Правителството на Република България
и правителството на Кралство Белгия,
наречени по-нататък "договарящи страни",
основавайки се на загрижеността си да дадат тласък на отношенията на приятелство и сътрудничество между двете държави и особено на общата си воля да засилят полицейското сътрудничество между тях,
основавайки се на желанието да засилят това полицейско сътрудничество в рамките на международните задължения, поети от двете държави, в областта на зачитане на основните права и свободи и по-специално на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., както и на Конвенция No 108 от 28 януари 1981 г. на Съвета на Европа за защита лицата по отношение на автоматизираната обработка на лични данни, подписана в Страсбург на 28 януари 1981 г.,
считайки, че международната организирана престъпност представлява сериозна заплаха за социално-икономическото развитие на договарящите страни и че нейното разрастване напоследък поставя в опасност функционирането на техните институции,
считайки, че борбата срещу търговията с хора и възпрепятстването на незаконното влизане и излизане от националната територия на държавите и на незаконната миграция, както и премахването на организираните канали, чрез които се извършват тези незаконни действия, са основна грижа на правителствата и парламентите на договарящите страни,
считайки, че производството и незаконната търговия с упойващи и психотропни вещества представляват опасност за здравето и сигурността на гражданите,
считайки, че само хармонизирането на съществуващите законодателства не е достатъчно за ефикасна борба с явлението нелегална миграция,
считайки, че необходимостта от ефикасно международно полицейско сътрудничество в областта на борбата с организираната престъпност и незаконната миграция чрез обмен и обработка на информация е безусловна за пресичането на тази незаконна дейност,
считайки, че удовлетворяването на тази необходимост изисква серия от съответни мерки и тясно сътрудничество между договарящите страни,
се споразумяха за следното:

Определения

Член 1

По смисъла на това споразумение следните понятия се разбират така:
"организирана престъпност" - това понятие ще бъде дефинирано в протокол, който ще бъде неразделна част към това споразумение;
"международна търговия с хора" е всяко умишлено поведение, целящо:
1. да улесни влизането на територията на държавата, страна по това споразумение, транзитирането, пребиваването или излизането от тази територия, като в преследването на тази цел се използва принуда под формата на насилие или заплаха или се прибягва до измама, злоупотреба с власт или друга форма на натиск, по такъв начин, че на лицето не се дава друг приемлив избор и то трябва да се подчини на този натиск;
2. експлоатацията по какъвто и да било начин на лице със съзнанието, че то е влязло, преминава или пребивава на територията на държава, страна по това споразумение, при условията, посочени в т.1;
сексуална експлоатация на деца:
правонарушенията, визирани в чл.34 от Конвенцията на Обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г., включително производството, продажбата, разпространението или други форми на трафик на материали с порнографски характер с участието на деца и притежаването за лични цели на материали от този тип;
техническа помощ:
помощта, предоставена за логистично подпомагане на полицейските и миграционни служби;
престъпност, свързана с ядрени и радиоактивни вещества:
правонарушенията, изброени в чл.7, § 1 от Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, подписана във Виена и Ню Йорк на 3 март 1980 г.;
пране на пари:
правонарушенията, изброени в чл.6, от § 1 до § 3 на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление, подписана в Страсбург на 8 ноември 1990 г.;
обработка на лични данни:
под лични данни трябва да се разбира всяка една информация относно физическо лице, което е установено или може да бъде установено (засегнато лице); счита се, че едно лице може да бъде установено, пряко или косвено, правейки се връзка с номер за установяване или с един или няколко специфични елемента, присъщи само на неговата физическа, физиологична, психична, икономическа, културна или социална идентичност;
под обработка на лични данни трябва да се разбира всяко действие или съвкупност от действия, осъществени със или без помощта на автоматизирани системи и приложени към личните данни, като събиране, записване, организиране, съхраняване, приспособяване или изменяне, извличане на части от тях, консултация, употреба, съобщаване чрез предаване, разпространение или всяка друга форма на предоставяне, съпоставяне или търсене на взаимовръзка, както и закодиране, изтриване или унищожаване;
упойващо вещество:
терминът "упойващо вещество" означава всяко вещество с естествен или синтетичен произход, фигуриращо в Списък No I или в Списък No II на Единната конвенция по упойващите вещества, изготвена в Ню Йорк на 30 март 1961 г., и в протокола от 25 март 1972 г.;
психотропно вещество:
изразът "психотропно вещество" означава всяко вещество от естествен или синтетичен произход или всеки естествен продукт от Списък I, II, III или IV от Конвенцията за психотропните вещества от 21 февруари 1971 г.;
незаконен трафик на упойващи или на психотропни вещества:
изразът "незаконен трафик" означава отглеждането, производството или трафика на упойващи или психотропни вещества, противоречащи на целите на Конвенцията от 30 март 1961 г. по упойващите вещества, Конвенцията от 21 февруари 1971 г. за психотропните вещества или на Конвенцията на Обединените нации от 19 декември 1988 г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества;
спешно искане:
едно искане се определя като спешно в случаите, при които преминаването през официалната административна процедура на централните органи съдържа риск да се затрудни или провали разследването на престъплението.

