Република България и Кралство Испания, наричани по-нататък "страни",
Водени от убеждението за промените в политическата ситуация в света и отчитайки важната роля на тяхното взаимно сътрудничество между двете страни за стабилизирането на мира, международната сигурност и взаимното доверие,
Като осъзнават, че за доброто сътрудничество може да се наложи обмен на класифицираната информация между страните,
Желаейки да създадат правила, регулиращи взаимната защита на класифицирана информация, обменяна между страните по силата на бъдещи споразумения за сътрудничество или класифицирани договори,
се договориха за следното:

Приложимост
Член 1

(1) Това споразумение установява процедури за защита на класифицираната информация, обменяна между страните.
(2) Това споразумение не може да бъде използвано от която и да е страна с цел да получи класифицирана информация, която другата страна е получила от трета страна.

Определения
Член 2

За целите на това споразумение,
(1) "Класифицирана информация" представлява всяка информация (а именно познание, което може да бъде обективирано във всякаква форма) или "материал", определени да изискват защита срещу нерегламентирано разкриване, на които е определено ниво на класификация за сигурност.
(2) "Класифициран материал" е всеки предмет от техническо естество, оборудване, устройство или оръжие, произведени или в процес на производство, както и съставни части, използвани за производството им, съдържащи класифицирана информация.
(3) "Класифициран документ" е всяка форма на записана класифицирана информация, независимо от физическата й форма или характеристики, например ръчно или машинно написан материал (вкл. писмо, рисунка, план), носители на информация (вкл. хард диск, дискета, чип, магнитна лента, компактдиск), фотографии и видеозаписи, както и тяхното оптично или електронно възпроизвеждане.
(4) "Контрагент" е физическо или юридическо лице, което участва в изпълнението на класифициран договор или което притежава правоспособност да сключва класифицирани договори.
(5) "Класифициран договор" е споразумение между два или повече контрагенти, създаващо и дефиниращо права и задължения между тях, което съдържа или изисква достъп до класифицирана информация.
(6) "Компетентен орган по сигурността" е органът, определен от съответната страна като отговорен за прилагането и контрола по изпълнението на това споразумение.
(7) "Страна-получател" е страната, на която е предоставена класифицирана информация.
(8) "Страна-източник" е страната, която създава класифицирана информация.
(9) "Трета страна" е международна организация или държава, която не е страна по това споразумение.
(10) "Разрешение за достъп" означава решение на компетентния орган по сигурността или друг съответен орган, произтичащо от процедура по проучване, което установява, че лицето отговаря на условията за получаване на достъп до класифицирана информация при спазване на съответното национално законодателство.
(11) "Удостоверение за сигурност" означава решение на компетентния орган по сигурността или друг съответен орган, което установява, че от гледна точка на сигурността обектът притежава физическа или физическа и организационна способност да работи със и да защитава класифицирана информация при спазване на съответното национално законодателство.
(12) "Принципът "Необходимост да се знае" означава, че достъп до класифицирана информация може да бъде даден само на лице, което има доказана необходимост да узнае или притежава такава информация, за да изпълнява служебните или професионалните си задължения, в рамките на които информацията е била предоставена на страната-получател.
(13) "Нарушаване на мерките за сигурност" означава действие или бездействие, противоречащо на националното законодателство, което води или може да доведе до нерегламентирано разкриване или унищожаване на класифицирана информация или загуба на такава информация.

Нива на класификация за сигурност
Член 3

(1) Страните се съгласяват, че следните нива на класификация за сигурност са еквивалентни и съответстват на нивата на класификация за сигурност, определени в националното законодателство на съответната страна.

(2) Страната-получател или юридически или физически лица от нейната държава нямат право да понижават или премахват нивото на класификация за сигурност на получената класифицирана информация без предварителното писмено съгласие на страната-източник. Страната-източник информира своевременно страната-получател за всички промени на нивата на класификация за сигурност на предоставената информация.
(3) Страната-получател маркира получената класифицирана информация със своя еквивалентен гриф за сигурност.

Компетентни органи по сигурността
Член 4

(1) Компетентните органи по сигурността на страните, отговорни за прилагането и контрола по изпълнението на всички аспекти на това споразумение, са:
в Република България:
- Държавна комисия по сигурността на информацията;
ул. Ангел Кънчев 1,
София 1000,
България
в Кралство Испания:
- Държавен секретар, Директор на националния разузнавателен център,
Национална служба по сигурността,
Бул. Падре Уидобро с/н
28023 Мадрид
Испания.

(2) С цел постигане и поддържане на сходни стандарти за сигурност съответните компетентни органи по сигурността при поискване ще си предоставят взаимно информация относно националните стандарти за сигурност, процедурите и практиката за защита на класифицираната информация.

Мерки за защита на класифицираната информация
Член 5

(1) В съответствие с националните си законодателства страните прилагат съответните мерки за защита на класифицираната информация, която е обменена по това споразумение или е произведена или е създадена във връзка с класифициран договор или други отношения между страните или юридически лица от техните държави.
(2) Страните осигуряват на цялата предоставена, произведена или създадена класифицирана информация същата степен на защита за сигурност, каквато е предвидена за тяхна собствена класифицирана информация с еквивалентно ниво, както е дефинирано в чл.3 на това споразумение.
(3) При поискване компетентните органи по сигурността на страните, при спазване на националното си законодателство, си взаимодействат при провеждане на процедури по проучване на техни граждани или юридически лица, живеещи или намиращи се на територията на другата страна, преди издаването на разрешение за достъп и удостоверение за сигурност.
(4) Страните признават валидността на разрешенията за достъп и удостоверенията за сигурност, издадени в съответствие с националното законодателство на другата страна. Еквивалентността на нивата на класификация за сигурност, до които разрешенията за достъп/удостоверенията за сигурност позволяват достъп, се определя в съответствие с чл.3 на това споразумение.
(5) Компетентните органи по сигурността взаимно си предоставят информация, свързана с промени в разрешенията за достъп/удостоверенията за сигурност, и по-специално в случаи на отнемане или понижаване нивото на класификация за сигурност, до което те дават достъп.

Използване и предоставяне на класифицирана информация
Член 6

(1) Класифицирана информация, предоставена от едната на другата страна, се използва само за конкретната цел, за която е била предоставена.
(2) Страните не могат да предоставят, разкриват или да разрешават предоставяне или разкриване на класифицирана информация, получена по това споразумение, на трети страни или на техни граждани или публични или частни юридически лица без предварително писмено съгласие на страната-източник.
(3) Нищо в това споразумение не може да се разглежда като овластяване или разрешение за предоставянето, използването, обмена или разкриването на класифицирана информация, която съдържа права на интелектуална собственост, докато не се получи специално писмено разрешение от собственика на тези права независимо дали собственикът е една от страните или трета страна.

Достъп до класифицирана информация
Член 7

Достъпът до класифицирана информация и до местата, където се извършват дейности, свързани с класифицирана информация или където се съхранява класифицирана информация, се ограничава само до тези лица, на които е издадено съответно разрешение за достъп и които отговарят на принципа "необходимост да се знае".

Превод, размножаване и унищожаване
Член 8

(1) Класифицирана информация, маркирана като СТРОГО СЕКРЕТНО/TOP SECRET/ SECRETO се превежда или размножава само при предварително писмено съгласие на компетентния орган по сигурността на страната-източник.
(2) Преводите и размножаванията на класифицирана информация се извършват от лица, които притежават съответно разрешение за достъп. Те се маркират и се поставят под същата защита като оригиналната информация. Преводът и броят на копията се ограничават до необходимите за служебни цели.
(3) Преводите съдържат подходяща анотация на езика, на който са преведени, посочваща, че в тях се съдържа класифицирана информация, получена от страната-източник.
(4) Класифицирана информация и материали, маркирани с ниво на класификация СТРОГО СЕКРЕТНО/TOP SECRET/SECRETO, не се унищожават. Те се връщат на компетентния орган по сигурността на страната-източник. За унищожаване на информация, класифицирана като СЕКРЕТНО/ SECRET/ RESERVADO, е необходимо предварително писмено съгласие на страната-източник. Останалата класифицирана информация се унищожава в съответствие с националното законодателство.

Посещения
Член 9

(1) За посещения, свързани с достъп до класифицирана информация, от граждани на едната страна в другата страна е необходимо предварително писмено разрешение от компетентния орган по сигурността на страната домакин.
(2) Посещения, свързани с достъп до класифицирана информация, от граждани на трета страна се разрешават само с писмено съгласие на страната-източник.
(3) Компетентният орган по сигурността на изпращащата страна уведомява компетентния орган по сигурността на страната домакин за очакваните посетители в съответствие с процедурите, дефинирани в Анекс I към това споразумение. Този Анекс представлява неразделна част от това Споразумение.

Класифицирани договори
Член 10

(1) Страна, желаеща да сключи класифициран договор с контрагент от другата страна или да упълномощи свой контрагент да сключи класифициран договор на територията на другата страна в рамките на класифициран проект, трябва да получи чрез своя компетентен орган по сигурността предварително писмено уверение от компетентния орган по сигурността на другата страна, че предложеният контрагент притежава съответно удостоверение за сигурност.
(2) Всеки класифициран договор, сключен в съответствие с разпоредбите на това споразумение, трябва да включва подходящ раздел по сигурността, съдържащ следните аспекти:
а) указание за класификация и списък на класифицираната информация;
б) процедури за съобщаване на промените в нивата на класификация за сигурност на информацията;
в) комуникационни канали и средства за електромагнитно пренасяне;
г) процедури за транспортиране на класифицирани материали;
д) съответните органи, отговорни за координирането на опазването на класифицираната информация, свързана с класифицирания договор;
е) задължение за уведомяване при действително или подозирано нарушаване на мерките за сигурност.
(3) Всеки подизпълнител трябва да изпълнява същите задължения за сигурност като контрагента.
(4) Копие от раздела по сигурността на класифицирания договор се предоставя на компетентния орган по сигурността на страната, където се извършва работата, с цел осъществяване на непрекъснат контрол по сигурността.
(5) Представители на компетентните органи по сигурността могат периодично да се посещават един друг с цел анализиране на ефективността на мерките, предприети от контрагент, за защита на класифицираната информация, свързана с класифицирания договор. В този случай датата на посещението се договаря между компетентните органи по сигурността с тридесетдневно предварително уведомление.

Пренасяне на класифицирана информация
Член 11

(1) По правило класифицираната информация се пренася между страните по правителствени канали.
(2) В случай, че използването на такива канали би могло да се окаже непрактично или би довело до неоправдано забавяне на получаването на класифицираната информация, пренасянето може да се извърши от проучени лица, притежаващи разрешения за достъп и оправомощени с куриерски сертификат, издадени от страната, която пренася класифицираната информация.
(3) Страните могат да пренасят класифицирана информация чрез електронни средства в съответствие с процедурите за сигурност, взаимно одобрени от съответните органи.
(4) Пренасянето на големи пратки или количества класифицирана информация, договорени за всеки конкретен случай, се одобрява от двата компетентни органа по сигурността.
(5) Други средства за пренасяне на класифицирана информация могат да се използват, ако са одобрени от двата компетентни органа по сигурността.

Нарушаване на мерките за сигурност
Член 12

(1) В случай на нарушаване на мерките за сигурност по отношение на класифицирана информация, създадена или получена от другата страна или при съмнение, че класифицирана информация е била разкрита на неоторизирани лица, компетентният орган по сигурността на страната, където е настъпило нарушаването на мерките за сигурност, информира компетентния орган по сигурността на другата страна възможно най-скоро и инициира необходимите стъпки за извършване на разследване. Ако се изисква, другата страна оказва съдействие при разследването.
(2) В случай, че нарушаването на мерките за сигурност е извършено в държава, различна от страните, компетентният орган по сигурността на изпращащата страна предприема действията, описани в параграф 1 на този член.
(3) Във всички случаи другата страна трябва да бъде информирана за резултатите от разследването и да получи окончателния доклад за причините и размера на щетите.

Разходи
Член 13

Всяка страна поема своите собствени разходи, възникнали във връзка с прилагането и контрола на изпълнението по всички аспекти на това споразумение.

Разрешаване на спорове
Член 14

Всеки спор, свързан с тълкуването или прилагането на това споразумение, се разрешава чрез консултации между компетентните органи по сигурността на страните или в случай, че разрешение не може да се постигне по този начин - между надлежно упълномощени представители на страните.

Заключителни разпоредби
Член 15

(1) Това споразумение се сключва за неопределен период от време. Това споразумение влиза в сила от датата на получаване на последното писмено уведомление, с което страните се уведомяват взаимно за изпълнение на необходимите национални процедури за неговото влизане в сила.
(2) Това споразумение може да се изменя по взаимно писмено съгласие на страните. Тези изменения влизат в сила в съответствие с параграф 1 на този член.
(3) Всяка страна може да прекрати това споразумение с писмено уведомление до другата страна. Прекратяването влиза в сила с изтичането на шест месеца считано от датата на получаване на уведомлението. Независимо от прекратяването цялата класифицирана информация, предоставена по споразумението, продължава да бъде защитавана съгласно горепосочените разпоредби до момента, в който страната-източник освободи страната-получател от това задължение.

Подписано в Мадрид на 27 септември 2005 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, испански и английски език, като трите текста имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването меродавен е английският текст.

Анекс I
към Споразумението между Република България и Кралство Испания за взаимна защита и обмен на класифицираната информация

Изисквания за извършване на посещения
(1) Посещения, свързани с достъп до класифицирана информация, се разрешават от едната страна на посетители от другата страна, ако:
а) посетителите имат издадени съответни разрешения за достъп от компетентния орган по сигурността или друг съответен орган на изпращащата страна; и
б) посетителите са упълномощени да получат или да имат достъп до класифицирана информация в съответствие с националното законодателство на тяхната страна.
(2) Компетентният орган по сигурността на изпращащата страна уведомява компетентния орган по сигурността на страната домакин за планираното посещение чрез искане за посещение, което трябва да бъде получено минимум двадесет работни дни преди извършване на посещението или посещенията.
(3) В спешни случаи искането за посещение може да бъде представено минимум пет работни дни преди посещението.
(4) Искането за посещение съдържа:
а) име и фамилия на посетителя, място и дата на раждане, националност, номер на паспорт/лична карта;
б) наименование на учреждението, дружеството или организацията, която посетителят представлява или към която принадлежи;
в) наименование и адрес на учреждението, дружеството или организацията, които ще се посещават;
г) удостоверяване на наличието на разрешение за достъп на посетителя и неговата валидност;
д) предмет и цел на посещението или посещенията;
е) очаквана дата и продължителност на исканото посещение или посещения; в случай на многократни посещения трябва да бъде посочен периодът, в който се включват всички посещения;
ж) име и телефонен номер на лице за контакти от посещавания обект/юридическо лице, предишни контакти и всяка друга информация, която ще бъде полезна за обосноваване необходимостта от посещението.
(5) Валидността на разрешението за посещение не може да надвишава дванадесет месеца.
(6) Компетентният орган по сигурността на страната домакин информира служителите по сигурността на учреждението, юридическото лице или организацията, които ще бъдат посещавани, за данните на одобрените посетители.
(7) Всички посетители спазват националното законодателство за защита на класифицираната информация на страната домакин.
(8) Всяка страна гарантира защитата на личните данни на посетителите в съответствие с националното си законодателство.