Образованието и квалификацията, въплътени в човешката личност, които водят до увеличение на доходите в бъдеще. При измерването на човешкия капитал трябва да се включва системното и несистемно обучение, а също и пропуснатите доходи по време на периода на обучение: често пъти измер­ването на човешкия капитал се свежда на практика само до измерване на разходите за системното обучение. Човешкият капитал може да бъде “общ", т.е. полезен в много професионални дей­ности, изискващи например грамотност, и “специфичен", т.е. полезен само за определен вид работа или фирма, например познаването на вътреш­ните счетоводни процедури на една транснационална корпорация. Въпреки че първите опити за оценка на човешкия капитал са направени от сър Уилям Пети, а самото понятие е напълно изяснено от Адам Смит, едва през шестдесетте години Гари Бейкър и Теодор Шулц започват да го прилагат широко в икономическата теория.

Критиците на този подход твърдят, че изчисляването на степента на възвращаемост на инвестициите в човешкия капитал не отчита обществената възвращаемост и че е трудно да се разграничат инвестициите в човешки капитал от личното потребление; в известен смисъл всички лични разходи имат евентуален ефект върху бъдещите печалби, включително разходите за здравословното състояние, облеклото и социалните контакти. Полезни приложения на теорията за човешкия капитал са направени при изследването на търсенето на работа на трудовия пазар, диференцирането на трудовите възнаграждения и миграцията.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG