Изборът на дадена технология води до „женитба“ на страната ни за почти едно столетие с производителя на оборудването. Точно заради това трябва да е обоснован на базата на икономически, стратегически и дори политически причини. Това обясни пред Еcon.bg проф. Янко Янев, енергиен експерт и консултант на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена.

Той обясни, че в момента в света има петима доставчици на ядрени реактори, работещи с вода под налягане – това са руската „Атомстройекспорт“, американските General Electric и „Уестингхаус“, японската Hitachi и корейският производител на реактори AP 1400. Очаква се Китай много скоро също да стане доставчик на реактори. Трябва да се знае, че „Уестингхаус“ всъщност могат да проектират и сглобяват реактори, но ядреното им направление е собственост на японската компания „Тошиба“.

Янев припомни, че България е избрала една технология за ядрените блокове преди 40 години – технологията на Водо-воден енергиен реактор (ВВЕР). Янев добави, че страната ни има сериозни специалисти и голяма компетентност по руската ВВЕР технология, събрана през годините. Той припомни, че ЕС полага особено внимание да се запазят ВВЕР компетенциите и специалистите на Стария континент в момента. Той обясни, че с избора на строеж на AP 1000 у нас ще се наложи нашите специалисти отначало да се учат да боравят със съоръженията, които са различни от досега познатите им.

Според Янев когато се строи нова ядрена мощност, обикновено изборът на технология се извършва с конкурс.

„Може и да не се прави конкурс, но тогава всички участници представят своите проекти, заедно с финансовите им параметри“, обясни специалистът.

Той допълни, че въпреки съвременните технологии няма абсолютно безопасни реактори.

Колко струва реакторът?

Ядрените специалисти, включително и тези от МААЕ, припомнят, че за момента никой не е виждал работещ реактор AP-1000 и заради това не може да се знае със сигурност каква ще е цената му при изграждането и доколко всъщност е надежден блока. Според Янев нов ядрен блок на „Уестингхаус“ не може да бъде построен за по-малко от 5 млрд. евро. Важно е да се знае, че това не е окончателната цена. Например единият от строящите се реактори в САЩ струва около 13 млрд. долара, обясни още специалистът.

В момента се строят четири реактора AP 1000 в Китай – два са в Санмен и два в Хайянг. Очаква се в края на тази година най-рано да започнат тестовите изпитания за работата на първия блок в Санмен. Догодина е предвидено той да влезе в експлоатация и това ще е първият действащ ядрен реактор от този тип на „Уестингхаус“. Четирите китайски реактора се очаква да бъдат готови през 2016 г.

Отделно в САЩ в момента се строят още четири блока AP 1000 – два в Джорджия и два в Южна Каролина.

Синдикиран заем за „Уестингхаус“

Българският енергиен холдинг вече започна преговори с „Уестингхаус“ за възможностите за строителство и финансиране. Очаква се 70% от финансирането да бъде получено от американската „Ексимбанк“, обясни преди дни шефът на „Козлодуй“ Иван Генов. Средства за строежа може да даде и Японската банка за международно сътрудничество. За останалите 30% се очаква да се търси отделно финансиране. Намерението на българската страна е изграждането и експлоатацията да се извършат изцяло на търговски принцип и да се използва проектно финансиране. По този начин всъщност не се използват пари на данъкоплатците за изграждането на ядрената мощност.

Обикновено при такива проекти се създава проектна компания, която ще набира необходимия финансов ресурс от акционерите и външни кредитори. Такава в случая е „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“.

Янев припомни, че американската „Ексимбанк“ по всяка вероятност ще даде банкови гаранции на други банки да осигурят синдикиран заем на „Уестингхаус“ за строителството. Но банката няма да помага за изграждането на блока извън дадената гаранция. „Ексимбанк“ отпуска евтини кредити, но са много прецизни и стриктни при договорите, обясни Хиновски. Според него ако се стигне до строителство, ще се търси корпоративна гаранция от страна на АЕЦ „Козлодуй“ или БЕХ. Другият вариант е „Уестингхаус“ да придобие дял в новия блок и той да се откупува от АЕЦ „Козлодуй“ през годините на работа. По всяка вероятност 70% от нужните средства ще се вземат като заем от банки-кредитори. Другите 30% ще бъдат собствено финансиране на АЕЦ „Козлодуй“ или други кредити.

Държавата категорично заяви, че няма да се дават държавни гаранции за строителството на нов ядрен блок, нито пък ще има дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията от него. До септември тази година ще е ясно каква ще бъде структурата за финансиране на проекта.

Директорът на АЕЦ-а Иван Генов е категоричен, че поне 30% от работата по проекта трябва да се извършва от български специалисти. Въпрос на преговори е как ще бъде постигнато това.

Български или чужди фирми ще строят блока?

В строежа и екпсплоатацията на AP 1000 страната ни няма никакви познания, обясни Янев. По негово мнение това означава, че цялата работа по строителството на проекта ще се даде на други компании, които не са български. Логично е в тази ситуация и парите за строителството да не влязат в българската икономика, обясни Янев. Хиновски обаче смята, че значителна част от строителните дейности могат да бъдат изпълнени от български компании. Най-добре ще бъде, ако модулите на блока се сглобяват у нас.

Според директора на АЕЦ „Козлодуй“ цел на преговорите между БЕХ и „Уестингхаус“ е 30% от дейностите по строителството на реактора да се извършват от български фирми. Подобен бе и принципът на работа при строежа на АЕЦ „Белене“.

Според Янев ако страната ни избере да строи блокове ВВЕР, то със сигурност ще можем да сме по-активен участник в изпълнението на проекта и повече средства да останат за българските предприятия. У нас специалистите работят повече от 30 години с ВВЕР технологията и тук се обучават експерти да работят с тези реактори. Спокойно страната ни може да се превърне в европейски обучителен център за тази технология. По този въпрос вече върви европейски проект, наречен КОРОНА. Смяната на технологията обаче ще доведе до загуба на кадри, категоричен е специалистът.

Тенденция към уеднаквяване на реакторите

От МААЕ са категорични, че бъдещето на ядрените реактори е в уеднаквяването им. Върви се в тази посока, за да може разходите по изграждането и поддръжката на съоръженията да се намалят, обясни още Янев. Той допълни, че ВВЕР технологията също е съвременна и в никакъв случай не е по-лоша от тази на AP 1000.

Какво ще се прави с отработеното ядрено гориво?

В цената на тока, произвеждан от новите блокове, както и в самите им проекти за строеж, има определена сума, която се използва за създадване на временни складове за отработеното гориво. То може да се съхранява там няколко години – докато се направи подходящо хранилище за съхранението му стотици години напред. Това е и ролята на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО), които отговарят за съхранението на остатъка от работата на реакторите. Дружеството за момента има само идеен проект за изграждане на хранилище за високорадиоактивните отпадъци, но трябва в скоро време да започне процедурата по проектиране и строеж.

Сертифициране на новия AP 1000

Все още в Европа няма регулиращ орган, който да може да каже дали блокът е безопасен или не. Българската Агенция за ядрено регулиране също няма необходимите компетенции, за да разреши строителството на ядрен блок. Обикновено за издаването на разрешително на площадка за строеж на ядрен блок на АЯР са необходими поне 4-5, а може и повече години. Според Хиновски сертифицирането на площадката за 7-и блок ще отнеме поне две години. Причината е, че трябва да се видят характеристиките на блока, както и геологията в района на АЕЦ „Козлодуй“, независимо че там вече има работещи ядрени съоръжения.

Според Янев проблем за ЕС е, че европейските регулатори не са разглеждали този вид реактор до момента.

„AP 1000 е прогресивен, модерен реактор и те първа ще трябва да се докаже“, припомни още експертът на МААЕ.

Според официалните данни обаче към момента, ако се изключи Китай, най-много заявени за строеж са руските блокове ВВЕР.