Индустрията в Европа

Макар и през последните години относителният дял на индустрията в създаването на БВП да намалява, тя все още е моторът на съвременната икономика. Това се дължи на факта, че индустрията е в състояние в най-голяма степен да допринесе за повишаването на производителността на труда, както и за развитието на научно-изследователската и развойна дейност. Доказано е също така, че има мултиплициращ ефект върху всички други отрасли на икономиката.

Индустрията си остава гръбнакът на ЕС и доказателство за това е, че относителният ѝ дял в обема на експорта на стоки е 75,6% , а в общия обем на експорта – 57%. Що се отнася до създаването на нова стойност, тя носи такава в размер на 15,2% от общата.

Кратката равносметка на изминалите тежки за икономиката години показва, че страните с по-висок относителен дял на индустрията в създаването на БВП преминаха с по-леки сътресения през кризата. Относителният дял на първите пет най-големи европейски икономики (Германия, Италия, Франция, Великобритания и Испания) в обема на индустрията на страните от ЕС възлиза на 70%. Полша, Литва, Унгария и Германия са страните с нарастващ относителен дял на индустрията в създаването на БВП сред 27 страни членки на ЕС за периода 2000 – 2012 г.

Подетата реиндустриализация в Европа и САЩ е опит за отговор на бурно развиващите се икономики, които заплашват да ги изместят досега известните развити страни. Докато в началото на века техният относителен дял в световното индустриално производство съставляваше едва 9,6%, то през 2012 г. той е вече 27,5%. Този силен ръст се дължи преди всичко на индустриализацията на Китай, чийто относителен дял нараства от 7% на 23%. Китай се превърна във водещата индустриална държава на света, създаваща добавена стойност от 2,45 трилиона щ. д. (1,91 млрд. евро), което е повече от добавената стойност на индустрията в целия ЕС – 2,25 трилиона щ. д. (1,75 млрд. евро), изтъкват авторите на “Бялата книга”.

В опит да догони напредналите икономики през настъпващия седемгодишен програмен период Европа целенасочено ще стимулира секторите с висока добавена стойност. В тази връзка има и поръчение на Комисията всяка държава членка да се спре върху пет области, в които да инвестира и развива приоритетно. Вече има няколко предложени варианта, като този на ЕК е на база на това в кои области страната ни се е позиционирала добре в момента. Става дума за съществуващи или новоформиращи се регионални клъстери – нанонауки и нанотехнологии, ИКТ, биотехнологии, енергетика, хранително-вкусова промишленост, селско стопанство и рибарство.

Съществува и доклад на Светованта банка, според който петте сектора, които могат да се превърнат в потенцилни двигатели на икономиката ни, са културните и творчески индустрии, преработката на храни и селско стопанство, машиностроене и електроника, фармация, софтуер. Докладът все още не е получил одобрение, припомнят експертите.

Какви индустрии да развива България?

За малка страна като нашата, традиционно попадаща на дъното на много класации, пет сектора са много, смятат авторите на “Бялата книга”, допълвайки че три ще са достатъчни, за да отключат прогреса. “Първото и основно направление е фокусирано в три приоритетни отрасъла и по-специално някои високотехнологични ниши. Това са ИКТ - софтуер за интернет приложения и мобилни разработки, Преработвателна индустрия - еко, био, нано технологии, в хранително-вкусова, парфюмерийна и фармацевтична промишленост. Третият отрасъл е туризъма - СПА, уелнес и балнео като комплексен потребител на индустриални продукти и вътрешен износител”.

Според авторите, за да проработи новата индустриална политика, е необходимо да се създадат подходящи условия. На първо място трябва да се създадат нови индустриални зони, тъй като те остават най-ефективния инструмент за привличане на чуждестранни инвестиции, “защото без изградена инфраструктура, учредено право за строеж и гарантирана административна подкрепа на местните и държавни органи, у нас е невъзможно да се построи предприятие в разумни срокове”.

Технологичните паркове и бизнес инкубаторите към научните организации като БАН пък ще помогнат на фирмите за различни разработки и иновации. Техните наематели попадат в една изключителна благоприятна бизнес среда, където се концентрира голямо количество енергия. Средата е подходяща не само заради улеснената комуникация с други играчи, но и заради предоставяната инфраструктура, консултантски, правни и други услуги.

Създаване на банки в подкрепа на родния бизнес

Наред с това в изследването се обръща внимание и на банковата система у нас, която лежи в основата на добре функциониращта пазарна икономика. Прави впечатление, че в момента цели 72,72% от банковия капитал в България е притежание на чужди финансови институции. Авторите са категорични, че е необходимо да се мисли за самостоятелни финансови институти и в тази връзка те предлагат да се създадат две нови отраслови банки, които да са с държавно участие от най-малко 51% и да са устроени на принципа на публично-частното партньорство.

Първата - Индустриалбанк да кредитира преимуществено компании от секторите за високи технологии, фармация, както и други проспериращи  компании. Втората - Банка Биохран да се специализира в посока на хранително-вкусовата индустрия, включително етерично-маслената индустрия, биохрани и биоземеделие, биотехнологии, балнео, уелнес и СПА туристически компании. С помощта на такива нишови кредитори ще ускори икономическият растеж, смятат те.

Като аргумент за идеята си, икономистите изтъкват, че България има опит в отрасловите банки и припомнят, че още през 1987 година стартира децентрализациятан а БНБ, когато се появяват първите специализирани банки, а постепенно и частните трезори. Икономистите са категорични, че държавата има достатъчно паричен ресурс да “започне реиндустриализацията”, като към тези две нови банки се насочи цялата свободна парична ликвидност от държавните фирми и НАП.

В заключение авторите на “Бялата книга” обощават, че посоката на реиндустриализация трябва да е плод на общонационален консенсус, така че да се изготви напълно издържан и дългосрочен проект, а от намерения да се пристъпи към практически реформи, за да може всеки човек да усети положителните резултати за “своя жизнен стандарт, а не „ръкопляскания за счетоводни показатели”.