Покачването на разходите на наемателите
Друг фактор, възпиращ разходите, е нарастващото ценово бреме. Harvard Joint Center for Housing Studies вече прогнозира „относително мрачна картина на високи разходи за наемателите в САЩ през следващото десетилетие“. Докладът признава, че се наблюдава спад на приходите на наемателите и че съществува дупка между техните постъпления и стойността на наемите (Графика 6), както и наличието на изключително обременени домакинства, живеещи под наем (това са тези домакинства, чиито разходи за наем надхвърлят 50% от приходите), чиито брой е 11,8 милиона през 2015 г. (Графика 7) или около 25% от всички наематели в страната.
Ако приемем, че съществува корелация между раздуването на цените на наемите и покачването на цените на активите, продължаващият спад на възможността на домакинствата да придобият дом още пвоече ще увеличи бремето на наемателите, което ще трябва да бъде компенсирано от покачване на реалните заплати.
Графика 5: "Бихте ли казали, че през изминалите 12 месеца разходите на домакинството ви са били по-високи, по-ниски или същите като приходите ви?"
Източник: Бордът на директорите на Федералния резерв
Графика 6: Приходите на наемателите спрямо разходите им
Източник: Harvard JHC
Графика 7: Нарастване на наемите на наемателите
Източник: Harvard JHC
Въздействие на „дългия и променлив времеви лаг“ между инфлацията цените на активите и ръста на реалните заплати
Играчите на финансовите пазари играят решаваща роля за въздействието на паричната политика на Федералния резерв, тъй като оказват ефект върху финансовата среда. Федералният резерв може да влияе ефективно само на малка част от финансовата крива чрез конвенционалната си парична политика. Все пак, неконвенционалните мерки, като количествените улеснения или регулирането на реинвестициите в Системата за сметки на отворения пазар, също позволяват на централната банка да въздейства на по-дългосрочните цени на финансирането. При този механизъм цените на активите реагират много бързо на променящите се политики, а ефектите върху растежа на приходите и икономическата среда отнема по-дълго време, за да се прояви.
Този лаг между покачването на цените на активите и промените в икономическата среда има определена цена – ако темпът на инфлацията на цените на активите се задържи по-висок от този на икономическия растежа, индивидите, които не притежават активи, ще бъдат изправени пред затруднения при поддържането на стандарта си на живот, а намаляването на техните дискреционни разходи ще окаже дизинфлационен натиск срещу усилията на Федералния резерв да реинфлира икономиката.
Заключение
Неефективността на механизма на предаване на паричната политика към пазарите доведе до приходни ефекти, чието въздействие е по-силно от ефектите на заместване. При този сценарий ултраулеснените парични политики водят до увеличаване на спестяванията от страна на индивидите, които не притежават активи, а това още повече ще редуцира съвкупното търсене. Освен това политиците терябва да внимават изключително агресивните политики на реинфлиране да не окажат обратни резултати.
Статията е публикувана от Ludwig von Mises Institute. Автор: Виктор Синг.
