Правителството на Република България и правителството на Република Естония, наричани по-нататък “договарящи страни”, като се водят от желанието си взаимно да улесняват обратното приемане и транзитното преминаване на лица, незаконно пребиваващи на териториите на своите държави, като зачитат Конвенцията за правата и основните свободи на човека, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., като имат предвид разпоредбите на Конвенцията за статута на бежанците, приета на 28 юли 1951 г. в Женева, допълнена с Протокола за статута на бежанците, подписан на 31 януари 1967 г. в Ню Йорк, като действат в дух на сътрудничеството и реципрочност, се договориха, както следва:

Член 1
Определения

За целите на тази спогодба изброените по-долу термини имат следното значение:
а) “чужденец” означава лице, което не е нито български, нито естонски гражданин;
б) “разрешение за влизане” е виза, разрешение за пребиваване или друг вид документ, който дава право на чужденец да влиза или пребивава на територията на договаряща страна;
“виза” е валидно разрешение, издадено от компетентните служби на договарящата страна, което дава право на чужденеца на едно или повече влизания на територията на страната и на пребиваване на тази територия за определен срок;
“разрешение за пребиваване” е валидно разрешение, издадено от компетентните служби на договарящите страни, което дава право на лицето да влиза многократно и да пребивава в тази държава; разрешението за пребиваване не означава виза, нито възможност за престой на територията на договарящата страна по време на разглеждане на молба за убежище или разрешение за пребиваване, или докато тече процедура за експулсиране.

Член 2
Обратно приемане на собствени граждани

1. Всяка договаряща страна приема обратно по молба на другата договаряща страна и без особени формалности лице, което не отговаря или вече не отговаря на необходимите изисквания за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна, при условие, че е доказано или с основание се предполага, че това лице е гражданин на замолената договаряща страна. 2. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат според случая съответно и по отношение на лице, което е лишено от своето гражданство от замолената договаряща страна, ако притежава дългосрочно (над една година) или постоянно разрешение за престой на територията на замолената договаряща страна или валиден паспорт, издаден от компетентните органи на замолената договаряща страна.
3. След подаване на молбата от молещата договаряща страна замолената договаряща страна незабавно издава необходимите документи за пътуване на лицето, подлежащо на обратно приемане по ал. 1 или 2.
4. Молещата договаряща страна по молба на другата договаряща страна приема обратно лицето, споменато в ал. 1 или 2, при същите условия, ако последващо разследване установи, че лицето не е гражданин на замолената договаряща страна в момента на заминаването му от територията на молещата договаряща страна или не отговаря на изискванията, посочени в ал. 1 или 2.

Член 3
Обратно приемане на чужденци

1. Всяка договаряща страна приема при молба за обратно приемане, подадена от другата договаряща страна, чужденец, който е влязъл на територията на молещата договаряща страна директно от територията на замолената договаряща страна и който не отговаря на необходимите условия за влизане на територията на молещата договаряща страна.
2. Всяка договаряща страна приема обратно при молба за обратно приемане, подадена от другата договаряща страна, чужденец, който пребивава незаконно на територията на молещата договаряща страна и който притежава валидно разрешение за влизане от замолената договаряща страна.
3. Задължението за обратно приемане по силата на ал. 1 или 2 не се прилага спрямо чужденец, който по време на влизане на територията на молещата договаряща страна е притежавал валидно разрешение за влизане от тази договаряща страна или е придобил такова след влизането си на нейна територия.
4. Ако двете договарящи страни са издали разрешение за влизане на чужденец, договарящата страна, чието разрешение за влизане изтича по-късно, приема обратно този чужденец.
5. Договарящите страни полагат всички усилия за връщане на лице, споменато в ал. 1, директно в неговата страна по произход.

Член 4
Изключения от задължението за обратно приемане

Задължението за обратно приемане съгласно чл. 3 не се прилага спрямо лице, което е:
а) чужденец, чието обратно приемане не е било поискано от компетентните органи в срок 12 месеца от датата на установяване на незаконното му влизане или присъствие на територията на договарящата страна от компетентните органи на тази договаряща страна или който е напуснал територията на замолената договаряща страна преди повече от една година;
б) гражданин на трета държава, с която молещата договаряща страна има обща граница;
в) лице, чийто статут на бежанец е признат от молещата договаряща страна съгласно Женевската конвенция, приета на 28 юли 1951 г. с изменението по силата на Протокола от 31 януари 1967 г., подписан в Ню Йорк за статута на бежанците, или което е подало молба за предоставяне на статут на бежанец в молещата договаряща страна, по която още не е взето окончателно решение.

Член 5
Срокове

1. Замолената договаряща страна отговаря на молбата за обратно приемане незабавно, но при всеки случай не по-късно от 20 дни от датата на получаване на молбата.
2. От датата на отговора на молбата за обратно приемане замолената договаряща страна приема обратно:
а) лицето, споменато в чл. 2, ал. 1, 2 или 4, незабавно, но във всеки случай най-късно в срок 10 дни;
б) лицето, споменато в чл. 3, ал. 1 и 2, незабавно, но във всеки случай най-късно в срок 30 дни.
3. След уведомление от заинтересованата договаряща страна сроковете, споменати в ал. 2, могат да бъдат продължени за уреждане на юридически или практически пречки и единствено само до тяхното отстраняване.

Член 6
Транзитно преминаване

1. Всяка договаряща страна без особени формалности по молба на другата договаряща страна разрешава транзитно преминаване на чужденец в уговорен срок със самолет при условие, че е гарантирано обратното приемане на лицето в държавата, крайна цел на пътуването, или следваща транзитна държава. Замолената договаряща страна може да поиска представител на компетентната служба на молещата договаряща страна да присъства като служебен конвой по време на транзитното преминаване през нейна територия.
2. Всяка договаряща страна издава при необходимост безплатна транзитна виза на ескортираното лице.
3. Всяка от договарящите страни може да откаже да осъществи транзитно преминаване при експулсиране:
а) ако даден чужденец може да бъде подложен на изтезания, нехуманно или унизително отношение или ако го заплашва смъртно наказание или преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към социална група или политически възгледи в държавата, крайна цел на пътуването или в следваща транзитна държава;
б) ако представлява заплаха за нейната национална сигурност, обществен ред или здраве.
4. Договарящите страни се стараят да ограничат транзитното преминаване по отношение на чужденци, които не могат да бъдат върнати директно в държавите им по произход.

Член 7
Опазване на данни

1. Лични данни, изисквани за изпълнението на тази спогодба, могат да се отнасят единствено до:
а) лични данни на лицето, което подлежи на обратно приемане или транзитно преминаване, и при необходимост на членовете на неговото семейство (фамилно име и име, предишно име, прякор или псевдоним, дата и място на раждане, пол, настоящо и предишно гражданство);
б) паспорт, документ за самоличност или друг документ за пътуване (номер, срок на валидност, дата на издаване, издаващ орган, място на издаване и т.н.);
в) други данни, необходими за установяване на самоличността на лицето, което подлежи на обратно приемане/транзитно преминаване;
г) местопребиваване и маршрути на пътуване;
д) други данни, поискани от всяка от договарящите страни, необходими за проверка на предварителните условия за обратно приемане съгласно тази спогодба.
2. Личните данни, необходими за изпълнение на тази спогодба, предадени от договарящите страни, се обработват и опазват в съответствие със законодателството за защита на личните данни на договарящите страни. В тази връзка:
а) замолената договаряща страна може да използва предоставените й данни само за целите на изпълнението на тази спогодба;
б) всяка от договарящите страни уведомява другата договаряща страна, по нейна молба, за ползването на предоставените данни;
в) предоставените данни могат да бъдат използвани само от компетентните органи и да бъдат предоставяни на трети лица само с предварителното писмено съгласие на договарящата страна, която ги предоставя.

Член 8
Разходи

1. В случай на обратно приемане по чл. 2 и чл. 3 молещата договаряща страна поема всички разходи, свързани с превозването на лицето, което подлежи на обратно приемане, до държавната граница на замолената договаряща страна, както и разходите за евентуално повторно обратно приемане.
2. В случай на транзитно преминаване на дадено лице молещата договаряща страна поема всички разходи, свързани с превозването на това лице до държавата, крайна цел на пътуването или следваща транзитна държава и ако независимо от причината продължаването на пътуването вече не е възможно, тя поема също така разходите за връщането на лицето в неговата държава.

Член 9
Изпълнение

1. След влизане в сила на тази спогодба договарящите страни се уведомяват взаимно по дипломатически път за компетентните органи, отговорни за изпълнението на спогодбата, като си съобщават техните адреси и други сведения за улесняване общуването помежду им. Договарящите страни се информират взаимно и за промени, свързани с тези органи.
2. Компетентните органи договарят протокол за прилагане на тази спогодба.
3. Компетентните органи се срещат при възникнала необходимост и определят практическите мерки, необходими за изпълнението на тази спогодба.

Член 10
Отношение към други международни споразумения

1. Разпоредбите на тази спогодба не засягат правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни споразумения.
2. Тази спогодба не се прилага относно правна помощ, насочена към екстрадиция или трансфер на осъдени лица между договарящите страни.

Член 11
Заключителни разпоредби

1. Тази спогодба се сключва за неопределен срок.
2. Спогодбата влиза в сила 30 дни от датата на получаване на последната от нотите, уведомяваща другата договаряща страна, че са изпълнени вътрешните правни процедури за влизане в сила на спогодбата.
3. С изключение на разпоредбите на чл. 2 двете договарящи страни могат да преустановят временно, изцяло или отчасти прилагането на спогодбата по причини, свързани със сигурността, обществения ред или здравето на населението. Другата договаряща страна се уведомява незабавно за спирането на действието и прекратяването на спирането по дипломатически път. Спирането на действието или прекратяването на спирането влиза в сила от датата, спомената в уведомлението, но не преди деня на получаване на уведомлението.
4. Спогодбата може да бъде изменяна или допълвана с взаимното писмено съгласие на договарящите страни. Измененията или допълненията влизат в сила в съответствие с ал. 2 на този член.
5. Всяка договаряща страна може по всяко време да прекрати тази спогодба с писмено предизвестие по дипломатически път. В този случай спогодбата прекратява действието си 30 дни от датата на получаване на такова предизвестие.
6. Тази спогодба се прилага по отношение на лица, чието пребиваване/влизане на територията на договарящите страни се счита за незаконно по смисъла на спогодбата, считано от датата на влизането й в сила.

Изготвена в Талин на 11 юни 2003 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, естонски и английски език, като всички текстове са с еднаква сила. В случай на различие при тълкуването предимство има текстът на английски език.