Правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия в желанието си да укрепят приятелските отношения между двете държави и техните народи,
с намерение да противодействат на незаконната имиграция в духа на световните усилия,
водени от стремежа да улеснят приемането на лица, които пребивават незаконно на територията на съответно другата договаряща страна, както и транзитирането на лица, в съзвучие с общите международноправни норми и в дух на сътрудничество, основаващо се на доверие,
се споразумяха за следното:
Раздел I
Приемане на собствени граждани
Член 1
(1) Всяка договаряща страна приема лицето, което не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане или пребиваване, действащи на територията на молещата договаряща страна, ако бъде доказано или ако бъде установено по презумпция, че то притежава гражданството на замолената договаряща страна.
(2) Разпоредбата на алинея 1 се прилага и спрямо лице, което след влизането на територията на молещата договаряща страна е било освободено от гражданството на замолената договаряща страна и не е придобило друго гражданство или не е получило уверение за даване на гражданство от молещата договаряща страна.
(3) Замолената договаряща страна приема по искане на молещата договаряща страна също така и родените в чужбина непълнолетни деца на подлежащото на връщане лице, които не са сключвали брак, а с негово съгласие - и неговия брачен партньор с друго гражданство, ако същите нямат право на пребиваване на територията на молещата договаряща страна и не представляват опасност за националната сигурност и обществения ред или общественото здраве на територията на замолената договаряща страна.
Член 2
(1) Германското гражданство се счита за доказано въз основа на:1. удостоверения за гражданство;
2. всякакъв вид паспорти (задгранични, групови, дипломатически, служебни, заместващи паспорта документи за пътуване);
3. лични карти (включително временни и спомагателни);
4. военни паспорти, лични карти на военнослужещи, моряшки книжки;
5. детски паспорти като заместващи паспорта документи за пътуване;
6. други официално издадени документи, от които е видно гражданството на лицето.
В тези случаи замолената договаряща страна приема без формалности съответното лице.
(2) Българското гражданство се счита за доказано въз основа на:
1. удостоверения за гражданство, издадени от компетентните органи;
2. всякакъв вид паспорти, издадени на граждани на Република България (паспорти, дипломатически паспорти, служебни паспорти, моряшки паспорти);
3. лични карти;
4. временен паспорт със снимка;
5. документи за самоличност на военнослужещи;
6. други официално издадени документи, от които е видно гражданството на лицето.
В тези случаи замолената договаряща страна приема без формалности съответното лице.
(3) Германското гражданство се счита за установено по презумпция, по-специално въз основа на:
1. копия на доказателствените средства, посочени в алинея 1;
2. свидетелства за правоуправление на моторни превозни средства и копия на същите;
3. удостоверения за раждане и копия на същите;
4. свидетелски показания;
5. лични изявления на съответното лице;
6. резултата от изслушването на съответното лице от компетентното задгранично представителство на замолената договаряща страна;
7. езика на съответното лице;
8. други документи, които могат да способстват за установяване на гражданството.
В тези случаи приемането на съответното лице се извършва по реда и условията на член 3.
(4) Българското гражданство се счита за установено по презумпция, по-специално въз основа на:
1. копия на доказателствените средства, посочени в алинея 2;
2. други документи на военнослужещи, удостоверяващи принадлежността на лицето към българските въоръжени сили, и копия на същите;
3. свидетелства за правоуправление на моторни превозни средства и копия на същите;
4. удостоверения за раждане и копия на същите;
5. служебни фирмени карти и копия на същите;
6. удостоверения за застраховка и копия на същите;
7. свидетелски показания;
8. лични изявления на съответното лице;
9. резултата от изслушването на съответното лице от компетентното задгранично представителство на замолената договаряща страна;
10. езика на съответното лице;
11. други документи, които могат да способстват за установяване на гражданството.
В тези случаи приемането на съответното лице се извършва по реда и условията на член 3.
(5) Документите, посочени в алинеи от 1 до 4, са достатъчни за установяване на гражданството по презумпция и в случаите, в които са станали невалидни поради изтекъл срок.
Член 3
(1) При липса на доказателствени средства и в случаите по член 1, алинея 2 приемането се извършва въз основа на молба за приемане. Съгласно наличните документи или личните изявления на подлежащото на приемане лице молбата за приемане трябва да съдържа следното:1. данни за самоличността на подлежащото на приемане лице (фамилни имена, други имена, лични имена, дата на раждане и - по възможност - място на раждане, както и данни за последен постоянен адрес на територията на замолената договаряща страна);
2. описание на средствата за установяване на гражданството по презумпция;
3. снимка - паспортен формат;
4. указания за евентуална нужда от помощ, медицинско обслужване или придружаване вследствие заболяване или старост на подлежащото на приемане лице при негово съгласие;
5. други мерки за защита или сигурност, които са необходими при предаването и се налагат в конкретния случай.
(2) В случай на приемане на лице по реда на член 1, алинея 2 молбата за приемане трябва да се подаде в срок дванадесет месеца след като компетентните органи са узнали, че съответното лице е изгубило гражданството си.
(3) Замолената договаряща страна отговаря на молбата за приемане незабавно, но не по-късно от 14 дни. Срокът започва да тече от постъпването на молбата за приемане в компетентния орган на замолената договаряща страна. След изтичането на този срок се приема, че е налице съгласие за обратно приемане на лицето. При съгласие за приемане лицето може да бъде върнато незабавно на територията на замолената договаряща страна.
(4) Компетентният орган на молещата договаряща страна уведомява незабавно компетентния орган на замолената договаряща страна за връщането на съответното лице, но не по-късно от пет работни дни преди датата на заплануваното връщане.
Член 4
Молещата договаряща страна приема обратно без особени формалности лице, което вече е прието от замолената договаряща страна, ако в срок шест месеца след приемането му бъде доказано, че посочените в член 1 условия за приемане от страна на замолената договаряща страна не са били налице.
Раздел II
Приемане на лица, които не притежават германско или българско гражданство
Член 5
(1) Всяка договаряща страна приема по молба на другата договаряща страна лице, което не притежава германско или българско гражданство, ако то не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане и пребиваване, действащи на територията на молещата договаряща страна, и ако е доказано или ако е установено по презумпция, че то:
- притежава валидна виза или валидно разрешение за пребиваване, издадени от замолената договаряща страна;
- е влязло противоправно директно от територията на замолената договаряща страна на територията на молещата договаряща страна;
- непосредствено преди влизането на територията на молещата договаряща страна е имало последен постоянен адрес на територията на замолената договаряща страна.
(2) Задължение за обратно приемане от замолената договаряща страна е налице и в случай, че и двете договарящи страни са издали виза с междувременно изтекъл срок на валидност или разрешение за пребиваване с междувременно изтекъл срок на валидност, ако издадените от замолената договаряща страна виза или разрешение за пребиваване са изтекли по-късно. Ако валидността изтича същия ден, договарящата страна, която е издала визата или разрешението за пребиваване с по-дълъг срок на валидност, е длъжна да приеме лицето.
(3) Не съществува задължение за приемане съгласно алинеи 1 и 2, ако лицето е получило само виза за транзит през международно летище на територията на замолената договаряща страна.
(4) Договарящите страни връщат лицето, което притежава виза за транзитно преминаване през територията на замолената договаряща страна, приоритетно в държавата, чието гражданство то притежава. Ако това не е възможно, връщането се осъществява в държавата, в която лицето има право на влизане или пребиваване. Ако и това не е възможно, връщането се осъществява в държавата, от която лицето е влязло на територията на молещата договаряща страна. Ако няколко държави са издали виза или разрешение за пребиваване, връщането се осъществява в държавата, чиято виза е станала невалидна последна или чието разрешение за пребиваване е станало невалидно последно.
