1. Недостатъчна заетост на фактора на труда. Сте­пента, в която заетата работна сила се използва под равнището на пълните й възможности, се вижда от сравнението на производителността на труда или равнището на работните заплати в раз­личните отрасли на икономиката. Икономиките от съветски тип станаха известни с ниските работни заплати и ниска производителност, тъй като дър­жавната политика за пълна заетост не даваше въз­можност за проява на управленска инициатива за икономисване на работна ръка. Въпреки че факто­рът на труда се радва на лесна и сигурна работа, икономиката страда от хроничен недостиг на ра ботна ръка и нискокачествена продукция поради липсата на мотивация у работниците. Една от це­лите на перестройката беше решаването на този проблем. Много от европейските икономики все още имат значителни трудови резерви в селскос­топанския сектор.
   
2. Тази част от населението, чиято принадлежност към активния трудов фактор е спорна и е изключе­на от изчислената безработица поради спецификата на използваната дефиниция за безработица.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG