Република България и Република Кипър (наричани по-долу договарящи се държави), водени от желанието да регулират взаимоотношенията между двете държави в областта на социалното осигуряване, се споразумяха да подпишат тази спогодба.
Част първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
(1) За целите на тази спогодба:
а) "законодателство" означава:
законите, подзаконовите актове и други нормативни актове, които се отнасят до областите на социалното осигуряване, посочени в ал. 1 на чл.2;
б) "територия" означава:
по отношение на Република България - територията на Република България;
по отношение на Република Кипър - остров Кипър;
в) "гражданин" означава:
по отношение на Република България - гражданин на Република България по смисъла на Конституцията на Република България;
по отношение на Република Кипър - гражданин на Република Кипър;
г) "компетентен орган" означава:
по отношение на Република България - министъра на труда и социалната политика;
по отношение на Република Кипър - министъра на труда и социалното осигуряване;
д) "институция" означава:
по отношение на Република България - Националния осигурителен институт;
по отношение на Република Кипър - Отдела за услуги в областта на социалното осигуряване;
е) "компетентна институция" означава:
институцията, компетентна съгласно приложимото законодателство да се занимава със съответния въпрос;
ж) "осигурителен период" означава:
период, за който са плащани вноски, или
приравнен период, определен като такъв съгласно законодателството на една от договарящите се държави, който се взема предвид за съответното плащане;
з) "парично плащане" означава:
парично обезщетение или пенсия, включително всички нейни части, надбавки, актуализации, допълнителни и еднократни плащания и плащания за възстановяване на вноски.
(2) Другите понятия и изрази, използвани в тази спогодба, имат смисъла, който им се придава в съответното законодателство.
Член 2
(1) Тази спогодба се прилага:
а) По отношение на Република Кипър, спрямо законите за социално осигуряване от 1980 г. до 2005 г., отнасящи се до:
(i) обезщетение за майчинство;
(ii) обезщетение при болест;
(iii) обезщетения за трудови злополуки;
(iv) пенсия за старост;
(v) пенсия за инвалидност;
(vi) вдовишка пенсия;
(vii) обезщетение за сирак; и
(viii) помощ при погребение.
б) По отношение на Република България, спрямо българското законодателство в областта на държавното обществено осигуряване, отнасящо се до:
(i) обезщетение за майчинство;
(ii) обезщетение при временна неработоспособност;
(iii) пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
(iv) пенсия за осигурителен стаж и възраст;
(v) пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
(vi) наследствени пенсии; и
(vii) помощ при смърт.
(2) Тази спогодба се прилага и за законодателството, което отменя, заменя, изменя, допълва или обединява законодателството, посочено в ал. 1 на този член.
(3) Тази спогодба не влияе върху друга спогодба в областта на социалното осигуряване, които една от договарящите се държави е сключила с трета държава, или законодателство за прилагане на такава спогодба.
Член 3
Тази спогодба се прилага:
а) към гражданите на всяка договаряща се държава, които се подчиняват или са били подчинени на законодателството на едната или на двете договарящи се държави;
б) към други лица по отношение на правата им, които произтичат от правата на лицата по точка а).
Член 4
(1) Ако тази спогодба не предвижда друго, гражданите на едната договаряща се държава при прилагане на законодателството на другата договаряща се държава са равнопоставени на гражданите на последната договаряща се държава.
(2) Паричните плащания, дължими съгласно законодателството на едната договаряща се държава, се предоставят на гражданите на другата договаряща се държава, чието постоянно местожителство е извън територията на двете договарящи се държави, при същите условия и в същия размер, както се предоставят на гражданите на първата договаряща се държава, чието постоянно местожителство е извън територията на двете договарящи се държави.
Член 5
Ако тази спогодба не предвижда друго, пенсиите, дължими съгласно законодателството на едната договаряща се държава, се изплащат на гражданите на двете договарящи се държави или на други лица, доколкото техните права произтичат от правата на гражданин на която и да е от договарящите се държави, и когато правоимащият живее на територията на другата договаряща се държава.
