Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Корея за морски транспорт

МТ

Държавен вестник брой: 104

Година: 2005

Орган на издаване: МТ

Дата на обнародване: 05.01.2006

Правителството на Република България и правителството на Република Корея, наричани по-нататък "договарящи страни",
В желанието си да развиват приятелските отношения, съществуващи между двете страни, както и да укрепят сътрудничеството си в областта на морския транспорт на основата на принципа на свободата на предоставяне на транспортни услуги,
Убедени, че развитието на морските превози между двете страни ще допринесе за разширяване на търговията между тях и засилване на тяхното икономическо сътрудничество,
се договориха за следното:

Член 1

За целите на тази спогодба:
1. Терминът "кораб на една от договарящите страни" означава всеки кораб, регистриран на територията й в съответствие с нейното законодателство и плаващ под знамето на тази договаряща страна. Този термин не включва:
a) военни кораби;
б) плавателни средства, конструирани или експлоатирани с нетърговски цели;
в) хидрографските, океанографските и научноизследователските кораби;
г) риболовните кораби, риболовно-изследователските, инспекционните кораби и рибопреработвателните кораби;
д) кораби, използвани за пилотаж, влачене и спасителни операции на море;
е) кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства;
ж) кораби, които не са в съответствие със законодателството на договарящите страни.
2. Терминът "членове на екипажа" означава капитана на кораба и всяко друго лице, което е действително наето на борда на кораба, за да изпълнява задължения по време на рейса, което притежава документ за самоличност, определен в чл.8 на тази спогодба, и чието име е включено в екипажния списък.
3. Терминът "компетентни органи" означава:
За Република България - Министерство на транспорта и съобщенията;
За Република Корея - Министерство на морските дела и риболова.
4. Терминът "корабоплавателна компания на една договаряща страна" означава превозвач или наемател със седалище на територията на една от договарящите страни, регистриран в съответствие със законодателството на тази договаряща страна.
5. Терминът "пристанища" означава местата, официално определени за качване/слизане на пътници или товарене/разтоварване на стоки, включително официално определените кейови места, намиращи се на територията на всяка от договарящите страни, одобрени и отворени за международно корабоплаване.
6. Терминът "пътник" означава всяко лице, превозвано от кораб на някоя от договарящите страни, което не е наето на борда на кораба и не изпълнява никакви задължения на този кораб и чието име е включено в списъка на пътниците на кораба.
7. Терминът "пиратство" означава онези действия, определени в чл.101 на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г.

Член 2

1. Договарящите страни потвърждават, че остават верни на принципите на свобода на търговското корабоплаване, свободната и лоялна конкуренция и свободата на избора.
2. Договарящите страни са съгласни да не се намесват в международното търговско корабоплаване чрез каквито и да било дискриминационни действия, които биха могли да бъдат в ущърб на морските интереси на другата договаряща страна или които биха могли да възпрепятстват свободната дейност на нейните корабоплавателни компании и кораби, в противоречие с принципите, посочени в ал. 1 на този член.

Член 3

1. Договарящите страни се споразумяха:
а) да осигуряват участието на корабоплавателните компании и корабите на другата договаряща страна в морски превози между пристанищата на двете договарящи страни, както и да не възпрепятстват участието им в извършването на превози между пристанищата на другата договаряща страна и пристанищата на трети страни;
б) да предоставят на корабите на другата договаряща страна, включително и на чартираните кораби независимо от знамето, под което плават, същите предимства, от които се ползват корабите, плаващи под тяхно знаме;
в) да си сътрудничат с оглед на отстраняването на всякакви препятствия, които биха могли да затруднят развитието на морската търговия между пристанищата на договарящите страни, както и между техните пристанища и пристанищата на трети страни или които биха могли да затруднят различните дейности, свързани с тази търговия.
2. Разпоредбите на ал. 1 на този член не засягат правото на корабите на трети страни да участват в превозите по море между пристанищата на договарящите страни.

Член 4

Всяка от договарящите страни предоставя на корабоплавателните компании на другата договаряща страна правото да основават представителства на нейна територия в съответствие с приложимото в тази договаряща страна законодателство. Представителствата имат право да работят като агенти на корабоплавателните компании на договарящите страни. Всяка договаряща страна предоставя на представителствата на корабоплавателните компании на другата договаряща страна същия режим, както и на своите корабоплавателни компании по отношение на нормалното протичане на търговската им дейност.

Член 5

Тази спогодба не се прилага за каботажа. Плаването на кораб на една от договарящите страни от едно пристанище до друго пристанище на територията на другата договаряща страна с цел разтоварване/натоварване на стоки и/или слизане/качване на пътници, пристигащи от или пътуващи за трети страни, не се счита за каботаж. Този член се прилага и за кораби, включително и чартирани от корабоплавателни компании на другата договаряща страна, плаващи под знамето на трети страни.

