1. Кораб по смисъла на този указ се счита всеки плаващ съд, който извършва транспортна, хидрографна, спасителна, драгажна, спортна и друга дейност, независимо от вместимостта, материала, от който е направен, и вида на двигателя му.

2. Корабите биват:
а) морски или речни кораби, които служат за превоз на товари или пътници, за експлоатация на морски или речни рибни и други богатства, за даване помощ на бедствуващи кораби, за изваждане на потънали вещи или за влачене на други кораби;
б) морски или речни кораби, които изпълняват специална държавна служба (пристанищни влекачи и други пристанищни плавателни средства, кораби, предназначени за спасяване на бедствуващи лица, кораби, изпълняващи митническа, карантинна, учебна, хидрографна и други служби);
в) морски или речни кораби, които се използуват изключително за научни цели, и
г) морски, речни или езерни кораби, които се използуват изключително за спорт или други цели, непредвидени в букви "а" и "в" на този член.

3. Корабовладелец (арматьор) по смисъла на този указ се нарича лицето, което експлоатира кораб от свое име, независимо дали той върши това като собственик на кораба по силата на договор със собственика или пък на друго законно основание.

Глава II
ЗА КОРАБИТЕ

А. Право на плаване под знамето на Република България и право на собственост върху корабите

4. Под знамето на Република България плават само кораби, собственост на:
а) български държавни учреждения и предприятия;
б) кооперативни организации, включени в кооперативната система на страната;
в) (изм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.) обществени организации и други юридически лица, включително и лица с участие на чуждестранен капитал;
г) (изм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.) граждани на Република България.
Правото на плаване под знамето на Република България се загубва, когато собственикът на кораба престане да отговаря на условията на букви "б", "в" и "г" от настоящия член.
В случаите, предвидени в чл. 8 и чл. 10, правото на плаване под българското знаме се загубва след изтичане на сроковете, указани в същите членове, без държавата или съсобствениците - български граждани, да са упражнили предоставеното им право на изкупуване.

5. (Отм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.).

6. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1986 г., отм., бр. 55 от 1991 г.).

7. Ако указаните в чл. 4, букви "б" и "в" юридически лица бъдат обявени в ликвидация, държавата, в лицето на Министерството на транспорта, има право в шестмесечен срок от деня на обявяване на ликвидацията да изкупи корабите им по цена, която в случай на спор се определя от комисия в състав: представител на Министерството на транспорта, представител на Министерството на финансите и представител на съответното държавно параходство.

8. Ако собственикът на кораб загуби българското си гражданство, а така също, ако корабът премине по наследство в собственост на лице - чужд гражданин, държавата, в лицето на Министерството на транспорта, има право в срок от шест месеца да изкупи кораба по цена, която в случай на спор се определя от комисията, посочена в чл. 7.
Изкупуването се осъществява чрез съответна декларация, а владението се придобива по административен ред, но не по-рано от изплащането на съответната цена.

9. В случаите, предвидени в чл. 7, 8, 10, ал. 2, съответните учреждения съобщават веднага на Министерството на транспорта за обявяването на ликвидацията, изгубването на българското гражданство или преминаването на кораба по наследство върху чужд гражданин.

10. Ако съсобственик на кораб загуби българското си гражданство, а така също ако част от общата собственост премине по наследство в собственост на лице - чужд гражданин, съсобствениците - български граждани, имат право в тримесечен срок да заявят писмено, че изкупуват съответната част от кораба по цена, определена по взаимно съгласие, а при липса на съгласие - по цена, определена по съдебен ред.
Ако съсобствениците - български граждани, не упражнят правото си на изкупуване, държавата може да изкупи частта на чуждия гражданин по реда на чл. 8 в шестмесечен срок от изтичането на срока по алинея първа на настоящия член.
Б. Вписване в пристанищните корабни регистри

11. Всеки кораб, който има право да плава под знамето на Р България, трябва да бъде вписан в съответния корабен регистър на едно определено, по избор на собственика, българско пристанище. Пристанищата, където се водят корабни регистри, се определят от министъра на транспорта.
Плаващите средства (лодки и пр.), които се явяват като принадлежности на кораба, се освобождават от отделно вписване.

12. Всеки кораб трябва да бъде наименуван или номериран. Корабите с вместимост 1000 и повече бруто регистър тона се наименуват по реда на Указа за наименованията с народностно и обществено значение.
Всички останали кораби се наименуват от министъра на транспорта, а в случаите, когато корабът се експлоатира от предприятие, подчинено на друго ведомство - от ръководителя на съответното ведомство в съгласие с министъра на транспорта.

13. Видовете регистри, начинът на воденето им и подлежащите на описване данни се определят от министъра на транспорта.

14. Корабите трябва да бъдат снабдени с документи, определени от министъра на транспорта.
В. Прехвърляне и залагане на кораб

15. Относно прехвърлянето на собствеността и залагането на кораби, принадлежащи на български държавни учреждения и предприятия, важат разпоредбите за държавните имоти.