Част втора
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРИЛОЖИМОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
В съответствие с разпоредбите на членове от 7 до 9 на тази спогодба задължението на лице, упражняващо трудова дейност, да се осигурява се определя съгласно законодателството на договарящата се държава, на чиято територия то упражнява дейността си. Това се прилага и когато постоянното местожителство на лицето, което упражнява трудова дейност, или мястото на дейност на работодателя е на територията на другата договаряща се държава.
Член 7
(1) Ако осигурено лице бъде изпратено да работи временно от територията на едната договаряща се държава на територията на другата договаряща се държава от работодател, чието седалище или място на дейност е на територията на първата договаряща се държава, спрямо него през първите 24 месеца от упражняването на трудовата дейност на територията на втората договаряща се държава се прилага законодателството на първата договаряща се държава.
(2) Ако лице, наето от предприятие за въздушен транспорт, чието основно място на дейност е на територията на едната договаряща се държава, бъде изпратено на работа на територията на другата договаряща се държава, спрямо него се прилага законодателството на първата договаряща се държава.
(3) Спрямо екипажа на мореплавателен кораб се прилага законодателството на договарящата се държава, под чийто флаг плава корабът.
Член 8
(1) Лице, наето от правителството или друг държавен орган на едната договаряща се държава, изпратено от това правителство или държавен орган на работа на територията на другата договаряща се държава, продължава да се подчинява на законодателството на първата договаряща се държава, както ако би работило в тази договаряща се държава.
(2) Алинея 1 не се отнася за лицата, спрямо които се прилага Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. или Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г.
Член 9
(1) Компетентните органи на договарящите се държави могат по взаимно споразумение да предвидят изключения от разпоредбите на членове от 6 до 8 на тази спогодба, ако това е в интерес на лицата, засегнати от тези разпоредби.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага по общо искане на заинтересования работник и на неговия работодател.
(3) Ако в съответствие с разпоредбите на алинея 1 на този член и на чл.7 и 8 на тази спогодба лице се подчинява на законодателството на едната договаряща се държава, а упражнява трудова дейност на територията на другата договаряща се държава, това законодателство се прилага все едно че лицето упражнява трудова дейност на територията на първата договаряща се държава.
Част трета
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Глава първа
Специални разпоредби за изчисляване на осигурителните периоди
(1) С цел сумиране на осигурителни периоди с оглед определяне право на парично плащане компетентната институция на едната договаряща се държава предоставя на компетентната институция на другата договаряща се държава придобитите съгласно собственото й законодателство осигурителни периоди.
(2) За изчисляването на един осигурителен период, необходим за установяване на право на парично плащане по законодателството, определено в чл.2, ал. 1, т. а), компетентната институция на Република България предоставя съгласно собственото си законодателство на съответната институция на Република Кипър периода на придобитите осигурителни години. За годините, през които осигурителният период е непълен, компетентната институция на Република България определя точния осигурителен период по години, в месеци и дни.
(3) Компетентната институция на Република Кипър превръща придобитите съгласно законодателството на Република България осигурителни периоди в осигурителни доходи, както следва:
а) всеки осигурителен период от 52 седмици (една година) се равнява на годишната сума от основните осигурителни доходи, определени съгласно законодателството на Република Кипър за конкретната година;
б) всеки осигурителен период от един месец се равнява на седмичната сума от основните осигурителни доходи, определени съгласно законодателството на Република Кипър, умножена по 4,33 седмици;
в) всеки осигурителен ден се равнява на 1/7 от седмичната сума от основните осигурителни доходи, определени съгласно законодателството на Република Кипър.
(4) За изчисляването на един осигурителен период, необходим за установяване на право на парично плащане по законодателството, определено в чл.2, ал. 1, т. б), компетентната институция на Република Кипър предоставя съгласно собственото си законодателство на съответната институция на Република България зачетените осигурителни периоди в седмици за всяка година.
(5) Компетентната институция на Република България превръща придобитите съгласно законодателството на Република Кипър осигурителни периоди в години и месеци, както следва:
а) всеки осигурителен период от 52 седмици (364 дни) се равнява на една година осигурителен период съгласно законодателството на Република България;
б) за осигурителни периоди, по-малки от 52 седмици, 4,33 седмици се зачитат за един месец осигурителен период съгласно законодателството на Република България.
Глава втора
Плащания при болест и майчинство
(1) Лице, което след последното преселване на територията на едната договаряща се държава е придобило осигурителен период съгласно законодателството на същата договаряща се държава за правото на парично плащане за болест или майчинство по законодателството на тази договаряща се държава, всеки осигурителен период, придобит по законодателството на другата договаряща се държава, се смята за осигурителен период, придобит съгласно законодателството на първата договаряща се държава.
(2) Ако лице има право на парично плащане за болест съгласно законодателството на двете договарящи се държави за един и същ период на неработоспособност или съгласно разпоредбите на тази спогодба, то има право на парично плащане за болест съгласно законодателството, по което е било осигурено за последен път.
(3) Лице, което има право на парично плащане за майчинство по законодателството на двете договарящи се държави за едно и също раждане и за един и същ период или съгласно разпоредбите на тази спогодба, има право да получи плащането само съгласно законодателството, по което е било осигурено за последен път.
Глава трета
Плащания при трудови злополуки и професионални болести
(1) Ако лице упражнява трудова дейност на територията на една от договарящите се държави и спрямо него се прилага законодателството на другата договаряща се държава, в съответствие с членове от 7 до 9 на тази спогодба, за правото на парично плащане при трудова злополука или професионална болест, настъпили в рамките на това трудово правоотношение, злополуката или болестта се приемат, както ако са настъпили на територията на тази друга договаряща се държава.
(2) Ако лице, подчинено на законодателството на едната договаряща се държава, след като напусне територията на тази държава, за да отиде на територията на другата договаряща се държава в изпълнение на своята трудова дейност, претърпи злополука преди достигане на територията на последната договаряща се държава, за правото на парично плащане за тази злополука се счита, че:
а) злополуката е настъпила на територията на първата договаряща се държава;
б) отсъствието на това лице от територията на първата договаряща се държава не се взема предвид при преценката на това, дали дейността му е била като на лице, наето съгласно законодателството на тази договаряща се държава.
Член 13
Спрямо лице с професионална болест, настъпила след като е работило на територията на двете договарящи се държави и е упражнявало професия, която съгласно законодателството на двете договарящи се държави може да е причинила болестта, се прилага само законодателството на договарящата се държава, на чиято територия лицето е работило за последен път и е упражнявало такава професия преди поставянето на диагнозата, като, ако това е необходимо, се взема предвид упражняването на такава дейност и на територията на другата договаряща се държава.
Глава четвърта
Пенсии за старост, за инвалидност и наследствени пенсии
Ако лице има право на пенсия въз основа на осигурителен период, придобит само по законодателството на едната договаряща се държава, плащането на тази пенсия е дължимо, без да се прилага разпоредбата на член 15 на тази спогодба.
Член 15
(1) Ако лице няма право на пенсия въз основа на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателството на едната договаряща се държава, при преценяване правото на пенсия се сумират и периодите на осигуряване, придобити съгласно законодателството на другата договаряща се държава при условие, че тези периоди не съвпадат.
(2) При прилагането на разпоредбата на ал. 1 компетентната институция на Република Кипър взема предвид осигурителните периоди, придобити съгласно законодателството на Република България след 6 януари 1957 г.
(3) Размерът на пенсията, дължима съгласно разпоредбите на този член, се определя от компетентната институция на Република Кипър, както следва:
а) изчислява теоретичния размер на пенсията, която би била дължима, ако осигурителните периоди, придобити съгласно законодателството на двете договарящи се държави и сумирани в съответствие с ал. 1, са придобити само съгласно законодателството на Република Кипър;
б) след това разделя така изчислената теоретична пенсия чрез пропорция, която представлява съотношението между осигурителните периоди, придобити съгласно нейното законодателство, и общата продължителност на осигурителните периоди, които се вземат предвид съгласно ал. 1.
