СЕМЕЕН КОДЕКС
В сила от 01.10.2009 г.
Обн. ДВ. бр. от 23 Юни 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 15 Септември 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 16 Октомври 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 14 Декември 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 21 Декември 2010г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 26 Октомври 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 2 Август 2013г.
изм. ДВ. бр. от 15 Септември 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 16 Октомври 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 14 Декември 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 21 Декември 2010г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 26 Октомври 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 2 Август 2013г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл. 1.
Принципи
Чл. 2.
1. закрила от държавата и обществото на брака и на семейството;
2. равенство на мъжа и жената;
3. доброволност на брачния съюз;
4. особена закрила на децата;
5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;
6. зачитане на личността в семейството;
7. уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.
Право на брак и на семейство
Чл. 3. Всяко лице има право да сключи брак и да има семейство при условията, определени от този кодекс.
Глава втора.
СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК
Граждански брак
Чл. 4.
(2) Религиозният обред няма правно действие.
Съгласие на встъпващите в брак
Чл. 5.
Възраст за встъпване в брак
Чл. 6.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.
(3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.
Пречки за сключване на брак
Чл. 7.
1. е свързано с друг брак;
2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.
(2) Не могат да сключат брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.
Място на сключването на брака
Чл. 8. (1) Встъпващите в брак избират свободно общината, в която да сключат брак.
(2)
(3)
Документи за сключване на брак
Чл. 9.
1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по ;
2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в ;
3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия по .
(2) Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удостоверение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие.
Ред за сключване на брака
Чл. 10.
(2) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за сключване на граждански брак. В акта за сключване на граждански брак се отразява избраният режим на имуществени отношения с данните по . В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения, в акта се вписва законов режим на общност.
(3) Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.
Действие на акта за сключване на граждански брак
Чл. 11.
(2) Действителен е бракът, сключен пред лице, което публично е изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това.
Фамилно име на съпрузите
Чл. 12.
Глава трета.
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Равенство между съпрузите
Чл. 13.
Взаимност между съпрузите
Чл. 14.
Съвместно живеене на съпрузите
Чл. 15.
Свобода на личността
Чл. 16.
Грижа за семейството
Чл. 17.
Глава четвърта.
ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Раздел I.
Общи положения
Раздел II.
Законов режим на общност
Раздел III.
Законов режим на разделност
Раздел IV.
Договорен режим
Глава пета.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА
Основания
Чл. 44.
1. със смъртта на единия от съпрузите;
2. с унищожаването на брака;
3. с развод.
Прекратяване на брака при обявена смърт
Чл. 45.
(2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.
Основания за унищожаване на брака
Чл. 46.
1. при сключването му са били нарушени и;
2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки.
(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.
Предявяване на иск за унищожаване на брака
Чл. 47.
1. при нарушаване на - от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
2. в случая по - от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;
3. в случая по - от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
4. в случаите по - от всеки от съпрузите и от прокурора.
(2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.
(3) Когато бракът е сключен в нарушение на , съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.
(4) При нарушение на искът може да се предяви от болния или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурора - до оздравяването или отменянето на запрещението.
(5) При нарушение на бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.
(6) При нарушение на бракът не може да бъде унищожен, ако осиновяването е прекратено.
Последици от унищожаване на брака
Чл. 48.
(2) Предположението за бащинство по важи и за заченатите или родените по време на унищожения брак деца.
(3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.
Развод поради разстройство на брака
Чл. 49.
(2) Съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
(4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.
(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".
Развод по взаимно съгласие
Чл. 50.
Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 51.
(2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".
(3) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
(4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.
Продължаване на делото за развод от наследниците
Чл. 52.
(2) Призованите към наследяване низходящи или родители могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг.
(3) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.
Фамилно име след развода
Чл. 53.
Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт
Чл. 54.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.
Отмяна на даренията
Чл. 55.
Предоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 56.
(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
(4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 - и ако сключи нов брак.
(5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.
Наемно правоотношение
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по , възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по от Закона за задълженията и договорите.
(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.
Предимство на брачния договор
Чл. 58. Разпоредбите на - се прилагат, доколкото в брачния договор не е уредено друго.
Родителски права след развода
Чл. 59.
(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
(4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
(5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице - психолог.
(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция "Социално подпомагане" или му се предоставя социална услуга - резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
(8) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава.
(9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
(10) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по .
Глава шеста.
ПРОИЗХОД
Произход от майката
Чл. 60.
(2) Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.
