Правителството на Република България и правителството на Грузия, наричани по-нататък "страни",
Като се споразумяха за провеждане на разговори по въпроси, свързани с политиката и сигурността, и за разширяване и активизиране на политическото, военното и икономическото сътрудничество,
Водени от убеждението за промените в политическата ситуация в света и отчитайки важната роля на сътрудничеството между двете страни за стабилизирането на мира, международната сигурност и взаимното доверие,
Разбирайки, че при ползотворното сътрудничество е възможно да се наложи обмен на класифицираната информация между страните,
Желаейки да създадат правила, регулиращи взаимната защита на класифицирана информация, които ще се прилагат спрямо бъдещи споразумения за сътрудничество, и класифицирани договори, които ще се изпълняват между страните, съдържащи или включващи класифицирана информация,
се договориха за следното:


Член 1
За целите на това споразумение:
(1) "Класифицирана информация" означава информацията независимо от формата, естеството или начина й на пренасяне, създадена или в процес на създаване, на която е определено ниво на класификация за сигурност и която в интерес на националната сигурност и в съответствие с националното законодателство изисква защита срещу нерегламентиран достъп.
(2) "Нерегламентиран достъп до класифицирана информация" е всякаква форма на разкриване на класифицирана информация, включително злоупотреба, увреждане, предоставяне, унищожаване и неправилно класифициране, както и всякакви други действия, водещи до нарушаване на защитата й или до загубване на такава информация, както и всяко действие или бездействие, довело до узнаване на информацията от лице, което не е оторизирано за това.
(3) "Класифициран документ" е всяка форма на записана класифицирана информация независимо от характеристиките й или вида на носителя, на който е записана.
(4) "Класифициран материал" е всеки класифициран документ или предмет от техническо естество, оборудване, съоръжение, устройство или въоръжение, произведени или в процес на производство, както и компонентите, използвани за производството им, съдържащи класифицирана информация.
(5) "Ниво на класификация за сигурност" означава категория съгласно националното законодателство, която характеризира значимостта на класифицираната информация, нивото на ограничаване на достъпа до нея и нивото на защитата й от страните, а също така категория, въз основа на която се маркира съответната информация.
(6) "Гриф за сигурност" означава маркировка върху какъвто и да е класифициран материал, която показва нивото на класификация.
(7) "Разрешение за достъп"/"Удостоверение за сигурност" означава положително решение, произтичащо от процедура по проучване, което установява лоялността и надеждността на физическо или юридическо лице, както и други аспекти на сигурността в съответствие с националното законодателство. Това решение дава право на достъп на физическото или юридическото лице и му дава възможност да борави с класифицирана информация на определено ниво без риск за сигурността.
(8) "Страна източник" означава страната, от която произхожда класифицирана информация.
(9) "Страна получател" означава страната, на която е предоставена класифицирана информация.
(10) "Компетентен орган" означава органът, който в съответствие с националното законодателство на съответната страна провежда държавната политика за защита на класифицираната информация, упражнява общ контрол в тази сфера, както и провежда изпълнението на това споразумение. Тези органи са посочени в чл. 5 на споразумението.
(11) "Контрагент" означава физическо или юридическо лице, което има правоспособност да сключва договори и/или е страна по класифициран договор, в съответствие с националното законодателство на страните и разпоредбите на това споразумение.
(12) "Класифициран договор" означава споразумение между двама или повече контрагенти, което съдържа или предполага достъп до класифицирана информация.
(13) Принципът "Необходимост да се знае" означава необходимостта да се получи достъп до класифицирана информация във връзка със служебни задължения и/или за изпълнение на конкретна служебна задача.
(14) "Трета страна" означава държава или международна организация, която не е страна по това споразумение.
(15) "Декласифициране на информацията" означава премахване на нивото на класификация на информацията.
(16) "Нарушаване на мерките за сигурност" означава действие или бездействие, противоречащо на националното законодателство, водещо до или даващо възможност за нерегламентиран достъп до класифицирана информация.


Член 2
Предмет на това споразумение е да осигури защитата на класифицираната информация, обменяна между страните и/или съвместно създадена.


Член 3
(1) Страните приемат, че следните нива на класификация за сигурност са еквивалентни и съответстват на нивата на класификация за сигурност, определени в националното законодателство на съответната страна.



(2) Грузинска класифицирана информация, маркирана
"


(saidumlo)", ще бъде защитавана в Република България като класифицирана информация, маркирана "Поверително".
(3) Българска класифицирана информация, маркирана "За служебно ползване", ще бъде защитавана в Грузия като класифицирана информация, маркирана
"



(saidumlo)".
(4) Страната получател няма да декласифицира или да понижава нивото на класификация без предварително писмено съгласие на страната източник.


Член 4
(1) В съответствие с националното си законодателство страните предприемат съответните мерки за защита на класифицираната информация, която е обменяна или съвместно създадена съгласно това споразумение. На тази класифицирана информация се осигурява същото ниво на защита, каквото е предвидено за национална класифицирана информация със съответно ниво на класификация за сигурност.
(2) Никое лице няма право на достъп до класифицирана информация единствено на основание на ранг, длъжност или разрешение за достъп/удостоверение за сигурност. Достъпът до класифицирана информация се дава само на тези лица, които са получили разрешение за достъп/удостоверение за сигурност, при спазване на принципа "необходимост да се знае".
(3) Страната получател се задължава:
а) да не предоставя класифицирана информация на трета страна без предварително писмено съгласие на компетентния орган на страната източник;
б) да осигури ниво на класификация за сигурност на класифицираната информация, съответно на нивото, дадено от страната източник;
в) да не използва класифицираната информация за друга цел освен за тази, за която е предоставена;
г) да гарантира частните права, като патентни, авторски права или търговски тайни, включени в класифицираната информация.
(4) Ако между страните има сключено друго споразумение, съдържащо по-строги правила, засягащи обмена или защитата на класифицираната информация, прилагат се тези правила.


Член 5
(1) Компетентните органи на страните са:
За Република България:
- Държавна комисия по сигурността на информацията
ул. Ангел Кънчев № 1
София
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
За Грузия:
- Министерство на вътрешните работи
ул. Генерал Джия Джулия № 10
Тбилиси
ГРУЗИЯ
(2) Компетентните органи взаимно се информират за действащото си национално законодателство, регламентиращо защитата на класифицираната информация, както и за настъпили промени в него, които ще повлияят върху защитата на класифицираната информация. В тези случаи може да бъдат инициирани изменения в това споразумение. Междувременно класифицираната информация се опазва според разпоредбите на споразумението с изключение на случаите, когато има други договорености в писмена форма.
(3) С цел постигането на по-тясно сътрудничество при изпълнението на това споразумение компетентните органи могат да провеждат консултации по молба на един от тях.
(4) С цел постигане и поддържане на сходни стандарти за сигурност компетентните органи, при молба, ще си предоставят взаимно информация относно стандартите за сигурност, процедурите и практиката за защита на класифицираната информация в съответната страна.
(5) Компетентните органи по това споразумение могат да подписват документи в изпълнение на това споразумение.
(6) Службите за сигурност на страните обменят оперативна и/или разузнавателна информация директно помежду си в съответствие с националното законодателство.


Член 6
(1) По правило класифицираната информация се предава чрез дипломатически или военни куриери или чрез други средства, отговарящи на изискванията на националното законодателство на страните. Страната получател потвърждава писмено, че е получила класифицираната информация.
(2) Класифицираната информация може да се предава чрез защитени телекомуникационни системи, мрежи или други електромагнитни средства, одобрени от компетентните органи и разполагащи със сертификат, издаден съгласно националното законодателство на съответната страна.
(3) Други одобрени средства за предаване на класифицирана информация могат да се използват само по взаимна договореност на компетентните органи.
(4) В случай че трябва да се предаде голяма пратка, съдържаща класифицирана информация, компетентните органи взаимно се договорят и одобряват средствата за транспортирането, маршрута и другите мерки за сигурност.


Член 7
(1) Преводът и размножаването на класифицирани документи, маркирани с ниво на класификация за сигурност СТРОГО СЕКРЕТНО (TOP SECRET)


(gansakutrebuli mnishvnelobis), се извършва единствено по писмено разрешение на компетентния орган на страната източник.
(2) Всички преводи на класифицирана информация се извършват от лица, на които е издадено съответно разрешение за достъп. Тези преводи носят еквивалентен гриф за сигурност.
(3) При размножаване на класифицирана информация грифът за сигурност на оригинала също трябва да бъде размножен или отбелязан на всяко копие. Тази размножена информация се поставя под същия контрол като оригиналната информация. Броят на копията се ограничава до необходимия брой за служебни нужди.
(4) Класифицираните материали се унищожават или видоизменят по такъв начин, че да не може да бъдат възстановени изцяло или отчасти.
(5) Страната източник може изрично да забрани размножаването, видоизменянето или унищожаването на класифициран материал чрез отбелязване върху съответния носител на класифицирана информация или чрез изпращане на последващо писмено уведомление. Ако унищожаването на класифицирания материал е забранено и този материал повече не е необходим за служебни цели, той се връща незабавно на компетентния орган на страната източник.
(6) Класифицирани материали с ниво на класификация за сигурност СТРОГО
СЕКРЕТНО (TOP SECRET)


(gansakutrebuli mnishvnelobis) не се унищожават. Те се връщат на компетентния орган на страната източник.
(7) В случай на кризисна ситуация, при която е невъзможно да се защитава и връща обратно класифицираната информация, създадена или предадена по това споразумение, тя се унищожава незабавно. Страната получател уведомява във възможно най-кратки срокове компетентния орган на страната източник за унищожаването.


Член 8
(1) Класифицирани договори се сключват и изпълняват в съответствие с националното законодателство на всяка страна. Компетентният орган на всяка страна предоставя информация за това, дали предложеният контрагент има национално разрешение за достъп/ удостоверение за сигурност, съответно на изискваното ниво на класификация. Ако предложеният контрагент не притежава разрешение за достъп/удостоверение за сигурност, компетентният орган на всяка страна може да поиска контрагентът да бъде проучен за издаване на разрешение за достъп/удостоверение за сигурност.
(2) Неразделна част от всеки класифициран договор или договор с подизпълнител трябва да бъде т.нар. Анекс по сигурността. В този Анекс контрагентът на страната източник уточнява коя класифицирана информация ще бъде предоставена на или създадена от страната получател и кое съответно ниво на класификация е било определено на тази информация.
(3) Задължението на контрагента да защитава класифицираната информация във всички случаи се отнася най-малко до следното:
а) задължение на контрагента да разкрива класифицирана информация само на лице, което предварително е било проучено във връзка със съответните действия по класифициран договор, при спазване на принципа "необходимост да се знае" и което е наето или ангажирано при изпълнението на класифицирания договор;
б) средствата, които ще бъдат използвани за пренасяне на класифицирана информация;
в) процедурите и механизмите за информиране относно промените, които могат да възникнат във връзка с класифицираната информация, поради изменение на нивото й на класификация за сигурност или отпадане на необходимостта от по-нататъшната й защита;
г) процедурата за одобрение на посещенията, достъпът или инспекциите от служители на една от страните до обектите на другата страна, свързани с класифицирания договор;
д) задължение да уведомява своевременно компетентния орган на контрагента за осъществен нерегламентиран достъп, за опит или подозрение за такъв достъп до класифицирана информация, свързана с договора;
е) използване на класифицирана информация, свързана с класифицирания договор само за целите на предмета на класифицирания договор;
ж) стриктно спазване на процедурите за унищожаване на класифицирани материали;
з) предоставяне на класифицирана информация по класифициран договор на трета страна само с писмено съгласие на компетентния орган на страната източник.
(4) Необходимите мерки за защита на класифицираната информация, както и процедурата за оценка и обезщетение на възможни загуби, причинени на контрагентите от нерегламентиран достъп до класифицирана информация, следва да се регламентират детайлно в съответния класифициран договор.


Член 9
(1) Надлежно оправомощени представители на компетентните органи могат да провеждат периодични срещи, на които да обсъждат процедурите за защита на класифицираната информация.
(2) Посетителите получават предварително разрешение от компетентния орган на държавата домакин само ако им е разрешен достъп до класифицирана информация в съответствие с тяхното национално законодателство и ако им е необходим достъп до класифицирана информация или до обекти, където се създава, обработва или съхранява такава информация.
(3) Процедурите за осъществяване на посещения се съгласуват между компетентните органи.
(4) Искането за посещение съдържа следната информация:
а) пълно име на посетителя, дата и място на раждане, номер на паспорт (лична карта);
б) гражданство на посетителя;
в) заеманата от посетителя длъжност и наименование на организацията, която той представлява;
г) разрешение за достъп на посетителя до съответното ниво на класификация;
д) цел на посещението, предложената работна програма и планираните дати на посещението;
е) наименование на организациите и обектите, които са предложени за посещение.
(5) Всяка страна гарантира защитата на личните данни на посетителите в съответствие с националното си законодателство.


Член 10
(1) В случай на нарушаване на мерките за сигурност компетентният орган, в чиято държава се е осъществило нарушаване на мерките за сигурност, трябва да информира компетентния орган на другата страна възможно най-бързо и да проведе необходимото разследване. При необходимост другата страна трябва да окаже съдействие при разследването.
(2) Във всички случаи другата страна трябва да получи окончателния доклад за резултатите от разследването, причините за нарушаването на мерките за сигурност и размера на причинените вреди.


Член 11
Всяка страна понася съответно разходите, свързани с изпълнение на задълженията й по това споразумение.


Член 12
(1) Това споразумение се сключва за неопределен срок и влиза в сила от датата на получаване на последното писмено уведомление, с което страните се уведомяват взаимно, че са били изпълнени всички вътрешноправни процедури за неговото влизане в сила. (2) Това споразумение може да се изменя на базата на взаимно писмено съгласие на страните. Измененията се правят в писмена форма и стават неразделна част от това споразумение. Такива изменения влизат в сила в съответствие с ал. 1.
(3) Всяка страна може да денонсира това споразумение с писмено уведомление до другата страна. Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата на получаване на уведомлението. Независимо от денонсирането на това споразумение цялата класифицирана информация, предоставена по споразумението, продължава да бъде защитавана съгласно горепосочените разпоредби, до момента в който страната източник освободи страната получател от това задължение.
(4) Спорните въпроси, възникнали във връзка с тълкуването или прилагането на това споразумение, се решават чрез консултации между страните без намеса на външна юрисдикция.

Подписано в Тбилиси на 9 юли 2007 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, грузински и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването меродавен е текстът на английски език.