Върховният административен съд в състав:
председател - Венета Марковска
членове: Дима Йорданова, Боян Магдалинчев, Светлозара Анчева, Галина Солакова
секретар-протоколиста Магдалена Михайлова
разгледа административно дело № 3836 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2004 г., докладвано от съдията Светлозара Анчева. Производството е по реда на чл.5, т. 1 във връзка с чл.23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по жалба на Димитър Александров Шопов от София против Постановление № 43/26.II.2004 г. на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 18/5.III.2004 г.) за приемане на Наредба за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие през 2004 г. Жалбоподателят твърди, че в частта за определяне средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто общинско участие Министерският съвет не е имал материалната компетентност за издаване на постановлението. Жалбоподателят моли съда да обяви за нищожни разпоредбите на наредбата в частите, в които са употребени думите общинско, общински орган, кмета на общината, общински бюджети, кметовете на общините и общински лечебни заведения. Алтернативното искане на жалбоподателя е за отмяна като незаконосъобразни разпоредбите в посочените части. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си. Моли да му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по жалбата Министерският съвет на Република България чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодорова оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в представените писмени бележки. Министерството на труда и социалната политика, конституирано като заинтересована страна на основание чл.21, ал. 1 ЗВАС, редовно призовано, не е изпратило свой представител. Постъпило е писмено становище, с което се оспорва жалбата. Министерството на икономиката, конституирано като заинтересована страна на основание чл.21, ал. 1 ЗВАС, редовно призовано, не е изпратило свой представител и не е взело становище по жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, установи следното: По допустимостта на жалбата Нормативните актове регулират широк кръг обществени отношения и нямат конкретни адресати, а неопределен кръг правни субекти, поради което всички физически и юридически лица могат да упражнят правото си на жалба срещу нормативен акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл.20, ал. 2 от Конституцията на Република България, с която е възприета т. нар. обща клауза за обжалване на всички административни актове, като в това общо понятие се включват нормативни, общи и индивидуални актове, като изключение от това обжалване са изрично посочените в закон. Съобразно правните норми на чл.125, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл.5, т. 1 ЗВАС по спорове за законност на актовете на Министерския съвет компетентен е Върховният административен съд. Тези жалби не са ограничени със срок съгласно чл.13, ал. 1 ЗВАС. Предвид изложените съображения жалбата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа от настоящия петчленен състав на Върховния административен съд. Неоснователно е възражението на заинтересованата страна - Министерство на труда и социалната политика, за липсата на правен интерес от обжалване на наредбата в посочените й части, тъй като предстои промяна на от обжалване и производството по делото следва да бъде прекратено. Наистина не се спори по делото, че е внесен § 13, ал. 4 от ПЗР на ЗПСК, което се установява от Решение № 392/10.V.2004 г. на Министерския съвет, поради което за жалбоподателя липсва правен интерес законопроект в Народното събрание от Министерския съвет на Република България за изменение на § 13, ал. 4 ЗПСК. Наличието на този законопроект обаче не обосновава становището за липса на правен интерес у жалбоподателя за обжалване на посочените текстове от наредбата, тъй като до този момент законопроектът не е приет от Народното събрание и § 13, ал. 4 ЗПСК не е променен. Предвид изложеното съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. По основателността на жалбата С § 13, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ПЗР на ЗПСК) са делегирани права на Министерския съвет да приема подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон. В ал. 4 на същия § 13 е предвидено, че условията за определяне на средствата за образуване на работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала се определят от Министерския съвет. Характерното за подзаконовите нормативни актове е, че те винаги се издават по силата на изрична законова делегация. Принципът, който е заложен в разпоредбата на чл.3, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), е, че материята, до която се отнася законът, трябва да уреди всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. В ал. 2 на същата правна норма е предвидено, че за уреждане на други отношения, касаещи същата материя, законът може да предвиди издаването на подзаконов нормативен акт. Следователно без изрична законова делегация не може да се издават подзаконови нормативни актове, които да уреждат други отношения, които са свързани с материята на съответния закон. Изрично в правната норма на чл.7, ал. 2 ЗНА е указано, че наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Касае се до материална компетентност на органа, който издава подзаконовия нормативен акт, и липсата й неминуемо ще доведе до нищожност на обжалвания акт или на части от него. В процесния случай в ЗПСК изрично законодателят е делегирал правомощие на Министерския съвет да уреди обществените отношения за определяне реда и условията за образуване на работна заплата в търговски дружества, в които над 50 на сто от капитала е с държавно участие. Няма такава делегация по отношение определяне на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто общинско участие в капитала. Следователно липсва материална компетентност на Министерския съвет да издава наредба, която да регулира посочените обществени отношения в сферата на работната заплата на тези дружества, в които има над 50 на сто общинско участие в капитала им. Касае се до обществени отношения, които са свързани с местното самоуправление по силата на чл.1 ЗМСМА, тъй като в посочените търговски дружества над 50 на сто от капитала е формиран с общинско участие. Компетентността на местното самоуправление се изразява в правото на гражданите и избраните от тях органи да решават всички въпроси от местно значение, включително и тези, които касаят общинско имущество и общинските предприятия - чл.17, ал. 1, т. 1 ЗМСМА. Съгласно чл.21, ал. 1, т. 9 ЗМСМА общинският съвет като орган на местно самоуправление взима и съответните решения, които се отнасят до търговските дружества с общинско участие в капитала. В процесния случай Министерският съвет е уредил обществени отношения, за които няма материална компетентност, което означава, че въпросите по формиране на работната заплата в търговски дружества с общинско участие в капитала над 50 на сто следва да се определят от органите на местното самоуправление. С оглед изложеното Върховният административен съд, петчленен състав, счита, че е налице основанието на чл.12, т. 1 ЗВАС и ПМС № 43/2004 г., с което е приета Наредбата за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие през 2004 г., в частите, в които са употребени думите общинско, кмет на общината, общински орган, общинските бюджети, кметовете на общините, общинските лечебни заведения, е нищожно. Предвид изхода на делото и направеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски такива следва да бъдат присъдени в размер на 10 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Обявява частично нищожността на Постановление № 43/26.II.2004 г. на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 18/5.III.2004 г.) за приемане на Наредба за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие през 2004 г. в следните части: в наименованието на наредбата израза "или общинско"; в чл.1, ал. 1 - "или общинско"; в чл.11, ал. 1 - "или общински орган"; в чл.11, ал. 1 - "или кмет на община"; в чл.16, ал. 4 - "и кметовете на общините"; в § 10, ал. 2 от заключителните разпоредби - "или от общинските бюджети"; в § 11, ал. 1 от заключителните разпоредби - "и общинските лечебни заведения", и в приложение към § 3 от заключителните разпоредби в Списъка на търговските дружества - "или общинското". Осъжда Министерския съвет на Република България да заплати на Димитър Александров Шопов от София, ул. Гурко 11, направените по делото разноски в размер 10 лв.

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".

Председател: Константин Пенчев