Член 6
(1) Директното влизане на територията на молещата договаряща страна и пребиваването преди това на територията на замолената договаряща страна, както и притежаването на валидна виза или на друго валидно разрешение за пребиваване на територията на замолената договаряща страна, издадени от замолената договаряща страна, трябва да се докажат или да се установят по презумпция.(2) Доказателства са:
- печати за влизане или излизане, поставени от органите на замолената договаряща страна в документи за пътуване, представени в цялост;
- визи, разрешения за пребиваване и отметки от органи на замолената договаряща страна в документи за пътуване;
- документи и предмети (например самолетни билети, корабни бордни карти, билети за пътуване, удостоверения или фактури и др.), които в своята цялост недвусмислено доказват пребиваването на лицето на територията на замолената договаряща страна.
Представеното по този начин доказателство се признава между договарящите страни с обвързваща сила, без да се събира допълнителна информация.
(3) Средства за установяване по презумпция са:
- печати за влизане или излизане, поставени от органите на замолената договаряща страна в документи за пътуване, които не са в цялост;
- документи, издадени от деня на влизането в сила на тази спогодба, както и предмети, които насочват към пребиваването на лицето на територията на замолената договаряща страна;
- мястото и обстоятелствата, при които лицето е било заловено след влизането;
- показания на служители на граничните органи, които могат да удостоверят преминаването на границата;
- информация от международна организация за самоличността или пребиваването на лицето;
- свидетелски показания;
- лични изявления на лицето.
Обоснованата по този начин презумпция за пребиваване се счита между договарящите страни за установена, докато замолената договаряща страна не я опровергае.
(4) Доказателството за последния постоянен адрес съгласно член 5, алинея 1, трето тире може да се представи чрез официални документи на замолената договаряща страна. Обосноваването на презумпция може да става по-специално чрез документи, удостоверения и потвърждения, които насочват към последния постоянен адрес на територията на замолената договаряща страна.
Член 7
(1) Молбата за приемане съобразно наличните документи или лични изявления на подлежащото на приемане лице трябва да съдържа:1. данни за самоличността на подлежащото на приемане лице (фамилни имена, други имена, лични имена, дата на раждане и - по възможност - място на раждане, гражданство, както и данни за последния постоянен адрес на територията на замолената договаряща страна);
2. описание на доказателствените средства и на средствата за установяване по презумпция;
3. в случай на връщане съгласно член 5, алинея 4 - изявление, че не е възможно връщане в една от държавите, които съгласно този член трябва да бъдат взети предвид приоритетно;
4. копия от документите за пътуване, ако има такива, или две снимки в паспортен формат;
5. указания за евентуална необходимост от помощ, медицинско обслужване или придружаване вследствие заболяване или старост на подлежащото на приемане лице при негово съгласие;
6. други мерки за защита или сигурност, които са необходими при предаването и се налагат в конкретния случай.
(2) Молбата за приемане трябва да се подаде в срок дванадесет месеца, след като компетентните органи са узнали за противоправното влизане или противоправното пребиваване на съответното лице. Замолената договаряща страна отговаря на молбата за приемане незабавно, но не по-късно от четиринадесет дни. Срокът започва да тече от постъпването на молбата за приемане в компетентния орган на замолената договаряща страна. След изтичането на този срок се приема, че е налице съгласие за приемането на лицето. При съгласие за приемане лицето може да бъде върнато на територията на замолената договаряща страна незабавно.
(3) Приемането на съответното лице от замолената договаряща страна става незабавно, най-късно в тримесечен срок, след като замолената договаряща страна е дала съгласието за приемане. Този срок се удължава по искане на молещата договаряща страна в случай на правни или фактически пречки за предаването. Компетентните органи на договарящите страни съгласуват писмено датата, на която възнамеряват да осъществят трансфера.
