по теоретично или практическо обучение, а ал. 3 на същия текст - професионалната квалификация, на която следва да отговарят лицата извън тези, посочени в първите две алинеи, за да бъдат преподаватели или учители по теоретично или практическо обучение. Посочено е, че те могат да бъдат преподаватели или учители по теоретично или практическо обучение, ако притежават някои от професиите или специалностите съгласно списъка по приложение № 6. С изречение първо на т. 7 от обяснителните бележки на цитираното приложение е посочено, че лицата, които са придобили преподавателска правоспособност или специализация от група III към приложението или притежават свидетелство за преподавателска правоспособност от група IV от същото, могат да провеждат обучение на водачи от категорията, която е посочена в свидетелството. С обжалваното изр. 2 от т. 7 на приложението е предвидено, че "От учебната 1999/2000 г. тези лица не могат да бъдат назначавани за учители в средните професионални училища."
Изречение второ от т. 7 на приложение № 6 към чл. 12, ал. 3 от Наредба № 37 от 2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията е незаконосъобразно. То е прието в нарушение на чл. 14, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове и в противоречие с конституционния принцип за съответствие на нормативните актове от по-ниска степен с тези от по-висока степен.
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В алинея втора на същия текст е посочено, че обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.
Както се посочи, Наредба № 37 от 2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията е в сила от 27.VIII.2002 г. и е издадена по законовата делегация на чл. 152, ал. 1, т. 3 ЗДП след изменението му в "Държавен вестник", бр. 43 от 26.IV.2002 г., в сила от същата дата. В заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗДП от 26.IV.2002 г., където съгласно чл. 35, ал. 1 от Указа за прилагане на ЗНА следва да се регламентира обратното действие на акта, ако е придадено такова, липсва изрична разпоредба по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗНА, придаваща обратно действие на закона по въпросите, регламентирани от него. С § 78, ал. 2 от ЗР към ЗИДП на ЗДП е предвидено само, че срокът по чл. 152, ал. 1, т. 3 за издаване на разрешение за обучение на водачи на МПС се удължава с 30 дни за заявленията, постъпили до влизането в сила на този закон. С останалите текстове от заключителните разпоредби на този закон са уредени сроковете за издаването на подзаконовите актове, но не и такива за обратното му действие.
Ограниченията по изр. 2 на т. 7 от обяснителните бележки към приложение № 6 към чл. 12, ал. 3 от Наредба № 37 от 2002 г. безспорно са с обратна дата. За лицата, посочени в изречение първо на т. 7, те са от учебната 1999/2000 г., т.е. близо две години преди приемането на наредбата. При условие че със Закона за изменение и допълнение на ЗДП от 26.IV.2002 г., въз основа на който е приета наредбата, не е предвидено обратно действие на неговите разпоредби, такова на разпоредбите по неговото приложение съгласно чл. 14, ал. 2 ЗНА е недопустимо. Възприемайки обратното и придавайки обратно действие с изречение второ на т. 7 от приложението, министърът на транспорта и съобщенията е нарушил разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗНА. Освен това с горната разпоредба е нарушен и конституционният принцип по чл. 5 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 1 ЗНА за съответствие на нормативните актове от по-ниска степен с тези от по-висока степен, недопускащ по-нисък по степен нормативен акт да противоречи на по-висок по степен такъв. Тези обстоятелства налагат отмяната на изречение второ на т. 7 от обяснителните бележки към приложение № 6 по чл. 12, ал. 3 от цитираната наредба.
По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав,

Р Е Ш И:

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Председател: Константин Пенчев