(3) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
(4) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на жената, която оспорва произхода, както и детето.
(5) Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван на това основание.
Произход от бащата
Чл. 61.
(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт.
(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по .
Оспорване на бащинство
Чл. 62.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.
(3) В случая по , ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.
(5) Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването й.
Страни по исковете за оспорване на бащинство
Чл. 63.
Припознаване
Чл. 64.
(2) Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.
Форма на припознаването
Чл. 65.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
Оспорване на припознаването (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)
Чл. 66.
(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(3) Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на , че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
(4) Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето и от прокурора.
Унищожаване на припознаването
Чл. 67.
Иск за установяване на произход от майката
Чл. 68.
Иск за установяване на произход от бащата
Чл. 69.
Родителски права при установяване на произход по исков ред
Чл. 70.
Пречка за установяване на произход
Чл. 71.
Искове от и срещу наследниците
Чл. 72.
(2) Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.
Срокове
Чл. 73.
Глава седма.
РОДСТВО
Родство по права и по съребрена линия
Чл. 74.
(2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.
Степени на родство
Чл. 75.
(2) Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина.
Сватовство
Чл. 76.
(2) В линията и в степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.
(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.
(4) Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от втора степен.
(5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи.
(6) Родството по сватовство се прекратява с прекратяването на брака.
Глава осма.
ОСИНОВЯВАНЕ
Раздел I.
Условия за осиновяване
Раздел II.
Допускане на осиновяване
Раздел III.
Действие на осиновяването
Раздел IV.
Прекратяване на осиновяването
Раздел V.
Особени правила при международно осиновяване
Глава девета.
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА
Родителски права и задължения
Чл. 122.
(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.
Упражняване на родителските права и задължения
Чл. 123.
(2) Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост - и на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред.
Права и задължения на детето
Чл. 124. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
(2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.
(3) При разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към дирекция "Социално подпомагане" за съдействие. Ако детето е навършило четиринадесет години и разногласието е по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес. Решението може да се обжалва по общия ред.
(4)
(5)
Грижи, възпитание и надзор на децата
Чл. 125.
(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.
(3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
Съвместно живеене
Чл. 126.
(2) Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на детето се осъществява по административен ред.
(3) Ако съдът установи наличието на важни причини по ал. 1, той отказва връщането на детето при родителя и уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която предприема незабавно мерки за закрила.
Спор относно родителските права
Array
(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно , , и . Решението може да се обжалва по общия ред.
(3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
(4) Съдът може да приложи защитните мерки по .
Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина
Чл. 127а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) (1) Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.
(2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
(3) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
(4) Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.
Лични отношения с близки
Чл. 128.
(2) Съдът прилага съответно .
(3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.
Представителство и попечителско съдействие
Чл. 129.
(2) При противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител.
Управление и разпореждане с имуществото на детето
Чл. 130.
(2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.
(3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
(4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.
(5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по .
Ограничаване на родителските права
Чл. 131.
(2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.
Лишаване от родителски права
Чл. 132.
1. в особено тежки случаи по ;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
(2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.
Производство за ограничаване и за лишаване от родителски права
Чл. 133.
(2) По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция "Социално подпомагане" и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.
(3) Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
Издръжка и мерки относно личните отношения
Чл. 134.
1. издръжката на детето, ако не е присъдена;
2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно .
Промяна на мерките и възстановяване на родителските права
Чл. 135.
(2) Родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.
Вписване
Чл. 136.
Заместваща грижа
Чл. 137. (1) Лица, на които са възложени грижи за детето, не придобиват родителски права и задължения.
(2) Лицата по ал. 1 могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи.
(3) Лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат право и задължение да живеят с него, както и задължение да осъществявават фактически действия по . Те имат и правото по .
(4) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Лицата по ал. 3 извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност по , след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". Лицата имат задължението по .
(5) При настаняване на детето по административен ред по от Закона за закрила на детето действията по ал. 4 се осъществяват от дирекция "Социално подпомагане".
Участие на детето в производства
Чл. 138. В производства по тази глава детето се изслушва при условията на от Закона за закрила на детето.
Глава десета.
ИЗДРЪЖКА
Право на издръжка
Чл. 139.
Ред на лицата, които дължат издръжка
Чл. 140.
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.
Ред на лицата, които имат право на издръжка
Чл. 141.
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.
Размер на издръжката
Чл. 142.
(2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители
Чл. 143.
(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по , съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.
Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители
Чл. 144.
Издръжка на бивш съпруг
Чл. 145.
(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.
(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.
Плащане на парична издръжка
Чл. 146.
Array
Отказ от издръжка
Чл. 147.
Забрана за прихващане
Чл. 148.
Издръжка за минало време
Чл. 149.
Изменение и прекратяване на издръжката
Чл. 150.
Изгубване на правото на издръжка
Чл. 151.
(2) Алинея 1 не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст.
(3) Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от детето си, по отношение на което е постановено лишаването.
Изплащане на присъдена издръжка от държавата
Чл. 152.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Държавата не изплаща присъдена издръжка по .
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Издръжката се изплаща считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който са установени обстоятелствата по ал. 2.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва.
(7) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва. В тези случаи дължимите такси и разноски се събират направо от длъжника.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Министерският съвет приема наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
Глава единадесета.
НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО
Условия за учредяване
Чл. 153.
(2) Попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.
(3) Лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство, а когато се отнася до дете - и дирекция "Социално подпомагане". В случай че детето е настанено в специализирана институция, уведомлението се прави от директора в 7-дневен срок от настаняването.
Орган по настойничеството и по попечителството
Чл. 154.
Ред за учредяване на настойничество и на попечителство
Чл. 155. (1) Органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да назначи настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в 30-дневен срок. Срокът започва да тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне под запрещение или за лишаване от родителски права, както и от узнаването за смъртта на родителя.
(2) При уведомление по органът по настойничеството и по попечителството незабавно извършва проверка и ако са налице основанията за това, назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в срока по ал. 1.
(3) Органът по настойничеството и по попечителството задължително изслушва детето при условията на от Закона за закрила на детето и взема становище от дирекция "Социално подпомагане". При учредяване на попечителство върху поставен под ограничено запрещение се изслушва и запретеният.
Настойнически съвет
Чл. 156.
(2) В състава на настойническия съвет могат да се включват и други подходящи лица.
Попечител
Чл. 157.
Пречки за назначаване
Чл. 158.
Охранителни мерки
Чл. 159.
(2) При учредяване на настойничество или попечителство над дете органът по настойничеството и по попечителството може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" предприемането на подходящи мерки за закрила.
Промени в състава
Чл. 160.
(2) Алинея 1 се прилага и за попечителя и заместник-попечителя.
(3) Преди да се произнесе относно промените по ал. 1 и 2, органът по настойничеството и по попечителството взема мнението и на близки на поставения под настойничество или попечителство, а за ненавършилия пълнолетие се прилага и .
Обжалване на действията на органа по настойничеството и по попечителството
Чл. 161.
Съдействие
Чл. 162.
Местоживеене на лицето, поставено под настойничество
Чл. 163.
(2) Когато поставеното под настойничество лице се отклони или бъде отклонено от определеното му местоживеене, настойникът може да поиска от районния съд връщането му, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, като обжалването не спира изпълнението. Връщането се осъществява по административен ред.
(3) В случая на ал. 2 се прилага съответно .
Права и задължения на настойника
Чл. 164.
(2) Настойникът на малолетен има правата и задълженията по и , а когато детето е настанено в приемно семейство - тези по .
(3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.
Управление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
Чл. 165. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.
(2)
(3)
(4)
Права и задължения на съветниците в настойническия съвет
Чл. 166.
(2) Настойническият съвет дава писмено становище относно осиновяването на детето под настойничество от настойника в случая по .
Местоживеене на лицето, поставено под попечителство
Чл. 167. (1)
(2)
Права и задължения на попечителя
Чл. 168.
(2) Правилата на и се прилагат съответно и за попечителя. Паричните средства на поставения под попечителство се внасят на негово име в банка.
Заместник-настойник и заместник-попечител
Чл. 169.
(2) Заместник-настойникът може да предлага на органа по настойничеството и по попечителството освобождаване на настойника.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за заместник-попечителя.
Надзор върху действията на настойника и на попечителя
Чл. 170.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и за попечителя.
Отчет на настойника и на попечителя
Чл. 171.
(2) При поискване от органа по настойничеството и по попечителството в присъствието на заместник-попечителя попечителят дава обяснение за дейността си.
(3) Органът по настойничеството и по попечителството се произнася по отчета на настойника и по обясненията на попечителя и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им. Когато настойничеството или попечителството е учредено върху ненавършило пълнолетие дете, становище изразява и дирекция "Социално подпомагане".
(4) По искане на органа по настойничеството и по попечителството районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми.
(5) Когато настойникът без уважителни причини не се яви или не представи отчета, органът по настойничеството и по попечителството му налага глоба в размер от 50 до 500 лв. Той изисква отчета от заместник-настойника.
(6) Когато попечителят без уважителни причини не се яви или не даде обяснение, органът по настойничеството и по попечителството му налага глобата по ал. 5. Той изисква обяснението от заместник-попечителя.
(7) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на .
Преминаване от настойничество към попечителство
Чл. 172.
(2) При преминаване от пълно към ограничено запрещение до назначаването на попечител дейността се изпълнява от настойника.
Настойничество и попечителство по право
Чл. 173.
(2) Настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 не се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител и не се образуват настойнически дела.
(4) Органът по настойничеството и по попечителството освобождава настойника или попечителя по ал. 2, когато интересите на поставения под запрещение изискват това. В тези случаи се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител по общия ред.
Регистър
Чл. 174. (1) При назначаване на настойнически съвет или на попечител и заместник-попечител, както и в случаите по настойникът и попечителят се вписват в регистър. Регистърът се води от органа по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на поставения под настойничество или под попечителство.
(2) В случаите по вписването се извършва по заявление на съпруга или на родителите, след което на заявителя се издава удостоверение за качеството му на настойник или на попечител.
Глава дванадесета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 175. (1) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по - и и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато деянието е извършено повторно, глобата е от 2500 до 5000 лв.
Чл. 176. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от оправомощени от министъра на правосъдието, съответно от министъра на труда и социалната политика, длъжностни лица.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на правосъдието, съответно от министъра на труда и социалната политика или от оправомощени от тях длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на .
Допълнителни разпоредби
§ 1. "" по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
§ 2. "" по смисъла на този кодекс е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 3. (обн., ДВ., бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр.15 от 1992 г.; изм., бр. 63 и 84 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г. и бр. 59 от 2007 г.) се отменя.
§ 4. (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
(2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.
§ 5. (1) До определянето със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година на максимален размер на присъдена издръжка по държавата изплаща за сметка на неизправния длъжник присъдената издръжка в размер, определен със съдебното решение, но не повече от 80 лв.
(2) До определяне размера на издръжката по ал. 1, по висящите изпълнителни дела и преписки, образувани до влизането в сила на този кодекс, държавата изплаща издръжка в присъдените размери, но не повече от 80 лв.
(3) Държавата прекратява изплащането на издръжка, присъдена на основание и от отменения Семеен кодекс, по делата и преписките по ал. 2, считано от първия ден на месеца, следващ влизането в сила на този кодекс.
§ 6. (1) Националната електронна информационна система по и регистърът по се създават в срок до една година от влизането в сила на този кодекс.
(2) До създаването на регистъра по лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване, се вписват в регистрите по от отменения Семеен кодекс.
§ 7. В едномесечен срок от влизането в сила на този кодекс Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството предоставя на Агенцията по вписванията безплатен достъп до данните от автоматизираните информационни фондове на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението на национално равнище.
§ 8. (1) Родител, чието дете е настанено по съдебен ред в специализирана институция, без да е определен конкретен срок в съдебното решение, или чието дете пребивава в институцията повече от една година, е длъжен в срок до три месеца от влизането в сила на този кодекс да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда.
(2) Съответната дирекция "Социално подпомагане" в срок до един месец от влизането в сила на този кодекс уведомява родителя по постоянния му адрес за предприемане на мерките по ал. 1. Когато родителят не е бил намерен на постоянния или настоящия му адрес, се поставя съобщение на видно място в сградата на дирекцията, като се указва кога изтича тримесечният срок. Съобщението се връчва и по реда на .
(3) Дирекция "Социално подпомагане" уведомява писмено в 7-дневен срок съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписване на детето в регионалния регистър по местонахождението на специализираната институция при неизпълнение на задължението по ал. 1. Осиновяването се извършва без съгласие на родителя.
§ 9. В (обн., ДВ., бр. 42 от 2005 г.; изм., бр. 59 от 2007 г.) в се правят следните изменения:
1. В ал. 3:
а) изречение първо се изменя така: "Когато осиновяваният е лице с обичайно местопребиваване в Република България, се иска съгласието на министъра на правосъдието, освен ако осиновяващият има обичайно местопребиваване в Република България.";
б) в изречение второ думите "от чужд гражданин на лице - български гражданин" се заличават.
2. В ал. 4 думите "български или чужд гражданин" се заличават.