Член 8
В случай на приемане на лице съгласно член 5 молещата договаряща страна приема без особени формалности обратно лицето, ако замолената договаряща страна установи в срок три месеца след неговото приемане, че условията за приемане не са били налице. 9
Раздел III
Реадмисия по въздушен път
Член 9
Реадмисия съгласно членове 1 и 5 се осъществява по правило по въздушен път. В случаите, в които сигурността на въздушния транспорт налага това, подлежащите на връщане лица се придружават от специализиран персонал.
Раздел IV
Транзитиране
Член 10
(1) Договарящите страни разрешават транзитирането на граждани на трети държави и на лица без гражданство с валиден документ за пътуване (паспорт или заместващ паспорта документ за пътуване) през техните територии, ако другата договаряща страна помоли за това и ако по-нататъшното пътуване в евентуални транзитни държави и в държавата цел е осигурено.
(2) Транзитирането следва да се откаже, ако поради причините, посочени в Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Нюйоркския протокол за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., лицето би било изложено на опасност от преследване или на опасност от нехуманно или унизително третиране или наказание или от смъртно наказание в друга транзитна държава или в държавата цел. Транзитирането може да бъде отказано, ако на територията на замолената договаряща страна лицето е заплашено от наказателно преследване или от изпълнение на наказание, или ако там лицето е заплаха за националната сигурност, обществения ред или общественото здраве. Молещата договаряща страна се уведомява за причините за отказа преди транзитирането.
(3) Лицата, които са приети за транзитиране, могат да бъдат върнати на молещата договаряща страна независимо от даденото разрешение, ако допълнително настъпят или станат известни факти по смисъла на алинея 2, които възпрепятстват транзитирането, или ако по-нататъшното пътуване в евентуални транзитни държави или приемането от държавата цел вече не е осигурено.
Раздел V
Защита на личните данни
Член 11
(1) Доколкото за прилагането на тази спогодба се налага предоставянето на лични данни, тази информация може да се отнася изключително за:
1. личните данни на подлежащото на предаване лице и евентуално на близките (фамилни имена, други имена, лични имена, евентуално предишно фамилно име, прякори и псевдоними, дата и място на раждане, пол, сегашно и предишно гражданство);
2. документи за самоличност (вид на документа, номер, срок на валидност, дата на издаване, орган, който е издал документа, място на издаване);
3. други данни, необходими за идентифициране на подлежащото на предаване лице;
4. местата на пребиваване и маршрутите;
5. по молба на една от договарящите страни - други данни, които са й необходими за проверка на условията за приемане съгласно тази спогодба.
(2) Доколкото в рамките на тази спогодба се предоставят лични данни, като се спазва действащото за всяка договаряща страна национално законодателство, се прилагат следните разпоредби:
1. Използването на данните от получателя се допуска само за посочената цел и само при условията, указани от органа, който ги е предоставил.
2. Получателят уведомява органа, който е предоставил данните, по негова молба за използването на предоставените данни и за постигнатите чрез тях резултати.
3. Лични данни могат да се предоставят само на компетентните органи. По-нататъшното предаване на други органи може да става само с предварително съгласие на органа, който ги е предоставил.
4. Предоставящият орган е длъжен да следи за верността на предаваните данни, както и за необходимостта и съразмерността по отношение на целта, която се преследва с тяхното предоставяне. При това следва да се спазват забраните за предоставяне на данни съгласно съответното национално законодателство. Ако се окаже, че са били предоставени неверни данни или такива, чието предоставяне е било недопустимо, получателят следва да бъде уведомен за това незабавно. Той е длъжен да коригира или да унищожи тези данни.
5. Предоставящият и получаващият орган са длъжни да документират предоставянето и получаването на личните данни.
6. Предоставящият и получаващият орган са длъжни да защитават ефективно предоставените лични данни срещу неправомерен достъп, неправомерно изменение и неправомерно разгласяване.
Раздел VI
Разходи и компетентни органи
Член 12
Всички разходи, свързани с връщането до границата на замолената договаряща страна, както и разходите за транзитирането съгласно член 10 се поемат от молещата договаряща страна. В случай на обратно приемане съгласно членове 4, 8 и член 10, алинея 3 молещата договаряща страна поема и необходимите разходи за обратното пътуване.
