Намеренията за строителството на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ отвориха нова дискусия за проблемите и ползите от ядрената енергетика у нас. До момента експертите подкрепят строителството на нова ядрена мощност, но все още няма отговори на съществени въпроси, свързани с работата на новия ядрен блок.
От правителството многократно похвалиха технологията на американската компания „Уестингхаус“, че е най-съвременна и безопасна. Енергийният министър Драгомир Стойнев обясни, че това е технология от поколение 3+ и най-голямото й предимство са пасивните системи за безопасност. Те представляват най-новото в тази сфера и дават най-висока степен на защита на хората и околната среда при евентуална авария в сравнение с експлоатираните до момента системи за сигурност на ядрените реактори.
Важните въпроси, на които трябва да се намери отговор, са дали ни трябва нов реактор, има ли потенциални рискове, какви са предимствата на новия реактор, каква ще е цената.
Нуждата от 7-и блок
Едно е ясно – нова ядрена мощност е необходима на страната ни, защото ресурсът на сегашните 5-и и 6-и блок изтича. Според изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“ Иван Генов животът на ядрените реактори може да бъде удължен с 20 г. - това са показали изследванията на рускo-френския консорциум между EDF и „Концерн Росенергоатом“.
Страната ни през годините вече е създала собствен опит в експлоатацията на ядрени съоръжения, които работят безпроблемно. Сега съществуващите блокове вече са изплатили експлоатационните си разходи и могат да произвеждат евтина електроенергия. Няма термична централата в страната ни, която да може да се конкурира с АЕЦ-а по ниски цени на електроенергията. Производството на ток от ТЕЦ-овете занапред ще става все по-скъпо заради замърсяването, което те правят и заради купуването на квоти въглеродни емисии. В същото време новите ядрени реактори имат гаранция, че могат да работят по 60 години, а не както сегашните – само по 30 г. Това позволява по-дълъг срок на възвращаемост на инвестираните средства, а и ще се отрази благоприятно на цената на произведената електроенергия. В същото време нова ядрена мощност от 1000 MW за 7-и блок спокойно може да обезпечи страната ни с електроенергия след спирането на някои от големите термични централи у нас. Очаква се през 2015 г. някои от старите и замърсяващи термични централи да бъдат изведени от експлоатация.
Ядрената технология не води до излъчване на вредни въглеродни емисии и други парникови газове в атмосферата и в този смисъл е инструмент в усилията за ограничаване на климатичните промени.
Един нов ядрен блок, неруско производство може да намали и енергийната ни зависимост от Русия. Този проект води до реална диверсификация на източниците на енергийни ресурси.
Всъщност безопасността, модерните технологии и дългият живот на реакторите накараха българското правителство да избере най-съвременните варианти за нов блок.
Има ли потенциални рискове
Единият въпрос, който задават редица неправителствени организации, е има ли достатъчно гаранции, че технологията работи безпроблемно – все пак тя не е изпробвана в реален работен процес, защото реактори с такава система за безопасност тепърва се строят.
Вторият важен въпрос е колко евентуално би струвал един такъв ядрен блок и при какви условия може да се осигури финансирането за проекта. Цената на инвестицията, на кредитния ресурс за нея и срокът на възвращаемост на вложените средства ще имат пряк ефект върху цената на електроенергията, която ще се произвежда от реактора.
Третият въпрос е какво ще прави страната ни с използваното ядрено гориво от този реактор. България все още няма хранилище за дългосросрочно съхранение на отработеното ядрено гориво. От старта на АЕЦ “Козлодуй” до момента използваните касети се връщат в Русия по споразумение между Москва и София, като след определен срок ще ни бъде върнато. То ще бъде доставено под формата на остъклен високорадиоактивен отпадък, който, макар и малък по обем, трябва да бъде съхраняван някъде. За горивото, което ще получаваме за американския реактор, такова споразумение няма. Така че към цената на съоръжението ще трябва да се добави и инвестицията за изграждане на хранилище за трайно съхранение на високорадиоактивните отпадъци от работата му.
Предимствата на АР 1000
Технологията на „Уестингхаус“ е възможно най-напредналата до момента според специалистите. Системите за безопасност са значително подобрени спрямо досега вижданите във ВВЕР реакторите. По-конкретно става въпрос за пасивните защити, които са уникални, обясни пред Econ.bg енергийният експерт Иван Хиновски, който е председател на Българския енергиен форум. Той обясни, че пасивните защити всъщност представляват възможността реакторът сам да се обезопаси в случай на сериозна авария. Системите са така направени, че с минимална човешка намеса съоръжението може да ограничи и спре повишаването на температурата в активната зона. На практика през първите 24 часа на сериозна авария системата за управление на блока почти няма нужда от човешка намеса, обясни Хиновски.
Дори тези пасивни системи да не помогнат под самия реактор има съоръжение, наречено „уловител на стопилката“. В него, в случай на голяма авария, може да се съберат опасните радиоактивни материали и те да не се разпространят в околната среда. За съжаление точно заради липсата на такова съоръжение се случиха сериозните замърсявания в АЕЦ „Чернобил“ и АЕЦ „Фукушима“.
Според Хиновски голям процент от грешките при управлението на ядрените реактори са точно заради човешка грешка. Този елемент е максимално ограничен при AP 1000. Въпреки че системата е компютъризирана, тя е достатъчно добре подсигурена и няма опасност да спре да работи, смятат специалистите.
Предимство на AP 1000 e, че строителството му се прави на модулен принцип – с кораби и влакове се докарват модулите от реактора и се монтират на място, което съкращава срока на строителството, без да се нарушава качеството му. Това е и една от причините в Китай да се спазва графика на строителството и в края на тази година там да бъде готов първия AP 1000.
Според Хиновски проектът може да бъде много евтин, ако частите за модулите се сглобяват и заваряват у нас.
Българските специалисти без проблем се очаква да се справят с голяма част от изграждането на блока. Пусковите режими и тестове както и въвеждането в експлоатация са стандартни процедури,
добре познати у нас. Презареждането с ядрено гориво също става по начин, сходен с този при работата с реактори ВВЕР. Разбира се, използваната техника за поставяне на прътите е различна.
Хиновски припомни, че към строителството на AP 1000 се създава и тренажор за упражнения за работа със системите. Самите процедури с управлението на реактора са опростени
максимално. Възможно е дори хора със средно образование да управляват реактора. Това става, защото инженери обучават бъдещите оператори на блока и им обясняват правилно начините на работа, обясни
още експертът. При всяка стъпка от управлението на блока компютър направлява оператора, за да не сбърка или да натисне погрешен бутон. Системата е дигитализирана много добре и е защитена от откази,
отбеляза Хиновски
За поддръжката на блока в същото време е необходим и много по-малко персонал. Ако при сегашния 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ са необходими около 1000 човека за поддържането му, то при AP 1000 трябват едва 300.
Когато се говори за сравнение на технологиите ВВЕР и AP 1000, eксперти дори се шегуват, като правят сравнение между построяването на автомобил Лада и на Кадилак – и двете работят чудесно, но едното е с много повече мерки за безопасност и компютърни улеснения.