16. Прехвърлянето на собствеността и залагането на кораби, принадлежащи на лица, посочени в чл. 4, букви "б", "в" и "г", се извършва с писмен акт с нотариално заверени подписи.
Когато приобретателят или залогоприемателят е чужденец или чуждестранно юридическо лице, собственикът е длъжен да поиска предварително разрешение от Министерството на транспорта и от Министерството на външната търговия, ако прехвърлянето на собствеността или учредяването на залога се извършва в Р България, или от надлежния консул на Р България, ако това се извършва в чужбина.
Министерството на транспорта може в шестмесечен срок от деня на искане разрешение за прехвърляне собствеността по ал. 2 да изкупи кораба по цена, определена в съгласие със собственика, а ако съгласие не се постигне - по цена, определена по реда на чл. 7 и на чл. 8, ал. 2.

17. В случай на принудително изпълнение спрямо кораб, принадлежащ на лица, указани в чл. 4, букви "б", "в" и "г", Министерството на транспорта има право да изкупи кораба по цена, определена от комисията по чл. 7, в едномесечен срок от деня на получаване на известието за принудително изпълнение.
Органът, който извършва принудителното изпълнение спрямо кораб, е длъжен веднага, след като се образува изпълнителното дело, да съобщи това на Министерството на транспорта.

18. Всяко прехвърляне на собственост и залагане на кораб трябва да се впише в съответния пристанищен корабен регистър. Нотариусът или консулът, пред който е станало прехвърлянето на собствеността или учредяването на залог, е длъжен да съобщи това незабавно на пристанищното управление, в чийто регистър е вписан корабът.

19. Прехвърлянето на собствеността и залагането на кораб, вписан в български пристанищен корабен регистър, са валидни по отношение на трети лица от датата на вписването им в пристанищния корабен регистър.
При прехвърляне или залагане на кораб, придобит в чужбина и плаващ въз основа на временно свидетелство за право на плаване под знамето на Р България, издадено от консул на Р България, върху временното свидетелство се прави бележка за станалата сделка. Придобиването на собствеността и на заложените права има действие относно трети лица от момента на бележката върху временното свидетелство.

20. В случай на промяна на собствеността на кораб през време на рейс върху приобретателя, доколкото страните не са уговорили противното, преминават всички задължения на кораба (издръжка на екипажа, покриване на загубите и др.) и всички права, включително и правото на навлото на целия товар, намиращ се на кораба в момента на прехвърлянето, а така също и намиращите се на кораба предмети, необходими за довършване на рейса (храна, гориво, смазочни материали и др.).

21. Заложеният кораб не се предава във владение на залогоприемателя, доколкото противното не е установено в договора.
Залогоприемателят може да предприема действия на принудително изпълнение срещу кораба независимо от това в чии ръце се намира той.

Г. Построяване, измерване и преглед на кораби

22. Условията, на които трябва да отговарят лицата, имащи право да ръководят строеж или преустройство на кораби, и условията за извършване на строеж или преустройство на кораби, се определят от Министерския съвет или по негово поръчение - от министъра на транспорта.

23. Корабите подлежат на прегледи и измервания по ред, определен от министъра на транспорта.

Глава III
КОРАБЕН ЕКИПАЖ

24. Екипажът на корабите се състои от:
а) капитана;
б) другите лица от началствуващия състав и
в) корабната команда.

25. На капитана на кораба се възлага управлението и воденето на кораба, а така също и вземането на всички необходими мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба.
Всички разпореждания на капитана в пределите на неговите права подлежат на безусловно изпълнение от всички членове на екипажа на кораба, а така също и от пътниците и от всички други лица, намиращи се на кораба.
Капитанът на кораба има право за взема всички необходими мерки спрямо всяко лице, което се намира на кораба, в случай че то не изпълнява законните му разпореждания. Ако поведението на намиращите се на кораба лица застрашава безопасността на кораба или на намиращите се на него хора и имущество, капитанът има право да ги задържи в специални помещения. За незаконно задържане капитанът носи отговорност по Наказателния закон.

26. Когато на кораба бъде извършено каквото и да е престъпление, капитанът е длъжен:
а) да вземе необходимите според обстоятелствата мерки, за да попречи на извършителя на престъплението да се отклони от отговорност;
б) да състави акт за случилото се, подписан от него и от двама свидетели измежду лицата на корабния екипаж (в това число и представител на корабната профорганизация), с подробно излагане на всички сведения и свидетелски показания;
в) да предаде лицето, извършило престъплението, заедно с оригиналния акт на властите в първото българско пристанище по пътя на кораба или на срещнат военен или граничен кораб на Р България. При невъзможност да се задържи лицето на кораба до пристигане в българско пристанище капитанът уведомява за случилото се най-близкия консул на Р България и постъпва съгласно указанията му.
Когато на кораба бъде извършено престъпление през време на стоянка в българско пристанище, капитанът е длъжен да предаде лицето, извършило престъплението, на съответните местни власти.

27. При раждане или смърт в кораба, когато той се намира в открито море, капитанът е длъжен да състави акт съгласно Правилника за водене на регистрите за гражданското състояние. Към смъртния акт се прилага опис на намиращите се на кораба вещи на покойника. При пристигане в българско пристанище или в чуждестранно пристанище, в което има консул на Р България, капитанът предава съставените документи на началника на пристанището или на консула на Р България за надлежно препровождане.Капитанът е длъжен да приема за пазене саморъчни завещания от лица, намиращи се на кораба.

28. Ако по преценка на капитана корабът е застрашен от неминуема гибел, капитанът, след като вземе мерки за спасяване на пътниците, разрешава на корабния екипаж да напусне кораба. Капитанът напуска кораба последен, като взема всички зависими от него мерки за спасяване на корабния, машинния и радиотелеграфния дневник, картите на рейса, документите, ценностите и касовата наличност.

29. Капитан на кораб, получил сигнал за бедствие или открил в морето намиращи се в опасност хора, е длъжен да им окаже помощ, ако с това не поставя кораба, екипажа или пътниците на сериозна опасност.

30. В случай на опасност за пътниците, екипажа, кораба и товара капитанът има право да свика по свое усмотрение корабен съвет измежду членовете на екипажа.
Корабният съвет няма право да ограничава правата на капитана. Решението на капитана е окончателно, макар и да противоречи на мнението на корабния съвет.

31. В случай че хранителните припаси, включително и неприкосновеният запас, бъдат привършени в открито море, капитанът на кораба има право, след изслушване мнението на корабния съвет, да изземе необходимото количество провизии от намиращите се в разпореждане на отделни лица или да изземе част от товара, който може да бъде използуван за храна.
Стойността на иззетите по горния начин провизии или товар се заплаща от корабовладелеца или от лицата, които са получили провизии, ако те не са от състава на екипажа и ако съгласно превозния договор издръжката им на кораба не се включва в превозната такса.
Нормите на неприкосновения запас провизии се определят от министъра на транспорта.

32. Капитанът на кораба е представител на корабовладелеца и на собствениците на товара по отношение на сделките, предизвикани от нуждите на кораба, товара или плаването.
Капитанът, като представител на корабовладелеца и на собствениците на товара, предявява искове и отговаря по искове, които се отнасят до кораба, товара и навлото, ако на това място няма други представители на корабовладелеца или на собствениците на товара.
Ограничаването на пълномощията на капитана от страна на корабовладелеца или собственика на товара има действие само за отношенията между тях и капитана, но не и по отношение на третите добросъвестни лица.

33. Капитан на кораб, който през време на рейса изпадне в неотложна парична нужда за поправка на кораба, за попълване на принадлежностите му, за издръжка на екипажа и изобщо за продължаване на плаването, има право, ако няма време да изчака разпорежданията на корабовладелеца:
а) да продаде излишните корабни принадлежности с изключение на специалните съоръжения;
б) да продаде излишната част от хранителните припаси;
в) да продаде част от товара или целия товар.
Капитанът може да предприеме посочените в този член мерки само в чужбина.
Капитанът е длъжен да избере такъв начин за придобиване на средства за продължаване на плаването, който е свързан с най-малко щети за корабовладелеца и за собственика на товара.
Капитанът носи материална отговорност за неправилните си действия по този член.

Глава IV
ДОГОВОРИ ЗА МОРСКИ ПРЕВОЗ

34. Превозването на пътници и товари между пристанищата на Р България се извършва само с кораби, плаващи под българско знаме. Изключения от това правило се допускат само с разрешение на Министерския съвет.

А. Превоз на товари

35. Всички превози на товари с кораби, плаващи под знамето на Р България, се извършват въз основа на писмени договори. Типовите договори и общите условия към тях се одобряват от министъра на транспорта.

36. Правоотношенията между превозвача и получателя на товара се определят с коносамента. Условията за морски превоз, непосочени в коносамента, са задължителни за получателя само в случаите, когато в коносамента се съдържат клаузи, които препращат към документи, в които тези условия са изложени.

37. Ако получателят на товара не се яви или ако се яви, но откаже да приеме товара, последният се разтоварва и предава от капитана в склад или в друго подходящо място.
Ако предаденият на съхранение товар не бъде освободен в продължение на един месец от деня на пристигането на кораба в пристанището, той подлежи на ликвидация (предаване по оценка) или на унищожаване.
Лесно развалящи се стоки могат да се ликвидират или унищожат и преди изтичането на срока по предходната алинея.
Редът на ликвидацията и унищожаването се определя от Министерския съвет.

38. При договор за наем (чартър парти) неявяването или отказът от страна на получателя задължава капитана незабавно да уведоми изпращача.
Разтоварването и предаването на товара на съхранение, предвидено в чл. 37, се извършва само след изтичане на срока за разтоварване и престой, и то само при условие, че в тези срокове не е получено друго разпореждане от изпращача.
Времето, загубено от превозвача за предаване товара на съхранение, се заплаща като престой.

39. Сумите, получени от ликвидацията на товара, след приспадане на вземанията във връзка с превоза и разходите по съхранението и ликвидацията, се депозират за предаване по принадлежност.
В случай че получените от ликвидацията суми са недостатъчни за покриване вземанията на превозвача и разходите за съхранение и ликвидация, превозвачът има право да търси разликата от изпращача по съдебен ред.
Ако в продължение на шест месеца от деня на ликвидацията на товара никой не предяви право върху депозираната сума, тя се внася в приход на държавния бюджет.

40. Превозвачът отговаря за загуби, повреди и забави в предаването на товара, освен ако те не са могли да бъдат отстранени, въпреки положена грижа на добросъвестен превозвач.
Отговорността по този член започва да тече от момента на приемането на товара за превоз и продължава до момента на предаването му.
Споразумения, които противоречат на разпоредбите на този член, са недействителни, с изключение на споразуменията за отговорността за времето от приемането на товара до натоварването му на кораба и след разтоварването на товар от кораба до предаването му.
Б. Превоз на пътници

41. Издаденият билет е единственото доказателство за сключване на договор за превоз на пътници и за заплащане на таксата за пътуване.

42. Правото на пътника да изиска и получи обратно платената такса за пътуване или част от нея при цялостно или частично неизползуване на билета се урежда с тарифата.

43. Превозвачът отговаря за вредите, причинени на пътника през време и вследствие на превоза, в частност за смърт или повреда на здравето, ако не докаже, че вредата е причинена от непреодолима сила, от умисъл или груба небрежност на самия пострадал.

44. Превозвачът има право да задържи багажа до заплащане на превозната му такса.
Багаж, неосвободен в продължение на 30 дни, считано от полунощ след деня на пристигането на кораба в местоназначението му, може да бъде ликвидиран по реда, установен в членове 37 и 39.

45. Отговорността на превозвача за загубване и повреждане на багажа се определя по правилата на чл. 40.
Превозвачът отговаря за загубването или повредата на ръчния багаж само ако неговата вина бъде доказана от пътника.

Глава V
ДОГОВОР ЗА ВЛАЧЕНЕ (БУКСИРОВКА)

46. Договорът за влачене на друг кораб на определено разстояние, за определено време или за извършване на определена маневра може да бъде сключен и устно, независимо от размера на възнаграждението.

47. Отговорността за вредите, причинени на влачения кораб, на намиращите се на него хора и имущества, при липса на друго споразумение, носи корабовладелецът на влачещия кораб в случаите, когато капитанът на влачещия кораб управлява и влачения кораб.

48. Отговорността за вредите, причинени на влачещия кораб, на намиращите се на него хора и имущества, при липса на друго споразумение, носи корабовладелецът на влачения кораб, ако капитанът на влачения кораб управлява и влачещия кораб.

Глава VI
АВАРИИ

49. Авариите биват общи и частни.
За обща авария се считат щетите, понесени вследствие направените умишлено и разумно извънредни разходи или пожертвувания, за да се спасят корабът, навлото и превозваният товар от обща за тях опасност. Общата авария се разпределя между кораба, навлото и товара съразмерно стойността им.
Забележка. Под "навло" в този член се разбират също така и таксите за превоз на пътниците и багажа им.
Частни аварии са всички щети за кораба, товара или навлото, които не представляват обща авария.
Редът за установяване на щетите, представляващи обща или частна авария, тяхното разпределяне и пр. се определя от министъра на транспорта.

Глава VII
ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА ЗАГУБИТЕ ОТ СБЛЪСКВАНЕ НА КОРАБИ

50. При сблъскване, причинено от случайно събитие или от непреодолима сила, а така също, ако има съмнение относно причините за сблъскването, загубите се понасят от онзи, който ги е претърпял.

51. При сблъскване, станало поради неправилни действия или пропуск на един от корабите, загубите се заплащат от кораба, по чиято вина е станало сблъскването.
Ако сблъскването е станало по вина на всички сблъскали се кораби, отговорността на всеки от тях се определя съразмерно степента на вината. Ако съразмерността не може да бъде определена, отговорността се разпределя поравно.

52. В случаите, посочени в чл. 51, корабите отговарят солидарно пред третите лица за щетите, претърпени вследствие на смърт или телесна повреда.
Корабът, платил сума, по-голяма от припадаща му се по разпределянето, има право на обратен иск спрямо другите кораби за разликата.
Отговорността към трети лица за всички други щети, причинени в тези случаи, се разпределя между съответните кораби съразмерно, но без солидарна отговорност.

53. Правилата на членове 50, 51 и 52 се отнасят и до случаите, когато сблъскването е станало по вина на лоцмана, дори и когато ползуването от услугите му е било задължително.

54. Капитанът на всеки от сблъскалите се кораби е длъжен да се притече на помощ на другия кораб, на екипажа и пътниците му, ако може да направи това без сериозна опасност за своя кораб, екипаж и пътници.
Капитаните на сблъскалите се кораби са длъжни, доколкото това е възможно, да си съобщят един на друг името на кораба, пристанището на домуването, мястото, откъдето е отпътувал, и местоназначението на кораба.

55. Разпоредбите на настоящата глава се прилагат при сблъскване между морски кораби, а така също между морски и други кораби, независимо от това дали сблъскването е станало в морски или други води.
Разпоредбите на настоящата глава се прилагат и в случаите, когато корабите или един от тях са били закотвени в момента на сблъскването, както и когато щетите са причинени от един кораб на друг или на намиращите се на него лица, товари и други имущества поради извършване или неизвършване на маневра или вследствие неспазване правилата на корабоплаването, даже и когато не е последвало сблъскване.

Глава VIII
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА ПОМОЩ

56. Всяко действие с полезни резултати за оказване на помощ или спасяване изложен на опасност кораб, на намиращия се на него товар или други вещи, а така също и за запазване навлото му и таксата за превозваните пътници дава право на спасителя да получи възнаграждение.

57. Спасените хора не плащат възнаграждение за спасяването си. Спасителите на хора обаче имат право на справедлива част от общото възнаграждение за спасеното имущество наравно със спасителите му.

58. Нямат право на възнаграждение:
а) екипажът на кораба - търпящ бедствие;
б) влачещият кораб, доколкото действията произтичат от договора за влачене, и
в) спасителите, които са направили услуги въпреки изричната и разумна забрана на капитана на кораба, търпящ бедствие.

59. Възнаграждението се заплаща и в случаите, когато корабът, оказал помощ, принадлежи на корабовладелеца на спасения кораб.
60. Размерът на възнаграждението се определя по споразумение между страните, а при липса на споразумение - от съда.
Всяко споразумение за оказана помощ, сключено в момент и под влияние на опасността, може да бъде признато за недействително или изменено от съда по искане на една от страните, ако съдът счете, че условията на споразумението са несправедливи.
61. Възнаграждението се разпределя между спасителите (кораби и лица - действуващи самостоятелно) по взаимно споразумение или по решение на съда.
62. Разпоредбите на настоящата глава се прилагат, когато морски кораби си оказват помощ един на друг или когато морски кораб оказва помощ на друг неморски кораб или обратно, независимо от това дали помощта е оказана в морски или други води.

Глава IX
ОТГОВОРНОСТ НА КОРАБОВЛАДЕЛЕЦА

63. Корабовладелецът отговаря ограничено в рамките на чл. 64 при следните случаи:
а) искове за заплащане на всякакви щети, причинени от капитана на кораба, от други лица от корабния екипаж, от лоцмана и от всяко друго лице, обслужващо кораба, при изпълнение на своите задължения, в частност за вреди, произлезли от неизпълнение или лошо изпълнение на договора за морски превоз на товари, ако основанието на иска е възникнало в момента на товаренето до момента на разтоварването;
б) искове за възнаграждение по оказана помощ;
в) искове за обезщетение по обща авария и
г) искове за изпълнение на задължения, основани на действия, извършени от капитана на кораба без специално пълномощно от корабовладелеца, а по силата на общите законни пълномощия на капитана (членове 32 и 33), с цел да се запази корабът или да продължи рейсът.
64. В случаите, изброени в чл. 63, корабовладелецът отговаря само в размер на сумата, образувана от стойността на кораба (чл. 65), навлото, полагащите се на този кораб обезщетения от обща авария и възнаграждения за причинени повреди на кораба след започване на рейса и невъзстановени още.
Вместо да заплати стойността на кораба, корабовладелецът може да го остави на разположение на кредиторите. По отношение на исковете по чл. 63 отговорността на корабовладелеца не може да надвишава сумата, равняваща се на 100 лв. за един бруто регистър тон вместимост. Корабите по чл. 4, буква "а", могат да бъдат оставени на разположение на кредиторите само по реда на чл. 15.
Извън исковете, изброени в чл. 63, корабовладелецът отговаря с цялото си имущество.
65. Стойността на кораба се определя, както следва:
а) за искове, свързани със сблъскване, авария и други произшествия, възникнали до пристигането на кораба в най-близкото пристанище, оценката се извършва според състоянието на кораба в момента на пристигането му в това пристанище. Ако до този момент някое ново произшествие, несвързано с първото, е намалило стойността на кораба, причиненото по този начин намаление на стойността не се взема под внимание. Ако произшествието е станало през време на престоя на кораба в пристанището, оценката се извършва според състоянието на кораба в пристанището след произшествието;
б) по отношение на исковете, възникнали от договора за превоз, а също така и по отношение на всички искове във връзка с товара, макар и непроизтичащи от договора за превоз освен в случаите, предвидени в буква "а" на този член, оценката се извършва според състоянието на кораба в пристанището на назначението на товара или в мястото, където рейсът е прекъснат. Ако товарът е предназначен за няколко пристанища и ако причинената повреда е настъпила вследствие на каквато и да е обща причина, оценката се извършва съобразно състоянието на кораба в първото от тези пристанища;
в) във всички други случаи, предвидени в чл. 63, корабът се оценява според състоянието му в момента на пристигане в последното пристанище на назначението.
66. Под "навло" в тази глава се разбира възнаграждението за превоза на товарите, пътниците и багажа им, намиращи се на кораба в момента, когато е възникнало основанието на иска.
67. Правилата за ограничаване на отговорността по чл. 63 не се прилагат:
а) по искане на трудещи се за обезщетение за инвалидност и смърт;
б) когато корабовладелецът е едновременно и капитан на своя кораб;
в) за сделки, сключени от капитана на кораба за задоволяване нуждите на кораба, предизвикани от недостатъчно или неправилно съоръжаване, комплектуване на екипажа или снабдяване с припаси при започване на рейса.
68. Не се допуска принудително изпълнение спрямо кораби, принадлежащи на Р България и на юридическите лица, посочени в чл. 4, буква "а".
69. Всички споразумения между страните, с които се намаляват отговорностите на корабовладелеца, установени по тази глава, са недействителни.

Глава X
ПРИВИЛЕГИРОВАНИ ВЗЕМАНИЯ

70. Предвидените по настоящата глава вземания се предпочитат пред всяка друга обща или особена привилегия върху движими вещи, установена в чл. 136 от Закона за задълженията и договорите.
71. Вземанията, посочени в чл. 72, се удовлетворяват с предпочитание пред всички други вземания, в това число и пред вземанията, обезпечени със залог на имуществата, посочени в този член:
а) стойността на кораба;
б) навлото и таксите за превоз на пътници и багажа им, полагащи се за рейса, през време на който е възникнало вземането;
в) обезщетението, което се полага на корабовладелеца за обща авария, а така също вследствие претърпени от кораба и невъзстановени още повреди или вследствие загубата на навлото;
г) обезщетенията, които се полагат на корабовладелеца за оказана преди завършване на рейса помощ, като се спаднат сумите, полагащи се на капитана и на екипажа на кораба.
72. Вземанията, които подлежат на предпочитателно удовлетворение от имуществата, посочени в чл. 71, се задоволяват по следния ред:
а) вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудовите закони, от колективните и индивидуалните трудови договори, вземанията по държавното обществено осигуряване с полагащата им се премия и вземанията и възнагражденията за инвалидност и смърт, доколкото всички посочени вземания се отнасят до съответния кораб;
б) вземанията за пристанищни такси и за оказани услуги в пристанищата;
в) вземанията за възнаграждения, които се полагат за оказване на помощи, и вноските за обща авария;
г) вземанията за възнаграждения, които се полагат за щети от сблъскване или други произшествия на море, за повреждане съоръжения на пристанища, докове и фарватери, а също така вследствие на загуби или повреди на товара или багажа;
д) вземанията, възникнали от действията на капитана по силата на законните му пълномощия (членове 32 и 33) за удовлетворяване действителните нужди на кораба с цел запазването му или за продължаване на рейса, независимо от това дали капитанът е едновременно и корабовладелец и дали вземането принадлежи на последния или на трето лице.

73. Вземанията, посочени в чл. 74, се удовлетворяват с предпочитание пред всички други вземания, в това число и пред вземанията, обезпечени със залог на имуществата, посочени в този член:
а) от стойността на товара, непредаден на получателя;
б) от обезщетението за повреден товар и
в) от обезщетението за обща авария, полагащо се на товара.

74. Вземанията подлежат на предпочитателно удовлетворяване от имуществата, посочени в чл. 73, по следния ред на предпочитание:
а) вземания от пристанищни такси и от възнаграждения за услуги, оказани в пристанищата;
б) вземания за оказване на помощ и вноските, припадащи се на товара от обща авария;
в) вземания, възникнали от действията на капитана по силата на законните му пълномощия (членове 32 и 33) за съхраняване на товара или за продължаване на рейса, безразлично дали капитанът е едновременно и корабовладелец и дали вземането принадлежи на последния или на трети лица и
г) вземания за навло и други полагащи се за превоза на даден товар платежи.

75. Съдебните разноски, извършени в общ интерес на кредиторите с цел да се опази подлежащият на публична продан кораб или товар или във връзка с продажба на кораб или товар и разпределяне на получената сума, се удовлетворяват преди вземанията, указани в членове 72 и 74.

76. Вземанията, посочени в членове 72 и 74, се удовлетворяват по реда на степенуването и в пределите на всяка степен по съразмерност. Вземанията, посочени в чл. 72, букви "в" и "д" и в чл. 74, букви "б" и "в", се удовлетворяват в пределите на тези степени по обратния ред на тяхното възникване. Вземанията, възникнали от едно и също произшествие, се смятат възникнали едновременно.

77. Вземанията, посочени в членове 72 и 74, отнасящи се до последния рейс, се удовлетворяват с предпочитание пред вземания от предишното пътуване.
Вземанията, посочени в чл. 72, буква "а", отнасящи се за няколко рейса, заемат съответния ред наравно с вземанията за последния рейс.

78. Правото на предпочитателно удовлетворяване от стойността на кораба, установено в членове 71 и 72, се запазва и при преминаване на кораба от един собственик на друг.
Правото на предпочитателно удовлетворяване от имуществата, посочени в чл. 71, букви "б" и "г", запазва силата си, докато съответните суми не са още изплатени или не са предадени от капитана на корабовладелеца.
Правото на предпочитателно удовлетворяване от стойността на кораба или товара се прекратява от момента на принудителната им продан, а също така и след изтичане на едногодишен срок по отношение на вземанията, посочени в чл. 72, букви "а", "б", "в" и "г", и в чл. 74, букви "а", "б" и "г", и след изтичане на шестмесечен срок по отношение на вземанията, посочени в чл. 72, буква "д", и в чл. 74, буква "в".
Сроковете са изчисляват от деня на възникването на вземанията.

Глава XI
МОРСКИ ЗАСТРАХОВКИ

79. Правилата относно морските застраховки се одобряват от министъра на финансите и министъра на транспорта.

Глава XII
ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ

80. Правото на иск се погасява:
С тригодишна давност:
За вземания, произтичащи от договор за застраховка, считано от деня, в който е възникнало правото на иск.
С двегодишна давност:
а) за вземания по изплащане на загуби от сблъсквания на кораби, с изключение на вземанията, предвидени в чл. 52, считано от деня, в който е била причинена повредата;
б) за вземания, произтичащи от оказване на помощ, считано от деня на започване действията по оказване на помощта;
в) за вземания, произтичащи от обща авария, считано от деня, в който е възникнало правото на иск.
С едногодишна давност:
а) за вземания, произтичащи от договора за превоз на товари, считано от деня на предаване на товара на получателя, а в случай че товарът не е бил предаден - от деня, в който е следвало да бъде предаден;
б) за вземания, произтичащи от договора за превоз на пътници и багаж, считано от деня, обявен за отплуване на кораба от определения по договора пункт;
в) за вземания, произтичащи от договора "наемане на кораб за определено време", считано от деня, в който изтича срокът на договора;
г) за вземания, произтичащи от договора за влачене, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;
д) за вземания, произтичащи от сделки, които са сключени от капитана на кораба по силата на законните му пълномощия, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;
е) за вземания на кораб, платил сума, по-голяма от полагащата му се по разпределянето съгласно чл. 57.

81. За давностните срокове, посочени в чл. 80, се прилагат разпоредбите на гражданските закони за прекъсване, спиране и възобновяване на давността.
Независимо от разпоредбата на ал. 1 на този член давностният срок спира да тече, ако изчислението на цената на иска зависи от изчисленията на общата авария, за времето от деня, в който началникът на пристанището обяви за пристъпването към съставяне на диспаша до деня на обявяването, че диспашът е съставен.
Също така давността се спира за времето от подаването на рекламацията до нейното окончателно отхвърляне, но най-много за сроковете по чл. 84.
82. В случаите, когато след спиране на давността е останал срок за предявяване на иск по-малък от три месеца, той се продължава до три месеца, а по отношение на вземанията, произтичащи от обща авария - до шест месеца.

Глава XIII
РЕКЛАМАЦИИ И ИСКОВЕ КЪМ ДЪРЖАВНИТЕ КОРАБОПЛАВАТЕЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

83. Рекламации, произтичащи от договор за превоз на товари, извършен от държавните корабоплавателни предприятия, се предявяват пред съответното параходство.
В молбата се посочва предметът на рекламацията, размерът на претендираната сума по всеки предявен документ, описът на документите към молбата и адресът на лицето, което следва да получи сумата.
84. Управлението на параходството е длъжно да разгледа всички рекламации, които не превишават сумата 5000 лв., и да се произнесе мотивирано по тях в следните срокове:
а) по рекламации за връщане на суми, получени от продажба на непотърсени товари, за обезщетение на просрочване на сроковете за доставка и за заплащане на задържани наложени платежи - не по-късно от 30 дни от деня на предявяване на рекламацията;
б) по всички други рекламации - не по-късно от 45 дни от деня на предявяване на рекламацията.
Ако рекламираната сума надвишава сумата 5000 лв., Управлението на параходството е длъжно в тридневен срок да представи рекламацията заедно с мнението си по нея за разглеждане от Управлението на водния транспорт. Последното е длъжно да се произнесе мотивирано по рекламацията в същите срокове, считано от деня, в който тя е постъпила в управлението.

85. Исковете, произтичащи от договора за превоз, с изключение на исковете за надвзети такси по чл. 86, се предявяват пред общите съдилища или пред държавния арбитраж само в случай че органите, посочени в чл. 84, са напълно или частично отхвърлили рекламацията или когато не са се произнесли по нея в определения срок.
Всички искове, с изключение на искове, подсъдни на държавен арбитраж, са подсъдни на съдилищата в седалището на параходството.
Относно исковете, подсъдни на общите съдилища, страните могат да уговарят отнасянето на спора за разглеждане пред арбитражна комисия.

86. Всички спорове за надвзети такси, независимо от сумите, на които те възлизат, се предявяват пред съответното параходство. Параходството е длъжно да се произнесе мотивирано в тримесечен срок.
В случай че параходството отхвърли изцяло или частично рекламацията за надвзети такси, предявена пред него, или не отговори на рекламанта в установения срок, рекламантът може да обжалва и да поиска разглеждането й от началника на Управлението на водния транспорт.
Решенията на параходството по спорове за суми до 200 лв. включително не подлежат на обжалване.
Решенията на началника на Управлението на водния транспорт по спорове за суми до 800 лв. включително не подлежат на обжалване.
Решенията на началника на Управлението на водния транспорт по спорове за суми над 800 лв. могат да бъдат обжалвани пред министъра на транспорта. Решенията на министъра на транспорта не подлежат на обжалване. По искане на заинтересуван министър или ръководител на ведомство или обществена организация, предявено в шестмесечен срок, въпросът може да бъде отнесен за разглеждане и окончателно разрешение от Тарифния комитет при Министерството на транспорта.

87. За одобрените по реда на рекламациите, по решение на съда, по решение на държавния арбитраж или по решение на арбитражна комисия суми се дължат законни лихви. Лихвите се изчисляват:
а) за суми, получени от продажба на непотърсени товари, и за суми от надвзети такси - от деня на получаването им от параходството;
б) за суми, произтичащи от неизплатени наложени платежи - от деня, когато наложеният платеж е следвало да бъде изплатен;
в) за всички останали случаи - от деня на предявяване рекламацията.
Превеждането на сумите по пощата има сила на редовно плащане.

Глава XIV
ПОСЛЕДНИ РАЗПОРЕДБИ

88. Разпоредбите на този указ, с изключение на разпоредбите на глава VIII, не се прилагат към военните кораби.
Глави IV, V, VI, VII и VIII не се прилагат към корабите, посочени в чл. 2, буква "б".

89. Разпоредбите на този указ се прилагат както следва:
а) разпоредбите на глави II, III, IX и X - към корабите, плаващи под знамето на Р България;
б) разпоредбите на глава IV, буква "А" - към договорите за превоз от български за чуждестранни пристанища, а така също и в случай на спор, разглеждан от български съдилища, за договори за превоз от чуждестранни за български пристанища, както и за превози между чуждестранни пристанища, ако двете или една от страните е гражданин или предприятие на Р България.
За крайбрежния воден транспорт в Р България се прилага уставът, утвърден с 428-мо Постановление на Министерския съвет от 26 май 1952 г. - в сила от 1 септември 1952 г.;
в) разпоредбите на глава VI - към случаите, когато корабът завърши рейса си в български пристанища;
г) разпоредбите на глави V, VII и VIII - когато спорът се разглежда в българските съдилища, като в случай на спор за разпределяне възнаграждението за оказана помощ между корабовладелеца и екипажа на кораба, а така също и между лицата от екипажа, се прилага законът на държавата, под чийто флаг плава корабът, оказал помощта;
д) разпоредбите на глава XI - за всички договори относно морските застраховки, сключени в пределите на Р България, както и за застраховки, сключени в чужбина от кораби под българско знаме, ако не е уговорено друго;
е) разпоредбите на глава XII - в случаите, когато съответните правоотношения подлежат на уреждане по този указ.
В случаите, когато по силата на този член разпоредбите на настоящия указ нямат приложение, съдебните учреждения на Р България могат да прилагат чуждестранни закони, доколкото последните не противоречат на основните принципи на държавния строй на Р България.

90. В договорите, предвидени в този указ, могат да се включват клаузи за прилагане на чужди закони само в случаите, когато настоящият указ допуска отклонения от установените от него правила.

91. За уреждане на взаимоотношенията между капитана и другите лица от корабния екипаж, от една страна, и консулите на Р България, от друга; за уреждане агентирането на корабите; за прилагане на членове 22, 24 и 37 на настоящия указ, както и за прилагане на настоящия указ за международните превози по р. Дунав се издават правилници, утвърдени от Министерския съвет или по негово поръчение - от министъра на транспорта.
За приложение на този указ се издават правилници, одобрени от министъра на транспорта, освен в случаите, когато указът разпорежда другояче.
Указът влиза в сила от 1 януари 1954 г.
Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на транспорта.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

към Кодекса на търговското мореплаване
(ДВ, бр. 56 от 1970 г.)

370. Този кодекс влиза в сила от 1 януари 1971 г. и отменя
1) Указа за търговското корабоплаване на Народна република България от 1953 г. относно морския транспорт.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ЗАКОН
за изменение на Указа за
търговското корабоплаване на
Народна република България
(ДВ, бр. 55 от 1991 г.)

1. В наименованието на указа и навсякъде в текста думите "Народна република България" се заменят с "Република България".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .