Б. Мерки в процеса на възпитание

Образователният процес в системата на училищното образование не е и не може да бъде само процес на обучение. След семейството учителите и училищната среда са тези, които оказват най-силно въздействие при оформянето на личността на ученика. Ето защо наред с мерките за повишаване на качеството на обучението трябва да се предприемат и такива за засилване на възпитателната роля на българското училище. Те биха допринесли за формиране на чувство за принадлежност на учениците към училището, към населеното място, към България. Това на свой ред би спомогнало за повишаване на авторитета на училището като институция.
1. Образователно-възпитателната роля на детската градина
Процесът на възпитание на детето започва още в детската градина. Това е мястото, където детето за първи път попада в една организирана по нов за него начин социална, често мултикултурна среда, изгражда и затвърждава навиците си за общуване, проявява склонност към възприемане на чужди поведенчески модели и оформя основата на бъдещите си представи за добро и зло. Наред с това предучилищното възпитание и подготовка, най-вече в периода на задължителната подготвителна година преди училище, е много важно с оглед формиране на положително отношение към училището и създаване на мотивация за учене особено за децата, живеещи в среда, в която образованието не се възприема като ценност.
Възпитателният процес в детската градина би следвало да намери своето адекватно продължение в периода на училищното образование. В това отношение е необходимо повишаване на активността в няколко посоки: ритуализация на училищния живот, превръщане на училището в територия на учениците, развитие на извънкласната и извънучилищната дейност.
2. Ритуализация на училищния живот
Ритуализацията на училищния живот предполага изграждане на система от символи и ритуали, а в перспектива и традиции, които да засилят у ученика усещането за принадлежност към неговото училище и по този начин да повишат неговата мотивация за активно участие в различните форми на училищния и извънучилищния живот. Ритуализацията на училищния живот е до голяма степен въпрос на вътрешна организация на училищно ниво. Необходимо е обаче да се установят някои общи правила, които да действат по еднообразен начин във всяко училище.
Те биха могли да включват:
- създаване и утвърждаване на училищни символи (знаме, химн, емблема, а при желание от страна на родители и учители - и униформа или елементи на униформа);
- създаване на традиции за честване на национални, местни и училищни празници - издигане на националното знаме, изслушване на националния химн, посрещане на училищното знаме и т. н.;
- обявяване на специален празник - ден на ученика в българското училище, който да бъде и ден на ученическото самоуправление;
- утвърждаване на система за награждаване на учители и ученици в рамките на училището и общината.
3. Превръщане на училището в територия на учениците
Учениците трябва да имат възможност да изразяват своята позиция по основни въпроси, свързани с управлението и развитието на училището. Те трябва да могат да участват активно в различни форми на ученическо самоуправление. Така училището ще възпитава граждани, които не са безразлични към онова, което се случва около тях, и могат да отстояват своята позиция в обществото. За тази цел във всяко училище следва ежегодно да се организират дни на ученическото самоуправление, както и да бъдат създадени постоянно действащи ученически съвети.
4. Развитие на извънкласната и извънучилищната дейност
Извънкласната и извънучилищната дейност имат важно значение за пълноценното развитие на учениците. Ангажирането по естествен начин на въображението, способностите и интересите на децата несъмнено ще съдейства за тяхното физическо, интелектуално и личностно развитие. Добрите традиции в извънкласната и извънучилищната дейност бяха изоставени през 90-те год ини на миналия век и много бавно се възстановяват без целенасочената подкрепа от страна на държавата и общините.
Развитието на извънкласната и извънучилищната дейност следва да се търси в няколко посоки:
- целогодишно ангажиране на децата, включително и в периода на ваканциите;
- финансиране на проектен принцип с възможност за включване на неправителствени организации;
- самостоятелност при избора на дейности и при управлението на средствата от страна на училището;
- развитие на системата от междуучилищни, регионални, национални и международни състезания, конкурси и олимпиади;
- усъвършенстване на режима за организиране и провеждане на ученически отдих и туризъм;
- насърчаване и развитие на ученическия спорт.

VI. ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕФЕКТИВНА СИСТЕМА ЗА ВЪТРЕШНО ОЦЕНЯВАНЕ ЧРЕЗ ШИРОКО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТЕСТОВЕТЕ И ВЪВЕЖДАНЕ НА СИСТЕМА ЗА НАЦИОНАЛНО СТАНДАРТИЗИРАНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ

Изграждането на модерна, ефективна и обективна система за контрол и оценка на качеството е едно от най-важните условия за развитието на системата на училищното образование. Не може да бъде осигурено качество на образованието, без да съществуват надеждни механизми за измерване на постигнатите в образователния процес резултати.
Контролът върху качеството е важен в няколко посоки:
- Той е важен за обществото - чрез него обществото се информира за състоянието на образователната система и може да постави нови изисквания към нея.
- Той е важен за държавата - чрез съпоставяне на постиженията на учениците от един випуск в различните училища, както и чрез съпоставяне на резултатите на учениците от различни випуски може да бъде установено не само актуалното състояние на училищното образование, но и да се проследят тенденциите в неговото развитие и така контролът може да служи като коректив на провежданата образователна политика.
- Той е важен за учителите - резултатите на учениците ще бъдат важен критерий за определяне на заплащането им.
- Той е важен за учениците и техните родители - чрез него ученици и родители ще имат реална представа за нивото на подготовката и ще бъдат създадени условия за равнопоставеност.
Още от учебната 2006/2007 г. ще стартира процесът на повсеместно въвеждане на тестовете в българското училище и като водеща форма за текущ контрол в процеса на обучение, и при завършване на всеки образователен етап. Голямото предимство на тестовата форма на изпитване във всичките й разновидности е възможността за обективно измерване на знанията и потенциала на учениците. Тестовете са съвременен метод за оценяване, който е широко използван в развитите държави и който все още няма достатъчни традиции у нас. Системата за контрол и оценка на качеството би трябвало да бъде променена в две насоки:

VII. НАМАЛЯВАНЕ НА БРОЯ НА НЕОБХВАНАТИТЕ И ОТПАДАЩИТЕ УЧЕНИЦИ В ЗАДЪЛЖИТЕЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

1. Анализ на настоящото състояние
През последните години в България се наблюдава запазване на сравнително висок брой ежегодно отпадащи ученици спрямо средните стойности в рамките на Европейския съюз. Допълнителна тревога предизвиква фактът, че немалък брой деца отпадат от училище на ранна възраст, като има и такива, които изобщо не са обхванати от системата. По данни на регионалните инспекторати на образованието за учебната 2004/2005 г. са отпаднали 19 193 ученици от общо 963 051 записани в началото. Общият извод е много обезпокоителен - над 1/4 от учениците в задължителна училищна възраст през последните години не завършват средно образование. Причините за отпадане от училище могат да бъдат групирани, както следва:
- Икономически - ниски доходи на семейството, безработни родители, спад на жизненото равнище, комерсиализация на образованието и др.;
- Социални - родителска незаинтересованост, липса на контрол от страна на семейството, отрицателно въздействие от страна на средата, лоши битови условия, влияние на различни криминогенни фактори и др.;
- Културно-психологически - свързани с традициите, обичаите, ценностите на различните етно-културни групи;
- Личностни - липса на мотивация за учене, негативно отношение към училището, трудности в общуването с учители и съученици, личностни особености и др.;
- Организационно-административни - непоследователна политика при решаване на проблемите на тези ученици, липса на адекватна система за контрол.
Най-висок е процентът на отпадналите деца по семейни причини (34,7 %). Мнозинството от тях напускат училище в прогимназиалния етап на образование. Високият процент на отпадане на ученици по семейни причини се обяснява с мястото на образованието в ценностната система на семейството, ниския икономически статус, изразяващ се в безработица, бедност и липса на средства за осигуряване на обучението, използването на децата като работна ръка за прехраната на семейството и др. Обезпокоителни са данните и за отпадащите поради недостатъчна мотивация за учене - над 5000 ученици. Причините могат да се търсят в трудности при усвояването на учебното съдържание вследствие на недоброто владеене на български език или на твърде сложния академичен стил на учебниците, традиционния пасивен модел на обучение и липсата на интерактивен подход в преподаването, което не стимулира активността на ученика и не мотивира интереса му към ученето.
Политиката за ограничаване на броя на необхванатите и отпадащите ученици включва широк спектър от мерки, имащи за цел да неутрализират въздействието на различните отрицателни фактори, водещи до отпадане на децата от училище. С оглед ефективното прилагане на мерките вече започна разработването и през учебната 2007/2008 г. ще бъде въведена в действие система за събиране на данни, оценка, контрол и анализ на децата в задължителна за обучение възраст и движението на учениците по класове, етапи и степени. Едновременно с мерките за задържане на децата в задължителна училищна възраст ще бъде разработена и система от мерки за реинтегриране на вече отпадналите от училище деца - адаптиране на учебните програми, алтернативни форми на обучение, стартиране на пилотни училища "Втори шанс". Предвижда се и механизъм за ежедневно информиране на родителите за отсъствията и закъсненията на децата, в това число в перспектива и чрез използване на ИКТ и възможностите на националния образователен портал. Мерките за намаляване на броя на необхванатите и отпадащите ученици могат да се обособят в три основни групи: промяна на образователната структура, социални дейности, мерки по отношение на деца, за които българският език не е майчин, и деца със специални образователни потребности.
2. Промяна в образователната структура
Въвеждането на нова образователна структура има важно значение за осигуряването на равен достъп до образование. Тази мярка има за цел да преодолее основните недостатъци на сега действащата образователна структура - съществуващото неравенство между учениците в различните видове училища поради усвояването на различен общообразователен минимум; липсата на проходимост на системата; липсата на гаранции за изпълнение на конституционното изискване за задължително образование до 16-годишна възраст в съответствие с чл. 53 от Конституцията на Република България и отсъствието на изход от системата при навършване на тази възраст; недостатъчни условия за развитие на потенциала на всяко дете при отчитане на неговите интереси, потребности и способности. Новата структура следва да обхваща:

VIII. ПОВИШАВАНЕ НА АВТОРИТЕТА И СОЦИАЛНИЯ СТАТУС НА УЧИТЕЛЯ

Учителят, като основен участник в процеса на обучение и възпитание в училище, безспорно е ключов фактор за развитието на образователната система. Самочувствието и общественият авторитет на учителя се отразяват пряко на желанието му за работа и усъвършенстване, както и на качеството на образованието. С оглед повишаване на социалния статус и авторитета на българските учители държавата трябва да положи допълнителни целенасочени усилия. Необходимо е да се отделят достатъчно средства за инвестиции в тяхната квалификация, да се създаде модел за кариерно израстване и да се въведе нова система за заплащане на труда, която да диференцира възнаграждението, да създава стимули за усъвършенстване и мотивация за качествено изпълнение на задълженията. Следва да се установи и трайна тенденция за увеличаване на възнаграждението на учителите, отчитащо голямото обществено значение на техния труд.
1. Квалификация на учителите
Квалификацията на учителите (първоначална и последваща) е изключително важна. Ако при другите професии последиците от липсата на съвременни знания и умения за работа с новите технологии се изразяват в загуба на конкурентоспособност, а понякога и на самочувствие, то при учителите последиците могат да бъдат далеч по-тревожни. Става въпрос не само за загуба на авторитет пред учениците, но и за риск учениците да придобият усещането за познавателно превъзходство над учителя - нещо, което никоя образователна система не може да си позволи да допусне. Необходимо е разработването на програма за развитие на професионалните компетенции на педагогическите кадри в няколко направления:
- периодично актуализиране на знанията;
- усвояване на нови методи в преподаването;
- обучение по ИКТ.
Динамиката на съвременния живот води и до бързи промени в развитието на науката. Това налага провеждане на периодично обучение на специалистите по предмети за усвояване на новостите в развитието на познанието. Интегрираният подход на изучаване на различните науки поставя допълнителни специфични изисквания. Важен компонент в квалификационните дейности ще бъде и обучението на учителите за използване на нови, включително интерактивни методи за преподаване с цел създаване на по-голяма атрактивност на образователния процес и повишаване на интереса на учениците. Акцентът ще бъде поставен върху засилване на практическата насоченост на обучението и съвременното ръководене на учебните дейности в класната стая, така че ученикът да бъде активен участник в процеса. В пряка връзка с усвояването и прилагането на нови методи в преподаването е и обучението на учителите по ИКТ. За ефективното осъществяване на квалификационните дейности ще бъде разработена система за наблюдение, анализ и оценка на развитието и реализацията на учителите, включително чрез доразвиване на националния регистър на учителите с информация за преминатите квалификационни курсове. По този начин периодично ще се проучват и анализират потребностите от квалификация и ще се усъвършенства моделът на прогнозиране и планиране на квалификационните дейности. Важни условия за реализиране на тази политика са осигуряването на равен достъп на всички учители до различните видове и форми на квалификация, в това число чрез създаването на информационна система за квалификационните дейности, разработването на модел за оценка на ефективността на квалификационните услуги, предоставяни от различните институции, и модел за контрол на качеството на обучението за повишаване на квалификацията. Повишаването на квалификацията е от важно значение и във връзка с въвеждането на система за оценяване на качеството на работа на учителите, която от своя страна ще стои в основата на новия диференциран модел на заплащане на труда.
2. Въвеждане на система за кариерно развитие
Въвеждането на система за кариерно развитие и обвързването й със системата на заплащане на труда ще създаде условия за конкуренция между учителите, мотивация за пълноценното им участие в процеса на обучение и възпитание в училище. От гледна точка на една съвременна система за кариерно развитие могат да бъдат обособени две направления:

