Правителството на Република България и правителството на Република Сингапур желаейки да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, се договориха, както следва:

Член 1
Обхват по отношение на лицата

Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Член 2
Данъци, за които се прилага спогодбата

1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите, налагани от страна на всяка договаряща държава или на нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.
2. За данъци върху доходите се считат всички данъци върху общия доход или върху отделни елементи на доходите, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са по-конкретно:
а) за Република България:
I. данъкът върху общия доход;
II. данъкът върху печалбата
(по-нататък наричани "български данък");
б) за Република Сингапур:
данъкът върху дохода
(по-нататък наричан "сингапурски данък").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички еднакви или подобни по естеството си данъци, които ще се събират след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите се държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони. В случай, че възникне съмнение при определянето дали дадени данъци са еднакви или подобни по естеството си, компетентните органи на договарящите държави могат да проведат взаимни консултации, като имат предвид разпоредбите на чл.26.

Член 3
Общи определения

1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права или юрисдикция във връзка с определени дейности в съответствие с международното право;
б) терминът "Сингапур" означава Република Сингапур;
в) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България или Сингапур според изискванията на контекста;
г) терминът "лице" означава физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица, което се счита за общност за целите на данъчното облагане;
д) терминът "дружество" означава всяко корпоративно тяло или общност, която се счита за корпоративно тяло за целите на данъчното облагане;
е) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
ж) терминът "гражданин" означава:
I. всяко физическо лице, притежаващо гражданството на една от договарящите държави;
II. всяко юридическо лице, сдружение или асоциация, чието правно положение се определя от законодателството на договарящите държави;
з) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб или самолет, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен ако корабът или самолетът се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава;
и) терминът "компетентен орган" означава:
I. по отношение на България - министъра на финансите или негов упълномощен представител;
II. по отношение на Сингапур - министъра на финансите или негов упълномощен представител.
2. При прилагането на тази спогодбата от всяка от договарящите държави всеки термин, който не е изрично определен, ще има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава за данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако от контекста не се налага друго.

Член 4
Местно лице

1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице" на една от договарящите държави означава:
а) за Сингапур - всяко лице, което съгласно данъчното законодателство на Сингапур е местно лице на Сингапур;
б) за България - всяко физическо лице, което е гражданин на България, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там.
2. Ако в съответствие с разпоредбите на ал.1 едно физическо лице е местно и на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице на тази договаряща държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице на държавата, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако договарящата държава, в която е центърът на жизнени интереси, не може да бъде определена, или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от договарящите държави, то се счита местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако неговият статус не може да бъде определен съобразно букви "а" и "б", компетентните органи на договарящите държави ще решат този въпрос чрез взаимно споразумение.
3. Когато съгласно разпоредбите на ал.1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която се намира седалището на действителното му управление.

Член 5
Място на стопанска дейност

1. За целите на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница;
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера и всяко друго място за добиване на природни богатства.
3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект се считат за място на стопанска дейност само ако работата, свързана с тях, продължава повече от 12 месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че изразът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място, изключително за дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
е) поддържане на определено място изключително за осъществяване на всяко съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал.1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага разпоредбата на ал.6, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал.4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, общ комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не е основание да се счита което и да е от дружествата за място на стопанска дейност на другото.

Член 6
Доходи от недвижимо имущество

1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държавата, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитъка и оборудването, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставянето на право за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби, лодки и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбите на ал.1 се прилагат по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал.1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.

Член 7
Печалби от стопанска дейност

1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал.3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
4. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
5. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
6. Когато печалбите включват елементи на доход или печалби от прехвърляне на имущество, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8
Международен транспорт

1. Печалбите, получени от предприятие на едната договаряща държава от експлоатацията на кораби или самолети в международния транспорт, се облагат само в тази държава.
2. Когато кораб или самолет се експлоатира само между места, намиращи се в едната договаряща държава и когато едно или повече съоръжения или други средства за изследване или добиване на природни богатства са разположени във водите, прилежащи към териториалното море на тази държава, освобождаването от данъчно облагане по ал.1 не се прилага.
3. За целите на ал.1, печалбите от експлоатация на кораби или самолети в международния транспорт са печалбите, получени от превоз по море или въздух на пътници, поща, добитък или стоки, пренасяни от собствениците или наемателите на чартирани кораби или самолети, включително:
а) лихвите върху временни депозити на парични средства, получени от такава експлоатация на кораби или самолети (като разпоредбите на чл.11 не се прилагат по отношение на подобни лихви);
б) печалбите от продажба на билети за такава експлоатация на кораби или самолети от страна на други предприятия;
в) печалбите от отдаване под наем на пълни или празни кораби или самолети, когато тези печалби са инцидентни по отношение експлоатацията на корабите или самолетите; и
г) печалби от използването, поддържането или отдаването под наем на контейнери (включително на трейлери или друго оборудване, необходимо за превоз на контейнери), когато тези печалби са инцидентни по отношение експлоатацията на кораби или самолети.
4. Разпоредбата на ал.1 се прилага и по отношение на печалбите от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция, занимаваща се с експлоатацията на кораби или самолети.

Член 9
Свързани предприятия

1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава; или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данъци.
2. Когато една от договарящите държави в съответствие с разпоредбите на ал.1 включи в печалбите на предприятие на тази договаряща държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и когато компетентните органи на договарящите държави след консултация се споразумеят, че цялата или част от така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответното уточнение на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такова уточнение ще се вземат предвид и другите разпоредби на спогодбата.

Член 10
Дивиденти

1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но когато получателят на дивидентите е и техен притежател, наложеният данък няма да надвишава 5 на сто от брутната сума на дивидентите.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. Независимо от разпоредбите на ал.1 и 2 дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на правителството на другата договаряща държава, се освобождават от облагане с данък в първата посочена договаряща държава.
4. За целите на ал.3 терминът "правителство":
а) за България означава правителството на България и включва:
I. Българската народна банка; и
II. установен от закона орган, орган на местна власт или всяка институция, притежавана изцяло или преимуществено от правителството на България, в зависимост от постигнато споразумение за отделни случаи между компетентните органи на договарящите държави;
б) за Сингапур означава правителството на Сингапур и включва:
I. Монетния двор на Сингапур и Борда на специалните пълномощници по паричното обращение;
II. Държавната инвестиционна корпорация на Сингапур; и
III. установен от закона орган, орган на местна власт или всяка институция, притежавана изцяло или преимуществено от правителството на Сингапур, в зависимост от постигнато споразумение за отделни случаи между компетентните органи на договарящите държави.
5. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права (с изключение на вземания за дълг), даващи право на участие в печалбите, а така също и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходите от акции в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
6. Независимо от разпоредбите на ал.2 дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на Сингапур, на местно лице на България, няма да бъдат облагани с данък върху дивидентите допълнително от облагането с данък върху печалбата или дохода на дружеството, тъй като съгласно законодателството на Сингапур не съществува данък върху дивидентите отделно от данъка върху печалбата или дохода на дружеството.
7. Разпоредбите на ал.1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл.7 или чл.14 съобразно случая.
8. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи от тази друга държава.

Член 11
Лихви

1. Лихвите, възникващи в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато получателят е и притежател на лихвите, така наложеният данък няма да надвишава 5 на сто от брутната сума на лихвите. Компетентните органи на договарящите държави ще уточнят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на това ограничение.
3. Независимо от разпоредбата на ал. 2 лихвите, възникващи в едната договаряща държава и платени на правителството на другата договаряща държава, се освобождават от данъчно облагане в първата посочена договаряща държава.
4. За целите на ал.3 терминът "правителство" има значението съгласно ал.4 на чл.10.
5. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това дали са обезпечени или не с ипотека, а така също и всеки друг доход, представляващ доход от предоставен паричен заем, в съответствие със законодателството на държавата, в която е възникнал доходът, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и награди, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.
6. Разпоредбите на ал.1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл.7 или чл.14 съобразно случая.
7. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт, установен от закона орган или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите, и тези лихви са свързани с такова място на стопанска дейност или определена база, счита се, че тези лихви произхождат от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
8. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 12
Авторски и лицензионни възнаграждения

1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 5 на сто от брутния размер на дохода от авторските и лицензионните възнаграждения.
3. Изразът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или филми, или записи за радио- или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
4. Разпоредбите на ал.1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл.7 или чл.14 съобразно случая.
5. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт, установен от закона орган или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които възниква задължението за изплащане на авторските и лицензионните възнаграждения, и тези авторски и лицензионни възнаграждения произхождат от такова място на стопанска дейност или определена база, то тогава ще се счита, че те възникват в договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 13
Печалби от прехвърляне на имущество

1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл.6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие), или на подобна определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
3. Печалбите от прехвърляне на кораби или самолети, използвани в международния транспорт, или на движимо имущество, предназначено за използването на тези кораби или самолети, се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.
4. Печалбите от прехвърляне на имущество, различно от посоченото в ал.1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.

Член 14
Доходи от независими лични услуги

1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава, освен ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за извършване на своята дейност. Ако то има такава опредена база, доходите могат да се облагат в тази друга държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към тази определена база.
2. Изразът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, стоматолози, адвокати, инженери, архитекти и счетоводители.

Член 15
Доходи от трудово правоотношение

1. Като се имат предвид разпоредбите на чл.16, чл.18, чл.19, чл.20 и чл.21, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Независимо от разпоредбите на ал.1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за полагане на труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:
а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период;
б) възнаграждението е платено от работодател или от името на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава; и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата договаряща държава.
3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб или самолет, използван в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облага с данък само в тази държава, освен ако възнаграждението е получено от местно лице на другата договаряща държава.

Член 16
Директорски възнаграждения

Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната от договарящите държави в качеството му на борд на директорите или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

Член 17
Артисти и спортисти

1. Независимо от разпоредбите на чл.14 и чл.15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител - като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист, или музикант, или като спортист, от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Когато доходи от или във връзка с личната дейност на художествен изпълнител или спортист се получават не от самия художествен изпълнител или спортист, а от друго лице, тези доходи, независимо от разпоредбите на чл.7, чл.14 и чл.15, могат да се облагат в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста.
3. Независимо от разпоредбите на ал.1 доходите, получени от художествен изпълнител или спортист, който е местно лице на едната договаряща държава, от неговите лични дейности в това му качество, упражнявани в другата договаряща държава, се освобождават от данъчно облагане в тази друга държава, когато тези дейности са изцяло или в значителна степен финансирани от публични фондове на която и да е от договарящите държави, орган на местна власт или установен от закона техен орган, или когато тези дейности се извършват въз основа на програма за културен или спортен обмен, съгласувана между договарящите държави.
4. Независимо от разпоредбите на ал.2 и чл.7, чл.14 и чл.15, когато доходи от или във връзка с личните дейности, упражнявани от художествен изпълнител или спортист в едната договаряща държава, се получават не от самия художествен изпълнител или спортист, а от друго лице, тези доходи се освобождават от данъчно облагане в тази държава, ако посочените дейности са изцяло или в значителна степен финансирани от публични фондове на тази или на другата държава, орган на местна власт или установен от закона техен орган, или когато дейностите се извършват въз основа на програма за културен или спортен обмен, съгласувана между договарящите държави.

Член 18
Пенсии

Пенсии и анюитети, възникващи в едната договаряща държава, включително плащания, извършени в съответствие със законодателството по социалното осигуряване на тази държава, и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в първата посочена държава.

Член 19
Държавна служба

1. а) Възнаграждение, различно от пенсия, изплатено от едната договаряща държава, нейно политическо подразделение, орган на местна власт или установен от закона неин орган на физическо лице за извършени услуги на тази държава, нейно подразделение, орган на местна власт или установен от закона орган, се облага с данък само в тази държава.
б) Такова възнаграждение обаче се облага с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази друга държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което:
I. е гражданин на тази държава; или
II. не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.
2. Разпоредбите на чл.15 и чл.16 се прилагат и по отношение на възнаграждения за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава, нейно политическо подразделение, орган на местна власт или установен от закона неин орган.

Член 20
Студенти

Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данък в първата посочена държава при условие, че плащанията са от източници извън тази държава.

Член 21
Преподаватели

1. Възнаграждения, получени за преподаване или научни изследвания от физическо лице, което непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава е или е било местно лице на другата договаряща държава и се намира в първата посочена държава с цел научни изследвания или преподаване в признат университет, колеж, друга институция за висше образование или подобни образователни институти, се освобождават от облагане с данък в първата посочена държава по отношение на всяко възнаграждение за такова изследване или преподаване за период не по-голям от две години от датата на неговото първо пристигане с такава цел в тази държава.
2. Този член се прилага само спрямо доходи от изследователска дейност или преподаване, ако тази дейност или преподаването се предприема от физическото лице в обществен интерес, а не предимно за облагодетелстване на някое частно лице или лица.

Член 22
Други доходи

1. Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава, независимо от това къде възникват, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, се облагат с данък само в тази държава
2. Разпоредбите на ал.1 не се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определено в ал.2 на чл.6, когато получателят на такива доходи като местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност или осъществява в тази друга държава независими лични услуги чрез постоянна база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се получават доходите, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл.7 или чл.14 съобразно случая.

Член 23
Ограничаване на облекченията

1. Когато съгласно тази спогодба се предвижда (със или без други условия), че доходи от източници в едната договаряща държава се освобождават от данъчно облагане или ще се облагат с намалена данъчна ставка в тази държава, а съгласно законодателството на другата договаряща държава посочените доходи подлежат на облагане с данък в частта на сумата от тях, която е върната или получена в тази друга държава, но не по отношение на целия им размер, то тогава освобождаването или намалението на данъка, което се допуска съгласно спогодбата, в първата посочена държава се прилага само за такава част от доходите, каквато е върната или получена в тази друга държава.
2. Това ограничение обаче не се прилага за доходи, получени от правителството на едната договаряща държава или всяко лице, одобрено от компетентния орган на тази държава за целите на тази алинея. Терминът "правителство на едната договаряща държава" включва неговите институции и органи, установени от закона.

Член 24
Премахване на двойното данъчно облагане

Двойното данъчно облагане се избягва, както следва:
а) в България:
I. когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Сингапур, България, като има предвид разпоредбите на точки II и III, ще освободи от данъчно облагане такива доходи или имущество.
II. когато местно лице на България получава елементи от доход, които в съответствие с разпоредбите на чл.10, чл.11 и чл.12 могат да бъдат облагани с данък в Сингапур, България ще приспадне от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Сингапур. Това приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, който е изчислен, преди да е направено приспадането, отнасящо се до тези елементи от дохода, получени от Сингапур;
III. когато в съответствие с други разпоредби на тази спогодба полученият доход от местно лице на България е освободен от данъчно облагане в България, България може въпреки това при определяне размера на данъка за останалия доход или имущество на това местно лице да включи и освободения доход;
б) в Сингапур:
Когато местно лице на Сингапур получава доходи от България, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в България, Сингапур в съответствие със законодателството си, което регламентира признаването като кредит срещу сингапурския данък на данъка, платен в която и да е друга държава, освен в Сингапур, ще признае платения български данък като данъчен кредит пряко или чрез намаление срещу сингапурския данък, който се следва за дохода от лихви. Когато се касае за доход от дивиденти, платени от дружество, което е местно лице на България, на местно лице на Сингапур, представляващо дружество, което притежава пряко или непряко не по-малко от 10 на сто от капитала на първото посочено дружество, при допускане на кредита, ще се вземе предвид българският данък, платен от това дружество върху частта от печалбата му, от която са платени дивидентите.

Член 25
Недискриминация

1. Гражданите на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени гражданите на тази друга държава при същите обстоятелства.
2. Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга държава, отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същата дейност.
3. Разпоредбите на този член не задължават едната договаряща държава да предоставя на:
а) местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични намаления, приспадания или облекчения за данъчни цели, каквито тя предоставя на своите местни лица; или
б) граждани на другата договаряща държава такива лични намаления, приспадания или облекчения за данъчни цели, каквито тя предоставя на собствените си граждани, които не са местни лица на тази държава, или на други лица, за които това е регламентирано в данъчното законодателство на тази държава.
4. Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира пряко или непряко от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата посочена държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата посочена държава.
5. Когато едната договаряща държава предоставя данъчни облекчения на своите граждани с цел насърчаване икономическото и социалното развитие в съответствие с националната си политика и критерии, това няма да се счита за дискриминация по смисъла на този член.

Член 26
Процедура за взаимно споразумение

1. Когато едно лице счита, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може, независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своето възражение пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят му е във връзка с ал.1 на чл.25 - пред този орган на договарящата държава, на която е гражданин. Възражението трябва да бъде представено в срок 3 години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.
2. Компетентният орган, ако счита, че възражението е основателно и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие със спогодбата.
3. Компетентните органи на договарящите държави ще полагат усилия да разрешават посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата. Те могат също така да се консултират взаимно за отстраняване на двойното данъчно облагане за случаи, непредвидени в тази спогодба.
4. Компетентните органи на договарящите държави могат да контактуват пряко помежду си, с цел да постигнат споразумение по смисъла на предходните алинеи.

Член 27
Размяна на информация

1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, каквато е необходима за прилагане разпоредбите на тази спогодба или на националните си законодателства по отношение на данъците, спрямо които се прилага спогодбата, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата. Размяната на информация не е ограничена от чл.1. Всяка информация, получена от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава, и ще се предоставя само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, правоприлагането или принудителното изпълнение или за решаването на жалби във връзка с данъците, обхванати от спогодбата. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели. Те могат да предоставят информацията на публични съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения.
2. Разпоредбите на ал.1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:
а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава;
б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по нормалната административна процедура в тази или в другата договаряща държава;
в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).

Член 28
Членове на дипломатически представителства и консулски служби

Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства или на консулските служби съгласно общите норми на международното право или съобразно разпоредбите на специални споразумения.

Член 29
Влизане в сила

1. Договарящите държави ще се уведомят взаимно за изпълнението на конституционните си изисквания относно ратификацията и влизането в сила на спогодбата.
2. Спогодбата влиза в сила от датата на последното уведомление по ал.1 и нейните разпоредби ще се прилагат:
а) за България:
I. по отношение на данъците, удържани при източника - за доходите, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила;
II. по отношение на другите данъци върху доходите и имуществото - за данъците, събирани за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила;
б) за Сингапур:
по отношение на сингапурския данък - за данъка, който се събира за всяка година, започваща на или след 1 януари на втората календарна година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила.

Член 30
Прекратяване на действието

Тази спогодба остава в сила, докато не бъде прекратена от една от договарящите държави. Всяка договаряща държава може да прекрати действието на спогодбата по дипломатически път чрез писмено съобщение за прекратяването най-малко шест месеца преди края на всяка календарна година след изтичането на период от пет години от датата, на която спогодбата влиза в сила. В такъв случай спогодбата ще престане да действа:
а) за България:
I. по отношение на данъците, удържани при източника - за доходите, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която е изпратено уведомлението;
II. по отношение на другите данъци върху дохода и имуществото - за данъците, събирани за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, през която е изпратено уведомлението;
б) за Сингапур:
по отношение на сингапурския данък - за данъка, който се събира за всяка година, започваща на или след 1 януари на втората календарна година, следваща годината, в която е изпратено уведомлението.
В удостоверение на горното долуподписаните, съответно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.
Съставена в два екземпляра в Сингапур на 13 декември хиляда деветстотин деветдесет и шеста година, на български и английски език, като всички текстове имат еднаква сила.