(4) Разпоредбите на ал. 3, точки а) и б) не се прилагат по отношение на допълнителното обезщетение, изплащано съгласно законодателството на Република Кипър. Това обезщетение се изчислява изключително съгласно разпоредбите на законодателството на Република Кипър въз основа на осигурителните периоди, придобити съгласно това законодателство.
(5) Компетентната институция на Република България, като взема предвид разпоредбите на ал. 1 на този член, определя размера на пенсията само за осигурителните периоди, придобити съгласно нейното законодателство, въз основа на дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за тези периоди.
(6) Общият размер на пенсията, дължима от компетентните институции на двете договарящи се държави в съответствие с този член, не може да бъде по-нисък от минималната пенсия, предвидена по законодателството на договарящата се държава, на чиято територия е местожителството на правоимащия. Ако има разлика, тя се изплаща от компетентната институция на последната договаряща се държава.
(7) Когато осигурителните периоди, придобити от правоимащото лице съгласно законодателството на едната договаряща се държава, са по-малки от една година, компетентната институция на тази договаряща се държава не изплаща пенсия за тези периоди, освен ако правоимащият има право на пенсия въз основа само на осигурителни вноски съгласно законодателството на тази договаряща се държава. В противен случай посочените по-горе осигурителни периоди се вземат предвид от компетентната институция на другата договаряща се държава все едно, че са осигурителни периоди, придобити съгласно законодателството на тази договаряща се държава.
Глава пета
Помощ при смърт
(1) Ако лице няма право на помощ при смърт само въз основа на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателството на едната договаряща се държава, правото му на такава помощ се определя, като се сумират осигурителните периоди в съответствие с разпоредбите на тази спогодба.
(2) Ако при смърт на лице възниква право на помощ съгласно законодателството на двете договарящи се държави или в съответствие с тази спогодба, помощта се изплаща само съгласно законодателството, по което починалият е бил осигурен за последен път.
Част четвърта
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
(1) Компетентните институции на договарящите се държави установяват чрез споразумение административните мерки, нужни за прилагането на тази спогодба.
(2) Компетентните институции на договарящите се държави взаимно се уведомяват за:
а) всички мерки, предприети за прилагането на тази спогодба; и
б) всички изменения в законодателството, които могат да засегнат прилагането на тази спогодба.
(3) Компетентните органи и институциите на договарящите се държави не могат да отхвърлят заявления или други документи, подадени до тях, единствено поради факта, че те са написани на официалния език на другата договаряща се държава.
(4) При прилагането на тази спогодба компетентните органи и институциите на договарящите се държави могат да се свързват пряко помежду си, както и със заинтересованите лица или техните представители.
(5) Медицински прегледи, които трябва да бъдат извършени при прилагане на законодателството на едната договаряща се държава по отношение на лица, чието местожителство е на територията на другата договаряща се държава, по искане на компетентната институция на първата договаряща се държава се извършват от институцията по местожителството на лицето. Разходите за тези прегледи се покриват съгласно законодателството на договарящата се държава, на чиято територия са извършени медицинските прегледи.
Член 18
За да улеснят прилагането на тази спогодба и с оглед създаването на опростени и бързи връзки между съответните институции, компетентните органи на договарящите се държави определят служби за връзка.
Член 19
(1) Всяко освобождаване или намаляване на данъци, държавни такси, съдебни такси или такси за регистрация на удостоверения или документи, които трябва да бъдат представени съгласно законодателството на едната договаряща се държава, важи и за съответните удостоверения и документи, които трябва да бъдат представени за прилагане на тази спогодба или законодателството на другата договаряща се държава.
(2) Документите и удостоверенията, които се представят при прилагане на тази спогодба, не се нуждаят от дипломатическа или консулска заверка.
Член 20
(1) Всяко заявление, декларация или възражение, подадени пред орган, институция или друга компетентна служба на едната договаряща се държава с оглед прилагането на тази спогодба или на законодателството на всяка договаряща се държава, се смятат за заявление, декларация или възражение, подадени до орган, институция или друга компетентна служба на другата договаряща се държава.
(2) Заявление за парично плащане, подадено съгласно законодателството на едната договаряща се държава, се смята за заявление за съответното плащане по законодателството на другата договаряща се държава, доколкото то е дължимо съгласно разпоредбите на тази спогодба.
