Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, приет от ХХХIХ Народно събрание на 1 юли 2004 г.

Издаден в София на 12 юли 2004 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Антон Станков

МОТИВИ
за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на някои разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, приет от ХХХIХ Народно събрание на 1 юли 2004 г.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Приетият от Вас на 1 юли 2004 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца е акт, който следва като цяло да бъде приветстван. Той усъвършенства правната уредба и разширява социалната закрила на българските граждани при раждане и отглеждане на малко дете. Подкрепа заслужават новите права на социална помощ при бременност, на месечни помощи за деца до завършване на средното образование на детето, но не повече от навършване на 20-годишна възраст, на целеви помощи за първокласници и други.

На фона на този съвременен социален подход на законодателя при уреждането на важни обществени отношения, които засягат голяма част от българското население, има обаче едно решение, което не може да бъде прието, защото не провежда пълно и докрай закрилната функция на осигурителното право и основните принципи на социалната държава, а влиза в недопустимо отклонение от тези принципи и противоречи пряко на Конституцията на Република България. Това са разпоредбите на § 13, т. 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.

С посочените разпоредби се променят установените в чл.48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване изисквания за придобиване право на обезщетение при бременност и раждане и при отглеждане на малко дете. Като се премахва изискването за общ шестмесечен осигурителен стаж, се запазва изискването за осигурителен стаж (4 месеца) през определен период от време (12 месеца), предхождащ началото на отпуска за бременност и раждане, съответно за отглеждане на малко дете. Така създадените разпоредби противоречат на чл.14 от Конституцията на Република България, който постановява, че майчинството и децата са под закрила на държавата. Те противоречат и на чл.47, ал. 2 от Конституцията, според която "жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане...". С разпоредбите на § 13, т. 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца на жената майка не само не се предоставя дължимата й от държавата особена, т. е. засилена закрила, но тя се поставя в по-неблагоприятно положение от всички други осигурени лица, за които е достатъчно еднократното придобиване на осигурителен стаж за получаване на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване (чл.40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване). По този начин майчинството като осигурен социален риск се третира по-неблагоприятно дори от общия риск поради общо заболяване. При съвременните условия на сериозни трудности на пазара на труда редица жени ще бъдат лишени от право на обезщетение само защото през последната година преди раждането не са могли да постъпят на работа и да придобият необходимия осигурителен стаж. То поставя в особено неблагоприятно положение жените с продължителен осигурителен стаж (10, 15 и повече години) само защото нямат 4 месеца такъв стаж през последната година. То поставя в по-благоприятно положение жени, които при наличието само на 4 месеца осигурителен стаж, но през последната година, ще могат да получават обезщетение в сравнение с други, които при наличие на много по-продължителен осигурителен стаж, но не и през последната година, няма да могат да получават тези обезщетения. Такова положение противоречи и на закрепения в самия Кодекс за социално осигуряване принцип на равнопоставеност на осигурените лица (чл. 3, т. 3). То не е нито в буквата, нито в духа на българската конституция.

То не е в духа и на задълженията, които има България по Конвенция № 3 относно работата на жените преди и след раждане от 1919 г. и Конвенция № 103 относно закрилата на майчинството (ревизирана) от 1952 г. на Международната организация на труда.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Като се ръководя от горните мотиви, оспорвам разпоредбите на § 13, т. 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца и на основание чл.101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам закона в тези му части за ново обсъждане от Народното събрание.

Президент на републиката:
Георги Първанов