§ 10. В (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г., Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 63 от 2008 г.; бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19 и 42 от 2009 г.) в думата "възходящи" се заменя с "родители".
§ 11. В (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10 , 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23 и 32 от 2009 г.) в след думата "наказва" се добавя "с лишаване от свобода до една година или".
§ 12. В (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г., бр. 6 и 19 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В :
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Образецът на личния регистрационен картон се утвърждава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
2. В в изречение първо накрая се добавя "в тридневен срок от получаване на преписа".
3. В :
а) създава се нова т. 6:
"6. режим на имуществените отношения;"
б) досегашните т. 6, 7, 8 и 9 стават съответно т. 7, 8, 9 и 10.
§ 13. В (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г, бр. 14 от 2009 г.) се правят следните допълнения:
1. В се създава ал. 13:
"(13) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 27, ал. 2, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв. - за първо нарушение, и от 1500 до 3000 лв. - при повторно нарушение."
2. В в текста преди т. 1 след думите "ал. 7" се добавя "и 13".
§ 14. В (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г. и бр. 35 от 2009 г.) в се създава изречение второ: "При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс".
§ 15. В (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 50 и 69 от 2008 г. и бр. 42 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В :
а) създава се ново изречение второ: "Брачният договор в случаите по чл. 39, ал. 3 от Семейния кодекс се представя за вписване при получаване на удостоверението за сключен граждански брак.";
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
2. В накрая се добавя "както и от брачните договори по чл. 39 от Семейния кодекс".
§ 16. В (обн., Изв., бр. 13 от 1958 г.; изм., бр. 11 от 1961 г.; ДВ, бр. 35 от 1966 г., бр. 30 от 1969 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 53 от 1975 г.; попр., бр. 55 от 1975 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 110 от 1996 г.; попр., бр. 3 от 1997 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 66 и 96 от 2004 г. и бр. 28, 94 и 103 от 2005 г. и бр. 25 от 2009 г.) в думите "чл. 74 - 76" се заменят с "чл. 131, 132 и 134".
§ 17. В (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм.; бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 и 104 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 96 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 59 от 2007 г.) в думите "чл. 62" се заменят с "чл. 102".
§ 18. Този кодекс влиза в сила от 1 октомври 2009 г.
-------------------------
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 12 юни 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)
§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на , който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и , който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
(ОБН. - ДВ, БР. 98 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)
§ 121. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на:
1. , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , и , които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник";
2. , които влизат в сила от 1 март 2011 г.;
3. (относно чл. 36, ал. 1, изречение второ), , , и , които влизат в сила от 1 юли 2011 г.;
4. , който влиза в сила от 30 септември 2011 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 21.12.2010 Г.)
§ 19. (В сила от 01.10.2009 г.) Българските граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, които са вписани в регистъра по от отменения Семеен кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр. 15 от 1992 г.; изм., бр. 63 и 84 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г. и бр. 59 от 2007 г., отм., бр. 47 от 2009 г.), могат да участват в осиновителната процедура по реда на този кодекс, без да се прилага от Кодекса на международното частно право, до изтичане на срока на разрешението им за вписване в регистъра. Осиновяващите, които не са осиновили дете до 1 октомври 2011 г., могат да кандидатстват за вписване в регистъра по от този кодекс.
§ 20. (В сила от 01.10.2009 г.) Разрешенията за вписване в регистъра по от отменения Семеен кодекс на български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина са валидни до 1 октомври 2011 г., при условие че срокът на тези разрешения не е изтекъл преди 1 октомври 2009 г.
§ 21. (В сила от 01.10.2009 г.) Започналите съдебни производства по от отменения Семеен кодекс се довършват по реда, предвиден в него, като след влизането в сила на съдебното решение по от отменения Семеен кодекс детето се вписва в регистъра по от този кодекс.
§ 22. Образуваните преди влизането в сила на този закон висящи преписки за изплащане от държавата на присъдена издръжка по се разглеждат при новите условия и ред.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 24. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на , и , които влизат в сила от 1 октомври 2009 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 21.12.2010 Г.)
§ 26. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на , който влиза в сила от 1 януари 2011 г., и и , които влизат в сила от 18 юни 2011 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА
(ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2012 Г.)
§ 16. Министерският съвет и министрите привеждат приетите, съответно издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с в едномесечен срок от влизането му в сила.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА
(ОБН. - ДВ, БР. 68 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 02.08.2013 Г.)
§ 55. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
