Световната застрахователна компания Allianz Trade повиши рейтинга на България от BB2 на BB1, отчитайки намаляване на краткосрочния риск от забавени плащания и лоши вземания при осъществяване на сделки с компании, опериращи у нас, съобщават от дружеството. Същевременно анализаторите предупреждават за рисковете пред страната, свързани с политическата криза, силния натиск за ръст на заплатите и кредитирането.

Експертите очакват устойчивият ръст на българската икономика да продължи и през следващата година въпреки политическата криза.

„Растежът на БВП в България се ускори от 1,8% през 2023 г. до 2,1% на годишна база през първата половина на 2024 г., движен от всички компоненти на вътрешното търсене – потребителски, публични и капиталови разходи. Нашата прогноза е текущата година да завърши с 2,2% ръст на БВП, а през 2025 г. той да нарасне дори до 2,7%“, заявява д-р Манфред Щамер, главен анализатор на Allianz Trade.

„Междувременно рискът за външните финансови потоци е нисък в краткосрочен план благодарение на умерените годишни фискални дефицити от около 3% от БВП, много благоприятното съотношение на публичен дълг към БВП от 23%, ниски годишни дефицити по текущата сметка, входящи потоци на преки частни инвестиции (ПЧИ) и сериозни валутни резерви, които покриват повече от седем месеца внос и гарантираното запазване на валутния борд на България спрямо еврото“, казва още той.

Повишаването на рейтинга се аргументира и с умерените нива на общия външен дълг на страната спрямо БВП (около 45%) и спрямо общия износ (75%).

Скалата на оценка включва два индикатора с шест степени за средносрочен риск от AA (най-нисък), A, BB, B, C до D (най-висок) и за краткосрочния риск по скала 1 (най-нисък) до 4 (най-висок). Това е втора положителна ревизия за година, след като през ноември 2023 г. средносрочният рейтинг на България беше променен от B на BB. Въпреки че краткосрочният рейтинг е променен от среден на нисък (1), средносрочният остава в средата на скалата – BB.

Докладът на Allianz Trade очертава и редица предизвикателства пред страната. Икономическият растеж на България се крепи изключително на устойчивото частно потребление, движено от силния растеж на заплатите и положителния принос на нетната търговия с много по-рязко свиване на вноса спрямо износа, отчитат експертите.

Очаква се обаче последният тренд да се промени през следващите години, като българският износ ще бъде значително ограничен заради слабото търсене в традиционни експортни дестинации в Европейския съюз (ЕС). В същото време се очаква вносът да се възстанови по-убедително, така че приносът на нетната търговия ще стане отрицателен.

„Така ръстът на БВП през следващите две години се очаква да бъде над 2,5%, но движен изключително от потребителските разходи и растежа на реалните заплати. Положителна перспектива има за инвестиционната активност, но само при условия на очакваното понижаване на лихвените проценти и увеличаване на публичните разходи, включително по проекти с финансиране от ЕС“, отчитат от Allianz Trade.

Те припомнят отбелязаните в редица международни доклади слабости в сферата на съдебната ефективност, корупцията и интегритета на ниво правителство. Въпреки това приемат, че общият политически риск е умерен заради членството на страната в ЕС и НАТО. Същвременно невъзможността за формиране на стабилно правителство създава нарастващо безпокойство.

Според доклада няма очаквания за успешно решаване на кризата след седмите парламентарни избори в рамките на последните три години.

„Липсата на стабилно правителство заплашва да забави редица политики, включително целта на България да се присъедини към еврозоната през 2025 г., въпреки че основните политически партии са публично ангажирани с това.“, посочват анализаторите.

Те изтъкват, че валутният борд у нас от една страна гарантира стабилност, но от друга до голяма степен ограничава възможностите за използване на паричната политика за противодействие на ценовия натиск и инфлацията от 2021 г. насам.

Според експертите инфлацията в страната ще остане на нива над 2% и през следващите две години заради продължаващия силен натиск за растящи заплати и постоянно ускоряващия се растеж на кредитирането.