Правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия в желанието си за регулиране и подпомагане на международните презгранични шосейни превози на пътници и товари сключиха следната спогодба:

Член 1
Предмет на спогодбата

С тази спогодба се урежда в съответствие с вътрешното законодателство на договарящите страни международният шосеен транспорт на пътници и товари между Република България и Федерална република Германия, както и транзитът през тези държави с автомобили, регистрирани в една от тях, и извършвани от превозвачи, на които осъществяването на тези превози е разрешено на територията на тяхната държава.

Член 2
Превоз на пътници

(1) Пътнически превоз по смисъла на тази спогодба е превозът на хора и техния багаж с автобуси. Това определение важи и при пътуване на празни автобуси във връзка с осъществяването на транспортната дейност.
(2) За автобусни се считат тези превозни средства, които по своята конструкция и обзавеждане са пригодени и определени за превоз на повече от девет лица (включително шофьорът).

Член 3

(1) Редовни превози са превозите на пътници по определена транспортна линия според предварително съгласувани и обявени разписания, цени за превоза и условия, според които пътниците могат да слизат и да се качват на предварително определените за това спирки. Това се отнася и за други превози, които по същество се извършват като редовни.
(2) Независимо от това, кой определя условията за извършване на превоза, за редовни превози по смисъла на тази спогодба се считат и редовни превози на определени категории пътници, като се изключат други пътници, доколкото са на лице определенията за редовен превоз според ал.1. Тези превози, особено превозът на работници до работното им място и оттам до тяхното местоживеене, се определят като "специални форми на редовните превози".
(3) За редовните двустранни или транзитни превози е необходимо разрешително от компетентните органи на двете договорящи страни. Разрешителното се издава от двете страни на основата на взаимност и в съответствие с вътрешното законодателство на съответната договаряща страна. Разрешителното може да бъде издавано за период до пет години.
(4) За извършване на промени на автобусната линия, на спирките, на разписанията, на тарифите и на условията на превоз е необходимо предварителното съгласие от компетентните органи на двете договарящи страни. Същото се отнася и за случаите на прекратяване на движението по линията.
(5) Заявки за откриване на редовна автобусна линия, както и заявки съгласно ал.4 трябва да се представят пред компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия е седалището на превозвача. Заявките със становището на Министерството на транспорта на тази договаряща страна трябва да се изпратят непосредствено до Министерството на транспорта на другата договаряща страна.
(6) Заявките според ал.4 и 5 трябва да съдържат следните данни:
1. име и фамилия или фирма, както и пълен адрес на предприятието, което прави заявката;
2. вид на превоза;
3. заявена продължителност на разрешителното;
4. период на експлоатация и брой на пътуванията (например ежедневно, седмично);
5. разписание;
6. точно описание на маршрута (спирки за качване и слизане на пътниците, други спирки), гранични преходи;
7. дължина на маршрута в километри - отиване и връщане;
8. дължина на дневния пробег;
9. времетраене на шофирането и почивката на шофьорите;
10. брой на седящите места в автобусите, които ще се ползват;
11. цени и условия за превоз (тарифи).
(7) Образуваната според чл.16 Смесена комисия може да обяви за необходими и други условия и данни.

Член 4

(1) Совалков превоз е транспортна услуга, при която предварително образувани групи от пътници при многократни отивания и връщания се превозват от едно и също изходно до едно и също крайно място. Тези групи от пътници, превозени на отиване, се връщат обратно при последващо пътуване до изходното място. Под изходна и крайна точка на пътуването се разбират мястото на започване на пътуването и мястото на целта на пътуването, както и тези места, разположени в диаметър до 50 км от тях. Наред с превоза към транспортната услуга трябва да бъде включен и подслонът на пътуващата група, със или без храна в мястото на крайната цел на пътуването, а в някои случаи и по време на самото пътуване. Първото връщане и последното отиване в последователността на совалковите превози трябва да са рейсове без пътници.
(2) Когато някои пътници със съгласието на компетентните органи на съответната договаряща страна или на съответните договарящи страни пътуват в обратна посока с друга група, тази транспортна услуга също се отнася към совалковия превоз, въпреки че се различава от условията по ал.1.
(3) За совалковите превози при всеки отделен случай е нужно разрешително от компетентния орган на другата договаряща страна. Заявката за издаване на разрешително трябва да се отправи от превозвача непосредствено към компетентния орган на другата договаряща страна. Тя трябва да се внесе най-малко 60 дни преди започване на транспортната дейност.
(4) Заявките за разрешителни за совалков превоз според ал.3, освен данните по чл.3, ал. 6, трябва да съдържат допълнително и датите на пътуване, брой на пътуванията и данни за мястото и хотелите или други места, където пътниците да бъдат подслонени по време на престоя си, както и продължителността на престоя.
(5) Основните правила по процедурата за издаване на разрешително за совалков превоз и формулярите за разрешително при необходимост се определят в образуваната според чл.16 Смесена комисия. Тя може да договаря облекчения на данните в ал.4.

Член 5

(1) Случаен превоз е този превоз, който не е редовен превоз по смисъла на чл.3, ал.1, а също така не е и совалков превоз по смисъла на чл.4.
(2) Случайните превози между двете договарящи страни и транзит през техните територии не се нуждаят от разрешително, когато става дума за:
1. пътувания, които се провеждат с превозно средство, което по целия пътен участък превозва една и съща група пътници и я връща обратно на изходното място (обиколни пътувания със затворени врати);
или
2. превози, при които се превозват пътници само на отиване и при които обратният курс е празен (празни обратни рейсове);
или
3. празни рейсове, за да се вземе група пътници, която е била превозена преди с транспорт от същия превозвач според т. 2, и се върне обратно до изходното място.
(3) При случайните превози по пътя не могат да се качват и да слизат пътници, освен ако компетентните органи на съответната договаряща страна не разрешат това.
(4) За извършване на случайни превози, които не отговарят на определенията в ал. 2, при всеки отделен случай е необходимо разрешение на компетентния орган на съответната друга договаряща страна. Заявката за издаване на разрешително трябва да се отправи от превозвача непосредствено към компетентния орган на другата договаряща страна. Тя трябва да се депозира най-малко 4 седмици преди започване на превозите.
(5) Заявките според ал.4 на този член трябва да съдържат следните данни:
1. име и фамилия или фирма, както и пълен адрес на превозвача, в дадени случаи и на организатора на пътуването, който е възложил поръчката за превоз;
2. цел на пътуването (описание);
3. държава, в която първоначално е сформирана групата;
4. изходна и крайна точка на пътуването и страната, от която тръгва групата;
5. маршрут с гранични преходи;
6. дати на отиване и връщане със съответните указания дали на отиване, или на връщане ще има празен рейс;
7. времетраене на шофирането и почивката на шофьорите;
8. регистрационен номер на автобусите и брой на седящите места, които ще се ползват.
(6) Образуваната според чл.16 на тази спогодба Смесена комисия може да обяви за необходими и други условия и данни. Тя договаря контролните документи за случайни превози без разрешително.

Член 6

(1) Издадените според чл.3, ал.3, чл.4, ал.3, чл.5, ал.3 и 4 разрешителни могат да бъдат използвани само от превозвача, на когото са издадени. Те не могат да се преотстъпват на друг превозвач нито да бъдат използвани при случайни превози за други превозни средства освен за посочените в разрешителното. В рамките на редовната линия обаче превозвачът, на когото е издадено разрешителното, може да включи в работата други превозвачи, с които има договор, регистрирани на териториите на договарящите страни. Не е необходимо те да бъдат посочени в разрешителното, обаче трябва да носят със себе си официален препис от това разрешително и договора или заверен препис от договора.
(2) Не е разрешено да се превозват пътници между два пункта на територията на другата договаряща страна (забрана на каботажни превози). Образуваната според чл.16 Смесена комисия може да разреши по изключение каботажни превози при конкретни случаи.

Член 7
Превоз на товари

Превозвачите, които осъществяват превози срещу заплащане и за собствена сметка между територията, където използваното превозно средство е регистрирано, и територията на другата договаряща страна, както и транзит през територията на една от договарящите страни, се нуждаят от разрешително от компетентните органи на тази договаряща страна за всеки превоз.

Член 8

(1) Разрешителното се издава на превозвача. То важи само за него самия и не може да се преотстъпва.
(2) Разрешително е необходимо за всеки товарен автомобил и всеки влекач. То важи едновременно за тегленото ремарке или полуремарке, независимо от мястото на неговата регистрация.
(3) Едно разрешително важи в двустранните и транзитните превози за произволен брой пътувания за определеното в него време (разрешително за период от време) или за съответно едно или повече отивания и връщания в посочения в разрешителното период от време (разрешение за брой пътувания).
(4) Превози между територията на другата договаряща страна и трета държава са допустими само тогава, когато превозното средство преминава транзит по обичайния търговски път през суверенната територия, в която е регистрирано. При необходимост в създадената според чл.16 Смесена комисия след обсъждане могат да бъдат договорени изключения.
(5) Не е разрешено да се извършват превози на товари между два пункта, намиращи се на суверенната територия на другата договаряща страна. Изключения могат да бъдат разрешени в определени единични случаи от съответното Министерство на транспорта или други компетентни органи, ако на техните територии липсват достатъчно автомобили за тези цели.

Член 9

(1) Не е необходимо разрешително за:
1. пътувания с празни товарни автомобили;
2. превоз на товари с товарни автомобили, чието допустимо общо тегло, включително общото тегло на ремаркетата, не надвишава 6 тона или чийто допустим полезен товар, включително полезният товар на ремаркетата, не надвишава 3,5 тона;
3. превоз на покъщнина при преселване;
4. превоз на предмети и устройства, които са предназначени за театрални, музикални или филмови представления, спортни прояви, панаири и изложби или за радио-телевизионни или филмови записи, доколкото тези предмети или устройства се внасят и изнасят само временно;
5. превоз на тленни останки;
6. случайни превози на товари от въздушни пратки до и от летища при временна обходна линия във въздушния транспорт;
7. превоз на пощенски пратки;
8. превоз на повредени или нуждаещи се от ремонт превозни средства (връщане);
9. превози на медикаменти, медицински уреди и съоръжения, както и на товари, определени за хуманитарна помощ и при спешни случаи (природни бедствия);
10. превоз на живи животни;
11. превоз на багаж в ремаркета на автобуси;
12. превоз на жилищни контейнери с покъщнина, доколкото не става дума за търговска стока.
(2) Образуваната според чл.16 Смесена комисия може да освободи от задължение за разрешително и други превози.

Член 10

(1) Необходимите за превозвачите от Република България разрешителни се издават от Федералното министерство на транспорта на Федерална република Германия и се разпределят от съответните компетентни органи в Република България.
(2) Необходимите за превозвачите от Федерална република Германия разрешителни се издават от Министерството на транспорта на Република България и се разпределят от Федералното министерство на транспорта на Федерална република Германия или от упълномощените от него служби.

Член 11

(1) Образуваната според чл.16 Смесена комисия съгласува броя и вида на разрешителните съгласно чл.8, които всяка година ще се разменят между договарящите страни.
(2) Договореният брой разрешителни може да бъде променян при необходимост от Смесената комисия, образувана съгласно чл.16.
(3) Образците на разрешителните се съгласуват в образуваната според чл.16 Смесена комисия.

Член 12
Общи разпоредби

Разрешителните, контролните документи или другите необходими освен тях документи трябва да се намират при всички пътувания в превозното средство и да се предоставят за проверка при искане от страна на представители на компетентните контролни органи. Контролните документи трябва да бъдат попълнени изчерпателно преди започване на пътуването.

Член 13

(1) Превозвачите са длъжни да спазват законодателството, действащо на територията на другата договаряща страна по отношение на транспортното право, на законите за движение по пътищата, на законите за чужденци, както и действащите към съответния момент митнически и тарифни разпоредби.
(2) При тежки или неколкократни нарушения на даден превозвач или на неговия пътуващ персонал спрямо действащото на територията на другата страна законодателство или спрямо разпоредбите на тази спогодба компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия е регистрирано превозното средство, могат по молба на компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия е било извършено нарушението, да предприемат според съответното действащо законодателство следните мерки:
1. изискване от отговорния превозвач да спазва действащите разпоредби;
2. временно изключване от превоза;
3. прекратяване издаването на разрешителни на отговорния превозвач или отнемане на вече издаденото разрешително за периода от време, за който компетентните органи на другата договаряща страна са изключили превозвача от превоза.
(3) Мярката според ал.2, т.2 може да бъде предприета и непосредствено по преценка на компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия е извършено нарушението.
(4) Министерствата на транспорта на двете договарящи страни се информират взаимно за взетите мерки по ал. 2 или ал. 3.

Член 14

Доколкото въз основа на тази спогодба се предоставят лични данни, съгласно националното законодателство, действат следните разпоредби при спазване на действащите за всяка една от договарящите страни правни разпоредби.
(1) Ползването на данните от страна на получателя е допустимо само за посочената цел и при определените от предоставящата ги служба условия.
(2) Получателят уведомява при поискване предоставящата служба за предназначението на предоставените данни и за постигнатите чрез това резултати.
(3) Лични данни могат да бъдат предоставяни само на компетентните служби. По-нататъшното им предоставяне на други служби може да става само при предварително съгласие на предоставящата данни служба.
(4) Предоставящата данни служба е длъжна да внимава за правилността на предоставяните данни, както и за необходимостта и съразмерността по отношение на целта, за която се извършва предоставянето им. При това трябва да се спазват действащите съгласно съответното национално законодателство забрани за предоставяне на данни. Ако се окаже, че са били предоставени неточни данни или данни, които не е трябвало да бъдат предоставяни, то за това трябва незабавно да бъде уведомен получателят. Той е длъжен да извърши поправка или да унищожи данните.
(5) По искане на засегнатото лице трябва да бъде изготвена справка за наличната за него информация, както и за предвидената цел на ползването є. Задължението за изготвяне на справка не съществува, доколкото по преценка се окаже, че общественият интерес да не се издава справката надделява над интереса на засегнатото лице от изготвянето на справката. Иначе правото на засегнатото лице да получи справка за наличните за него данни се определя от националното законодателство на договарящата страна, на чиято територия се подава молбата за справка.
(6) Предоставящата данните служба при предоставянето указва върху действащите съгласно нейното законодателство срокове за заличаването им. Независимо от тези срокове предоставените лични данни трябва да се заличат, щом престанат да са необходими за целта, за която са били предоставени.
(7) Предоставящата и получаващата служба са длъжни да завеждат документация за предоставянето и получаването на лични данни.
(8) Предоставящата и получаващата служба са длъжни да опазват предоставените лични данни ефикасно от неупълномощен достъп, неупълномощена промяна и неупълномощено разпространяване.

Член 15

При извършване на превози въз основа на тази спогодба отпадат за всяка една от двете договарящи страни всички вносно-износни митни сборове, както и задължението за разрешение за внос на територията на съответно другата договаряща страна за:
1. горивото, намиращо се в основните резервоари, предвидени за съответния модел превозно средство, които технически и конструктивно са свързани с горивната инсталация, в количество от 600 л за автобуси и 200 л за камиони, както и допълнително гориво от 200 л за хладилните или други видове инсталации на камионите или специалните контейнери;
2. смазочни материали, които се намират в превозното средство и отговарят на нормалните потребности за експлоатация по време на транспорта;
3. резервни части и инструменти за ремонт на превозното средство, с което се извършва презграничният превоз; резервни части, които не са били използвани, както и сменените стари части трябва отново да бъдат изнесени, унищожени или да се третират съгласно разпоредбите, валидни на територията на съответната договаряща страна.

Член 16

Представители на министерствата на транспорта на двете договарящи страни образуват Смесена комисия. Тя се състои от упълномощени лица на двете договарящи страни. Събира се по желание на едната от договарящите страни, за да обезпечи изпълнението на тази спогодба, да разглежда други въпроси, свързани с международния автомобилен транспорт, да хармонизира разпоредбите на тази спогодба към развитието на транспорта и да решава при взаимно съгласие всички възникващи спорни въпроси. Ако спорни въпроси не могат да бъдат решени при взаимно съгласие в Смесената комисия, договарящите страни ще се консултират по дипломатически път.

Член 17

Договарящите страни са съгласни при извършването на превози по смисъла на чл.1 от тази спогодба да насърчават въвеждането на по-безшумни и отделящи по-малко вредни вещества превозни средства, както и на такива със специални съоръжения за повишаване техническата сигурност на превозното средство. Подробностите се определят в образуваната съгласно чл.16 Смесена комисия.

Член 18
Заключителни разпоредби

Тази спогодба не засяга правата и задълженията на двете договарящи страни, произтичащи от други сключени от тях международни договори, в това число и задълженията на Федерална република Германия като член на Европейския съюз.

Член 19

(1) Тази спогодба влиза в сила от деня, в който Министерството на външните работи на Република България уведоми правителството на Федерална република Германия, че вътрешнодържавните изисквания за влизане в сила са изпълнени. Меродавен е денят, в който постъпи нотификацията.
(2) Тази спогодба се сключва за неопределено време. Тя може да бъде денонсирана по всяко време в писмен вид със срок на предизвестие от 6 месеца. Меродавен за началото на срока е денят на нотификацията за денонсиране.

Член 20

С влизането в сила на тази спогодба се прекратява действието на административното споразумение от 26 юни 1964 г. между Министерството на транспорта на Федерална република Германия и Министерството на транспорта и съобщенията на Народна република България за международни автомобилни товарни превози.
Съставена в Берлин на 21.Х.1997 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български и немски език, като и двата текста имат еднаква сила.