Области на сътрудничество

Член 2

(1) Всяка от договарящите страни се ангажира, според правилата и условията, определени от това споразумение, да сътрудничи на другата, в най-широк смисъл, в областта на полицейската дейност.
(2) Договарящите страни си сътрудничат в борбата и преследването на тежки престъпления от областта на организираната престъпност и по-конкретно:
1. престъпления срещу живота и физическата неприкосновеност на личността;
2. престъпления, свързани с незаконно производство и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори;
3. престъпления, свързани с производството, търговията, предписването и даването на вещества с хормонално, антихормонално, бетаадроенергетично действие или стимулиращи растежа на селскостопански животни, както и престъпления, свързани с търговията на селскостопански животни и на месо от селскостопански животни, на които са били давани такива вещества, както и престъпления, свързани с обработката на такова месо;
4. нелегалната имиграция;
5. склоняване към проституция, трафик на хора и сексуална експлоатация на деца;
6. изнудване;
7. кражби, трафик и незаконна търговия с оръжие, боеприпаси, експлозиви, радиоактивни и ядрени вещества, както и други общоопасни вещества;
8. фалшифициране (изработване, подправяне, изменение и разпространение) на средства за разплащане, чекове и ценни книжа;
9. престъпност в областта на търговския и финансовия обмен;
10. престъпления, насочени срещу материални блага, включително кражбите и трафика на произведения на изкуството и предмети с историческа и културна стойност;
11. кражби и незаконна търговия с моторни превозни средства, подправяне и употреба на фалшиви документи за тях;
12. пране на пари.
(3) Тежките форми на престъпност, присъщи най-вече на организираната престъпност, които не са дефинирани в чл.1, се подлагат на преценка от компетентните национални служби съгласно националното законодателство на страните, към които те принадлежат.

Член 3

Сътрудничеството между договарящите страни включва също:
1. издирване на изчезнали лица и помощ при установяване на неидентифицирани трупове;
2. издирване на територията на една от договарящите страни на откраднати, изчезнали или загубени предмети на територията на другата.

Форми на сътрудничество

Член 4

Договарящите страни си сътрудничат в специфичните области на чл.2 и чл.3 на това споразумение чрез:
1. обмен на информация от областите на компетентност на полицейските и имиграционните служби;
2. обмен на материално оборудване;
3. техническа и научна помощ, експертизи и доставки на специализирано техническо оборудване;
4. обмен на опит;
5. сътрудничество в областта на професионалното обучение;
6. подпомагане при подготовката на изпълнение на искания за правна помощ по наказателни дела съгласно по-нататъшните разпоредби.

Обмен на информация

Член 5

(1) Договарящите страни си предоставят помощ и осъществяват постоянно и тясно сътрудничество. Те осъществяват обмен на всяка подходяща и важна информация.
(2) Това сътрудничество може да се осъществява постоянно чрез акредитирани длъжностни лица за връзка.

