Известно е, че у нас данъците за бизнеса са едни от най-ниските в ЕС, което в съчетание със значително по-евтината работна ръка, е доказано добър стимул за чуждите инвеститори да стъпят на тукашния пазар. Същевременно обаче вирее схващането, че в България липсват подготвени кадри. Не на това мнение е зам.-министърът на икономиката Красин Димитров, според когото страната ни изостава в международните класации, тъй като се прилагат неточни данни.
"В битката за чуждестранни инвеститори съседните държави често преекспонират собствените си показатели за сметка на нашите", обясни той. Това е причината инвеститорите да ни заобикалят и да избират съседни държави като Румъния например.
Що се отнася до аутсорсинга обаче, България присъства като една от най-привлекателните дестинации – в Европа е втора, а в света се нарежда на пето място след Индия, Индонезия, Естония и Сингапур. За никого вече не е тайна, че световната иконмика се насочва към азиатските пазари. В случая нашето предисмтво пред тези страни е, че сме част от ЕС, близо сме до финансовите центрове и основните пазари на Стария континент. Логистичното ни предимство идва и от факта, че същевременно сме недалеч и от самата Азия.
Другото, което кара много от технологичните компаниите да инвестират в аутсорсинг у нас, е фактa, че пазарът на труда тук им предлага хора, владеещи различни езици, което е силно конкурентно предимство спрямо Азия. Само в столицата 160 000 души на възраст между 19 и 35 години владеят поне един различен от майчиния си език. От тях 75 000 знаят по два чужди, а 18 000 – по три. Това сочат данните от проучването на БАА.
В момента в София има 88 000 младежи в посочената таргет възраст, които имат необходимите умения, за да бъдат наети на работа в аутсорсинг компании. От тях 78 000 души спокойно могат да бъдат наети като бекофис специалисти. Малко над 62 000 пък са подходящи за анализатори, а 51 000 – за работа по проекти като ръководители, продуктови мениджъри, специалисти по качеството.
Най-малък е броят на хората с профил и умения в ИТ услугите. В София около 6 000 души са софтуерните инженери и програмисти, а тези с умения за ИТ апликейшън консултанти са едва 4 555.
На по-достъпните позиции обичайно биват наемани по-младите и току-що завършилите студенти, тъй като изискванията към тях са по-малки. Една от основните критики към аутсорсинг компаниите е, че се възползват от липсата им на опит, за да им плащат по-ниски заплати.
"Да, ние вкарваме повече хора на по-ниски позиции и съответно – заплащане, но целта ни е да ги развивам е и да инвестираме в тях във времето", обяснява Кръстев. Той коментира, че
неразбирането идва от грешното схващане за продуктивността, която у нас е значително по-ниска от тази в Европа. "В аутсорсинг индустрията обаче дори един по-
ниско квалифициран служител с работата си произвежда средно по 15-20% по-висока добавена стойност. На практика това е един от секторите, които учат икономиката ни как да бъде продуктивна",
изтъква Кръстев.
В момента разходите за работна сила са над 50 на сто от общите в аутсорсинг сектора, като в определени случаи достигат и до 75%. За сравнение средната заплата в BPO сектора у нас е 860 евро, а в ITO сектора – 1 400 евро. Видно е, че трудовите възнаграждения в този сектор са над средните за страната, а тенденциите сочат, че те ще продължават да растат.
Някои проблеми
Всички тези щрихи обещават на аутсорсинг индустрията у нас светло бъдеще. Уви, не и безпроблемно. На първо място стои въпросът с качеството на образованието, което често не
отговаря на изискванията на бизнеса.
"Коства ни много усилия и финансови ресурси, за да запълним празнината между това, което търсим и онова, което хората са научили в тукашните университети", обяснява Джоузеф Лазарус, генерален мениджър на IBM Global Delivery Center в София.
Различия има и в мнението на студенти и работодатели по отношение на разбиранията им какви професионални умения трябва да притежава един служител. Логично, приоритетите на едните и другите се разминават. По-тревожното е, че измежду търсените от работодателите качества има такива, за които студентите изобщо не са се сетили, обяснява Ирена Тенева от БПП Профешънал Едюкейшън Българи.
Например на второ място работодателите поставят като изискване познаването на индустрията и практическия опит – нещо, което студентите не предполагат, че е важно и не са го посочили в своите топ 10.
За да залегнат необходимите професионални умения максимално ефективно в образованието на студентите, не е достатъчно само да се променят учебните програми. Добре е самите преподаватели да идват от практиката, а не да са само теоретици, категорична е Тенева. Ролята на преподавателя е ключова и е недопустимо да се очаква кадрите да са подготвени, когато методите на обучение са застинали с едно-две десетилетия назад във времето.
Аутсорсинг компаниите се натъкват на проблеми и по отношение на оперативните програми, които, оказва се, не отговарят или на нуждите, или на темпото на работа на организациите. Илия Кръстев коментира, че неговата фирма е правила 4 проекта по оперативни програми, като се е наложило 2 от тях да бъдат прекратени преждевременно.
"Единият беше заради тромавата реакция на администрацията, която беше толкова бавна, че по-скоро трябваше да се промени стратегията на компанията, отколкото да дочакваме те да оценят или да
дадат първи плащания по договорите. По този начин вместо да повишим конкуретоспособността си, я намаляваме. Другата причина да не работим по оперативните програми е, че онези, които са свързани с
развитието на човешките ресурси, не таргетират
нашия сектор", посочи още той.
Въпреки тези и други препятствия, очевидно, аутсорсинг индустрията в България демонстрира потенциал за развитие, както и устойчивост във време на криза. Запази ли същите темпове, секторът ще
продължи да расте, а съумеят ли компаниите и администрацията да си подадат ръка в името на това да изградят дългосрочна визия и стратегия, то ефектът ще бъде умножен неколкократно.