Член 6

1. Всяка договаряща страна предприема в рамките на своето национално законодателство всички необходими мерки за облекчаване и ускоряване на морските превози, за предотвратяване на необоснованото забавяне на кораби и за възможното ускоряване и опростяване на всички административни, митнически, здравни и други формалности в пристанищата. Тази разпоредба не се счита за ограничаваща правото на договарящите страни да прилагат националното си законодателство относно митническия и здравния режим, както и други контролни мерки по отношение на безопасността на корабите и пристанищата, предпазване на морската среда от замърсяване, опазване на човешкия живот, превоз на опасни товари, идентификация на стоките и влизане на чужденците във всяка от договарящите страни.
2. Всяка от договарящите страни предоставя на корабите на другата договаряща страна същия режим, както на собствените си кораби, участващи в международни морски превози, по отношение на свободния достъп до пристанищата, начисляването на пристанищни данъци и такси, използването на пристанищата за товарене/разтоварване на стоки и за качване/слизане на пътници. Тази алинея се прилага и за корабите, чартирани от корабоплавателни компании на другата договаряща страна, плаващи под знамето на трета страна.
3. Разпоредбите на ал. 2 на този член не задължават никоя от договарящите страни да освободи корабите на другата договаряща страна, включително и чартираните от корабоплавателни й компании, плаващи под знамето на трета страна, от изискванията за задължителен пилотаж, валидни за корабите на първата.

Член 7

1. Всяка договаряща страна признава документите, които удостоверяват националността на корабите, тонажните сертификати и другите корабни документи, издадени или признати от другата договаряща страна.
2. Корабите на едната договаряща страна, снабдени с международни свидетелства за тонажа, се освобождават от ново измерване в пристанищата на другата договаряща страна. Пристанищните такси се изчисляват на базата на тези свидетелства.

Член 8

Договарящите страни взаимно признават удостоверенията за самоличност на моряците, издадени от компетентните власти на другата договаряща страна. Тези удостоверения за самоличност са: за Република България - "Моряшки паспорт" ("Seaman's Passport"), и за Република Корея - "Моряшки паспорт" или "Паспорт" ("Seafarer's Passport" or "Passport").

Член 9

1. По време на престоя на кораба в пристанище на другата договаряща страна членовете на екипажа могат да слизат на брега за временно пребиваване без визи, при условие че капитанът на кораба е предоставил екипажен списък на съответните органи на тази договаряща страна. При слизане на брега и завръщане на кораба тези лица подлежат на емиграционните и митническите формалности, които са в сила в пристанището.
2. На лицата, притежаващи посочените в чл.8 удостоверения за самоличност, се разрешава да влизат, напускат или преминават през територията на другата договаряща страна с цел завръщане в родината, присъединяване към кораб или поради друга причина, считана за приемлива от съответните органи на тази договаряща страна и в съответствие със законодателството й. Във всички описани в тази алинея случаи се изисква документите за самоличност да съдържат виза на другата договаряща страна.
3. Когато член на екипажа слезе в пристанище на другата договаряща страна по здравословни или други причини, признати от съответните органи на тази договаряща страна, тези органи дават необходимото разрешение, за да може да остане на нейна територия, да получи медицинско обслужване или да бъде хоспитализиран, да се завърне в родината си или да продължи към друго пристанище, за да се качи на кораб, независимо какво транспортно средство ще използва. Всяка от договарящите страни оказва необходимата медицинска помощ на членовете на екипажа на корабите на другата договаряща страна в съответствие с вътрешното си законодателство.
4. По време на престоя на кораб на едната от договарящите страни на територията на другата договаряща страна корабособственикът или негов представител има правото да се свърже или да се срещне с членовете на екипажа на кораба в съответствие с приложимото в тази договаряща страна законодателство.

Член 10

Разпоредбите на чл.8 и 9 се прилагат за всяко лице, което не е гражданин на нито една от договарящите страни, но което притежава удостоверение за самоличност, съответстващо на разпоредбите на Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване от 1965 г. и приложението към нея. Такова удостоверение за самоличност се издава от държава, която е страна по конвенцията, и договарящите страни предоставят правото на неговия притежател да се върне в страната, издала това удостоверение.

Член 11

1. При спазване на разпоредбите на чл.9 всяка от договарящите страни прилага своето национално законодателство относно режима на влизане, пребиваване и напускане на чужденци.
2. При спазване на разпоредбите на чл.9 всяка от договарящите страни запазва правото си да забранява достъпа до територията си на лица, притежаващи удостоверенията за самоличност, описани в чл.8, но считани за нежелани.

Член 12

1. Всяка от договарящите страни упражнява наказателна юрисдикция в съответствие с чл.27 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г.
2. Корабите и членовете на екипажа на всяка от договарящите страни спазват съответните закони на другата договаряща страна по време на престоя си в териториалното море, вътрешните води и пристанищата на тази договаряща страна.
3. Пътниците и корабоплавателните компании на всяка от договарящите страни се подчиняват на законите на другата договаряща страна по отношение на влизането, престоя и заминаването на чужденци, както и вноса, износа и съхранение на стоки.
4. Договарящите страни не се намесват в граждански спорове между корабособственика, капитана и другите членове на екипажа, възникнали във връзка с трудовите правоотношения и условията на работа на борда на кораба на другата договаряща страна.

