Върховният административен съд в състав: председател: Венета Марковска, и членове: Дима Йорданова, Боян Магдалинчев, Георги Ангелов, Галина Солакова, при участието на секретар-протоколиста Магдалена Михайлова разгледа административно дело № 5294 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2004 г., докладвано от съдията Георги Ангелов. Жалбоподателите са обжалвали Постановление № 99 от 17.V.2004 г. на Министерския съвет на Република България (МС) и приетата с него Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (обн., ДВ, бр. 44 от 2004 г.; попр. бр. 52 от 2004 г.). В жалбата се поддържа, че тарифата противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, на § 10, ал. 2 ЕКПЧОС, на чл. 2 ЗДТ, на чл. 14, ал. 2 ЗНА и на чл. 102, ал. 2 ЗРТ.
Производството е по чл. 12 и сл. вр. чл. 5, т. 1 ЗВАС.
Министерският съвет счита жалбата за неоснователна.
Жалбата е допустима и частично основателна.
1. Постановлението и приетата с него тарифа са издадени в надлежната писмена форма и са обнародвани съгласно изискването на чл. 5, ал. 5, изр. 1 КРБ.
2. а. Тарифата се основава на законовата делегация на чл. 102, ал. 2 ЗРТ, според която "регистрираните и лицензираните радио- и телевизионни оператори заплащат първоначални и годишни регистрационни, съответно лицензионни такси, определени в тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета от Министерския съвет по предложение на Съвета за електронни медии".
В чл. 60, ал. 1 КРБ е въведено изискването за установяване на таксите със закон. Според това изискване хипотезата, при която се дължи една такса и самата й дължимост, могат да бъдат установени само със закон. Както е изяснено и в Решение № 10 от 2003 г. на Конституционния съд на Република България, изискването не обхваща определянето на таксата и по размер. Размерът на вече установена със закон такса може да се определи и с подзаконов нормативен акт, включително с постановление на МС. Поради това поддържаното в жалбата основание за нищожност на цялата тарифа като издадена от некомпетентен орган не е налице.
б. В чл. 8, 9, 17, 18 и § 1 от тарифата са установени такси за осъществяване на контрол върху дейността на регистрирани радио- и телевизионни оператори, каквито не са установени със закона. Тези разпоредби са нищожни като издадени извън пределите на законовата делегация и в нарушение на изключителната компетентност на Народното събрание по чл. 60, ал. 1 КРБ. Вън от това те противоречат по съдържание на чл. 2, ал. 2 ЗДТ, според който такси се дължат срещу извършването на действие (издаване на документ или предоставяне на услуга), изгодно за платеца. Контролът като ограничител на дейността на оператора по хипотеза не може да представлява такова действие.
в. С останалите разпоредби на раздели I и II от тарифата се определят такси за проверката на документи, за регистрацията на оператор или издаването на лицензия, за продължаването или внасянето на промени в регистрация или лицензия, за издаването на удостоверение за регистрация или лицензия или на дубликат от него. С разпоредбите на раздел III пък се уреждат сроковете и начините за плащане на таксите. Уреждането на тези обществени отношения е в рамките на компетентността на МС по чл. 102, ал. 2 ЗРТ и чл. 1 ЗДТ.
3. Съгласно чл. 2, ал. 2, изр. 3 ЗДТ простите такси, каквито са всички по тарифата, се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. В съответствие с чл. 127, ал. 1 ГПК вр. чл. 11 ЗВАС доказването, че това изискване е спазено, е в тежест на МС.
Стойности на действителните материално-технически и административни разходи за дейностите по тарифата не се сочат нито в предложението на Съвета за електронни медии, нито във финансовата обосновка, съдържаща се в досието на проекта за постановлението и одобрена от министъра на финансите. Единствената сума в обосновката е тази на очаквания годишен приход от таксите по бюджета на съвета - 830 000 лв. Представената от МС пред съда, неподписана и с непосочен автор, финансова обосновка с разходни стойности няма материална доказателствена сила, тъй като не представлява официален документ по смисъла на чл. 143 ГПК вр. чл. 11 ЗВАС.
При липсата на доказателства за разходната основа всички разпоредби от тарифата, издадени в рамките на компетентността на МС, с които са определени такси по размер, са незаконосъобразни като противоречащи на материалния закон - отменително основание по чл. 12, т. 4 ЗВАС.
4. Според чл. 14, ал. 1 и 2 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и с изрична разпоредба, а когато е издаден въз основа на друг нормативен акт - само ако обратна сила има актът, въз основа на който е издаден. Делегиращата разпоредба на ЗРТ няма обратно действие, изрична разпоредба за това не съществува и в постановлението и приетата с него тарифа.
Въпреки това дължимост на определените такси за минало време следва от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от тарифата, съгласно която годишните регистрационни и лицензионни такси се дължат от началната дата на разпространение на програмата, посочена в удостоверението за регистрация и в индивидуалната лицензия, а вноските са пропорционални на годишната такса, дължима за времето от началната дата на разпространение на програмата до края на годината. По силата на чл. 110, ал. 1, т. 4 вр. чл. 105, чл. 125 и § 4 и на чл. 125а, ал. 5, т. 5 вр. § 53, ал. 1 ЗРТ в индивидуалните лицензии и в удостоверенията за регистрация на заварените от закона лицензирани и фактически оператори също се вписва началната датата на разпространение на програмата, а тя прехожда влизането в сила на постановлението и тарифата. Противоречието на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от тарифата с материалния закон е основание за отмяната й по чл. 12, т. 4 ЗВАС.
5. По отношение на останалите разпоредби от постановлението и тарифата не са изтъкнати отменителни основания, такива не се констатират и при служебната им съдебна проверка по реда на чл. 41, ал. 3 ЗАП вр. чл. 11 ЗВАС. Жалбата в тази си част следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Обявява нищожността на чл. 8, 9, 17, 18 и § 1 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета с Постановление № 99 от 17.V.2004 г. на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 44 от 2004 г.; попр., бр. 52 от 2004 г.).
Отменява чл. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 и чл. 19, ал. 1 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета с Постановление № 99 от 17.V.2004 г. на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 44 от 2004 г.; попр., бр. 52 от 2004 г.).
Отхвърля жалбата на Калоян Димитров Трачев, "Радио Веселина" - АД, "УКВ Практика" - ЕООД, "Диян Бояджиев" - ЕООД, и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека срещу постановлението и тарифата в останалата им част.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: К. Пенчев