Една от най-старите ценностни теории, изложена в най-общ вид още от Аристотел, формулирана много по-ясно едва от класическите икономисти. За тях тя става основа за теоретичните им концеп­ции. Както Смит, така и Рикардо, се опитват да на­мерят пълно единство между цената и вложения в производството труд. Маркс е най-ревностният защитник на тази теза. Известни са различни теории за трудовата стойност. Само Адам Смит представя три варианта: за количеството труд (стойността на стоката е пропорционална на количеството труд, необходимо за изработката й), за властта на труда (стойността на стоката е пропорционална на коли­чеството труд, което останалите са употребили за получаването й), за безполезността на труда (стойността на труда е пропорционална на мъката и неприятностите, вложени в производството). Неокласическите икономисти категорично отхвърлят подобни теории, като защитават подхода на опти­малната полза. Джевънс твърди, че трудът, вложен веднъж в производство, няма вече никаква стой­ност. Той просто е загубен и изчезва завинаги.