Член 13

В интерес на постигането на по-голяма сигурност за човешкия живот на море и засилване на възможността за преустановяване и предотвратяване на трафика или превоза на емигранти по море договарящите страни се стремят към сътрудничество в борбата срещу такива незаконни действия в териториалните им води.

Член 14

1. Всяка от договарящите страни предприема необходимите мерки за сигурността на корабите, лицата и имуществото на борда на корабите на другата договаряща страна, докато тези кораби се намират в нейни териториални води или в пристанищата й, срещу всякакви незаконни действия, каквото е пиратството.
2. Ако някоя от договарящите страни получи информация за планирани незаконни действия в пристанищата си или в териториалното си море срещу кораб на другата договаряща страна, информираната страна предприема необходимите мерки за предпазване на кораба, членовете на екипажа, товара му, както и други лица и имущество на борда на този кораб.

Член 15

Капитаните на кораби на договарящите страни могат да наемат членове на екипажа от другата договаряща страна, за да продължат пътуването.

Член 16

1. Ако кораб на една от договарящите страни, включително и чартираните от корабоплавателните й компании, претърпи корабокрушение, заседне, бъде изхвърлен на брега или претърпи друга авария в териториално море или пристанище на другата договаряща страна, съответните власти на последната оказват на пътниците, членовете на екипажа, кораба и неговия товар същата помощ и защита, каквито предоставят и на кораб, плаващ под нейно знаме.
2. Разследването на авариите, определени в ал. 1 на този член, се извършва от съответните власти на тази договаряща страна, в чието териториално море или пристанище е произтекла аварията. Компетентните органи на тази договаряща страна са длъжни възможно най-бързо да предоставят резултатите от разследването на компетентните органи и дипломатическото представителство на другата договаряща страна.
3. Товарът, оборудването, запасите и другото имущество, разтоварено или спасено от кораб, претърпял авария, не се облагат с мита или други данъци и такси, дължими при внос, при условие че не са предназначени за потребление и използване на територията на другата договаряща страна.
4. Разпоредбите на ал. 3 на този член не са в противоречие с разпоредбите, регламентиращи временното складиране на товари на териториите на договарящите страни.
5. Всички разходи и такси по отношение на оказване на помощ и спасяване се прилагат в съответствие с международните конвенции, законите и правилата на всяка от договарящите страни.

Член 17

Доходите на корабоплавателните компании на всяка от договарящите страни, получени от морски превози на територията на другата договаряща страна, могат да бъдат използвани за плащания на територията на тази друга договаряща страна или превеждани в първата договаряща страна или трети страни в свободно конвертируема валута по курса за деня към датата на превеждането й в съответствие с националното й законодателство.

Член 18

1. С цел осигуряване на ефективно прилагане на тази спогодба и развиване на сътрудничеството в областта на морския транспорт се създава Смесена комисия по морски транспорт, съставена от представители на договарящите страни.
2. Смесената комисия по морски транспорт:
а) се занимава с въпроси от взаимен интерес, които могат да възникнат в процеса на прилагане на спогодбата;
б) изучава начините за укрепване на сътрудничеството в областта на частния морски сектор;
в) обсъжда други въпроси, свързани с подпомагане на сътрудничеството и отношенията в областта на морския транспорт, както и с оказване на взаимопомощ в международните организации.
3. Заседанията на Смесената комисия по морски транспорт се провеждат поредно в Република България и в Република Корея на дати, определени по взаимно съгласие по дипломатически път.

Член 19

Всеки спор, възникнал при интерпретацията или прилагането на тази спогодба, се разрешава чрез консултации и преговори между компетентните органи на договарящите страни или по дипломатически път.

Член 20

Тази спогодба може да бъде изменяна с взаимно писмено съгласие по дипломатически път.

Член 21

1. Тази спогодба влиза в сила от деня, в който е получена втората от дипломатическите ноти, с които всяка от договарящите страни уведомява другата, че са изпълнени всички необходими изисквания на съответните национални законодателства за влизането й в сила.
2. Тази спогодба се сключва за период от пет години, след което срокът й на действие се продължава автоматично за още пет години, освен ако някоя от договарящите страни не уведоми другата писмено за своето желание за денонсирането й шест месеца преди нейното изтичане.
3. Изменението или денонсирането на тази спогодба няма да промени валидността или действието на проекти или договорености, сключени съгласно нейните разпоредби преди датата на влизането в сила на това изменение или денонсиране.
В уверение на гореизложеното долуподписаните, надлежно упълномощени от своите правителства, подписаха тази спогодба.

Подписана в София на 16 юни 2005 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, корейски и английски език, като трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването на текста на тази спогодба за меродавен се приема текстът на английски език.

За правителството
на Република
България:
Николай Василев,
заместник
министър-председател
и министър
на транспорта
и съобщенията

За правителството
на Република
Корея:
Н. Пр. г-н Чон Джей-сик,
посланик на
Република
Корея в
Република
България

Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив