Правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания, желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите,
се договориха, както следва:


Член 1
Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.


Член 2
(1) Тази спогодба се прилага за данъци върху дохода, наложени от едната договаряща държава или нейни органи на местна власт, независимо от начина, по който се събират.
(2) За данъци върху дохода се считат всички данъци, наложени върху общия доход или върху елементи от дохода, включително данъците върху приходи от отчуждаването на движимо или недвижимо имущество, данъците върху общия размер на надници и заплати, платени от предприятията, както и данъците върху увеличената стойност на имуществото.
(3) Съществуващите данъци, за които се прилага спогодбата, са по-специално:
а) в Йордания:
(i) подоходният данък;
(ii) данък върху разпределената печалба;
(iii) данъкът върху социалното обслужване;
(по-нататък наричани "йордански данък");
б) в България:
(i) данъкът върху дохода на физическите лица;
(ii) корпоративният подоходен данък;
(по-нататък наричани "български данък").
(4) Спогодбата се прилага и за всички подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави се уведомяват взаимно в разумен срок за всички съществени изменения, извършени в данъчните им закони.


Член 3
(1) За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават Йордания или България, според изискванията на контекста;
б) терминът "Йордания" означава териториите на Хашемитско кралство Йордания, териториалните води на Йордания, както и морското дъно и подпочвеното пространство в териториалните води, като включва всяко пространство, простиращо се извън границите на териториалните води на Йордания, както и морското дъно и подпочвеното пространство на всяка територия, която е била или може впоследствие да бъде определена по законите на Йордания и в съответствие с международното право като територия, върху която Йордания има суверенни права за целите на изследване и използване на живи или неживи природни ресурси;
в) терминът "България" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията и териториалните води, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
г) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
д) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
е) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
ж) терминът "място на регистрация" означава място на регистрация, където дружеството е учредено и където се намира седалището му;
з) терминът "национално лице" означава:
(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданството на едната договаряща държава;
(ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто статут се определя от действащото законодателство в тази договаряща държава;
и) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет, железопътно или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен когато корабът, самолетът, железопътното или шосейното транспортно средство се експлоатират единствено между места, намиращи се в другата договаряща държава;
к) терминът "компетентен орган" означава:
(i) в Йордания: министъра на финансите или негов упълномощен представител;
(ii) в България: министъра на финансите или негов упълномощен представител.
(2) При прилагането на спогодбата по всяко време от едната договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, има значението, което му придава към момента на прилагането законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Всяко значение, определено в приложимото данъчно законодателство на тази държава, има предимство по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.


Член 4
(1) За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на управление, място на регистрация или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава или неин орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.
(2) Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 на този член едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито едната държава, то се счита за местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
(3) Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то ще се счита за местно лице на държавата, по законите на която е създадено.


Член 5
(1) За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което предприятие на едната договаряща държава извършва цялостно или частично стопанска дейност в другата договаряща държава.
(2) Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница;
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера, сонда или всяко друго място за изследване, използване или добиване на природни богатства;
ж) ферма или плантация;
з) склад или помещения, използвани като пункт за продажби.
(3) Терминът "място на стопанска дейност" включва също така:
а) строителна площадка, строителен или монтажен обект или свързаните с тях надзорни дейности, но само когато тази площадка, обект или дейност продължават за период, надвишаващ 9 месеца;
б) предоставянето на услуги, включително консултантски услуги, от предприятие чрез служители или друг персонал, нает от предприятието за тази цел, но само когато дейността от такъв характер (за същия или свързан обект) продължава в страната за период или периоди, надвишаващи общо шест месеца през всеки дванадесетмесечен период.
(4) Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място изключително за извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
е) поддържане на определено място единствено за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
(5) Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 7, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, то се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
(6) Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че застрахователно предприятие на едната договаряща държава, освен в случаите на презастраховане, има място на стопанска дейност в другата договаряща държава, ако събира застрахователни премии или застрахова рискове на територията на тази друга държава чрез лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 7.
(7) Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност. Въпреки това, когато дейностите на такъв представител са предназначени изцяло или почти изцяло за това предприятие и между това предприятие и представителя в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, то той няма да се счита за представител с независим статут по смисъла на тази алинея.
(8) Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави само по себе си което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.


Член 6
(1) Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
(2) Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държавата, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
(3) Разпоредбата на ал. 1 се прилага по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
(4) Разпоредбите на ал. 1 и 3 на този член се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за предоставяне на независими лични услуги.


Член 7
(1) Печалбите от стопанска дейност на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
(2) Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
(3) При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, които са извършени за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място. Независимо от това такова приспадане няма да се допуска по отношение на суми, ако има такива платени (освен при възстановяване на действителни разходи), от мястото на стопанска дейност на седалището на предприятието или на някой от другите му офиси под формата на авторски или лицензионни възнаграждения, хонорари и други подобни плащания срещу правото на използване на патенти или други права или под формата на комисиона за извършване на специфични услуги или за управление, или, освен в случаите на банкови предприятия, под формата на лихви срещу предоставен заем на мястото на стопанска дейност. Също така няма да се вземат предвид при определяне на печалбите на мястото на стопанска дейност начислените суми (различни от възстановяване на действителни разходи) от мястото на стопанска дейност на седалището на предприятието или на някои от другите му офиси под формата на авторски или лицензионни възнаграждения, хонорари или други подобни плащания срещу използването на патенти или други права или под формата на комисионна за извършени специфични услуги или за управление, или, освен в случаите на банкови предприятия, под формата на лихви срещу предоставен заем на седалището на предприятието или на някой от неговите офиси.
(4) Доколкото в едната договаряща държава обичайно е възприето печалбите, които се причисляват към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на съвкупната печалба на предприятието между отделните му звена, ал. 2 няма да се счита ограничаваща за тази договаряща държава да определя облагаемите печалби чрез така възприетия обичаен начин на разпределение. Приетият начин на разпределение обаче трябва да е такъв, че резултатът да съответства на принципите, съдържащи се в този член. (5) Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
(6) За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
(7) Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.


Член 8
(1) Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства в международния транспорт се облагат само в тази държава.
(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.


Член 9
(1) Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансовите отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.
(2) Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответната корекция на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на тази спогодба и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.
(3) Една договаряща държава няма да променя печалбите на предприятие при условията на ал. 2 след изтичането на давностните срокове, предвидени в нейните данъчни закони.
(4) Разпоредбите на ал. 2 на този член не се прилагат в случай на данъчна измама или заобикаляне на данъчното облагане.


Член 10
(1) Дивидентите, платени от дружество, местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
(2) Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така начисленият данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на дивидентите.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
(3) Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от всички видове акции или други права, даващи право на участие в печалбите, с изключение на вземания за дълг, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции, в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
(4) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 и 14.
(5) Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намираща се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.


Член 11
(1) Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
(2) Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на лихвите.
(3) Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите, произхождащи в едната договаряща държава и платени на правителството на другата договаряща държава или на Националната банка (Централната банка) на тази друга държава, се освобождават от облагане с данък в първата посочена договаряща държава.
(4) Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.
(5) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извърша в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 и 14.
(6) Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е самата тази държава, неин орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
(7) Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на дохода или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид вземането за дълг, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.


Член 12
(1) Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
(2) Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения.
(3) Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми и филми или записи и други средства за възпроизводство на образ или звук за радио- или телевизионно излъчване, всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау), или за използването или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване.
(4) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай съответно се прилагат разпоредбите на чл. 7 или 14.
(5) Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е самата тази държава, неин орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които възниква задължението за изплащане на авторските и лицензионните възнаграждения, и тези авторски и лицензионни възнаграждения са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, то тогава ще се счита, че тези авторски и лицензионни възнаграждения възникват в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
(6) Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.


Член 13
(1) Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
(2) Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от активите на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
(3) Печалбите, получени от предприятие на едната договаряща държава от прехвърляне на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства, използвани в международния транспорт, или на движимо имущество, предназначено за използването на такива кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства, се облагат с данък само в тази договаряща държава.
(4) Печалбите от прехвърляне на дялове или акции от капитала на дружество, имуществото на което се състои пряко или непряко главно от недвижимо имущество, разположено в договарящата държава, може да се облагат с данък в тази държава.
(5) Печалбите от прехвърляне на дялове или акции, различни от тези, посочени в ал. 4, които представляват участие от 51 % или повече в дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, може да се облагат с данък в тази държава.
(6) Печалбите от прехвърляне на всякакво имущество, различно от посоченото в предходните алинеи на този член, се облагат с данък само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.


Член 14
(1) Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава във връзка с професионални услуги или други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава освен при следните обстоятелства, когато такива доходи могат да се облагат и в другата договаряща държава:
а) ако то има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за целите на извършваната от него дейност, в този случай само такава част от дохода, която е причислима към тази определена база, може да се облага с данък в тази друга договаряща държава; или
б) ако то пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, които възлизат на или надвишават общо 183 дни в съответната данъчна година; в този случай само такава част от дохода, която е получена от неговата дейност в тази друга държава, може да се облага с данък в тази друга държава.
(2) Терминът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, стоматолози, архитекти и счетоводители.


Член 15
(1) Като се имат предвид разпоредбите на чл. 16, 18, 19, 20 и 21, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
(2) Независимо от разпоредбата на ал. 1, възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:
а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и
б) възнаграждението е платено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, която работодателят притежава в другата държава.
(3) Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб, самолет, железопътно или шосейно транспортно средство, използвано от местно лице на едната договаряща държава в международния транспорт, да се облага с данък само в тази държава.


Член 16
(1) Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга договаряща държава.
(2) Заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на служител на висша ръководна длъжност в дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.


Член 17
(1) Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител, като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист, или като музикант или спортист, от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
(2) Когато доходи от личната дейност, извършвана от художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв, се получават не от самия художествен изпълнителен или спортист, а от друго лице, тези доходи, независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15, могат да се облагат с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста.
(3) Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 доходите, посочени в този член, се освобождават от облагане с данъци в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста, при условие че дейността му е изцяло финансирана от публични фондове на някоя от договарящите държави или неин орган на местна власт и дейността се извършва в рамките на споразумение за сътрудничество в областта на културата или спорта между договарящите държави.


Член 18
(1) Като се имат предвид разпоредбите на ал. 2 на чл. 19, пенсии и други подобни плащания, изплатени на местно лице на едната договаряща държава във връзка с трудово правоотношение в миналото, и анюитети могат да се облагат с данък в тази държава.
(2) Независимо от разпоредбите на ал. 1 изплатени пенсии и всякакви други подобни плащания, извършени на основание на обществена схема, представляваща част от социалноосигурителната система на едната договаряща държава, се облагат с данъци само в тази държава.
(3) Терминът "анюитет" означава определена сума, която се изплаща периодично в определено време пожизнено или в течение на определен или определим период от време в изпълнение на задължението за пълно и съответно възстановяване на извършените плащания в пари или в тяхна равностойност.


Член 19
(1) а) Заплати, надници и други подобни възнаграждения, различни от пенсия, изплатени чрез или от фондове, създадени от едната договаряща държава или неин орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава или орган, се облагат с данък само в тази държава.
б) Такива заплати, надници и други подобни възнаграждения обаче се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което:
(i) е гражданин на тази държава; или
(ii) не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.
(2) а) Всяка пенсия, изплатена чрез или за сметка на фондове, създадени от едната договаряща държава или неин орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава или орган, се облагат с данък само в тази държава.
б) Такива пенсии обаче се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази друга държава.
(3) Разпоредбите на чл. 15, 16 и 18 се прилагат по отношение на заплати, надници и други подобни възнаграждения и пенсии за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава или неин орган на местна власт.


Член 20
(1) Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данък в тази друга държава, при условие че тези плащания са от източници извън тази друга държава.
(2) По отношение на финансови помощи, стипендии и възнаграждения за положен труд, които не са обхванати от ал. 1, студентът или стажантът, посочен в ал. 1, в допълнение ще бъде подложен на същото данъчно облагане за периода на своето обучение или стаж на каквото са подложени местните лица на договарящата държава, която той посещава.


Член 21
(1) Физическо лице, което посещава едната договаряща държава с цел преподавателска или изследователска дейност в университет, колеж, училище или друга призната образователна институция в тази държава и което е или е било непосредствено преди това посещение местно лице на другата договаряща държава, е освободено от облагане с данък в първата посочена държава по отношение на възнаграждение му за такава преподавателска или изследователска дейност за период, ненадвишаващ две години от датата на първото му посещение в тази държава с такава цел.
(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на доходи от научни изследвания, ако тези дейности са предприети от физическото лице не в обществен интерес, а основно за облагодетелстване на някое частно лице или лица.


Член 22
(1) Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава, които не са изрично посочени в предходните членове на тази спогодба, се облагат с данък само в тази държава, освен когато този доход е получен от източници в другата договаряща държава, той може да се облага с данък в тази друга държава.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определено в ал. 2 на чл. 6, когато получателят на такива доходи като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или имуществото, във връзка с което се изплаща доходът, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай съответно ще се прилагат разпоредбите на чл. 7 и 14.


Член 23
Двойното данъчно облагане ще се избягва, както следва:
(1) В Йордания:
а) Когато местно лице на Йордания получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в България, Йордания ще допусне като приспадане от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка върху дохода, платен в България.
Такова приспадане обаче във всички случаи няма да надвишава тази част от данъка върху дохода, както е изчислен преди приспадането, която е причислима според случая към дохода, който може да се облага в Йордания.
б) Когато в съответствие с която и да е от разпоредбите на спогодбата получени доходи от местно лице на Йордания са освободени от облагане с данък в Йордания, Йордания може въпреки това при определяне размера на данъка върху останалите доходи на това местно лице да вземе предвид освободените доходи.
(2) В България:
а) Когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Йордания, България ще допусне като приспадане от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка върху дохода, платен в Йордания.
Такова приспадане обаче във всички случаи няма да надвишава тази част от данъка върху дохода, както е изчислен преди приспадането, която е причислима според случая към дохода, който може да се облага в България.
б) Когато в съответствие с която и да е от разпоредбите на спогодбата получени доходи от местно лице на България са освободени от облагане с данък в България, България може въпреки това при определяне размера на данъка върху останалите доходи на това местно лице да вземе предвид освободените доходи.
(3) За целите на приспадането от данъка върху доходите в едната договаряща държава ще се счита, че данъкът, платен в другата договаряща държава, включва данъка, който иначе подлежи на плащане в тази друга държава, но е бил намален или отменен от тази договаряща държава според нейното законодателство за данъчно стимулиране на инвестициите.


Член 24
(1) Националните лица на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени при същите обстоятелства, и по-специално по отношение на качеството местно лице, националните лица на тази друга държава. Независимо от разпоредбите на чл. 1 тази алинея се прилага и по отношение на лица, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
(2) Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга държава, отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същата дейност. Тази разпоредба няма да се счита като задължаваща едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да са лични намаления, облекчения или приспадания за целите на данъчното облагане с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.
(3) Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на член 9, ал. 7 на член 11 или ал. 6 на член 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания, извършени от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, за целите на определянето на облагаемите печалби на това предприятие, ще се изключват от облагане при същите условия, както ако биха били платени на местно лице на първата посочена държава.
(4) Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира пряко или непряко от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата посочена държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата посочена държава.


Член 25
(1) Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своя случай пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят му е по ал. 1 на член 24, пред компетентния орган на договарящата държава, на която е национално лице. Случаят трябва да бъде представен в срок три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.
(2) Компетентният орган, ако счете, че възражението е основателно и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие със спогодбата. Всяко постигнато споразумение ще се приложи независимо от сроковете, предвидени в националното законодателство на договарящите държави.
(3) Компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата. Те също така могат да се консултират взаимно за избягване на двойното данъчно облагане по случаи, които не са предвидени в спогодбата.
(4) Компетентните органи на договарящите държави могат да контактуват директно помежду си, включително и чрез съвместна комисия, състояща се от тях самите или техни представители, с цел постигане на споразумение по смисъла на предходните алинеи.


Член 26
(1) Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, каквато е необходима за изпълнение разпоредбите на тази спогодба или на националните законодателства, отнасящи се до данъци от всякакъв вид и описание, наложени от договарящите държави или техни органи на местна власт, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата. Обменът на информация не е ограничен от чл. 1 и 2. Всяка информация, получена от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава, и ще се предоставя само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, принудителното изпълнение или наказателното преследване, както и решаването на жалби във връзка с данъците, посочени в първото изречение. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели. Те могат да предоставят информацията на съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения.
(2) Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:
а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава;
б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по обичайна административна процедура на тази или на другата договаряща държава;
в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).


Член 27
Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства и на консулските служби, предоставяни съобразно общите норми на международното право или разпоредбите на специални споразумения.


Член 28
(1) Тази спогодба подлежи на ратификация. Всяка от договарящите държави ще уведоми писмено другата, че са изпълнени конституционните изисквания за влизане в сила на тази спогодба.
(2) Спогодбата влиза в сила на датата на по-късното от уведомленията, посочени в ал. 1, и нейните разпоредби се прилагат:
а) по отношение на данъците, удържани при източника за доходи, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила;
б) по отношение на другите данъци върху доходите за доходи, начислени във всяка данъчна година, която започва на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила.


Член 29
Тази спогодба остава в сила, докато бъде прекратена от една от договарящите държави. Всяка от договарящите държави може да прекрати действието на спогодбата по дипломатически път, като уведоми другата за прекратяването поне шест месеца преди края на всяка данъчна година след годината, следваща период от пет години от датата, на която спогодбата влиза в сила. В такъв случай спогодбата ще престане да действа:
а) по отношение на данъците, удържани при източника за доходи, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която е получено такова уведомление;
б) по отношение на другите данъци върху доходите за доходи, начислени през всяка данъчна година, която започва на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която е получено такова уведомление.
В удостоверение на горното, долуподписаните, съответно упълномощени за това от техните правителства, подписаха тази спогодба.
Съставена в два оригинални екземпляра в Аман на 9 ноември 2006 г. на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.