След като правителството на САЩ отново функционира и Вашингтон избегна потенциален фалит, вниманието отново ще се върне към еврозоната, пише „Уол Стрийт Джърнал“. Според изданието Европа кара американската икономика да изглежда добре. В САЩ безработицата е все още висока - 7,2%. В еврозоната обаче тя е 12%, варираща от 5,2% в Германия до 26,2% в Испания.

Нито САЩ, нито еврозоната има ясно определена стратегия за засилване на икономическия растеж. Валутният съюз обаче е възприел краткосрочен подход, който няма как да продължи за дълго, а именно да заприличат останалите държави на Германия, разчитащи на износа, вместо на домашното потребление и инвестициите в бизнеса, се казва още в анализа.

Не всяка икономика обаче може да бъде нетен продавач за останалия свят. Някой все пак трябва и да купува. В един много дълъг период от време това беше американският потребител. Нещата обаче се променят.

Еврозоната е създадена по няколко причини, не всички икономически. Една от тях е силното желание на европейските лидери преди години да обвържат Германия и Франция толкова здраво, че те никога да не могат да воюват помежду си отново. Един от икономическите аргументи е да се изгради от националните икономики единен пазар, приличащ на този в САЩ, който произвежда голяма част от това, което потребява и потребява голяма част от това, което произвежда, като по този начин става по-малко уязвим към външни промени.

И за известен период от време като че ли нещата се получаваха. Търговията на еврозоната с останалия свят беше в общи линии балансирана - понякога имаше малко дефицит, понякога малко излишък. Вътрешно обаче нещата стояха по съвсем различен начин. Германия изнасяше много и даваше пари назаем на останалите държави, основно в Южна Европа, които от своя страна пък внасяха много.

Глобалната финансова криза сложи край на това. Испания, Италия, Гърция и Ирландия нямаше как да продължат да вземат пари назаем, което означаваше, че няма как да продължат да внасят. Беше им казано да станат по-конкурентоспособни - да увеличат продуктивността, да намалят заплатите и цените. Всичко това с цел да стане износът им по-атрактитвен.

До някаква степен страните приеха този съвет. Според централната банка на Испания страната е регистрирала икономически растеж от 0.1% през третото тримесечие спрямо предходните три месеца, слагайки край на двегодишна рецесия. Износът пък се е увеличил с 6,6% спрямо миналата година.