Член 6

(1) При зачитане на своето национално право и в рамките на законовоопределената си компетентност полицейските и имиграционните служби на договарящите страни си оказват съдействие за разкриване и разследване на наказуеми деяния, освен ако националното законодателство на замолената договаряща страна не изисква искането за това съдействие или неговото изпълнение да бъде осъществено от съдебните органи.
(2) В особени случаи всяка договаряща страна може при зачитане на националното си право и без да бъде подканяна да съобщи на другата договаряща страна информация, която би могла да подпомогне последната в борбата с престъпленията, които са визирани в чл.2 от това споразумение, както и в предотвратяването на заплахи за обществената сигурност и ред.

Член 7

Информацията, предоставена от замолената договаряща страна, не може да бъде използвана от договарящата страна, отправила искането за доказване на престъпни деяния, освен след искане за оказване на съдебна помощ, отправено съгласно разпоредбите на действащото международно право.

Член 8

(1) Исканията за оказване на съдействие и отговорите на тези искания трябва да бъдат обменяни между централни органи, упълномощени от всяка договаряща страна да се занимават с международното полицейско сътрудничество и имиграцията.
(2) Когато искането не може да се отправи в необходимото време по предвидения начин, то може, по изключение и единствено в случай на спешност, да бъде отправено чрез компетентните органи на молещата договаряща страна директно към компетентните органи на замолената договаряща страна, които могат да отговорят директно. В тези изключителни случаи молещият орган трябва да уведоми в най-кратък срок упълномощения централен орган за международно сътрудничество на замолената договаряща страна за своето директно искане и да мотивира спешността.
(3) Определянето на централните органи за международно сътрудничество, както и начините за взаимопомощ се регламентират чрез договорености между компетентните министри на договарящите страни.

Член 9

Компетентният молещ орган трябва да гарантира степента на секретност, която компетентният замолен орган на другата договаряща страна е определил за информацията. Степените на секретност са тези, използвани от Интерпол.

Член 10

(1) При условията на взаимност двете договарящи страни могат да акредитират длъжностни лица за връзка за определен или неопределен срок.
(2) Акредитирането на офицери за връзка за определен или неопределен срок има за цел да стимулира и да ускори сътрудничеството между договарящите страни, оказвайки съдействие:
1. под формата на обмен на информация за целите на борбата срещу престъпността;
2. при изпълнението на молбите за правна помощ по наказателноправни въпроси;
3. в изпълнение функциите на органите, натоварени с охраната на външните граници и имиграцията;
4. в изпълнение функциите на органите, натоварени с предотвратяване на заплахите за обществения ред.
(3) Офицерите за връзка имат право на мнение и оказване на съдействие. Те не са компетентни да изпълняват самостоятелно полицейски дейности. Те предоставят информация и изпълняват своите функции в рамките на инструкциите, които са им дадени от договарящата страна, от която идват, и от договарящата страна, в която са акредитирани. Те изготвят редовно доклад до централния орган за полицейско сътрудничество на договарящата страна, в която са акредитирани.
(4) Компетентните министри на договарящите страни могат да се договорят служителите за връзка на едната договаряща страна, акредитирани в трети страни, да представляват и интересите на другата договаряща страна.

