Преамбюл Правителството на Република България и правителството на Република Южна Африка, наричани по-нататък заедно "страните" или поотделно "страна",
водени от желанието да развиват и укрепват приятелските взаимоотношения между Република България и Република Южна Африка,
водени също така от желанието да поддържат мира, стабилността, сигурността и благосъстоянието в своите държави,
съзнавайки важността на поддържането и развитието на сътрудничество в областта на борбата с престъпността,
имайки предвид целите и принципите на международните споразумения, по които те са страни, както и резолюциите на ООН и нейните специализирани органи за борба с престъпността,
се споразумяха за следното:
Член 1
Компетентни органи и задължение за сътрудничество
(a) за правителството на Република България - министърът на вътрешните работи; и
(b) за правителството на Република Южна Африка - Департаментът по безопасност и сигурност.
(2) Страните в съответствие с разпоредбите на това споразумение си сътрудничат в рамките на своята компетентност и при спазване на международните си задължения и на националното си законодателство.
Член 2
Области на сътрудничество
(a) организираната престъпност и корупция;
(b) незаконното производство и трафик на наркотични вещества и психотропни субстанции, включително прекурсорите, използвани за тяхното производство;
(c) трафика на оръжия, боеприпаси, взривни вещества, ядрени, химически и биологически вещества и стоки с възможна двойна употреба;
(d) трафика на откраднати вещи, включително моторни превозни средства и обекти с културна и историческа стойност;
(e) незаконния трафик на нешлифовани диаманти и необработени ценни метали и свързаните с тях престъпления;
(f) незаконната миграция и трафика на хора;
(g) икономическите престъпления, включително прането на пари;
(h) производството, продажбата и прокарването в обращение на подправени банкноти, ценни книжа, документи за самоличност и други подправени или фалшифицирани документи;
(i) компютърните престъпления;
(j) престъпленията срещу интелектуалната собственост;
(k) престъпленията срещу околната среда.
(2) Страните се задължават да си сътрудничат в областта на дейностите по защитата на обществения ред и обучението на кадри.
(3) Страните си сътрудничат при предотвратяването и борбата с терористични актове в съответствие с националното си законодателство и международните си задължения, включително съответните международни конвенции и резолюции на Съвета за сигурност на ООН № 1373/2001 г., № 1455/2003 г. и № 1540/2004 г.
(4) Това споразумение не се отнася за екстрадицията и взаимната правна помощ по наказателноправни въпроси.
Член 3
Форми на сътрудничество
(a) обмен на информация за практически опит в областта на криминалистиката и криминологията, включително курсове за обучение на служители и програми за защита на жертвите на престъпления;
(b) обмен на информация, представляваща интерес, относно планираните или извършените престъпления и относно лицата и организациите, замесени в тях;
(c) обмен на информация, представляваща интерес, относно опазването на обществения ред;
(d) обмен на информация, включително оперативна и криминалистическа информация за упойващите и психотропните вещества;
(e) обмен на информация с оглед подпомагане на контрола върху търговията с прекурсори и химически вещества и предотвратяване на отклоняването им;
(f) обмен на нормативни актове в съответните области на сътрудничество;
(g) обмен на научна и техническа литература и информация за функциите на компетентните органи;
(h) предприемане на необходимите мерки за координиране използването на специални техники за разследване, като контролирани доставки, операции за наблюдение и операции под прикритие с цел събиране на доказателства, което да позволи предприемането на наказателно преследване срещу лицата, замесени в престъпления, разследвани чрез тези техники;
(i) издирване на лица, които се укриват от наказателно преследване или избягват изпълнението на влязла в сила присъда, както и на лица, обявени за изчезнали; и
(j) изпълнението на молби за сътрудничество съгласно чл.4.
Член 4
Молби за оказване на съдействие
(2) Молбите за оказване на съдействие се подават в писмена форма. При спешни случаи молбите могат да бъдат отправяни устно, но следва да бъдат потвърдени писмено в рамките на 7 дни.
(3) При наличие на съмнение относно автентичността или съдържанието на молбата може да бъде поискано допълнително потвърждение.
(4) Молбите за оказване на съдействие имат следното съдържание:
(a) наименование на органа на страната, която е подала молба, и наименование на органа на страната, до която е подадена молбата;
(b) описание на случая;
(c) цел и основание за подаване на молбата;
(d) описание на съдействието, което се иска с молбата; и
(e) друга информация, която би улеснила ефективното изпълнение на молбата.
Член 5
Отказ от изпълнение на молба за оказване на съдействие
(2) Съдействието може да бъде отказано и ако изпълнението на молбата налага прекомерна тежест върху ресурсите на замоления компетентен орган.
(3) При възможност замоленият компетентен орган преди вземане на решение за отказ от изпълнение на молба за оказване на съдействие при условията на това споразумение следва да се консултира с молещия компетентен орган, за да установи дали молбата може да бъде удовлетворена при поставените от замоления компетентен орган условия. В случай че молещият компетентен орган е съгласен да получи съдействие при поставените условия, той следва да се съобрази с тях.
(4) Молещият компетентен орган следва да бъде уведомен писмено за пълния или частичния отказ от изпълнение на молба за оказване на съдействие, както и за мотивите за отказа.
Член 6
Изпълнение на молба за оказване на съдействие
(2) Молещият компетентен орган следва да бъде информиран незабавно за всички обстоятелства, препятстващи изпълнението на молбата или пораждащи значително забавяне на нейното изпълнение.
(3) В случай че изпълнението на молбата за оказване на съдействие не е от компетентността на замоления компетентен орган, той следва незабавно да уведоми молещия компетентен орган за това.
(4) Замоленият компетентен орган може да изиска допълнителна информация, която счита за необходима с оглед надлежното изпълнение на молбата.
(5) В случай че замоленият компетентен орган счита, че незабавното изпълнение на молбата би създало пречки за осъществяването в държавата на наказателно преследване, други съдебни процедури или разследвания, той може да отложи изпълнението или да го разреши при спазване на определени условия след консултации с молещия компетентен орган. Ако молещият компетентен орган е съгласен да получи съдействие при спазване на определените условия, той следва да се придържа към тях.
(6) При получаване на молбата от молещия компетентен орган замоленият компетентен орган следва да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира поверителността на подаването на молбата, нейното съдържание и приложените документи, както и нейното изпълнение. В случай че не е възможно да се запази поверителността във връзка с изпълнението на молбата, замоленият компетентен орган трябва да информира за това молещия компетентен орган, като последният следва да прецени доколко е приемливо изпълнението на молбата при тези условия.
(7) Замоленият компетентен орган следва при първа възможност да уведоми молещия компетентен орган за резултатите от изпълнението на молбата.
Член 7
Ограничения относно използването на информация и документи
(2) Информацията и документите, получени от компетентен орган в съответствие с това споразумение, не могат да бъдат предоставяни на трета страна освен с предварителното писмено съгласие на изпращащия компетентен орган.
Член 8
Защита на лични данни
(2) Изпращащият компетентен орган следва да уведоми получаващия компетентен орган преди или по време на предоставянето на данните за целта, за която те се предоставят, и за ограничения, свързани с тяхното използване, заличаване или унищожаване, включително общи или специфични условия за възможни ограничения за достъп. В случаите, когато необходимостта от такива ограничения възникне след предоставянето на данните, компетентните органи следва да се информират взаимно за такива ограничения на този етап.
(3) В съответствие с националното си законодателство изпращащият компетентен орган следва да определи датата за унищожаване на предоставените данни. Предоставените лични данни следва да бъдат унищожени, когато получаващият компетентен орган бъде информиран, че данните са събрани или предоставени в противоречие на закона или че данните са неверни, или че данните не са необходими повече за изпълнение на целта, за която са били предоставени, освен ако е налице изрично разрешение данните да се използват за други цели. Компетентният орган, който получава данните, уведомява изпращащия компетентен орган за унищожаването на предоставените данни.
(4) Личните данни, които се обменят, не следва да се предоставят на трети страни освен с предварителното писмено съгласие на изпращащия компетентен орган.
Член 9
Разходи
Член 10
Език
Член 11
Срещи и консултации
Член 12
Решаване на спорове
Член 13
Отношение към други международни договори
Член 14
Влизане в сила, прекратяване и изменение
(2) Споразумението остава в сила до прекратяването му от някоя от страните. Прекратяването се извършва чрез шестмесечно предварително писмено уведомление, отправено до другата страна по дипломатически път.
(3) Това споразумение може да бъде изменяно по взаимно съгласие на страните чрез размяна на ноти между тях, получени по дипломатически път.
В уверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени от техните правителства, подписаха и подпечатаха това споразумение в два оригинални екземпляра на български и английски език, като всички текстове имат еднаква сила.
Подписано в Претория на 2 декември 2004 г.
За правителството на Република България: Косьо Китипов, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Южна Африка |
За правителството |