IX. ОПТИМИЗИРАНЕ НА УЧИЛИЩНАТА МРЕЖА

Равният достъп до образование е неразделно свързан с политиката за оптимизация на училищната мрежа. Поддържането на голям брой училища с ниско качество на образованието не е в интерес на децата. Равният достъп до образование не означава еднаква отдалеченост на всяко дете от училище, а осигуряване на възможност на всяко дете да получи съизмеримо по качество образование. Това е немислимо без целенасочени действия за оптимизиране и преструктуриране на училищната мрежа. Те биха довели до по-голяма дисциплина в управлението на системата, освобождаване на допълнителен финансов ресурс и по-доброто му инвестиране по начин, който ще допринесе за развитието на училищното образование и подобряване на качеството му.
Политиката за оптимизиране на училищната мрежа следва да се провежда на две нива. На ниво училище тя ще бъде насочена към решаване на проблема с големия брой маломерни и слети паралелки. На регионално ниво тя има за цел да създаде условия за развитие на системата на средищните училища и обвързването на училищната мрежа с изискванията на пазара на труда и социално-икономическите характеристики на съответния регион. Тази политика ще бъде съпроводена и с промени в методите за определяне на числеността на персонала, като водещ показател трябва да бъде съотношението учител/ученици.
1. Мерки по отношение на маломерните и слетите паралелки
В настоящия момент съществуват различни нормативи за определяне на броя на учениците в паралелките с оглед вида на училището, големината и особеностите на географското местоположение на населеното място. В общия случай изискването е за минимум 18 и максимум 26 ученици в клас. За учебната 2005/2006 г. броят на паралелките с под 18 и дори под 10 ученици е 5809 в цялата страна. Маломерни паралелки съществуват не само в малките и средните населени места, но и в областните градове, включително и в София. В същото време броят на слетите паралелки през учебната 2005/2006 г. е 1940, като слята паралелка има дори в рамките на Столичната община.
Съществуването на маломерни и особено на слети паралелки в началото на XXI век не е в интерес на децата и не отговаря на съвременните изисквания за качествено образование. Наред с това поддържането им е свързано със значителни финансови разходи, които биха могли да се използват за подобряване на материалната база на средищното училище, организация на училищно хранене и целодневна форма на обучение, засилване на извънкласните дейности, увеличаване на възнагражденията на преподавателския състав и др. Политиката по отношение на маломерните и слетите паралелки следва да стимулира постепенното премахване на тези паралелки, като за целта водещ би трябвало да бъде икономическият подход. Посредством основни финансови механизми, като въвеждането на единен стандарт и делегирани бюджети във всички училища, ще се създадат условия и интерес за ефективно управление на финансовите средства при отчитане на особените демографски или географски характеристики на съответния регион. Поддържането на максимално оптимизиран преподавателски състав и брой паралелки би могло да бъде допълнително финансово стимулирано.
Целта е процесът да протече постепенно, без сътресения за учениците и учителите, засегнати от него, и с паралелното осъществяване на мерки, които да компенсират негативите от оптимизирането на мрежата. Тези мерки следва да бъдат в няколко посоки:
- Изграждане на необходимата инфраструктура и осигуряване на транспорт до средищните училища.
- Създаване на възможности за целодневна организация на обучение и извънкласни дейности за учениците в средищните училища.
- Закрила на педагогическите кадри, в това число чрез целодневна форма на обучение, както и включването им в различни форми на извънкласна и извънучилищна дейност.
2. Училищна мрежа, обвързана с изискванията на пазара на труда и социално-икономическите характеристики на региона
Училищната мрежа в страната трябва да отговаря на обективните демографски процеси в развитието на отделните региони, да бъде отражение на социално-икономическия профил и състоянието на пазара на труда, като в същото време се вписва и в общата визия за регионално развитие.
С оглед постигане на тези цели е необходимо да се предостави правомощие на местните власти да определят не само броя на общообразователните и профилираните училища, но и броя и видовете професионални училища на територията на съответната община. Именно те са пряко отговорни за цялостното развитие на региона, познават актуалното състояние на производството и необходимостта от обучение на специалисти по определени професии.

X. ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА СИСТЕМАТА

Децентрализацията на управлението на системата на училищното образование предполага, от една страна, следване на принципа на субсидиарността - решенията да се вземат на ниво, което е най-близо до тези, които ще ги реализират, и до тези, които пряко засягат. Държавата следва да запазва правомощия за вземане на решения само в случаите, когато не е възможно или не е оправдано решението да бъде взето на друго ниво. От друга страна, не бива да се забравя, че отношенията между централните държавни органи и местните власти не са подчинени на принципа на субординацията. Това са власти, които черпят своята легитимност независимо една от друга и следователно между тях съществуват и отношения на взаимен баланс, сътрудничество и контрол.
Държавата трябва да запази възможността да установява общите стандарти за качество на образованието и да контролира тяхното спазване на цялата територия на страната. В съвременните условия функциите на Министерството на образованието и науката следва да се променят от административно-разпоредителни в контролно-регулативни. Регионалните инспекторати по образованието трябва да бъдат освободени от административно-управленски правомощия и да се изградят като звена за развиване на методическа дейност и контрол.
Процесът трябва да продължи както в областта на финансовата децентрализация, така и в областта на децентрализацията на правомощия. В същото време децентрализацията не може да спре до общините, а трябва да продължи по посока на отделното училище, като се спазва принципът, че предоставянето на правомощия е свързано с повече отговорности. За да може децентрализацията на системата да бъде проведена успешно, е необходимо да са налице определени предпоставки, които да гарантират спазването на обществения интерес при управлението на образованието. Преди всичко следва да се изгради надеждна система за контрол и отчетност. Необходимо е и въвеждането на реално действащи форми на участие на родителите и учителите в управлението на училището. Много важно е и училищните директори да бъдат допълнително квалифицирани с оглед повишаване на тяхната управленска компетентност.
1. Насоки на децентрализация
Децентрализацията на управлението на училищното образование следва да се осъществява в следните основни насоки:

XI. ВЪВЕЖДАНЕ НА СИСТЕМА ЗА ФИНАНСИРАНЕ, СТИМУЛИРАЩА РАЗВИТИЕТО

В едно пазарно общество механизмите за финансиране са важно средство за регулиране и насочване на обществените процеси. Тяхното значение е голямо и за управлението на образователната система. Доколкото системата за финансиране има значение на средство за постигане на резултати в развитието на други компоненти на образователната политика, то и промените в нея не следва да се правят самоцелно.
При осъществяване на финансовата политика следва да се намери баланс между два основни подхода при финансирането. От една страна, държавата следва да изпълнява своята функция да гарантира правото на образование на гражданите - да осигурява на всички училища поне минимално необходимите средства за покриване на техните нужди. От друга страна, следва да намери приложение принципът на икономическата ефективност, който предполага повече средства да се влагат там, където има оптимизирана мрежа, където са налице необходимите материални, организационни и методически условия за провеждане на качествен учебен и възпитателен процес (инвестиции в развитието).
Предизвикателство е моделът на финансиране да бъде структуриран така, че да създава стимули за непрекъснато подобряване на равния достъп и качеството на образованието. В тази връзка финансовият модел следва да отговори на следните основни принципи и изисквания:
- хоризонтално равенство при финансирането на образователната услуга, като проекция на равния достъп до образование; "хоризонтално равенство" не означава непременно равно (еднакво) финансиране за всички, а предполага да бъдат отчетени и компенсирани естествените неравенства в достъпа;
- яснота и простота на финансовия модел;
- съответствие с целите на образователната политика;
- предимство на вътрешните стимули за ефективност пред административния подход;
- конкуренция между звената в системата;
- устойчивост на модела и на финансовите правила;
- субсидиарност на финансовите решения.
Наред с това е необходимо ясно разбиране за характера на средствата, влагани в системата на образованието. Това са средства за развитие на обществото и постепенното им увеличаване като процент от БВП през следващите години е необходимо и оправдано. За осъществяването на ефективна политика за развитие на образованието не е достатъчна само управленска воля и ясна визия, но и значителен финансов ресурс, част от който би следвало да се осигури и на основата на икономии и преструктуриране на разходите.
Отделни механизми, свързани с промени в системата на финансиране, са предвидени в други части на програмата. Основните мерки, които ще имат ясно отражение върху финансирането на образованието, са:

XII. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА

Немалка част от проблемите на училищното образование имат своя източник в нормативната уредба. Ето защо въпросът за нормативното осигуряване на системата на училищното образование не е формален въпрос, а въпрос за създаването на рамката, на основата на която отношенията в системата на училищното образование да се развиват по един предвидим и безпротиворечив начин. Министерството на образованието и науката вече започна анализ на нормативната уредба, който ще позволи да бъдат набелязани съществуващите в нея недостатъци и противоречия и на тази основа да се подготвят предложения за нейното развитие.
Усъвършенстването на нормативната уредба поставя няколко основни задачи:

До 1 октомври всяка година министърът на образованието и науката представя пред Народното събрание доклад за изпълнението на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 - 2015 г.) за съответната учебна година и за мерките, които ще бъдат предприети през следващата.