Член 13
(1) Компетентни органи:1. за подаване и обработка на молби за приемане съгласно членове 3, 4, 5 и 8, както и за подаване на молби за издаване на документи за пътуване са:
от страна на Федерална република Германия:
- органите, упълномощени да изпълняват законодателството за чужденците, или
- Дирекцията на Федералната полиция;
от страна на Република България:
- Министерството на вътрешните работи, или
- Националната служба "Гранична полиция";
2. за приемане на молби за реадмисия са:
от страна на Федерална република Германия:
- компетентното задгранично представителство на Федерална република Германия в Република България, или
- Дирекцията на Федералната полиция;
от страна на Република България:
- Министерството на вътрешните работи, или
- Националната служба "Гранична полиция";
3. за подаване и обработка на молби за транзитиране съгласно член 10, както и за покриване на разходите съгласно член 12 са:
от страна на Федерална република Германия:
- Дирекцията на Федералната полиция;
от страна на Република България:
- Министерството на вътрешните работи, или
- Националната служба "Гранична полиция".
(2) Компетентните органи на договарящите страни се информират за настъпили промени.
Раздел VII
Заключителни разпоредби
Член 14
(1) Подробностите, свързани с прилагането на тази спогодба, се уреждат на експертно равнище.
(2) Договарящите страни се задължават да решават проблеми, възникващи при прилагането на тази спогодба, по взаимно съгласие. При необходимост всяка от договарящите страни може да отправи покана за разговори по въпроси, свързани с прилагането на тази спогодба.
Член 15
(1) Прилагането на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Нюйоркския протокол за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., не се засяга.(2) Не се засягат задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, както и задълженията на Федерална република Германия, произтичащи от членството й в Европейския съюз.
Член 16
(1) Тази спогодба се сключва за неопределен срок.(2) Спогодбата влиза в сила от първия ден на втория месец след деня, в който правителството на Република България е нотифицирало пред правителството на Федерална република Германия, че са изпълнени вътрешноправните предпоставки за влизането й в сила. Меродавен е денят на приемане на нотификацията.
(3) С влизането в сила на тази спогодба престават да действат Спогодбата от 9 септември 1994 г. между правителството на Федерална република Германия и правителството на Република България за обратно приемане на германски и български граждани (Спогодба за обратно приемане), Протоколът от същия ден за изпълнение на Спогодбата между правителството на Федерална република Германия и правителството на Република България за обратно приемане на германски и български граждани (Спогодба за обратно приемане) от 9 септември 1994 г., както и Споразумението от 7 ноември 1996 г. между Федералното министерство на вътрешните работи на Федерална република Германия и Министерството на вътрешните работи на Република България за транзитен превоз на граждани на трети държави.
Член 17
Правителството на Федерална република Германия ще предприеме необходимите стъпки за регистрацията на тази спогодба в Секретариата на Организацията на обединените нации съгласно член 102 от Устава на Организацията на обединените нации незабавно след влизането й в сила. Другата договаряща страна ще бъде уведомена за регистрацията с посочване на регистрационния номер на ООН, веднага щом тя бъде потвърдена от Секретариата на Организацията на обединените нации.Член 18
(1) Прилагането на спогодбата може да бъде спряно изцяло или частично по дипломатически път по причини, свързани с националната сигурност, обществения ред и общественото здраве, с изключение на раздел I. Спирането влиза в сила седемдесет и два часа след получаване на нотификацията от другата договаряща страна.(2) Всяка договаряща страна може да прекрати действието на тази спогодба по важни причини по дипломатически път в писмена форма. Прекратяването влиза в сила на деветдесетия ден след получаването на нотификацията от другата договаряща страна.
Съставена в Берлин на 1 февруари 2006 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български и немски език, като и двата текста имат еднаква сила.
|
За правителството на Република България: Румен Петков, министър на вътрешните работи |
За правителството на Федерална |
