Чл. 1.
(1) Адвокатурата е организация на лица, които извършват адвокатска дейност.
(2) Адвокатска дейност могат да извършват само адвокати, организирани в адвокатски колективи.

Чл. 2.
(1) Адвокатурата съдействува за осъществяване правото на защита на гражданите и юридическите лица по наказателни, граждански и други дела и им оказва друга правна помощ.
(2) Адвокатурата съдействува за спазване и укрепване на социалистическата законност, за предотвратяване на престъпленията и другите закононарушения и за разпространяване на правни знания сред населението.

Глава втора.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА АДВОКАТУРАТА

Раздел I.
Адвокатски колектив

Чл. 3.
(1) Адвокатски колектив се образува в населено място, което е седалище на съд. В по-големите градове може да има няколко адвокатски колектива.
(2) Адвокатският колектив се образува с решение на Бюрото на Централния съвет на адвокатурата, взето по предложение на съвета на съответната адвокатска колегия.

Чл. 4.
(1) Адвокатският колектив е юридическо лице.
(2) Органи на адвокатския колектив са общото събрание и секретарят на колектива.

Чл. 5.
(1) Секретарят на адвокатския колектив се избира от съвета на адвокатската колегия за срок от две години измежду членовете на колектива. В по-големи адвокатски колективи може да бъде избран заместник-секретар.
(2) Секретарят ръководи работата на адвокатския колектив и го представлява.

Чл. 6.
(1) С клиентите договаря само секретарят. Чрез него се сключват договорите между адвокатите и клиентите.
(2) Секретарят разпределя работата между адвокатите съобразно подготовката, квалификацията и заетостта им и контролира изпълнението й, за да се осигури качествена правна помощ. (3) Секретарят се съобразява и с желанието на клиента относно избора на адвокат.

Чл. 7. За причинени вреди при или по повод извършване на адвокатската дейност, отговарят солидарно адвокатът и адвокатският колектив.

Чл. 8. Възнагражденията за извършената от адвоката работа се внасят в касата на адвокатския колектив. До разпределението им по реда на чл. 36 постъпилите и дължими суми принадлежат изцяло на адвокатския колектив.

Раздел II.
Адвокатска колегия

Чл. 9.
(1) Адвокатската колегия се състои от адвокатите в района на съответния окръжен съд.
(2) Седалище на адвокатската колегия е седалището на окръжния съд.

Чл. 10.
(1) Адвокатската колегия е юридическо лице.
(2) Органи на адвокатската колегия са общото събрание, съветът на адвокатската колегия и контролният съвет.

Чл. 11.
(1) Общото събрание на адвокатската колегия се състои от всички адвокати от колегията.
(2) Общото събрание се свиква от съвета на адвокатската колегия най-малко един път през годината.
(3) Общото събрание може да се свиква и от Бюрото на Централния съвет на адвокатурата или по искане на една пета от членовете на адвокатската колегия.
(4) Общото събрание се провежда, когато присъствуват най-малко две трети от членовете на колегията, и взема решения с обикновено мнозинство от присъствуващите.
(5) Общото събрание:
1. избира с тайно гласуване за срок от две години съвет на адвокатската колегия в състав от 3 до 9 члена;
2. избира с тайно гласуване за срок от две години контролен съвет в състав от 3 до 5 члена;
3. разглежда и се произнася по отчетите за дейността на съвета на адвокатската колегия и на контролния съвет;
4. приема бюджета на колегията и на адвокатските колективи.

Чл. 12.
(1) Съветът на адвокатската колегия избира от своя състав председател, заместник-председател и секретар.
(2) Съветът на адвокатската колегия заседава, когато присъствуват най-малко две трети от членовете му и взема решения с обикновено мнозинство от присъствуващите.

Чл. 13. Съветът на адвокатската колегия:
1. ръководи и контролира дейността на адвокатските колективи;
2. провежда мероприятия за повишаване идейно-политическото равнище и професионалната подготовка на членовете на колегията;
3. провежда мероприятия за превантивна дейност;
4. провежда мероприятия за разпространение на правни знания сред населението;
5. организира оказването на безплатна правна помощ;
6. възбужда дисциплинарно преследване срещу адвокати от колегията;
7. дава мнение за приемане и заличаване членове на колегията.

Чл. 14. Контролният съвет проверява стопанската и финансовата дейност на съвета на адвокатската колегия и на адвокатските колективи.

Раздел III.
Централен съвет на адвокатурата

Чл. 15.
(1) Върховен орган на адвокатурата е Централният съвет на адвокатурата със седалище гр. София.
(2) Централният съвет на адвокатурата се състои от адвокати, избрани от общите събрания на адвокатските колегии по един на сто или на част от сто адвокати, и по един представител на Министерството на правосъдието, Единния център за наука и подготовка на кадри по право, Централния съвет на Съюза на юристите и Централния комитет на Профсъюза на работниците от административните учреждения и обществените организации, определени от техните ръководства.
(3) Централният съвет на адвокатурата се избира за срок от пет години.

Чл. 16.
(1) Централният съвет на адвокатурата е юридическо лице.
(2) Органи на централния съвет са бюрото, контролният съвет и дисциплинарната комисия.

Чл. 17.
(1) Централният съвет на адвокатурата се свиква на заседания от бюрото най-малко два пъти през годината.
(2) Централният съвет на адвокатурата заседава, когато присъствуват най-малко две трети от членовете му, и взема решения с обикновено мнозинство от присъствуващите.
(3) Централният съвет на адвокатурата:
1. избира бюро, контролен съвет и адвокатите - членове на дисциплинарната комисия;
2. приема планове за дейността на адвокатурата;
3. приема бюджета на съвета;
4. утвърждава бюджета и щата на съветите на адвокатските колегии и на адвокатските колективи;
5. определя встъпителните и месечните вноски на адвокатите;
6. приема мероприятия за повишаване идейно-политическото равнище и професионалната подготовка на адвокатите;
7. приема мероприятия за превантивна дейност;
8. приема мероприятия за разпространяване на правни знания сред населението;
9. разглежда отчети на бюрото, контролния съвет и дисциплинарната комисия;
10. прави предложения пред министъра на правосъдието за определяне броя на адвокатите по колегии и адвокатски колективи; 11. произнася се по законосъобразността на изборите на съвети на адвокатските колегии;
12. приема типов правилник за вътрешния ред и дейността на адвокатските колегии и адвокатските колективи.

Чл. 18.
(1) Бюрото на Централния съвет на адвокатурата се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Съставът на бюрото не може да надминава девет члена.
(2) Бюрото е постоянно действуващ орган, който осъществява дейността на съвета между неговите заседания.
(3) Бюрото заседава, когато присъствуват най-малко две трети от членовете му, и взема решения с обикновено мнозинство от присъствуващите.
(4) Бюрото:
1. провежда решенията на централния съвет;
2. приема и заличава адвокати;
3. възбужда дисциплинарно преследване срещу адвокати;
4. отменя решения на съветите на адвокатските колегии и на адвокатските колективи, които противоречат на закона;
5. извършва ревизии и проверки на адвокатските съвети и на адвокатските колективи;
6. разглежда отчетите на съветите на адвокатските колегии;
7. дава мнение по проекти за нормативни актове по искане на съответните държавни органи и обществени организации.
(5) Между заседанията на Централния съвет на адвокатурата бюрото осъществява правата по ал. 3, точка 6, 7, 8 и 11 от предходния член.

Чл. 19. Контролният съвет при Централния съвет на адвокатурата се състои от 3 до 5 члена. Той проверява стопанската и финансовата дейност на Централния съвет на адвокатурата и на неговото бюро.

Чл. 20.
(1) Дисциплинарната комисия при Централния съвет на адвокатурата се състои от членове на централния съвет, избрани от него, и от съдии във Върховния съд, избрани от неговия пленум.
(2) Дисциплинарната комисия има няколко състава. Всеки състав се състои от председател - съдия от Върховния съд и двама членове - адвокати.

Раздел IV.
Адвокатско бюро за работа с чужденци и в чужбина

Чл. 21.
(1) При Централния съвет на адвокатурата се създава Адвокатско бюро за работа с чужденци и в чужбина.
(2) Съставът на адвокатското бюро се определя от Бюрото на Централния съвет на адвокатурата по предложение на министъра на правосъдието.
(3) Седалище на адвокатското бюро е гр. София. Бюрото може да има поделения и в други градове на страната.
(4) Адвокатското бюро е юридическо лице.
(5) Адвокатското бюро осигурява правна помощ на чуждестранни дипломатически и други представителства, на техните сътрудници и на други чужди граждани и юридически лица в страната, както и на българските граждани и юридически лица в чужбина.

Глава трета.
АДВОКАТИ

Чл. 22.
(1) Адвокат и младши адвокат може да бъде български гражданин, който отговаря на следните условия:
1. да е завършил висше юридическо образование;
2. да е прекарал едногодишен стаж;
3. (доп. - ДВ, бр. 91 от 1988 г.) да е издържал теоретико-практически изпит за успешно завършен стаж, когато е стажувал след получаване на диплом за висше образование;
4. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода независимо от това, че е реабилитиран;
5. да не е лишен от право да упражнява адвокатска дейност;
6. да притежава необходимите политически, морални и делови качества.
(2) Младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в този указ изключения.
(3) Не може да бъде адвокат служител в учреждение, предприятие и организация.
(4) Научните работници по правни науки не могат да дават писмени правни мнения, свързани с адвокатска дейност. По изключение със съгласието на директора на Единния център за наука и подготовка на кадри по право, министърът на правосъдието може да разреши на хабилитиран научен работник от Юридическия факултет и Института за правни науки да се яви като повереник или защитник по определено дело пред Върховния съд, без да членува в адвокатски колектив.

Чл. 23.
(1) Лице, което отговаря на изискванията по ал. 1 на предходния член, може да упражнява адвокатска дейност, след като е прието в адвокатска колегия и е член на адвокатски колектив.
(2) Молбата за приемане се подава до съвета на адвокатската колегия, който я изпраща на Бюрото на Централния съвет на адвокатурата с мнение.
(3) Приемането на адвокати и младши адвокати се извършва с мотивирано решение на бюрото.
(4) Решението на бюрото, с което се приема или отказва приемането, се изпраща на министъра на правосъдието, който в месечен срок с мотивирана заповед го утвърждава или отменя.

Чл. 24.
(1) За адвокат може да бъде прието лице, което е работило две години като младши адвокат, младши съдия, младши прокурор, нотариус, съдебен изпълнител, прокурор, следовател, арбитър, юрисконсулт, юрист в правен отдел и научен работник по правни науки.
(2) За младши адвокат може да бъде прието лице, което няма двегодишен стаж по предходната алинея. След изтичането на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат освен ако не е показал необходимите политически, морални и делови качества.

Чл. 25. Адвокатът полага клетва пред съвета на адвокатската колегия.

Чл. 26.
(1) Бюрото на Централния съвет на адвокатурата с мотивирано решение заличава от състава на колегията адвокат и младши адвокат, който не отговаря на изискванията по чл. 22.
(2) Решението на бюрото за заличаване подлежи на обжалване пред министъра на правосъдието в седемдневен срок от съобщаването му.
(3) Министърът на правосъдието може да заличи по свой почин с мотивирана заповед адвокат или младши адвокат, който не отговаря на изискванията по чл. 22.

Глава четвърта.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА НА АДВОКАТА

Чл. 27. Адвокатът е длъжен:
1. да извършва дейността си в съгласие с разпоредбите на Конституцията, законите и другите нормативни актове;
2. да спазва безупречно правилата на социалистическия морал;
3. да пази тайната, която неговите доверители са му поверили;
4. да работи постоянно за повишаване на правната и политическата си подготовка.

Чл. 28. Адвокатът дава устни и писмени съвети, съставя книжа, представлява и защищава доверителя си.

Чл. 29.
(1) Повереници и защитници пред съдилищата и другите учреждения могат да бъдат само адвокати освен ако със закон е установено друго.
(2) Пред Върховния съд като повереник или защитник може да се явява адвокат, който има най-малко пет години стаж като адвокат, включително стажа по чл. 24, ал. 1.
(3) Младшият адвокат може да представлява и защищава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат - и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища.

Чл. 30.
(1) Адвокатът е длъжен да упражнява съвестно професията си и да осветлява правилно доверителите си и правоприлагащите органи.
(2) При разглеждане на делата адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел прикриване или изопачаване на истината, протакане на делата, заобикаляне на закона или създаване на неоправдани спънки за другата страна или за правоприлагащия орган.

Чл. 31.
(1) Адвокатът е длъжен да се отнася с уважение към съда, другите държавни органи, адвокатите и гражданите.
(2) При упражняване на професията си адвокатът е приравнен на съдията относно уважението, което му се дължи.

Чл. 32.
(1) Адвокатът не може да представлява или да дава съвети на едната страна по делото, след като е представлявал или давал съвети на другата страна.
(2) Адвокатът не може да участвува като повереник или защитник по дело, по което е участвувал като съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател.

Чл. 33. Адвокатът не може да се откаже от приетата защита освен по уважителни причини, а по наказателни дела - ако по независещи от него причини стане невъзможно да изпълнява задълженията си. В тези случаи той е длъжен да уведоми доверителя си своевременно, за да може да организира защитата си.

Чл. 34.
(1) Адвокат, който без уважителни причини и без разрешение на съвета на адвокатската колегия не изпълнява задълженията си като член на адвокатския колектив повече от един месец, се заличава от Бюрото на Централния съвет на адвокатурата по предложение на съвета на адвокатската колегия.
(2) Решението за заличаване подлежи на обжалване пред министъра на правосъдието в седемдневен срок от съобщаването му.

Чл. 35.
(1) Адвокатът може да се явява пред съдилищата в страната, както и да прави справки във връзка с делата на своите клиенти. Когато прави справки, той не е длъжен да представя пълномощно освен в случаите, посочени в правилника за прилагане на този указ.
(2) Даденото на адвоката пълномощно се подписва от него и от упълномощителя и се заверява от секретаря на адвокатския колектив освен когато подписът на упълномощителя е заверен нотариално.
(3) Адвокатът може да иска да бъдат заверени преписи от даденото му пълномощно, а със съгласието на упълномощителя да преупълномощава други адвокати по реда на предходната алинея.

Чл. 36.
(1) Трудът на адвоката се заплаща от сумите за извършената от него работа, постъпили в касата на адвокатския колектив.
(2) От сумите по предходната алинея се удържат вноски за: 1. Държавно обществено осигуряване; 2. фонд "Социално-битови и културни мероприятия"; 3. фонд "Отпуски"; 4. издръжка на адвокатския колектив и другите органи на адвокатурата.
(3) Месечното възнаграждение на адвоката се определя съобразно количеството и качеството на вложения от него труд. От него се удържат дължимите данъци и други удръжки съгласно действуващите нормативни актове.

Чл. 37. Адвокатът има право на платен годишен отпуск съобразно разпоредбите на Кодекса на труда. Средствата за платения годишен отпуск се набират от вноските на всеки адвокат във фонд "Отпуски".

Глава пета.
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 38. Адвокатите се наказват дисциплинарно за:
1. допуснати грешки, пропуски или бавност в работата;
2. нарушаване на трудовата дисциплина и на Правилника за вътрешния ред и дейността на адвокатската колегия и адвокатския колектив;
3. нарушаване на задълженията по чл. 30-33;
4. използуване на посредници за намиране на клиенти;
5. получаване на възнаграждение направо от клиента;
6. получаване на суми над определеното възнаграждение или на друга имуществена облага;
7. действия, които излагат честта и достойнството на адвоката.

Чл. 39. Адвокатите-членове на Централния съвет на адвокатурата, и членовете на съветите на адвокатските колегии, както и секретарите на адвокатските колективи отговарят дисциплинарно за неизпълнение или за неправилно изпълнение на задълженията си, произтичащи от този указ и от други нормативни актове или от нарежданията на министъра на правосъдието, на Централния съвет на адвокатурата и на неговите органи.

Чл. 40. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. мъмрене;
2. строго мъмрене;
3. отстраняване от работа за срок до една година и
4. изключване от колегията.
(2) За нарушенията по т. 5 и 6 на чл. 38 наказанието е изключване от колегията.
(3) За маловажни нарушения, с изключение на тези по предходната алинея, съветът на адвокатската колегия може да направи предупреждение на провинилия се адвокат.

Чл. 41.
(1) Дисциплинарното преследване се възбужда от министъра на правосъдието, от Бюрото на Централния съвет на адвокатурата и от съветите на адвокатските колегии по тяхна инициатива, по искане на съдебни или прокурорски органи, по жалби или сигнали на граждани, на държавни органи и организации.
(2) Органът, който възбужда дисциплинарното преследване, прави предварителна проверка, която трябва да завърши в четиринадесетдневен срок.
(3) Дисциплинарните наказания се налагат от дисциплинарната комисия при Централния съвет на адвокатурата.

Чл. 42.
(1) Дисциплинарната комисия е длъжна да разгледа дисциплинарното дело в открито заседание в едномесечен срок от постъпване на обвинението.
(2) Адвокатът, срещу когото е възбудено дисциплинарното преследване, може да подаде отговор и да посочи доказателства в четиринадесетдневен срок от получаване на препис от дисциплинарното обвинение.
(3) В състава на дисциплинарната комисия не може да участвува лице, което е от същия адвокатски колектив, намира се в родствени отношения с подведения под отговорност или е заинтересувано от изхода на делото.
(4) В заседанието участвува прокурор от Главната прокуратура.
(5) Решението с мотивите се обявява в същото заседание.

Чл. 43.
(1) Решението на дисциплинарната комисия подлежи на обжалване пред Бюрото на Централния съвет на адвокатурата.
(2) Жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяване на решението.
(3) Делото се разглежда в закрито заседание и се решава в едномесечен срок от постъпването му.
(4) В заседанието участвува прокурор от Главната прокуратура.

Чл. 44. Препис от решението на дисциплинарната комисия след влизането му в сила се изпраща на Министерството на правосъдието.

Чл. 45.
(1) Дисциплинарните наказания мъмрене и строго мъмрене се заличават, ако срещу адвоката не бъде възбудено ново дисциплинарно преследване до една година от налагането им, а дисциплинарното наказание отстраняване от работа за срок до една година - от изтърпяването му.
(2) Адвокат, който е изключен от колектива, може да бъде приет отново за адвокат, но не по-рано от две години от влизане в сила на решението за изключването му.

Глава шеста.
ПРАВА НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ПО РЪКОВОДСТВО НА АДВОКАТУРАТА

Чл. 46.
(1) Министърът на правосъдието осъществява държавното ръководство и надзор върху дейността на адвокатурата.
(2) Освен другите права, възложени му с този указ, министърът на правосъдието:
1. дава задължителни планово-икономически и финансови показатели за съставяне бюджетите на органите на адвокатурата, контролира законосъобразността на бюджетите и тяхното изпълнение;
2. по предложение на Централния съвет на адвокатурата определя с общ годишен план броя на адвокатите в страната по адвокатски колегии и адвокатски колективи съобразно нуждите от правна помощ;
3. определя размера на възнагражденията за оказваната от адвокатите правна помощ;
4. определя размера и начина на заплащане труда на адвокатите съгласувано със съответните органи;
5. може да отпише адвокат, който има право на пенсия за изслужено време и старост, след като вземе мнението на адвоката и на съвета на адвокатската колегия.

Чл. 47.
(1) Министърът на правосъдието контролира законосъобразността на решенията на всички органи на адвокатурата и може да ги отменя, когато са незаконосъобразни или са в противоречие с интересите на социалистическото общество, като дава указания на съответния орган за издаване на законосъобразно и правилно решение.
(2) Министърът на правосъдието може да отменя и решения по дисциплинарни дела, когато са незаконосъобразни или неправилни.

Чл. 48.
(1) Министърът на правосъдието може да отстрани от колегията адвокат, срещу когото е възбудено наказателно преследване за престъпление от общ характер, до приключване на наказателното преследване.
(2) Прокурорът уведомява министъра на правосъдието в седемдневен срок от възбуждане на наказателното преследване.

Допълнителни разпоредби

& 1. Законът за административното производство не се прилага относно актовете на органите на адвокатурата и на министъра на правосъдието, издадени въз основа на този указ.

& 2. Прослуженото време като съдия, прокурор, следовател, арбитър, юрисконсулт, нотариус, съдебен изпълнител, юрист в правен отдел, както и научен работник по правни науки се приравнява на трудов стаж като адвокат.

& 3. За реда и начина за връчване на съобщения, предвидени по този указ, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Преходни и Заключителни разпоредби

& 4. Незавършените дисциплинарни дела се довършват по реда на този указ.

& 5. Адвокатите, заварени от този указ, запазват правата си независимо от продължителността на стажа им.

& 6. Адвокати, заварени от този указ, които не отговарят на изискването по чл. 22, ал. 1, т. 4, се заличават от състава на адвокатската колегия в шестмесечен срок от влизане в сила на указа по реда, посочен в чл. 26.

& 7.
(1) В едномесечен срок от влизане в сила на този указ съветите на адвокатските колегии провеждат общи събрания за избиране органи на колегията и членове на Централния съвет на адвокатурата. В същия срок ръководствата по чл. 15, ал. 2 посочват представители на Централния съвет на адвокатурата.
(2) Министърът на правосъдието свиква първото заседание на новоизбрания Централен съвет на адвокатурата. & 8. Министърът на правосъдието издава:
1. правилник за прилагане на този указ;
2. наредба за прилагане на чл. 21;
3. наредба за определяне размера на възнагражденията за оказваната от адвокатите правна помощ;
4. наредба за прилагане на чл. 36, съгласувана с председателя на Комитета по труда и работната заплата при Министерския съвет, министъра на финансите и Централния съвет на Българските професионални съюзи.

& 9. Този указ влиза в сила от 1 януари 1977 г. и отменя Указа за адвокатурата (обн., Изв., ДВ, бр. 49 от 1952 г.; поправка, бр. 52 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 90 от 1955 г.; поправка, бр. 94 от 1955 г.; изм. и доп., бр. 53 от 1958 г.; поправка, бр. 55 от 1958 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 68 от 1970 г.).

& 10. Изпълнението на указа се възлага на министъра на правосъдието.