при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа адм. д. № 7064 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2003 г., докладвано от председателя Светла Петкова. Производството пред Върховния административен съд - петчленен състав, е на основание чл. 5, т. 1 във връзка с чл. 23 ЗВАС. Образувано е по жалба на Конфедерация на труда “Подкрепа”, сдружение с нестопанска цел, представлявано от Константин Димитров Тренчев, срещу Постановление № 152 на МС от 11.VII.2003 г. (ДВ, бр. 64 от 2003 г.) и приетата с него Наредба за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите (ДВ, бр. 64 от 2003 г.). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на § 1, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 152 от 11.VII.2003 г. поради неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 12, т. 2 и 5 ЗВАС. Поддържа се също, че приложение № 1 към чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, както и чл. 10, ал. 3, 4 и 5 от същата наредба противоречат на материалноправни разпоредби - основание за отмяна по чл. 12, т. 4 ЗВАС. Ответникът по делото - Министерският съвет, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована. Министърът на труда и социалната политика, конституиран като заинтересована страна в производството, чрез процесуалния си представител също оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата, приема следното: На основание чл. 120, ал. 2 във връзка с чл. 125, ал. 2 КРБ всеки има правен интерес от обжалване на подзаконов нормативен акт, когато счита, че противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВАС жалба срещу нормативен акт се подава без ограничение във времето. По изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество, с оглед доказателствата по делото и доводите на страните, жалбата е частично основателна. Предмет на обжалване са разпоредби от Постановление № 152 на Министерския съвет от 11.VII.2003 г. и от приетата с него Наредба за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите. Наредбата е приета на основание чл. 36, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Тази разпоредба изрично овластява Министерския съвет да определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35 КТ. По силата на чл. 2 от постановлението за представителни на национално равнище се признават само тези синдикални организации и организации на работодателите, по отношение на които е установено наличието на критериите за представителност по реда, предвиден в наредбата. Оспореният текст на § 1, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 152 от 11.VII.2003 г. гласи: “Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които с решение на Министерския съвет са били признати за представителни на национално равнище на основание чл. 3 от Кодекса на труда, в срок до 15 октомври 2003 г. представят в Министерския съвет документите, необходими за установяване наличието на критерии за представителност.” Жалбоподателят счита, че тази разпоредба е незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, тъй като е включена в преходните и заключителните разпоредби на ПМС № 152 11.VII.2003 г., вместо да бъде приета като решение на Министерския съвет. Доводите на жалбоподателя са неоснователни. Кодексът на труда не определя формата на акта на Министерския съвет в случаите, когато той по своя инициатива извършва проверка на изискванията за представителност на синдикалните организации и организациите на работодателите. Атакуваната разпоредба представлява правна норма с процедурен характер, уреждаща срока за подаване на необходимите документи за установяване наличието на критериите за представителност. Нейното място е именно в ПМС № 152 от 11.VII.2003 г., тъй като регламентира правни отношения, свързани с приложението на наредбата, приета със същото постановление в съответствие с чл. 114 от Конституцията на Република България и чл. 6, т. 1 от Закона за нормативните актове. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на § 1, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 152 от 11.VII.2003 г. поради несъответствие с целта на закона. В разпоредбата на чл. 36 КТ е уредено право и задължение на Министерския съвет да определи реда за установяване наличието на критериите за представителност на синдикалните и работодателските организации. С издаването на ПМС № 152 от 11.VII.2003 г. и приемането на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите Министерският съвет е изпълнил задължението си по чл. 36 КТ. Обжалваната разпоредба не създава предпоставки за неравнопоставеност между организациите, признати за представителни, и тези, които тепърва ще кандидатстват за признаване като представителни. Кодексът на труда не съдържа изискване установяването на наличието на критериите за представителност да се преценява едновременно по отношение на всички организации, освен в хипотезата на чл. 36а, ал. 2 КТ. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата единните протоколи, с които се доказва численият състав на организациите на работниците и служителите в съответното предприятие, се попълват само от участващите в процедурата по установяване на критериите за представителност. Следователно организациите, които не участват в процедурата, включително тези, които вече са признати за представителни, освен в случая по чл. 36а КТ, не следва да подписват тези протоколи. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на приложение № 1 към чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите поради противоречие с чл. 34, т. 2 КТ. Жалбоподателят поддържа, че списъкът на отраслите, определени от Министерския съвет с обжалваното приложение, не съответства на Националната класификация на икономическите дейности (НКИД), тъй като някои отрасли по НКИД са групирани (А+В - Селско, ловно и горско стопанство и Рибно стопанство; DF+DG - Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво и Производство на химични вещества, продукти и влакна), а други отрасли отсъстват от списъка (P - Дейности на домакинства и Q - Екстериториални организации и служби). Оплакването е неоснователно. Разпоредбите на чл. 34, т. 2 и чл. 35, т. 2 КТ в редакцията, действаща от влизането им в сила от 31.III.2001 г. до изменението им, обнародвано в бр. 120 от 2002 г. на “Държавен вестник”, са изисквали като критерий за представителност по отношение синдикалните организации и организациите на работодателите наличието на определен брой организации в повече от половината, съответно в повече от една пета от отраслите, определени съгласно Националната отраслова класификация (НОК). Със заповед № РД-07-01 от 5.I.2001 г. на председателя на Националния статистически институт - НСИ (ДВ, бр. 6 от 19.I.2001 г., в сила от 1.I.2001 г.) НОК е отменена и е утвърдена Националната класификация на икономическите дейности - версия 2001. Последната е отменена със заповед № РД-07-242 от 13 декември 2002 г. на председателя на НСИ (ДВ, бр. 1 от 3.I.2003 г.), с която е утвърдена Националната класификация на икономическите дейности за 2003 г. (НКИД). В тази връзка са приети съответни изменения и в текстовете на чл. 34, т. 2 и чл. 35, т. 2 КТ (§ 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн. ДВ, бр. 120 от 29 декември 2002 г.), с които е възложено на Министерския съвет да определи в съответствие с НКИД отраслите, по отношение на които се преценяват съответните критерии за представителност на синдикалните и работодателските организации. В съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 4 от наредбата, когато организациите на работниците и служителите направят искане да бъдат признати за представителни на национално равнище, те следва да представят в Министерския съвет списък на организациите по отрасли (съгласно приложение № 1) с данни за необходимия членски състав, заверен от националния ръководен орган. След отмяната на НОК действащата НКИД дефинира структурата на икономиката по икономически дейности, а не по отрасли. По смисъла на чл. 3, ал. 2 от Правилника за прилагане на НКИД кодовите означения не представляват кодове на отрасли, а са означения на йерархични равнища с различна степен на агрегация на икономическите дейности, а именно - буквени кодове за сектор и подсектор, както и цифрови кодове за раздел, група и клас. Разпоредбите на чл. 34, т. 2 и чл. 35, т. 2 КТ (в редакцията си след изменението, ДВ, бр. 120 от 2002 г.) не препращат пряко към йерархичните равнища на икономическите дейности по НКИД, а предвиждат определянето на отраслите да се извърши от Министерския съвет в съответствие с НКИД. В списъка на отраслите, определени от Министерския съвет в обжалваното приложение, действително са обединени икономическите дейности от НКИД по буквени кодове A и B, както и DF и DG, а икономическите дейности по буквени кодове P и Q не са включени в списъка. Това обаче не означава, че Министерският съвет е нанесъл “корекции на броя и вида на отраслите по НКИД”, тъй като НКИД не съдържа отрасли. Освен това в икономическите дейности по НКИД с буквен код P - Дейности на домакинства и Q - Екстериториални организации и служби практически не съществуват стопански субекти, поради което за тях е немислимо създаването на синдикални и работодателски организации. Правомощието по чл. 34, т. 2 и чл. 35, т. 2 КТ е предоставено на Министерския съвет само за определяне представителността на синдикалните и работодателските организации. В този смисъл делегацията за определянето на отраслите, дадена на Министерския съвет, има за цел изработването на разумни критерии за представителност. Министерският съвет е упражнил законосъобразно правомощието си в атакуваното приложение, като се е съобразил с икономическите дейности по НКИД в пълно съответствие с техните кодове и наименования. Жалбоподателят е развил доводи за незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 10, ал. 3, 4 и 5 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, поради противоречие с чл. 2, чл. 3 и чл. 3в, ал. 1 и 2 КТ. Поддържа се, че оспорените разпоредби са приети в нарушение на изискванията на Кодекса на труда, тъй като по тях не са проведени задължителните по смисъла на закона консултации в рамките на тристранното сътрудничество. Съобразно с чл. 2 и 3 КТ държавата регулира и осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Съгласно чл. 3в, ал. 1 КТ Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъжда и дава мнения по законопроекти, проекти на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет по чл. 3 КТ. В ал. 2 на чл. 3в КТ са посочени органите, които могат да искат мнение от НСТС. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 КТ изрично предвижда задължително извършване на консултации при приемането на нормативни актове, регламентиращи трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище. От систематичното тълкуване на тези разпоредби на Кодекса на труда следва изводът, че провеждането на консултации в рамките на тристранното сътрудничество е задължително условие за приемането на нормативни актове, уреждащи посочените отношения и въпроси. Държавният орган може и да не се съобрази със становищата и предложенията на представителните синдикални и работодателски организации. Той обаче е длъжен да проведе предвидените от закона консултации с тези организации. По делото е установено безспорно, че по текстовете на чл. 10, ал. 3, 4 и 5 от наредбата не са извършени консултации на ниво тристранно сътрудничество. Консултации са проведени по текста на чл. 10, ал. 1 от наредбата. Този текст предоставя на министъра на труда и социалната политика правомощие да изисква от съответните организации да представят допълнително информация, свързана с документите по чл. 4 и 6, както и да организира извършването на проверки на място в предприятията или организациите, когато това се налага. Несъмнено обжалваните разпоредби се основават именно на този текст. Съображенията за незаконосъобразност на ал. 3 и 4 на чл. 10 от наредбата са неоснователни. С тези разпоредби Министерският съвет е регламентирал реда за установяване и проверка на критериите за представителност на организациите на работодателите по чл. 35 КТ. Когато работодателят е включен в списъците на две или повече отраслови организации на работодателите, по силата на ал. 3 на чл. 10 министърът на труда и социалната политика може да изиска от работодателя да представи в 14-дневен срок копие от заявлението, с което е посочил в членския състав на коя отраслова организация желае да бъде включен. В случай, че една отраслова организация на работодателите членува в две или повече национални организации на работодателите и съответната национална организация не й е дала изрично пълномощно, за да я представлява, ал. 4 на чл. 10 от наредбата овластява министъра на труда и социалната политика да изиска от отрасловата организация да представи пълномощното в 14-дневен срок. Разпоредбите на ал. 3 и 4 на чл. 10 конкретизират документите, които се представят по чл. 6, ал. 4 и 5 от наредбата. Те имат за цел уеднаквяването на необходимата документация за по-голяма пълнота в уреждането на възможните хипотези. Оспорените текстове не се отнасят до регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище по смисъла на чл. 3 КТ. Следователно приемането на тези разпоредби не предполага провеждането на консултации по смисъла на чл. 3 КТ. Относно оплакването за незаконосъобразност на ал. 5 на чл. 10 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, съдът намира жалбата в тази част за основателна. Обжалваната разпоредба има следното съдържание: “В случай че заявлението по ал. 3 или пълномощното по ал. 4 не са представени в определения срок, работодателят, съответно отрасловата организация на работодателите, не се включва в членския състав на отрасловите, съответно на националните организации, които го сочат за свой член.” Следователно, при пропускането на срока за представяне на заявлението по ал. 3 или пълномощното по ал. 4 работодателите, съответно отрасловите организации на работодателите, няма да бъдат включени в членския състав на отрасловите, съответно на националните организации. Осъществяването на тази санкция засяга пряко правния статут на работодателите, съответно на отрасловите организации на работодателите. В случая става въпрос именно за отношения, непосредствено свързани с трудовите отношения по смисъла на чл. 3 КТ, тъй като невключването в членския състав на съответните отраслови, респективно национални организации, както и непризнаването им като представителни рефлектира както върху организациите на работодателите, така и спрямо техните работници и служители във връзка с колективното трудово договаряне на национално равнище. В този смисъл липсата на консултации по тази разпоредба в рамките на тристранното сътрудничество е в противоречие с изискванията на чл. 3, ал. 2 във връзка с ал. 1 КТ. С оглед изложените съображения съдът намира разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите за незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалноправни разпоредби на Кодекса на труда, поради което на основание чл. 12, т. 4 ЗВАС същата следва да бъде отменена. Водим от горното и на основание чл. 23 ЗВАС Върховният административен съд - петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразна ал. 5 на чл. 10 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите (ДВ, бр. 64 от 18.VII.2003 г.). Отхвърля жалбата на Конфедерация на труда “Подкрепа”, в останалата й част, с която се иска отмяна на § 1, ал. 1 от Постановление № 152 на МС от 11.VII.2003 г. (ДВ, бр. 64 от 18.VII.2003 г.), на приложение № 1 към чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите (ДВ, бр. 64 от 18.VII.2003 г.) и на чл. 10, ал. 3 и 4 от същата наредба. Решението не подлежи на обжалване и в отменителната му част влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. За председател: Светла Петкова