Защита на личните данни

Член 11

(1) Обработката на лични данни при прилагането на това споразумение се подчинява на националното законодателство на всяка договаряща страна.
(2) По отношение на обработката на лични данни при прилагането на това споразумение договарящите страни се ангажират да им осигурят ниво на защита в съответствие на разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата по отношение на автоматизираната обработка на лични данни и на Препоръка R (87) 15 от 17 септември 1987 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа, целяща да регламентира използването на личните данни в работата на полицията.
(3) По отношение на обработката на личните данни, предоставени в изпълнение на това споразумение, се прилагат следните разпоредби:
1. данните могат да бъдат използвани от договарящата страна получател само за цели, за които това споразумение предвижда предоставянето на такива данни; използването на данни за други цели е възможно само след предварително разрешение, дадено от договарящата страна, която предоставя данните, и при спазване на законодателството на договарящата страна получател;
2. данните могат да бъдат използвани само от съдебните власти, службите или инстанциите, които изпълняват задачи или функции в рамките на целите, визирани в това споразумение, и по-конкретно в чл.2 и чл.3; страните си разменят списъци на потребителите на тези данни;
3. договарящата страна, която предоставя данните, е длъжна да следи за тяхната точност и изчерпателност; тя е длъжна да следи и за това данните да не бъдат съхранявани по-дълго от необходимото време; ако тя констатира, било по своя инициатива, било по повод молба на засегнатото лице, че тези данни са неточни и не е трябвало да бъдат предавани или предоставяни, договарящата страна или договарящите страни получател трябва незабавно да бъдат информирани за това; последната се задължава да коригира или да унищожи данните;
4. една договаряща страна не може да се позовава на факта, че друга договаряща страна й е предала неточни данни, за да се освободи от отговорността, която носи в съответствие с националното си право по отношение на ощетено лице;
5. предаването и получаването на лични данни трябва да се регистрира; договарящите страни си разменят списъци на органите или службите, които имат разрешение да ползват регистрираните данни;
6. достъпът до данните се определя от националното право на договарящата страна, към която съответното лице е отправило запитването; договарящата страна, която не е източник на данните, няма право да съобщава информация относно тези данни без предварителното съгласие на договарящата страна - източник на данните;
7. данните могат да бъдат използвани от договарящата страна получател само за целите, посочени от договарящата страна, която ги предоставя, и в съответствие с условията, поставени от тази същата договаряща страна.
(4) По отношение на предоставянето на данни се прилагат следните разпоредби:
1. данните могат да се предоставят единствено на полицейските и имиграционните органи и служби; съобщаването на данните на други служби, които преследват същите цели като горепосочените и които притежават същия обект на дейност, се извършва само с предварителното разрешение на договарящата страна, която ги предоставя;
2. при запитване получаващата договаряща страна уведомява договарящата страна, която предоставя данните, за начина, по който ги е използвала, и за резултатите, получени на базата на предоставените данни.
(5) Всяка договаряща страна определя контролен орган, натоварен при спазване на националното право да упражнява на своя територия независим контрол по отношение на обработката на личните данни, извършвана на базата на това споразумение, и да проверява дали тази обработка не представлява посегателство върху правата на даденото лице. Тези контролни органи са компетентни както да анализират трудностите по прилагането, така и да тълкуват това споразумение по отношение обработката на личните данни. Тези контролни органи могат да се договарят да си сътрудничат в рамките на своите функции, предвидени в това споразумение.

Член 12

Разпоредбите на това споразумение са приложими и в случаите, когато лични данни се предоставят чрез акредитирано длъжностно лице за връзка, визирано в чл.10.

Отказ от сътрудничество

Член 13

(1) Всяка от договарящите страни отказва сътрудничество, когато се отнася до политически или военни престъпления или когато това сътрудничество се явява в противоречие със законовите разпоредби, които са в сила на нейна територия.
(2) Всяка от договарящите страни може да откаже сътрудничеството или да го постави под условие, когато става дума за престъпления, свързани с политически или военни престъпления, или когато осъществяването на сътрудничеството би могло да заплаши суверенитета, сигурността, обществения ред или други основни интереси на държавата.

Други форми на сътрудничество

Член 14

(1) Договарящите страни се договарят да си предоставят взаимно съдействие в областта на професионалното обучение и техническата помощ по проблемите, отнасящи се до полицейската дейност.
(2) Договарящите страни се споразумяват за обмен на практически опит във всички области, споменати в това споразумение.
(3) Начините на взаимопомощ се определят чрез договорености между компетентните министри на договарящите страни.

Съгласуване

Член 15

(1) Компетентните министри на договарящите страни могат да създават постоянни или временни работни групи, натоварени да изследват общите проблеми, свързани с борбата срещу престъпността, в областите, визирани в чл.2, и в областите на сътрудничество, визирани в чл.3, и да изготвят, в случай на нужда, предложения за подобряване, ако е необходимо, на практическите и техническите аспекти на сътрудничеството между договарящите страни.
(2) Разходите, свързани с осъществяването на сътрудничеството, ще бъдат съответно за сметка на всяка договаряща страна, освен ако има друга договореност между надлежно упълномощени представители на договарящите страни.
(3) Компетентните министри на договарящите страни създават група за оценка на сътрудничеството между договарящите страни, която им представя доклад всеки три години.

Решаване на споровете

Член 16

(1) Всеки спор, породен от тълкуването или прилагането на това споразумение, ще бъде решаван от смесена консултативна комисия.
(2) Създава се смесена консултативна комисия, съставена от представители на министерствата на външните работи, на вътрешните работи и на правосъдието, която заседава периодично по молба на едната или другата договаряща страна, с цел улесняване уреждането на проблемите, които произтичат от тълкуването или прилагането на това споразумение.

Заключителни разпоредби

Член 17

(1) Разпоредбите на това споразумение са приложими само в случаите, когато са съвместими с националното право.
(2) Контролът по изпълнението на това споразумение ще се осъществява в съответствие с националното право на всяка една от договарящите страни.

Член 18

(1) Това споразумение и протоколът, визиран в чл.1, ще бъдат подложени на процедура на ратификация след подписването на този протокол.
(2) Договарящите страни се уведомяват взаимно писмено и по дипломатически път за изпълнението на националните процедури, необходими за влизане в сила на това споразумение.
(3) Споразумението ще влезе в сила от първия ден на втория месец след датата на получаването на последното от тези уведомления.
(4) Това споразумение се сключва за неограничен срок. Всяка договаряща страна може да го денонсира чрез писмено уведомяване, изпратено на другата договаряща страна по дипломатически път. Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата на изпращането му.

Член 19

Всяка договаряща страна може да изпрати на другата договаряща страна предложения за изменения на това споразумение. Договарящите страни приемат изменения и допълнения на това споразумение по взаимно съгласие.
Долуподписаните уверяват, че са надлежно упълномощени да подпишат това споразумение.
Това споразумение е съставено в Остенде на 24 юни 1998 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български, френски и холандски език, като и трите текста имат еднаква сила.

За правителството на Република България:	За правителството на Кралство Белгия:
Богомил Бонев, министър на вътрешните работи	Ван Ден Бош, министър на вътрешните работи

ПРОТОКОЛ
към чл.1 от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Белгия за полицейско сътрудничество, подписано в Остенде, Белгия, на 24 юни 1998 г.

Правителството на Република България и правителството на Кралство Белгия,
наречени по-нататък "договарящи страни"
Въз основа на чл.1 от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Белгия за полицейско сътрудничество,
се споразумяха за следното:
1. Под понятието "организирана престъпност" се разбира "установена във времето група или организация на повече от две лица, които действат в съдружие с цел извършването на нарушения, наказуеми с присъда за лишаване от свобода или със заповед за задържане за максимален срок не по-малък от 4 години или с по-тежка присъда, когато тези нарушения представляват цел сама за себе си или средство за придобиване на материална облага и в краен случай упражняване на неправомерно влияние върху дейността на обществените власти".
2. Този протокол представлява неразделна част от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Белгия за полицейско сътрудничество.
3. Този протокол влиза в сила по реда на чл.18 от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Белгия за полицейско сътрудничество, подписано на 24 юни 1998 г.
Този протокол е съставен в София на 27 ноември 2000 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български, френски и холандски език, като и трите текста имат еднаква сила.

За правителството на Република България:	За правителството на Кралство Белгия:
Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи	Антоан Дюкен, министър на вътрешните работи