(3) Заявления, декларации или възражения, които по законодателството на едната договаряща се държава трябва да бъдат подадени в определен срок пред орган, институция или друга компетентна служба на тази договаряща се държава, се считат подадени в същия срок пред съответния орган на другата договаряща се държава.
(4) В случаите, когато се прилагат ал. от 1 до 3 на този член, институцията, до която са отправени заявленията, декларациите или възраженията, без забавяне ги изпраща на съответната компетентна институция на другата договаряща се държава.
Член 21
(1) Компетентната институция на всяка от договарящите се държави изпълнява задълженията си по тази спогодба в свободно конвертируема валута.
(2) Всички парични преводи в съответствие с тази спогодба се извършват съгласно действащия режим в тази област в двете договарящи се държави към момента на извършване на превода.
Член 22
Когато институция на едната договаряща се държава извърши авансово плащане на лице за определен период и за същия период станат платими просрочени плащания за съответния вид по законодателството на другата договаряща се държава, институцията на тази друга договаряща се държава приспада от дължимата сума средствата, изплатени авансово, и ги превежда на институцията на първата договаряща се държава. Когато институция на едната договаряща се държава е платила сума, по-висока от размера на паричното плащане за определен период, за който институцията на другата договаряща се държава впоследствие дължи извършване на съответно плащане, надплатеното се смята за авансово плащане по смисъла на изречение първо на този член.
Член 23
(1) Всеки спор между договарящите се държави във връзка с тълкуването или прилагането на тази спогодба се решава чрез преки преговори между компетентните органи на договарящите се държави.
(2) Ако спорът не може да бъде решен по този начин в срок от шест месеца от началото на преговорите, то по искане на едната или и на двете договарящи се държави той се отнася до арбитражен съд, чийто състав и процедурни правила се определят по споразумение между двете договарящи се държави.
(3) Арбитражният съд решава спора в съответствие с духа и основните принципи на тази спогодба; неговите решения са задължителни и окончателни.
Част пета
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
(1) Тази спогодба не поражда претенции за парични плащания за периоди преди влизането й в сила.
(2) При определяне на правото на парично плащане по тази спогодба се вземат предвид осигурителните периоди, придобити съгласно законодателството на двете договарящи се държави преди влизането на спогодбата в сила.
(3) Осигурителните периоди, за които лицето е внасяло осигурителни вноски съгласно законодателството на Република Кипър, докато е работило в Република България въз основа на Договора между Народна република България и Република Кипър за временна заетост на кипърски работници в Народна република България от 27 май 1975 г., не се зачитат за осигурителни периоди съгласно законодателството на Република България.
(4) При спазване на разпоредбите на ал. 1 на този член тази спогодба се прилага и при осигурителни случаи, настъпили преди влизането й в сила, доколкото признатите вече права не са покрити с еднократни плащания. В тези случаи паричното плащане, дължимо само съгласно разпоредбите на тази спогодба, се определя съгласно нейните разпоредби по молба на правоимащия. Обезщетението се отпуска от датата, определена по законодателството на всяка договаряща се държава.
Член 25
(1) Тази спогодба подлежи на ратификация. Ратификационните документи се разменят в София във възможно най-кратък срок.
(2) Тази спогодба влиза в сила на първия ден на третия месец, следващ месеца, през който са разменени ратификационните документи.
(3) Тази спогодба се сключва за неопределен срок. Всяка от договарящите се държави може да я денонсира в писмена форма по дипломатически път, като дванадесет месеца преди това връчи известие на другата договаряща се държава.
(4) В случай на прекратяване действието на тази спогодба чрез денонсиране всички права, придобити в съответствие с нейните разпоредби най-късно до датата на прекратяването, се запазват; за уреждането на всички права, които са в процес на придобиване съгласно разпоредбите на спогодбата, се провеждат преговори.
В потвърждение на горното упълномощените представители на двете договарящи се държави подписаха тази спогодба.
Съставена в Никозия на 6 юни 2006 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български, гръцки и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различие при тълкуването текстът на английски език има предимство.
