Биопроизводството и българските предприемачи

Проблемът със „зелените“ субсидии

Проблемът със слабия интерес на фермерите към биоземеделие придоби публично достояние в края на миналата година. През септември 2012 г. от Европейската комисия (ЕК) алармираха, че България може да загуби над 500 млн. лева от европейските средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), определени за 2010 г., ако не успее да ги усвои до края на 2012 г.

Причината е правилото "N+2", което постановява, че страната ни може да усвоява фиксираните за дадена година финанси по програмата само до две години по-късно.

Впоследствие от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) обясниха, че докато някои мерки от програмата са особено популярни сред българските стопани, то интерес към перото на „зелените“ плащания почти липсва и бенефициентите по Ос 2 “Подобряване на околната среда и природата” са много малко. Тя представлява 24% от общия бюджет. Средното договаряне по тази „проблемна ос“ от началото на стартирането ù е едва 18%

Затова ЕК и българските власти договориха изготвянето на "екшън план" за ускореното усвояване на европейските финанси чрез преразпределянето им от непопулярните към популярните мерки на ПРСР.

Парадоксално, в рамките на провела се по същото време средства биопроизводителите поискаха от вече бившия министър на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов да се бори за "по-зелена" Обща селскостопанска политика (ОСП) през следващия програмен период (2014-2020 г.). С други думи, отпускането на повече средства за сегмент, по който засега бенефициенти почти не кандидатстват с цел да се стимулира интересът към него.

След приключването на част от преговорите за новата европейска финансова рамка към момента все още заложеният процент на "зеления" елемент на субсидиите е 30%. Позицията на България е заради ниския фермерски интерес този процент да бъде намален. При приемането на поста от д-р Мирослав Найденов служебният министър на земеделието и храните проф. Иван Станков обяви, че ще отстоява тази позиция.

Така или иначе, преговорите на страните-членки трябва да бъдат финализирани през юни 2013 г. Едва тогава окончателно ще знаем какъв е размерът на земеделските евросубсидии и как са разпределени те. Едва след това - дали са рентабилни спрямо състоянието на земеделския сектор у нас.

Снимка: Sxc.hu

Светло "зелено" агробъдеще?

Въпреки всичко от бранша предричат светло бъдеще на биопроизводството в България. Вселин Цветков заяви в интервюто си пред Econ.bg, че има положителни прогнози за развитието на тази специфична ниша.

Според него по-високият заложен процент на "зелени" плащания ще стимулира биопроизводителите. "Те ще бъдат заинтересовани да произвеждат екологично, а оттам – по-лесно да произвеждат и биологично", коментира Цветков.

И заключи: "Бъдещето определено е светло и нещата вървят в много положителна светлина".

По думите на експерта причината парите, отпуснати за екопроизводство на земеделска продукция, да не се усвояват толкова бързо, е, че през първите години след присъединяването ни към ЕС Програмата за развитие на селските райони не е стартирала със скоростта, с която се развива в момента. Така от предвидените 50 хил. проекта към момента има разработени едва около 3 хил. "Можете да си представите, че това е една двадесета част от очаквания капацитет на мярката, съответно и усвояването на средствата по нея е на 5%", обясни той.

За две години членовете на БАБ са се утроили. По данни на МЗХ, цитирани от Веселин Цветков, с толкова са се увеличили и операторите на екологично чиста продукция, като значително е нараснала площта, която се обработва по биологичен начин.

Все обаче сме много далеч от постигането на поставените ни в Присъединителния пакт цели – в България 8% от територията, т.е., от обработваемата площ, да се обработва по биологичен начин и 3% от продуктите в нашите магазини да бъдат биопродукти.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!